Определение по дело №65001/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8267
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Илина Велизарова Златарева Митева
Дело: 20211110165001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8267
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А Гражданско
дело № 20211110165001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ФИРМА срещу ФИРМА, с която при условията на
обективно съединение са предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 411, ал. 1, изр.
1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане на сумата от 1656,57 лв., представляваща
непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ за вреди на товарен автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, с рег. № ***,
вследствие на твърдяно от ищеца застрахователно събитие от 05.10.2020 г., ведно със сумата
от 95,72 лв. (деветдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща мораторна
лихва върху претендираната сума за периода от датата на изпращане на отговора на
претенцията по чл. 411 от КЗ (22.04.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба
(15.11.2021 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни.
След извършена проверка по чл. 140, ал. 1 ГПК съдът намира, че предявените искове
са редовни и допустими, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Следва да се приемат представените от ищеца и от ответника писмени доказателства
по делото.
Искането на ищеца за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпита на
свидетел при режим на призоваване следва да бъде уважено.
Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-автотехническа експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства по
делото.
1
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. АЛ. Й. с
ЕГН ********** при режим на призоваване, при депозит в размер на 50 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от днес, за установяване на обстоятелствата, при които е
настъпил процесният инцидент.
ДА СЕ ИЗВЪРШАТ справки в Национална база данни „Население“ за регистрирания
постоянен и настоящ адрес на свидетеля Г. АЛ. Й. с ЕГН ********** и за адрес по
месторабота в НОИ.
ДОПУСКА изслушването на САТЕ със задачите, поставени от ищеца в исковата
молба, при депозит в размер на 350 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й..
Да се призоват свидетеля и вещото лице след представяне на доказателства за внесен
депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.06.2022 г. от
10,10 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилия отговор.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ФИРМА срещу
ФИРМА, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 411, ал. 1, изр. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане на сумата от 1656 ,57 лв., представляваща
непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ за вреди на товарен автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, с рег. № ***,
вследствие на твърдяно от ищеца застрахователно събитие от дата 05.10.2020 г., ведно със
сумата от 95,72 лв. (деветдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
мораторна лихва върху претендираната сума за периода от датата на изпращане на отговора
на претенцията по чл. 411 от КЗ (22.04.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба
(15.11.2021 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между него като застраховател и „ТНТ България“ ЕООД е налице
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в
застрахователна полица № 19-0300/211/5000393 с период на застрахователно покритие от
13:00 часа на 11.10.2019 г. до 24:00 часа на 10.10.2020 г. с предмет товарен автомобил марка
„Ф.“, модел „К.“, с рег. № ***. Твърди, че на 05.10.2020г. в гр. София настъпило
произшествие със застрахования автомобил, за което бил съставен вътрешноведомствен
протокол. От последния се установявало, че при товаро-разтоварни действия от пале,
осъществявани чрез електрокар, собственост на „Ойрошпед“ ЕООД, управляван от Х. Т. А.,
изпаднали автомобилни гуми, които увредили предна дясна част на паркирания,
застрахован по застраховката „Каско на МПС“, товарен автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, с
рег. № ***. Твърди, че във връзка с постъпилото уведомление за щетата, образувал преписка
№ 0300-20-777-511516. Щетите били отремонтирани в доверен сервиз на застрахователя, за
което на 15.12.2020г. ищецът платил сумата от 1 656,57 лв. Твърди, че наред с това направил
и ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Поддържа, че за електрокара, управляван от
виновния за произшествието водач, е съществувала валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрховател ответника, обективирана в полица № 01600100000591.
Ищецът твърди наличие на възникнало регресно право по чл. 411 от КЗ, както и че на
22.04.2021г. получил отказ за плащане по отправена до ответника покана за доброволно
изпълнение. При така изложените фактически твърдения иска от съда да осъди ответника да
2
му заплати сумата от 1 656,57 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение,
вкл. ликвидационни разноски по определянето му, както и сумата от 95,72 лв.
представляваща мораторна лихва за периода от 22.04.2021г. до 15.11.2021г. Претендира
законна лихва и разноски.
В срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените
искове като неоснователни с възражението, че по застрахователна полица №
01600100000591 същият е застраховател по застраховка „Отговорност на спедитора“, а не по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, както твърди ищецът. Твърди, че
процесното застрахователно събитие не е покрит риск по това застрахователно
правоотношение. Оспорва твърденията на ищеца за настъпването на твърдяното
застрахователно събитие, настъпването на процесните вреди и размера им. По съображения
за неоснователност на главния иск оспорва и акцесорния иск за мораторна лихва.
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 411, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) и чл. 86 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице
и ищеца (застраховател по имущественото застраховане); 2. за увреденото лице да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата –
арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3. застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие
на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
(застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“).
Ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
положителните факти, на които основава своите възражения.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претендираното обезщетение.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните по делото обстоятелството, че между ищеца като застраховател и „ТНТ България“
ЕООД като застрахован е налице застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № 19-
0300/211/5000393 с период на застрахователно покритие от 13:00 часа на 11.10.2019 г. до
24:00 часа на 10.10.2020 г., с предмет товарен автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, с рег. №
***.
Ищецът не сочи доказателства за твърдяното от него плащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице и за съществуването на твърдяното застрахователно
правотношение между ответника и деликвента.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
3
обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4