№ 11773
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110119828 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане
срещу ответника З. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******, за установяване
на вземане по издадена заповед за изпълнение за следните суми: 4096,26 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ****** и абонатен № *****,
ведно със законната лихва от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането, 534,97 лв. –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
27.05.2021 г., 33,23 лв. – стойност на дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането,
както и 6,09 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.07.2018 г. до 27.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 34354/2021 г., по описа на СРС, 157 състав.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало
по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е
заплащал дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи
условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка
1
и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон..
Ответникът З. А. А. е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете с твърдения, че не е страна по договор за продажба на
топлинна енергия с ищеца и не е ползвал такава през целия процесен период, тъй като
е придобил процесния имот на 26.09.2018 г. по силата на договор за продажба на
наследство. Оспорва да дължи на ищеца суми и за периода 26.09.2018 г. – 13.02.2020 г.
при твърдения, че договорът за продажба на наследство е в писан в Имотния регистър
на 13.10.2020 г. и от този момент му е станал противопоставим, тъй като преди това не
е знаел за съществуването на процесния имот в наследствената маса, поради което за
заплащането на топлинната енергия преди тази дата следвало да отговаря продавачът
по договора за продажба на наследство.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „МХ Елвеко” ООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на ***** Методи А.
А. е придобил собствеността върху Апартамент № 38, находящ се в гр. София, ***** и
е бил собственик на същия до смъртта си на 29.04.2018 г.
С Договор за продажба на наследство от 26.09.2018 г. наследникът на починалия
Методи А. А. – Олег Методиев А. е продал на ответника З. А. А. цялото си наследство
като обща съвкупност от права и задължения, останали му от починалият на 29.04.2018
г. баща и наследодател Методи А. Методиев, част от което наследство е процесния
имот.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, том ІІІ, рег. №
4497, дело № 404 от 31.07.2020 г. ответникът се е разпоредил с процесния имот в полза
на трето лице.
Видно от приложените по делото заявление, ответникът на 07.05.2020 г. е заявил
желание за открИ.не на партида при ответното дружество за имота, а на 12.10.2020 г. е
заявил искане за закрИ.не на партидата.
Представените е Договор № 83-ІV/13.12.2001 г. между етажните собственици на
сградата, находяща се в гр. София, **** третото лице помагач „МХ Елвеко“ ООД за
извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по
апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който
е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 26.11.2001 г., както и
***** сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщения към фактури с отразени количествата
потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020
г., извлечения от сметки, както и индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „МХ Елвеко“ ООД за
процесния период, констативни протоколи за извършени отчети и протокол за достъп
при проверка.
Според заключението на вещото лице И. Д. У. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
2
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Посочено е, че за
през отчетни периоди 2017-2018 г. и 2019-2020 г. е осигурен достъп до имота, а за
периода 2018/2019 г. не е осигурен такъв, поради което за този период има служебно
начислена топлинна енергия за 4 бр. радиатори и щранг-лира в банята. За отчетни
периоди 2017-2018 г. и 2019-2020 г. има служебно начислена топлинна енергия
единствено за щранг-лира в банята. Сградната инсталация е изчислявана по формула,
заложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. на база пълно отопляема кубатура 163
куб.м., съгласно списък с разпределение на кубатурите в сградата. За процесния
период няма начислявана топлинна енергия на общите части, тъй като радиаторите в
стълбището са демонтирани през 1998 г. По отношение на топлинната енергия за
подгряване на вода за 2017/2018 г. и 2019-2020 г. е осигурен достъп за отчет на
водомерите, а през 2018-2019 г. не е осигурен такъв, поради което е начислено
служебно количество ТЕ за 1 бр. потребител. От заключението на съдебно–
техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия
за процесния период е в размер на 3058,57 лева. Вещото лице е установило, че
топломерът е преминал на метрологична проверка през 2 годишен период и при
проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
3181,06 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 4129,49 лв. Вещото
лице е посочило, че с част от със част от сумата 1421,58 лв., която според последната
изравнителна сметка е за връщане, ищецът е отнесъл сумата от 144,66 лв. за погасяване
на задължение на абоната за периода от м.6.2020 г. до м.10.2020 г., а с останалите
1276,92 лв. не са погасявани задължения и при поискване следвало да се върнат на
абоната. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на
изпадане на ответника в забава до 27.05.2021 г. – 539,84 лв. Съгласно заключението
стойността на доставената топлинна енергия само за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г. е 3616,94 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 15.12.2018 г. –
27.05.2021 г. е в размер на 428,85 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга
дялово разпределение от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. е 26,40 лв., а законната лихва
върху тази сума за периода 01.12.2018 г. – 27.05.2021 г. е в размер на 4,70 лв. Вещото
лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответниците.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
3
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Нотариален акт за дарение на ***** и Договор за продажба на наследство от
26.09.2018 г.), ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот за част от
процесния период, а именно от 25.09.2018 г., когато е придобил имота по силата на
договора за продажба на наследство, до 31.07.2020 г., на която дата е продал имота на
трето лице. Съдът не споделя възражението на ответника, че до вписването на договора
за наследство в имотния регистър същият не е бил потребител на топлинна енергия,
доколкото до вписването му договорът не е противопоставим на трети лица. Това е
така, тъй като по арг. от чл. 113 ЗС тази непротивопоставимост касае единствено трети
лица, които са придобили права по отношение на същия имот, от същия собственик, за
периода след сключването на договора за продажба на наследство и са вписали вещни
права върху имота. Следователно това възражение би било релевантно в случай ако
след придобИ.нето на имота от страна на ответника по силата на посочения договор,
трети лица са придобили права върху същия имот и са вписали договора преди
вписването на договора, от който ответникът черпи права. Доколкото такова твърдение
не е наведено с отговора на исковата молба, следва да се приеме, че ответникът е
станал собственик към момента на сключване на договора за продажба на наследство,
независимо от по-късното му вписване в имотния регистър. От друга страна, купувачът
по договор за наследство е бил длъжен да издири имуществото, включено в
наследството и в този смисъл не може да черпи права от собственото си бездействие,
позовавайки се на незнание, че процесният имот е част от наследствената маса. Поради
изложеното, съдът намира, че за периода 01.10.2018 г. – 31.07.2020 г. ответникът е бил
потребител на топлинна енергия в имота, респективно между него и ищцовото
дружество е налице облигационно отношение.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „МХ Елвеко” ООД за извършване на
4
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят
доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния
законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и справки
за индивидуални отчети), както и от неоспореното заключение по изготвената съдебно-
техническа експертиза, което е обективно и компетентно изготвено се установи, че за
отоплявания имот за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност
3058,57 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е
доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук
подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера
на начислените суми. Видно от заключението по изслушаната съдено-счетоводна
експертиза за отчетен период 2019-2020 г. ФДР е изготвило изравнителна сметка със
сума за възстановяване 1618,24 лв., като с част от сумата – 144,66 лв. са погасени
сметки на абоната за топлинна енергия и дялово разпределение в периода от м.6.2020 г.
до м.10.2020 г., а с останалите 1276,92 лв. до датата на справката (24.08.2022 г.) не са
погасявани никакви задължения и при поискване би следвало да бъдат върнати на
клиента. Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия на ищцовото дружество, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В случая, за отчетен
период 2019-2020 г. ФДР е издало изравнителна сметка със сума за връщане в размер
на 1421,58 лв., с част от които неправилно ищецът е извършил прихващане, от една
страна с неликвидно вземане, и от друга страна с вземане от друго лице, доколкото от
01.07.2020 г. собственик на имота е трето лице, различно от ответника (ССчЕ, стр. 3 –
със сумата от 144,66 лв. са погасени сметки на абоната за топлинна енергия и дялово
разпределение в периода от м.6.2020 г. до м.10.2020 г.). Съгласно чл. 32, ал. 5 от
Общите условия, когато при издаването на фактурата по ал. 3 се установи, че клиентът
е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Всички останали суми, по желание на
Клиента, му се връщат или се приспадат от дължимите суми за следващ/и период/и. В
случая не е налице нито едно от условията, а именно не е налице ликвидно вземане -
безспорно установено, определено по размер и основание, доколкото не са представени
никакви доказателства за това вземане, а единствено вещото лице е посочило периода,
за който се отнася. От друга страна, пак от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза не се установява тази сума да е платена от абоната, поради което не е
налице основание за връщането й. Следователно със сумата за връщане, отразена в
5
изравнителната сметка за сезон 2019-2020 г. следва да бъде намалено задължението на
абоната. Именно това е сторило в своите изчисления вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, поради което съдът намира, че именно това е стойността на
потребената топлинна енергия за исковия период. Следователно посочената сума за
доставена топлинна енергия в заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза следва да бъде намалена със сумата за връщане, съгласно изравнението за
сезон 2019/2020 г.
На следващо място, от доказателствата по делото беше безспорно установено, че
ответникът е придобил процесния имот на 26.09.2018 г., следователно от тази дата той
е придобил качеството потребител на топлинна енергия. Ето защо, за част от исковия
период, а именно от 01.05.2017 г. до 26.09.2018 г. ответникът не е бил собственик,
респективно не е имал качеството потребител на топлинна енергия, доставяна до
имота, поради което претенцията на ищцовото дружество за този период се явява
неоснователна. Основателна се явява претенцията на ищеца единствено за периода
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., когато ответникът е бил собственик и потребител на
топлинна енергия, доставяна в имота. Съгласно заключението по приетата съдебно-
счетоводна експертиза задължението на ответника за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г., съгласно счетоводните записи на ищеца е в размер на 3616,94 лв., тази
сума обаче, както беше посочено по-горе, следва да бъде намалена със сумата за
връщане, съгласно изравнителната сметка за отоплителен сезон 2019-2020 г., а именно
със сумата от 1421,58 лв. Следователно задължението на ответника за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за доставена топлинна енергия е в размер на 2195,36 лв.,
до която сума се явява основателна исковата претенция на ищеца, а в останалата част
до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК за периода от 15.09.2017 г. до
27.05.2021 г. – 183,62 лв. В останалата част до пълния предявен размер от 534,97 лв.
искът следва да се отхвърли.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
6
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че ответникът дължи и не е платил задължението си за услугата дялово
разпределение за периода, през който е бил потребител в имота, а именно 01.10.2018 г.
– 30.04.2020 г. в размер на 26,40 лв., до който размер се явява основателна претенцията
на ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер от 33,23 лв. искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 93,41 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 94,57 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 220,44 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 300 лв.
депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 525,54
лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове. Същият е сторил разноски в това
производство в размер на 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение, от които
следва да се присъди сумата от 242,50 лв.
7
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 2195,36 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.
за топлоснабден имот с адрес гр. София, ****** и абонатен № *****, ведно със
законната лихва от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 183,62 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 27.05.2021 г.,
сумата от 26,40 лв., представляваща стойност на дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.06.2021 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 23.06.2021 г.,
постановена по ч.гр.д. № 34354/2021 г. по описа на СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 2195,36 лв. до пълния предявен размер 4096,26
лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за
горницата над 183,62 лв. до пълния предявен размер от 534,97 лв. обезщетение за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 27.05.2021 г., за сумата над 26,40 лв. до пълния
предявен размер от 33,23 лв. – стойност на дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., и за сумата 6,09 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 27.05.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 34354/2021 г. по
описа на СРС, 157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 94,57 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 525,54 лв.–
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА З. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
242,50 лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „МХ Елвеко“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8