Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 2021 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Рачева касационно административнонаказателно дело № 2828 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, срещу решение № 260463 от 23.11.2020 г.,
постановено по НАХД № 4171/2020 г., по описа на ВРС, ХХVІІ състав, с което
е отменено Наказателно постановление №
03-011681/04.09.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
- Варна, с което за нарушение на чл. 11, ал. 5, вр. чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл. 416,
ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството е
наложена имуществена санкция размер на 100 лева.
В касационната жалба се поддържа, че
решението на ВРС е постановено при
неправилно приложение на материалния закон. По-конкретно касаторът счита, че
всички доказателства по делото недвусмислено сочат, че санкционираното
дружество е осъществило състава на описаното административно нарушение, както и
че при издаване на процесното наказателно постановление
административнонаказващият орган правилно е установил кое е административноотговорното
лице. Моли касационната инстанция да отмени решението на районния съд и да
потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касация – „КАМХАУС“ ООД, изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на районния
съд да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение. Не претендира присъждане на разноски.
Представителят на ВОП дава заключение за
основателност на касационната жалба, като счита решението на районния съд за
постановено в нарушение на материалния закон.
Административен съд – Варна, при преценка
допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното
решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по
чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд.
Производството пред районния съд е
образувано по повод жалба на „Камхаус" ООД, ЕИК
****, срещу НП 03-011681 от 04.09.2019г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда" - гр. Варна, с което за нарушение на чл. 11, ал. 5,
вр. чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл. 416,
ал. 5, вр.чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 100 лева.
ВРС установил от фактическа страна, че при
извършена проверка на 13.08.2019 г. от служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна в стопанисван от дружеството обект - снек-бар „Питер хотел“ е установено да работи лицето Д. Я. Й.,
назначена с трудов договор на длъжност „сервитьор“, като преди на същата да
бъде възложена самостоятелна работа дружеството-работодател не документирало
провеждането на инструктаж по безопасност и здраве на работното място в нарочна
Книга за инструктаж /Приложение 1/. Актосъставителят квалифицирал описаните
по-горе факти като административно нарушение на чл. 11,
ал. 5 във вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на ЗБУТ. Срещу дружеството е съставен акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
оспореното наказателно постановление. В него изцяло били възприети описаните
факти, както и тяхната правна квалификация. След като преценил, че от
нарушението не са произтекли вредни последици за работника и същото е било
отстранено веднага след установяването му, санкцията е наложена на основание
чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ в размер на 100 лева.
За да отмени процесното наказателно
постановление, първоинстанционният съд установил, че в него и в акта за
установяване на административно нарушение не са посочени факти, които да
обосноват извод, че санкционираното търговско дружество има качеството на
работодател спрямо посоченото физическо лице Д. Я. Й. – липсват факти за
наличие на трудовоправно отношение между тях. Отделно от това съдът е посочил в
мотивите си, че липсват факти досежно началния момент, от който посоченото лице
е започнало работа в обекта снек-бар
„Питер хотел“, с оглед на което не може да се установи към кой момент за
дружеството е възникнало задължение да проведе инструктажа на
работника/служителя, респективно – да се установи датата на извършване на
нарушението. Не става ясно за извършване на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната отговорност на „Камхаус“ ООД – за това, че не е документиран
инструктаж на работното място, който е проведен, или за това, че такъв
инструктаж на работника изобщо не е проведен. По повод последното съдът е
посочил, че описаните две хипотези осъществяват състави на две различни административни
нарушения, съответно липсата на описание на съставомерни белези на деянието
води до неяснота относно волята на административнонаказващия орган за кое от
двете нарушения е санкционирал
дружеството. Според първоинстанционния съд, това представлява и съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото посочената неяснота в мотивите на
наказателното постановление препятства възможността на санкционираното лице да
разбере за извършване на какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността
му, за да организира адекватно защитата си.
След анализ на чл. 11, ал. 1 от Наредба
№РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ
съдът е посочил в мотивите на решението си, че задължението на работодателя е
да осигури провеждането на инструктаж/инструктажи чрез определянето на
длъжностно лице, което да ги извършва и документира, от което следва, че
документирането на проведен инструктаж е вменено в задължение не на
работодателя, а на определеното от него длъжностно лице (физическо лице), което
го е извършило. Посочено е също, че на документиране подлежи само инструктаж,
който реално е извършен. В тази връзка са изводите на въззивния съд, че липсата
на данни за извършен инструктаж води до заключение за липса на задължение за
документиране на такъв, но в разглеждания казус срещу дружеството не е
повдигнато обвинение за неизвършване
на инструктаж.
Касационният състав, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
намира касационната жалба за неоснователна.
Въззивният съд е събрал всички релевантни
за решаване на правния спор доказателства. Направените въз основа на тях изводи
са изложени логично и последователно и съответстват на приложимия материален
закон. В мотивите към решението си първоинстанционният съд е обсъдил всички
възражения на страните, като същите се споделят изцяло от настоящата касационна
инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да се
излагат повторно и в мотивите към настоящото решение.
Правилно в мотивите към решението си
решаващият състав при ВРС е посочил, че законодателят е вменил на работодателя задължение
да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице,
което да го извършва и документира, от което следва, че документирането на
проведен инструктаж е вменено в задължение на съответното длъжностно лице,
което го е извършило, а не на работодателя. Горното намира опора в разпоредбата
на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., съгласно която работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, като
ал. 2 сочи, че инструктажите по чл. 10, ал. 3, сред които попадат и инструктажите на работното място (т.2), се
провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия,
определени от работодателя. Посочената правна уредба кореспондира с извода на
ВРС, че в конкретния случай административнонаказващият орган неправилно е
определил субекта на нарушението.
Споделят се и изводите на районния съд, че
на документиране подлежи само инструктаж, който действително е проведен. В
разглеждания казус в мотивите на наказателното постановление липсват каквито и
да било факти, от които да се установи дали е бил проведен инструктаж на
работното място, който не е бил документиран, на лицето Й. преди да ѝ бъде възложена самостоятелна работа и ако
да - на коя дата. Горното е от съществено значение, тъй като при непровеждане
на инструктаж липсва и задължение за отговорното лице да документира такъв, до
какъвто извод е стигнал и първоинстанционният съд.
Обжалваното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
предл. 2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна
проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите
валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
При този изход на спора претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора се явява
неоснователна.
По изложените съображения на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260463 от 23.11.2020
г., постановено по НАХД № 4171/2020 г., по описа на Варненски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.