Р Е Ш Е Н И Е
№ 1646 10.10.2019 година гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас –
трети състав, в публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
при секретар Ирина Ламбова
изслуша докладваното от съдията Димитров
административно дело № 1196 по описа за 2019г. на Административен съд - Бургас.
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 64, ал.
1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано
е по жалба на „БОЗОВИ – 2009“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
с.Лозарево, общ.Сунгурларе, обл.Бургас, ул. „първи май“ № 1, с ЕИК ********,
представлявано от управителя Магдалена Гавазова, чрез адв.А. ***, със съдебен
адрес:*** против Решение за верификация на постъпило искане за окончателно
плащане с рег.№ BG05M9OP00-1.008-671/3 от 07.05.2019г., издадено от
зам.-министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия
орган на ОПРЧР, с което се отказва верифициране на средства.
В
сезиращата съдът жалба, се излагат възражения, че в тази му част оспореното
решение е неправилно и незаконосъобразно – постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните норми. Според
жалбоподателя, оспорваното решение е постановено в нарушение на чл.55 от АПК,
тъй като възобновяване е допустимо единствено след отпадане на основанието за
спиране, каквито данни за това, според него, липсват. Посочва се, че не са
изяснени фактите и обстоятелствата по случая. По същество се твърди, че липсват
основания за отказ от верификация на заявените суми. Иска се отмяна на
решението, в оспорената му част и присъждане на деловодни разноски и разноски
за адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се представлява от адв. О.,
който поддържа жалбата на основанията, посочени в нея, ангажира допълнителни
доказателства с отношение към предмета на спора.
Ответната
страна – Заместник-министъра на труда, социалната политика и Ръководител на УО
на ОПРЧР, редовно уведомен, се представлява от гл. експерт Д., който оспорва
жалбата, ангажира доказателства и изразява становище за неоснователност на
аргументите на жалбоподателя. С писмен отговор изразява становище, че жалбата е
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със
Заповед № РД01-268/12.04.2016г. на ръководителя на УО е утвърдена документация
за провеждане на процедура чрез подбор на проекти и е открита процедура за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проекти
BG05M9OP001-1.008 „Добри и безопасни условия на труд“ по приоритетна ос1:
Подобряване достъпа до заетост и качеството на работни места, операция „Добри и
безопасни условия на труд“ (л.19-20). Със заповед № РД01-493/01.06.2016г.
(л.21), № РД01-365/14.06.2016г. (л.22) и № РД01-263/19.04.2017г. (л.23) са
направени изменения в документацията за провеждане на процедурата за подбор на проекти.
Въз
основа на така откритата процедура на 06.06.2017г. е сключен административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ 2014-2020, процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-1.008
„Добри и безопасни условия на труд“. Същият е сключен на основание чл.37, ал.3
от ЗУСЕСИФ във връзка с постъпило проектно предложение BG05M9OP001-1.008 и
Раздел III, Приложение 13 от оценителен доклад, одобрен с решение РД
05-35/18.04.2017г. между Министерство на труда и социалната политика, чрез
Главна дирекция „европейски фондове, международни програми и проекти“, наричан
„Управляващ орган“ и „БОЗОВИ-2009“ ЕООД, с ЕИК 200924, наричан „Бенефициент“.
(л.61-70).
На
07.02.2018г. между жалбоподателя „БОЗОВИ-2009“ ЕООД, в качеството на възложител
и „ЗЕД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на изпълнител е сключен договор № BG05M9OP001-1.008-0671-C01/Sе-01,
с предмет срещу възнаграждение, в рамките на договор с № №
BG05M9OP001-1.008-0671-C01 по процедура за предоставяне на БФП BG05M9OP001-1.008
„Добри и безопасни условия на труд“, да
предостави услуги за Разработване на система за въвеждане на нови практики и
инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда – 1 брой (л.141-144).
По делото е представен и приемо-предавателен протокол при изпълнение на
цитирания договор от 07.02.2018г., според който ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е предал, а ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ
е приел „Разработване на система за
въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и
организация на труда – 1 брой“. Общата стойност на услугата е 29 900,00
лв. Според протокола услугата е предоставена от изпълнителя съгласно клаузите
на договор № BG05M9OP001-1.008-0671-C01/Sе-01 от 07.02.2018г., а възложителят е
приел извършената услуга без забележки (л.145).
На
09.02.2018г. между „БОЗОВИ-2009“ ЕООД, в качеството на възложител и „КОНФОРМИТИ
КОНСУЛТИНГ“ ООД е сключен договор № BG05M9OP001-1.008-0671-C01/Sе-02, с предмет
срещу възнаграждение изпълнителя да
предостави услуги за Разработване на
софтуер за управление на човешките ресурси – 1 брой (л.184-188). По делото е налично „Лицензионно
споразумение“ от 02.08.2018г. (л.227), с ползвател дружеството-жалбоподател и
издател „КОНФОРМИТИ КОНСУЛТИНГ“ ООД, с предмет определящ обхвата на правото на
ползване, авторските права, обновяването (актуализацията0 и гаранционните
условия за софтуерен продукт „Софтуер за управление на човешките ресурси“ /Софтуера/.
Според приемо-предавателен протокол от 02.08.2018г., във връзка с изпълнение на
№ BG05M9OP001-1.008-0671-C01/Sе-02 от 09.02.2018г. с предмет: Разработване на софтуер за управление на
човешките ресурси – 1 брой, възложителя по договора – „БОЗОВИ-2009“ ЕООД
приема разработения софтуер, като писмено потвърждава, че предметът на договора
е изпълнен съгласно заданието за разработка на софтуерния продукт. Посочено е,
че сумата по договора – 29 900 лв. е изцяло заплатена (л.228).
По
делото е налична и кореспонденция водена между УО на ОПРЧР и ръководителя на
проекта – Валери Йорданов, относно внесено искане за окончателно плащане,
технически отчет и финансов отчет чрез системата ИСУН 2020 (л.241-244). Видно
от съобщение от 26.11.2018г. (л.241) УО е поискал от ръководителя на проекта
представяне на документи, като в т.3 са тези, относими към доставката на
софтуер. В отговор на съобщението на 04.12.2018г., са изпратени изисканите от
органа документи и снимков материал (л.242), като същите са налични и в приложената
по делото административна преписка. С писмо за повторно върнат за корекция
окончателен отчет от 11.12.2018г. (л.242-гръб) УО на ОПРЧР отново е поискано от
ръководителя на проекта да представи документи към техническия отчет по
изпълнение на Дейност 3 „Разработване, адаптиране и въвеждане на системи за
развитие на човешките ресурси в предприятието и въвеждане на иновативни модели
за организация на труда чрез Разработване на система за въвеждане на нови
практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда,
на основата на която да бъде разработен софтуер за управление на човешките
ресурси“ и по-конкретно относно „Системата за РЧР и въвеждане на иновативни
модели за организация на труда в „БОЗОВИ-2009“ЕООД, с.Лозарево“. В отговор на
писмото от 11.12.2018г., ръководителят на проекта е предоставил изисканите
документи, като същите са приложени по преписката (л.243).
На
основание чл.62, ал.1, във вр. с ал.3 и проведена процедура по чл.63, ал.1 от
ЗУСЕСИФ е извършена проверка на комплект документи по искане за плащане с № 1
от ИСУН 2020 с отчетен период 01.07.2017г.-01.09.2018г. по проект: Подобряване
на безопасността и условията на труд в БОЗОВИ-2009 ЕООД с № BG05M9OP001-1.008-0671-C01.
При проверката е установено, че във връзка с отчетени разходи по сключени
договори с предмет „Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси“
на стойност 29 900 лв. без ДДС и „Разработване на система за въвеждане на нови
практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организацията на
труда“ на стойност 29 900 лв. без ДДС е назначена допълнителна проверка по
сигнал за нередност. Предвид установените факти и обстоятелства и на основание
чл.62, ал. 3 във връзка с чл.64, ал.1, предложение второ от ЗУСЕСИФ,
зам.-министъра и ръководител на УО на ОПРЧР е издал Решение № BG05M9OP001-1.008-0671/2
от 30.01.2019г. (л.13), с което е:
1. определил
общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане и общ
размер на сумата за плащане: 142 995,87 лв.
2. на
основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спрял производството по верификация на
следните разходи: разходи по договор с „КОНФОРМИТИ КОНСУЛТИНГ“ ООД с предмет
„Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси“ на стойност 29 900
лв. без ДДС, отчетени с фактури № **********/13.03.2018 и №
**********/03.08.2018г. и разходи по договор със „ЗЕД България“ ЕООД с предмет
„Разработване на система за въвеждане на нови практики и инструменти за
развитие на човешките ресурси и организацията на труда“ на стойност 29 900 лв.
без ДДС, отчетени с фактури №**********/13.03.2018 и №**********/03.08.2018г, до
приключване на назначената допълнителна проверка по сигнала. Според изложеното
в решението, в случай на установена липса на нередност, разходите ще бъдат
верифицирани, за което бенефициентът ще бъде уведомен от УО.
3. определил
е общ размер на неверифицираните средства: 16 214,68 лв.
С
оспореното решение № BG05M9OP001-1.008-0671/3 от 07.05.2019г. издадено от
зам.-министъра и ръководил на УО на ОПРЧР, на основание чл.62, ал.3 във вр. с
чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.55, ал.1 от АПК е възобновено производството по
верификация на:
- разходите
по договор с „КОНФОРМИТИ КОНСУЛТИНГ“ ООД с предмет „Разработване на софтуер за
управление на човешките ресурси" на стойност 29 900 лв. без ДДС, отчетени
с фактури № **********/13.03.2018 г. и № **********/03.08.2018 г.
- разходите
по договор със „ЗЕД България“ ЕООД с предмет „Разработване на система за
въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и
организацията на труда" на стойност 29 900 лв. без ДДС, отчетени с фактури
№**********/13.03.2018 г. и №**********/03.08.2018 г.
Според
т.2 от решението, органът е определил общ размер на неверифицираните средства –
59 800 лв., поради наличие на следните обстоятелства:
- 29 900,00 лв. в бюджетно перо III.3.1
„Разходи за специализиран софтуер необходими за осъществяването на Дейност 1“
по фактури № **********/13.03.2018 г. и № **********/03.08.2018 г. на основание
чл.57, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУСИСИФ.
Бенефициентът е сключил договор №BG05M90P001-1.008-0669-C01/Se-02 с „КОНФОРМИТИ
КОНСУЛТИНГ“ ООД с предмет, описан в т.1: „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ
прие ма задължението срещу възнаграждение да предостави услуги за Разработване
на софтуер за управление на човешките ресурси - 1 брой“. Според органа, същевременно в отчетната документация е
представено Лицензионно споразумение от 02.08.2018 г., съгласно което
бенефициентът „БОЗОВИ – 2009“ ЕООД, в качеството си на „ползвател“, получава
„право на ползване на софтурен продукт“, който е „собственост на Издателя“, т.е
на „КОНФОРМИТИ КОНСУЛТИНГ“ ООД. Посочва се, че съгласно т.8 от споразумението:
„При закупуването на софтуерен продукт, се закупува лиценз за работа със софтуера.
Пълните права над продукта остават собственост за неговия продавач. БОЗОВИ -
2009 ЕООД получава общ или масов лиценз. Ползването на такъв софтуер не изисква
въвеждането на сериен номер.“ Представените документи (лицензионно
споразумение, ръководство за потребителя, скрийн-шот на екраните) в своята
съвкупност сочат за извършена доставката на съществуващ уеб базиран продукт с
ограничени права за ползване. Последното, според органа, не съответства както
на предмета на сключения с изпълнителя договор, така и на описанието на Дейност
3, етап 2 от проекта, а именно: „След разработването на задание, в периода от
9-ти до 14-ти месец, ще бъде възложено на компетентна външна фирма
разработването и внедряването на софтуер за управление на човешките ресурси“.
- 29 900,00 лв. в бюджетно перо III.7.1
„Разходи, произтичащи от договори за изработка/ услуга или договори за поръчка
по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде“ по фактури №**********/13.03.2018 г. и
№**********/03.08.2018 г. на основание
чл.57, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУСИСИФ.
Бенефициентът е сключил договор №№BG05M9OP001-1.008-0669- C01/Se-01 с „ЗЕД
България“ ЕООД с предмет, описан в т.1: „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ
приема задължението срещу възнаграждение да предостави услуги за Разработване
на система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда - 1 брой“. В отчетната документация е приложен
документ с наименование „Система за развитие на човешките ресурси и въвеждане
на иновативни модели за организация на труда в „БОЗОВИ – 2009“, съдържащ 75
страници, чието съдържание не кореспондира с отрасловата специфика на
бенефициента, числеността и профила на персонала, не предвижда конкретни мерки,
етапи, инструментариум и ресурси за внедряването й, както и ясни и измерими
показатели за отчитане на резултати. Според органа, документът е типов, липсва
индивидуален подход и съдържа общи статистически данни, обществено популярни
теоретични постановки, част от които са неотносими към спецификата на
бенефициента. Намира, че липсва всякакъв елемент на иновативност, задълбочен
анализ на настоящите системи за управление във фирмата и евентуални проблемни
страни, описание на положените цели, с техните конкретни параметри, нито
механизъм за полагане на цели в хода на прилагане на системата, нито конкретни
действия и необходимите ресурси по изпълнението им. Приема, че не могат да се
идентифицират визираните в ценовото предложение „нови практики за обезпечаване
на човешките ресурси - планиране, подбор и наемане“, „подобрени мерки за
развитие на кадрите - за планиране на обучения, за управление на кариерата, за
учене през целия живот", „оптимизирана вътрешна комуникация - подобрени
работни взаимоотношения и координация между длъжностите и организационните
звена на различни нива.“ Счита, че не е ясно как са изпълнени, нито как би
трябвало да бъдат изпълнени допълнителните елементи и целени резултати от
услугата, а именно: „Съдействие от страна на изпълнителя за практическото внедряване
на предложените мерки“ и „Предложени от изпълнителя подходящи мерки за
насърчаване на по-възрастните работници и служители и удължаване на
професионалния им живот, както и инициативи, насърчаващи съвместяването на
професионалния, семейния и личния живот“.
Според
основанията за неверифициране на разходите, органът посочва, че гореизложеното
е в разрез както с предмета на сключения с изпълнителя договор, така и с
описанието на Дейност 3, етап I от проекта, а именно: „Предвидено е на основата
на разработената и приета в дружеството система за въвеждане на нови практики и
инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда, която да
се реализира от 4-ти до 9-ти месец“.
Видно
от представеното екранно копие от програмата ИСУН 2020 (л.263), решението е
връчено на 07.05.2019г. Недоволен от така постановения акт,
дружеството-жалбоподател е подало сезиращата съдът жалба НА 21.05.2019г. ,
видно от пощенското клеймо на плика на л.15 по делото.
По
искане на ответната страна, Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която да отговори на следните въпроси:
1.На лице ли е новоразработен софтуер за
нуждите на жалбоподателя или е предоставен лиценз за вече съществуващ софтуер,
както и какви потребителски права има бенефициента по отношение на софтуера?
2.Налице ли са всички необходими модули
и съответства ли софтуерната система за управление на човешките ресурси на
описанието, дадено в проектното предложение и в техническото задание по,
договора за изработка на софтуера?
3.Съответства ли представения по делото
документ „Стратегия за развитие на човешките ресурси и въвеждане на иновативни
модели за организация на труда в Бозови-2009 ЕООД" на отрасловата
спецификация на бенефициент и числеността на неговия персонал?
4.Съдържа ли представения по делото
документ „Стратегия за развитие на човешките ресурси и въвеждане на иновативни
модели за организация на труда в Бозови-2009 ЕООД" конкретни мерки, етапи,
инструментариум
и ресурси за въвеждането и, както и ясни и измерими показатели за отчитане на
резултати?
5.Съдържа ли представения по делото
документ „Стратегия за развитие на човешките ресурси и въвеждане на иновативни
модели за организация на труда в Бозови-2009 ЕООД" елемент на
иновативност?
6.Налице ли са всички необходими модули
и съответства ли софтуерната система за контрол на достъпа и работното време на
служителите на описанието, дадено в проектното предложение и техническото
задание по публичната покана?
Според
заключение, вещото лице е установило, че софтуера се достъпва на интернет адрес
https://hr-b2009.com:8088/. Посочва, че софтуера е инсталиран на Windows
базиран сървър на разработчика, където се съхранява и базата данни. Заявява, че
фирмата разработчик е създала софтуера специално за клиента и за това той няма
ключ за активация или друг вид заключване на софтуера срещу „софтуерно пиратство“.
Според експерта, видно от приемо-предавателен протокол от 04.12.2018г. (който
прилага - л.284) разработчика е предал на бенефициента 1 бр. DVD със сорс кода
на софтуера. Посочва, че към делото е приложено и лицензионно споразумение в
което са упоменати правата и ограниченията за ползване на софтуерния продукт. Според
вещото лице, в случая софтуера е инсталиран на сървър на разработчика и
специалисти от фирмата се грижат за хардуера и софтуера, както и осигуряват
сигурността на информацията и достъпа до нея. Намира за проблем, че никъде не
се споменава срок за който изпълнителя се ангажира да осигури достъп за
ползване и администриране на софтуера. В отговор на 2-я въпрос, експертът
посочва, че след осигурени потребителско име и парола за достъп до системата се
вижда, че в софтуера са реализирани следните модули: Потребители; Номенклатури; Образование; Квалификации; Професионален
опит; Напомняния. Твърди, че е предвидена възможност за всеки служител да
се въвежда информация за лични данни, звено където работи, компетентност, тип
заетост, социален контекст, материали за работа и лични предпазни средства
раздадени на служителите, социални придобивки, такси за обучения, преминати
квалификационни курсове и др. Прилага екранни снимки на модулите, менютата и
предвидените възможности за работа (л.289-292). Спред заключението, подробна
информация за модулите, менютата и подменютата е дадена в Инструкцията за
работа със софтуер за управление на човешките ресурси приложена към делото.
Вещото
лице посочва, че според заданието за разработка на софтуерния продукт (което
прилага –л.285-288) трябва да се разработи гъвкава, сигурна, web-базирана
софтуерна система, адаптирана към специфичните нужди на организацията, лесна за
управление и надграждане. Системата да предлага възможност за планиране и
разпределение на работата, отчитане и оценка на резултата от нея, управление на
присъствието и отсъствията, оценка на компетенциите и управление на развитието
на служителите, идентифициране и развитие на ключови служители. Осигуряване на
обща информация за всички работни групи във фирмата. Подпомагане и
автоматизиране на дейността на възложителя. Софтуерът трябва да притежава
високо ниво на сигурност и защита на данните при експлоатация, да гарантира
надеждно съхраняване и архивиране на информацията.
Според
заключението в случая е разработен web-базиран софтуер, който е инсталиран на
сървър на фирмата изпълнител, като са взети необходимите мерки за сигурност: На
физическо ниво е осигурен контрол на достъпа, COT, климатизация на помещението,
непрекъсваемо токозахранване (UPS) до 1 час, и възможност за включване на
дизелов генератор. Твърдите дискове на сървъра работят в RAID1, информацията се
архивира на всеки 24 часа. Операционната система е Windows Server 2008 R2 с
инсталиран антивирусен софтуер ESET File Security for Microsoft Windows Server.
Вещото лице заявява, че така разработения
софтуер отговаря в основни линии на заданието за разработка на софтуерния
продукт.
На въпроси 3, 4
и 5 вещото лице не отговаря, тъй като твърди, че същите са извън неговата
компетентност. Според отговора даден от експерта по въпрос № 6, във фирма „Бозови
– 2009“ ЕООД няма изградена система за контрол на достъпа. Споделя, че в
заданието за разработка на софтуерния продукт няма изискване софтуера да се свързва към такава система. Работното
време на всеки служител се задава в собствения му профил - „тип заетост“, като
са предвидени следните възможности:
Тип
заетост
Наличие
на малки деца - Намалено работно време
Наличие
на деца с увреждания - Намалено работно време Договор с фиксиран срок
Договор
с непълно работно време
Грижа
за болен член на семейството - Намалено работно време
ü 8-часов
работен ден
4-часов
работен ден
2-часов
работен ден
10-часов
работен ден
Договор
на 8 часово работно време с възможност за гъвкава форма за заетост
В
модул "Напомняния", вещото лице посочва, че се въвеждат отпуски и
допълнителна информация за работното време на служителите.
След
представяне на сравнителен материал - част от сорс код на други софтуери, изработени
от същият изпълнител за други участници по програмата за развитие на човешките
ресурси, съдът е допуснал допълнителни задачи към СТЕ, а именно да установи
идентичен ли е софтуера на представените два софтуерни продукта с този на
дружеството жалбоподател. След сравнение на генерирания сорс-код на софтуера на
жалбоподателя с представените извадки от сорс-кода на Костов 69 ЕООД и Калъч
груп ЕООД, експертът заключава, че сорс
кода на софтуера, разработен за бозови 2009 ЕООД е идентичен с този от приложените
към делото разпечатки и се различава единствено по адресата, посочен като
титуляр и собственик на софтуера.
Допусната отново по искане на
ответния орган е била и експертиза в областта на човешките ресурси с поставени
повторно въпроси №3, 4 и 5 от първоначалните задачи на експерта по СТЕ. Според
заключението на експерта представената по делото Стратегия за развитие на
човешките ресурси и въвеждане на иновативни модели на организация на труда в
Бозови 2009 ЕООД съответства на
отрасловата спецификация на бенефициента и числеността на неговия персонал,
като тези обстоятелства са били съобразени и са намерили място във вътрешните
документи на дружеството по практическото въвеждане на мерките, предвидени по стратегията. Според вещото лице при
въвеждане на дейностите по изпълнение на стратегията са предложени конкретни
мерки, инструментариум и са идентифицирани ресурсите за въвеждането на
„ситемата за развитие на човешките ресурси“, като мерките са намерили отражение
в реалната дейност на фирмата, посредством въвеждането на работно време с
променливи граници и чрез внедряването на софтуер за управление на човешките
ресурси и въвеждане на иновативни модели на организация на труда, като целта е
оптимизация на управлението и развитие
на човешките ресурси. Отново според вещото лице, мерките предвидени в т.нар.
система за развитие на човешките ресурси, които са били внедрени в дейността на
дружеството, представляват по съществото
си елемент на иновативност за развитие на човешките ресурси и организация на
труда. Дава за пример гъвкавото работно време и възможността да управняване
на трудова дейност и при втори работодател, което според експерта позволява на
работодателя да мотивира служителите му да упражняват гъвкава ангажираност с
възможност за съвместяване на трудовите функции с личните и семейни
ангажименти.
Така изготвените експертизи са изслушани и приети
без възражения от страните, като съдът я кредитира като обоснована,
кореспондираща с останалите доказателства по делото и изготвена от вещо лице с
необходимите специални знания.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен
акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя като адресат на акта.
С оспорения акт се отказва верификация на извършени разходи по подадено от „БОЗОВИ-2009“
ЕООД искане за плащане. Съгласно чл. 21, ал.1 от АПК индивидуален
административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или
бездействие волеизявление на административен орган, с което се създават права
или задължения или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси
на граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Предвид
това настоящия съдебен състав приема, че Решение № № BG05M9OP001-1.008-0671/3
от 07.05.2019г. издадено от зам.-министъра и ръководил на УО на ОПРЧР, представлява
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за основателна, поради следните обстоятелства:
С обжалваното решение, на
основание чл. 62, ал.1, вр. ал. 3, от ЗУСЕСИФ, органът е възобновил
производството по верификация на разходи в общ размер на 59 800,00 лева
без ДДС и е определил общ размер на неверифицираните средства в размер на 59 800,00 лв. без ДДС.
Преди произнасяне по предмета на
спора съдът намира за необходимо да направи следното уточнение: отказа да се
верифицират суми не е част от процедурата по определяне на финансова корекция.
Двете процедури се подчиняват на различни правила и имат за резултат актове с
различни последици. При верификацията на разходи се потвърждава или не допустимостта им, УО може да изисква
допълнителни документи, както и да извършва проверки на място, като съгласно
чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ започната процедура по администриране на нередност е
основание за неверифициране на разхода.
Със Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обн. ДВ, бр.
101/22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г., в чл. 1, ал. 1 от същия, се
определя националната институционална рамка за управлението на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, реда за предоставяне на
финансова подкрепа или безвъзмездна финансова помощ, правилата на определяне на
изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, правилата за
верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на
плащанията и на финансовите корекции. Според чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, средствата
от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕСИФ
се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране.
По
въпроса за компетентността на органа издал акта и спазване на административно
производствените правила:
Съгласно Чл. 62, ал.1 ЗУСЕСИФ, „Междинни и окончателни плащания се извършват
след верифициране с цел потвърждаване
допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов
напредък на проекта. Управляващият орган извършва плащането в 90-дневен
срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента.“ Според ал.2 на
същата норма „Чрез междинни и окончателни
плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия
орган.“ Съгласно ал.3 „Управляващият
орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите,
представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е
приложимо.“
Съгласно чл.4, т.7 от
Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет
с ПМС № 266 от 10.11.2009 г., „Министърът
на труда и социалната политика управлява програми и проекти в сферата на своята
компетентност, финансирани от предприсъединителните и структурните фондове на
Европейския съюз и от други международни финансови институции и донори“. В
рамките на своята компетентност, със своя заповед № РД01-268/04.04.2018 г.,
приобщена като доказателство по делото, Министърът на труда и социалната
политика е оправомощил заместник-министър на труда и социалната политика да
изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на ОП РЧР в пълен
обхват на посочените правомощия, което е допустимо, съгласно чл. 4, т. 7 и чл.
29, ал. 1 от Устройствения правилник на МТСП и чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ.
Съобразно нормата на чл. 60, ал.
1 от ЗУСЕСИФ, управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни
плащания въз основа на искане на бенефициента. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи,
сертифициращите органи и одитните органи. Според ал. 5 от същата правна норма
управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и
изпълнение на програмата, както и за предотвратяването,
откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на
финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или определено от него лице.
С оглед на цитираните правни
норми и предвид факта, че процесното решение е издадено от Ръководителя на УО
по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", съдът намира,
че актът е издаден от компетентен орган.
Обжалваният административен акт е
издаден в предвидената от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК във вр. с
чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. От формална страна актът съдържа фактически и правни
основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Доколко тези фактически и правни
основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на
фактическия състав на отказът за верификация на безвъзмездна финансова помощ е
въпрос на материална законосъобразност на акта.
Уредбата на производството по
верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно
цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване
допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов
напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват
само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62,
ал. 3 от ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка
на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място,
когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са
регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите
за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от
закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Такива на
национално ниво са ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 189
на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост
на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (наричано
постановлението) и НАРЕДБА № Н-3 от
22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни
разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на
счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество, (наричана наредбата).
От разпоредбите на цитираните
норми става ясно това, че за да бъде извършено едно междинно или окончателно
плащане следва при условията на кумулативност да са налице следните две предпоставки
по чл.62, ал.1 ЗУСЕСИФ: 1. Верифициране с цел потвърждаване допустимостта на
извършените разходи и
2. Наличие на физически и финансов
напредък на проекта.
В случая основанието да не се
извърши верифициране на процесните разходи за софтуер и за внедряване на
система за развитие на човешките ресурси, посочено като правно такова в
оспорения акт е чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ - предложение второ, т.е. започната процедура по администриране на
нередност.
Това основание значително се различава
от посоченото фактическо такова в обжалваното решение, което най-общо се състои
в изявление за извършен разход в нарушение на изискванията и условията, описани
в Условията за кандидатстване по процедурата, формуляра за кандидатстване и ценовото предложение към договора с
изпълнителя, т.е. извършване на недопустим разход. Това разминаване между
посоченото правно и фактическо основание на оспорения административен акт в
конкретния случай представлява съществено процесуално нарушение ограничаващо правото
на защита на жалбоподателя при провеждане на административното производство,
което не позволява и на самия съдебен състав да извърши надлежен контрол за
спазване на материалния закон от страна на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.1 ЗУСЕСИФ „Управляващият
орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с
искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от
бенефициента, когато:
1.
сума, включена в искането за плащане, не е дължима;
2.
не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна
доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване
на дейностите в съответствие с условията за допустимост по раздел І;
3. има съмнение за нередност,
отнасяща се до съответните разходи;
4.
представените документи за физическия и финансов напредък на проекта са
некоректно попълнени или не съдържат цялата задължителна информация.
Съгласно разпоредбата на ал.2 на
същата норма „За представяне на
документите и разясненията по ал. 1 управляващият орган определя разумен срок,
който не може да бъде по-дълъг от един месец. Срокът по чл. 62, ал. 1 спира да
тече до представянето на документите и разясненията, но общо за не повече от
един месец.“
При преценка законосъобразността на оспореното
решение съдът намира, че предвид следва да бъде взето обстоятелството по
издаване на по-ранно решение на същия орган, а именно Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане изх.
№008-0671/2 от 30.01.2019г. на ответния орган (л.13 по делото). С
такацитирания административен акт органът на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК
е спрял производството по верификация на процесните разходи, за което като
фактическо основание е посочил назначаването на допълнителна проверка по сигнал
за нередност, а като правно такова чл.63, ал.1 ЗУСЕСИФ. Макар да липсва
конкретизация на точната точка от посочената алинея, според описанието става
ясно, че се касае хипотеза на т.3 в която хипотеза органът „има
съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи“.
Как се процедира в хипотези на
нередности указва Наредбата за администриране на нередности по европейските
структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл.3 на тази наредба „Процедурите
за администриране на нередности включват:
1. регистриране на сигнал за
нередност;
2. проверка за установяване на
нередност или липса на нередност;
3. издаване на първа писмена
оценка за установяване на нередност или липса на нередност;
4. регистриране на нередност;
5. докладване на нередност;
6. корективни действия и
последващото им проследяване;
7. приключване на процедурата по
администриране на нередност;
8. други действия, изпълнението
на които е от значение за правилното администриране на нередността.
По настоящото дело липсват както
твърдения, така и доказателства за реализиране на кое да е процесуално действие
от посочената в чл.3 от Наредбата за администриране на нередности по
европейските структурни и инвестиционни фондове последователност. Този извод се
подкрепя и от обстоятелството, че в обстоятелствената част на оспорения в
настоящото производство административен акт органът също не се позовава на
проведено производство по администрирана нередност, а сочи друга причина за
постановеното по рано спиране на верификация по възстановяване на заявени
разходи, а именно „за извършване на
допълнителна проверка“
По делото не става ясно дали и
кога е била извършена такава, както и какви са нейните резултати, но след служебно
възобновяване на производството по верификация на спорните разходи административният
орган се позовава на различно фактическо основание, за да откаже окончателно верификация.
Той сочи това, че платеният
софтуерен продукт не е разработен само и единствено за нуждите на
„бенефициента“, както и това, че представената система за развитие на човешките ресурси не
кореспондира с отрасловата специфика на бенефициента, числеността и профила на
персонала не предвижда конкретни мерки етапи , инструментариум и ресурси за
внедряването й, позовава се и на липсата на ясни и измерими показатели за
отчитане на резултати, т.е. напрактика не се оспорва съществуването на
софтуерния и интелектуален продукти, не се оспорва реалното заплащане на цената
за същите, а се спори за това дали те отговарят на поставените от програмата и
проекта изисквания, доколкото в случай че това несъответствие бъде установено,
направените за закупуване на тези продукти разходи не биха били дължими. Т.е.
касае се по-скоро за хипотеза на чл.63, ал.1, т.1 ЗУСЕСИФ - „сума,
включена в искането за плащане, не е дължима;“, отколкото за посоченото
в оспорения акт правно основание на чл. 64, ал.1, предложение второ от ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл.19, ал.2 от Наредбата
„Разходите се верифицират въз основа на
документите, представени от бенефициента с всяко искане за плащане, чрез
извършване на управленски проверки.“ Според ал.3 на същата норма Управленските проверки за верифициране на
разходите включват:
1.
документална проверка на всяко искане за плащане, подадено от бенефициента,
включително и на придружаващата го документация, която обхваща минимум следните
обстоятелства:
а)
разходите са направени и платени в периода на допустимост;
б)
разходите са свързани с одобрения проект;
в)
съответствие с програмните условия,
включително, където е приложимо, съответствие с одобрената ставка за
финансиране;
г)
съответствие с правилата за допустимост
на разходите;
д)
съответствие и коректност на разходооправдателните документи и съществуването
на адекватна одитна следа;
е)
при опростени форми на предоставяне на финансова подкрепа дали условията за
плащане са изпълнени;
ж)
съответствие с правилата за държавна помощ и изискванията за устойчиво
развитие, равни възможности и недискриминация;
з)
съответствие с правилата за възлагане на обществени поръчки и за определяне на
изпълнител по реда на глава четвърта от ЗУСЕСИФ;
и)
спазване на правилата за публичност;
й)
физически напредък на проекта, измерен с общи и специфични за програмата крайни
резултати, и където е приложимо, показатели за резултатите и микроданни;
к) доставката на продукта;“
От събраните по делото
доказателства става ясно това, че липсват каквито и да са доказателства за
проведена управленска проверка по реда на чл.19, ал.3 от Наредбата. Всъщност между
страните липсва спор за това, че заявените разходи са преценени като
съответстващи на всяко от цитираните по-горе обстоятелства, с изключение на
обстоятелството по б.“в“ - съответствие
с програмните условия, б.“г“ - „съответствие
с правилата за допустимост на разходите“ и б.“к“ - „доставката на продукта“.
Съгласно нормативните изисквания
на цитираната наредба, проверката за наличие или липса на всяко от тези
обстоятелства следва да е намерило отражение в „документална проверка“, както
изисква това, чл.19, ал.2, т.1 от Наредбата. Подобна документална среда не е
изготвена и липсва в съдържанието на административната преписка.
На следващо място, след преценка
по същество на обстоятелството дали твърдяното от органа несъответствие е пълно,
точно и ясно формулирано в оспорения административен акт като е посочен точен
критерии или изискване или условие, на което всеки от спорните разходи не
отговаря, отговорът на съдебния състав е категоричен, че подобна привръзка или
препращане в спорното решение или в документ, свързан с него не е направено.
Това обстоятелство представлява трето по ред съществено процесуално нарушение,
което ограничава правото на защита на жалбоподателя и възпрепятства
възможността за ефективен контрол от страна на съда по отношение н материалния
спор, което е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт.
В допълнение на общите изводи
относно обстоятелствата по б.“в“ и б.“г“ на чл.19, ал.2, т.1 от Наредбата, по
отношение на несъответствието на разходите с правилата за допустимост, съдът
преценя и следните обстоятелства, касаещи б.“к“ на чл.19, ал.2, т.1 от
Наредбата, а именно доставен ли е действително закупения продукт, съдът излага
следните съображения:
Що се отнася до разходите,
направени за софтуер същите се сочат като направени за продукт несъответстващ
на предмета на сключения с изпълнителя договор. В тази връзка (предполагаемо,
според съдебния състав), се сочи несъответствие и на описанието на дейност 3,
етап 2 от проекта, където е предвидено да бъде възложено на външна фирма „разработването
и внедряването на софтуер за управление на човешките ресурси“, без да са
поставени допълнителни изисквания към изпълнениет.
Що се отнася до разхода за
внедряване на система за развитие на човешките ресурси, закупеният продукт
предполагаемо (според съдебния състав) е намерен да бъде в разрез както с
предмета на сключения с изпълнителя договор, така и с описанието на Дейност 3,
етап 1 от проекта, където е предвидено „на основата на разработената и приета в
дружеството система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на
човешките ресурси и организация на труда да се реализира от 4-ти до 9-ти месец
по проекта.“
За да провери верността на тези
твърдения, съдът извърши проверка на условията за кандидатстване, таблица за
оценка на административното съответствие и допустимостта, и сключеният между
страните административен договор, както и ръководство на бенефициента,
утвърдено от ръководителя ня УО на ОП РЧР, ведно с приложения към същото.
Съгласно условията за
кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ - 2014-2020, сред
допустими в дейността са предвидени следните примерни елементи - … „Обезпечаване на предприятието със
софтуер за управление на човешките ресурси в предприятието“. По натам в
условията е описано това, че кандидатът следва да обоснове и опише
необходимостта от усъвършенстване и подобрения спрямо текущото състояние на
предприятието и неговото планиранио развитие. Когато е предвидено за съответния
проект, кандидатът следва да предостави допълнителна обосновка как предвидените
мерки ще допринесат за повишаване на
производителността на труда в предприятието ….. (л.15 от условията за кандидатстване).
Не на последно място, сред общите правила за допустимост на разходите е
посочено и това, че изисквне на органа е същите да са „извършени за
съфинансирани продукти и услуги, които са реално доставени, съобразно
превдварително заложените в административния договор или в заповедта за предоставяне
на финансова подкрепа изисквания;“ (л.27 от условията).
Посочено е също така, че
планираните в бюджета дейности следва да кореспондират с описанието на
дейностите по проекта и етапите на тяхното изпълнение, като ресурсите за
осъществяване на дейностите, следва да бъдат планирани в подходящо количество и
качество и при най-добра цена. Дейностите следва да набелязват цели, които са
конкретни, измерими, постижими, актуални и планирани със срокове.
Осъществяването на тези цели се проследява чрез индикатори за изпълнение и
резултат по всяка от дейностите. (л.28 от общите условия). Забележки по тези
изисквания на последния абзац и констатаци за нарушения в оспорения
административен акт липсват от страна на органа, поради което съдът приема
това,че същите са налични.
На л. 29 от същия документ, сред
разходите за материали , като допустими такива са посочени тези за
специализиран софтуер, необходими за осъществяването на дейност едно.
Допустими, съгласно разпоредбата
на т. 7./7.1 от общите условия са и разходите, произтичащи от договори за
изработка /услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани
другаде, за извършване на дейност 1, 2, 3 и 4.
Съгласно т.8./8.1., „тук следва да се заложат и разходи за
подготовка и внедряване на стандарт за безопасни условия на труд и разходи за
сертифициране и придобиване на сертификат , в случай , че е предвиден такъв в
дейност 3 - Тези разходи следа да бъдат в размер на до 10% от общите допустими
разходи. Такъв изричен стандарт не е
предвиден и не е въведен.
Съгласно т.17 Крайният срок за
изпълнение на дейностите по административните договори по настоящата процедура
е 31.12.2018г.
По делото, сред събраните
доказателства липсват констатации за несъответствия на предложението на
жалбоподателя с някой от посочените критерии. В оспорения административен акт
липсват констатации и изявления за подобно нарушение и несъответствие и към
момента на постановяването му.
Съобразно т. 13,3 "Допустими
разходи" от условията за кандидатстване, за да бъдат допустими разходите,
те трябва да отговарят едновременно на V конкретно посочени общи условия. Нито
едно от тези условия не е посочено от УО в решението конкретно като неизпълнено
от бенефициента, за да послужи като основание за неверифициране на разхода.
Сред същите V условия няма изрично посоченото от УО основание, софтуерният
продукт да е разработен специално и
единствено за нуждите на бенефициента, както и това, представеният продукт -
система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда да притежава конкретните характеристики,
посочени в оспореното решение, а именно да кореспондира с отрасловата специфика
на бенефициента, числеността и профила на персонала, да предвижда конкретни мерки,
етапи и инструментариум и ресурси за внедряването й, както и ясни и измерими
показатели за отчитане на резултати. Напротив, по отношение и на двата разхода
липсва препращане към конкретна точка или подточка на Условията за
кандидатстване, която е възприета от органа като нарушена, а по отношение на
втория разход е налице и заключение на експерт по назначената експертиза в
областта на човешките ресурси, че продуктът кореспондира с отрасловата
специфика на бенефициента, числеността и профила на персонала и предвижда
конкретни мерки, етапи и инструментариум, като според вещото лице те са
реализирани, т.е. въведени в работата на дружеството и налични при извършената
проверка.
По отношение на изискването към
софтуерния продукт да е „специално разработен само и единствено за нуждите на
проекта“, съдът счита, че в Насоките липсва изрично пояснение, каква следва да
бъде правната и фактическа фоирма за придобиването му, която ще бъде зачетена
за валидна, както и това кои ще бъдат обективните показатели посредством които
това изискване, ще бъде възприето за спазено. Видно от представеното
Ръководство на бенефициента л.72-133,
допустими са всички разходи, подробноописани в бюджета и
прякопроизтичащи от дейностите по договора. В оспорения административен акт не
се твърди, нито се представят доказателства за това разходите за софтуер и за
въвеждане и изработване на система за развитие на човешките ресурси да не са били
включени в бюджета или за това, че не произтичат пряко от дейности по договора.
Това са двата единствени критерия за допустимост, поставени от самия орган в
изготвеното от същия ръководство.
По-натам, при преценка на
сключения между страните административен договор, в чл.3.12 изрично е посочено
това, че „когато верифицирани на бенефициента дейности и разходи впоследствие
бъдат определени като недопустими от сертифициращ, одитиращ или друг
контролиращ или одитен орган, то сумите по същите подлежат на възстановяване от
бенефициента. Според същата клауза на възстановяване подлежат и сумите по
регистрирани нередности. За целите на верификацията от страна на бенефициента,
същият подава декларация за допустимост на разходите при представяне на
междинен и/или окончателен отчети, ведно с искането за възстановяване на средства.
От така представените
доказателства и описаните по-горе в консттивната част на решението факти и
обстоятелства, при съблюдаване на материалния закон, става ясно това, че правните
изводи на административния орган са направени при липсата на надлежни
фактически установявания. Напрактика от изводите на експертите по двете
изслушани по делото експертизи става ясно, че са налични като установени
намясто както инсталиран софтуер, така и изготвена и констатирана от вещото
лице като приложена намясто с редица вътрешни актове система за развитие на
човешките ресурси. Тези изводи на експертите се явяват в противоречие със
заключението на ответния орган за недопустимост на разходите основание за
отмяна на атакуваното решение. Доколкото се касае за производство инициирано от
самия жалбоподател, преписката следва да бъде върната на административния орган
с указания за повторно произнасяне по искането за верифициране на спорните
плащания след съблюдаване на указанията на съдебния състав, дадени в настоящия
съдебен акт за необходимостта от удовлетворяване на искането за верификация или
отказ основан на недопустимостта на разходите, заради несъответствието им с
конктретни изисквания на правото на ЕС, на националното законодателство,
свързано с разходването на средства от европейските структурни и
инвестиционнифондове, условия на самата Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“, административния договор, сключен между страните или
заповедта за предоставяне на финансова
подкрепа.
По изложените съображения жалбата
се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като делото бъде
върнато на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията
на съда за илагане на конкретика относно спазените и нарушени (в случай, че
прецени такива за налични) критерии за допустимост на заявените разходи.
При този изход на делото и съобразно
правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, които
съобразно представения списък на разноските възлизат на 3042,90 лева, от които
718,90 лева разноски за платена държавна такса, (без такса за банков превод,
която е заплатена по решение на жалбоподателя, а не по искане на съда) и
2 324,00 лева адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно
съобразно материалния интерес по делото.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл.173, ал.2 от АПК,
Административен съд - Бургас, трети административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалбата на „БОЗОВИ – 2009“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Лозарево,
общ. Сунгурларе, обл.Бургас, ул. „Първи май“ № 1, с ЕИК ********,
представлявано от управителя М.Г.Решение за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане с рег.№ BG05M9OP00-1.008-671/3 от 07.05.2019г., издадено от
зам.-министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия
орган на ОПРЧР.
ВРЪЩА
ДЕЛОТО под формата на преписка за ново
разглеждане от страна на административния орган в 14-дневен срок от влизане на
решението в сила, при съблюдаване на указанията за приложение на материалния и
процесуалния закон, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА
Министерството на труда и социалната политика гр. София да заплати на БОЗОВИ –
2009“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Лозарево, общ.Сунгурларе,
обл.Бургас, ул. „Първи май“ № 1, с ЕИК ********, представлявано от управителя М.Г.сума
в размер на 3042,90 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: