О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 6611349
гр.Елхово, 17.07.2020г.
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в закрито съдебно
заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
като сложи на разглеждане гр.д.№ 305/2020
г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по постъпилата на 11.03.2020г. в РС М.Търново, а изпратена по
подсъдност на РС Елхово – на 09.06.2020г.,
искова молба от Г.Т.З. от гр.М.Търново, чрез редовно упълномощения адв. Николай
Иванов от гр. Бургас, със съдебен адрес ***, против Главна Дирекция „Гранична полиция” МВР, представлявана
от Гл.комисар Светлан Кичиков, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 1506.00 лева, представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 11.03.2020г. до окончателното й изплащане.
След постъпване
на исковата молба, на основание чл.131, ал.1 от ГПК съдът е изпратил на
ответната страна препис от същата и приложенията към нея и е дал едномесечен
срок от съобщението до ответника, в който последния да подаде писмен отговор и
да посочи и представи всички доказателства. Ответникът е получил съобщението на
съда на 23.06.2020г.
В дадения от съда срок ответникът – ГД „Гранична полиция“ към МВР, чрез юриск.Янка Табакова, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск по основание и
размер. Към отговора си ответникът не е приложил писмени
доказателства и не е посочил такива. В отговора на исковата молба е
заявено, че не се оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е
заемал длъжността, посочена в исковата молба и не възразява по посоченото от
ищеца доказателствено искане за назначаване на
експертиза с поставените от ищеца въпроси.
Предвид на
изложеното в исковата молба и отговора на исковата молба съдът изготвя ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както
следва:
В исковата молба
се твърди, че през периода от 01.01.2017 година до 31.12.2019 година ищецът Г.З.
е работил като „ст. полицай“ в ГКПП М.Търново към ГПУ Малко Търново при РД
„ГП“– Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София и съгласно ЗМВР
същият е със статут на държавен служител. Твърди се, че през посочения по –
горе времеви период е работил на смени с продължителност по 12 часа,
предварително определени с график, като по този начин за процесния период е
положил общо 1760 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза
на 2011 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело
до положен извънреден труд от 251 часа за периода, който не му е бил заплатен
от ответника в качеството му на работодател. При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран приблизително с по 6.00 лева, поради
което и се твърди, че ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1506.00
лева. Поради това ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД
„ГП”-МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 1506.00 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.01.2017 година
до 31.12.2019 година, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане. Ищецът претендира направените от
него разноски в производството.
Ответникът -
Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, чрез упълномощеният юрисконсулт
Я.Табакова, е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявения
иск по основание и размер и желае отхвърлянето му като неоснователен и
недоказан, като излага и съображенията си за това. Твърди, че не оспорва
обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в
исковата молба, но положеният от него извънреден труд през процесния период е
бил изцяло заплатен.
Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния
ЗМВР, както и специалните Наредби на Министъра на вътрешните работи, поради
което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена
на основание Кодекса на труда, в случая не е приложима. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като взе
предвид и петитума на същата, съдът квалифицира предявеният от ищеца иск като
такъв с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2 и ал.6
от ЗМВР - за заплащане на сумата от 1506.00 лева, представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.01.2017 година
до 31.12.2019 година, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Не е спорно
между страните по делото, че ищецът Г.З. през периода от 01.01.2017 година до
31.12.2019 година е работил в ГПУ – Малко Търново, на структурно подчинение към
ГД „ГП“ гр. София и съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител. Не е спорно и
това, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 – часови
работни смени /дневни и нощни/, съгласно месечни графици.
Спорно е обстоятелството
положен ли е от ищеца извънреден труд през процесния период от време с оглед преизчисляване
на положения нощен труд съгласно действащата през същия период нормативна
уредба, колко часа е този труд, в какъв размер се дължи
възнаграждение за извънреден труд, заплатен ли е от ответника и кога.
Във връзка с
разпределянето на доказателствената тежест, съдът УКАЗВА на страните, че следва
да проведат пълно и главно доказване, като посредством допустимите
доказателства и доказателствени средства установят следното:
За успешното
провеждане на предявения иск, СЪДЪТ УКАЗВА, че в тежест на ищеца е да докаже:
положеният от него през процесният период от време извънреден труд, преизчислен
с оглед на положените от него 12 часови нощни смени, размерът на дължимото
възнаграждение за часовете извънреден труд.
За доказване
на твърденията си в исковата молба ищецът е направил своевременно съответните
доказателствени искания, вкл. и е поискал назначаване на съдебно – счетоводна
експертиза.
Ответникът,
съобразно направените от него възражения, носи тежестта да докаже, че ищецът не
е полагал извънреден труд по предвидения ред, който да не е бил заплатен и
респ., че е заплатил изцяло и в сроковете за това възнаграждение за положения
през процесния период от време от ищеца извънреден труд.
Като разгледа
направените искания и посочените от страните доказателства съдът счита, че
следва да се изиска от ответника
на основание чл. 190, ал.1 от ГПК да представи в едноседмичен срок от
съобщението посочените от ищеца
документи – протоколи за положения от ищеца труд за периода 01.01.2017 година до 31.12.2019г., както и кадровото му досие, както и да се назначи съдебно счетоводна експертиза, тъй като същите са допустими и относими към
предмета на спора и необходими за правилното решаване на делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл.312,
ал.1 и 2, вр. с чл.146 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
По искане на ищеца, направено с исковата
молба и на основание чл.190, ал.1 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника в 1 -
седмичен срок от получаване на настоящото определение ДА ПРЕДСТАВИ по делото намиращите
се у него протоколи за положения от ищеца Г.З. труд за периода 01.01.2017 година до 31.12.2019г. и лично кадрово досие на ищеца Г.З., като УКАЗВА на ответника, че в
противен случай съдът ще приложи разпоредбата на чл.190, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 161 от ГПК като съдът ще приеме за установени фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
По искане на ищеца, ДОПУСКА изслушване
на съдебно-счетоводна експертиза като НАЗНАЧАВА
за вещо лице Ангел Георгиев Тепсизов от гр.Ямбол /вещо лице при
ОС-Ямбол/, което след като се запознае с материалите по делото и направи
необходимите проучвания, в т.ч. извърши справка в счетоводството на ответника
за посочения в исковата молба период от 01.01.2017
година до 31.12.2019 година и съобразно нормативните
документи да отговори на следните въпроси:
1. Да посочи за всеки отчетен период ищецът Г.З. колко
и какви смени е отработил, като посочи дните по дати;
2. Въз
основа на конкретните дати да посочи за всеки отчетен период колко часа нощен
труд е положил ищецът, както и общо за целия процесен период;
3. Да преизчисли положения нощен труд с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд и да го посочи в часове за
всеки отчетен период, както и общо за целия процесен период;
4. Да
посочи в резултат на направеното преизчисление по т.3 от въпросните дали ищецът
за всеки отчетен период има извънреден труд (получен при посоченото
преобразуване) и ако е налице такъв, да посочи дали му е заплатен и ако да - в
какъв размер и за кой период;
5. Да посочи дължимата сума за положен
извънреден труд (получен при посоченото преобразуване) за всеки отчетен период,
както и общата дължима сума за целия процесен период по конкретния иск;
Ищецът
на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК е освободен от
заплащането на разноски.
Вещото лице ДА СЕ ПРИЗОВЕ за изготвяне на заключение и за насроченото с.з., както
и ДА СЕ УКАЖЕ на вещото лице, че
следва да изготви заключението си своевременно и го представи по делото не
по-късно от 1 седмица преди датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА на
основание чл.312, ал.1, т.1 от ГПК делото в открито съдебно заседание на 31.07.2020г. от 11.55 часа.
На основание чл.
312 , ал.1, т.3 от ГПК съдът ПРИКАНВА страните към спогодба и им УКАЗВА, че
преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора се
изразяват в запазване на добрите отношения между тях, процесуална икономия,
удовлетворяване претенциите и на двете страни, както и заплащане на по-ниски
държавни такси и спестяване на разноски по делото.
Да се ПРИЗОВАТ страните за датата на съдебното
заседание.
Копие от
отговора на исковата молба от ответника да се връчи на ищеца.
ПРЕПИС от
настоящото определение да се връчи
на страните по делото, като им бъде указано, че в едноседмичен срок следва
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия. Да се уведомят страните, че в
случай, че в предоставения им срок не изпълнят указанията на съда, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
Настоящото
определение не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: …………..
/В. Апостолова/