№ 9445
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20231110115724 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Г. Ш. против „фирма”
ЕАД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 1196.80 лв. – главница за разходвана топлоенергия, за периода
м. 12.2006г. до м. 11.2009г. Твърди липса на облигационна връзка, оспорва ответникът да е
доставял ТЕ в процесния период. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Ответникът „фирма” ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, твърди, че липсва правен
интерес за ищеца от предявяване на иска, тъй като не претендира сумата от ищеца за
плащане. Твърди, че е налице облигационна връзка. Не оспорва, че сумите, предмет на
исковата молба, са погасени по давност.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Като доказателство по делото е приет нотариален акт, видно от който до 04.06.2020г.
ищцата е била собственик на топлоснабдения имот.
Представени са фактури, издадена от ответника на името на ищеца за
топлоснабдения имот, както и покана за плащане до ищеца.
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
1
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Първият спорен по делото въпрос е налице ли е облигационна връзка между
страните.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи
заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не
фактът на получаване на съответни фактури.
В исковата молба ищецът изрично оспорва, че е собственик или ползвател
на топлоснабдения имот. Видно от представения нотариален акт № ***/****г., до
04.06.2020г. ищцата е била собственик на имота. Процесният период обхваща времето от м.
12.2006г. до м. 11.2009г., поради което неоснователни са възраженията на ищцата за липса
на облигационна връзка.
Недоказано обаче остана обстоятелството, че до топлоснабдения имот е доставяна
ТЕ и нейната стойност. С доклада по делото съдът е указал на ответника, че следва са
установи горното обстоятелство, като изрично е посочил, че не сочи доказателства за
същото. Въпреки това ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази връзка,
поради което искът на ищеца е основателен.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи и, че основателно e
възражението на ищеца, че вземанията са погасени по давност. Приложима в случая е
кратката три годишна давност. В този смисъл са и указанията на ВКС - Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, съгласно което вземанията
на търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор,
поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща м. 12.2006г. до м. 11.2009г., поради което към датата на
подаване на исковата молба – 27.03.2023г., вземанията за процесния период са погасени по
давност, което обстоятелство е признато от ответника.
Ето защо, предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Илчев на основание чл. 38 от ЗА
2
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за оказанат безплатна правна помощ.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на (фирма) ЕАД, ЕИК (номер), със
седалище и адрес на управление: (град), (адрес), че В. Г. Ш., ЕГН **********, със съдебен
адрес: (град), (адрес), не дължи на (фирма) ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК сумата от
1196.80 лв., представляваща главница за разходвана топлоенергия за периода м. 12.2006г. до
м. 11.2009г.
ОСЪЖДА (фирма) ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на В. Г. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 50 лева, представляваща направените по делото
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА (фирма) ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и ад-рес на управление: (град),
(адрес) да заплати на адв. Н. Ил. Ил. - С., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на
основание чл. 38 от ЗА сумата от 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3