10.02.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на десети януари две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Ангелина Латунова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1176 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.40 от ЗДОИ. Образувано е по жалба от П.Т.З. *** –
чрез пълномощника адв.Б., против Решение №12/26.09.2019г. на Директор на
Дирекция АПО на Комисия за защита от дискриминация - София. Твърди се, че подал
по имейл до ответната страна на посочения в сайта на КЗД електронен адрес
Заявление от 14.09.2019г. Поискал достъп до обществена информация – колко лева
е размерът на изразходваните средства за представителни разходи на Председателя
на КЗД за всяка една от годините поотделно 2016-2018г. Поискал да получи
информацията на имейл, като посочил адрес, както и превел 1, 08 лева с ДДС
съгласно чл.22 от Инструкция за ПДОИРЗДОИ във вр. с т.3 от Заповед
№10/10.01.2001г. на МФ. На 27.09.2019г. получил по имейла си Решение
№12/27.09.2019г. за предоставяне на достъп до обществена информация, издадено
от Ж. М.– Директор Дирекция АПО на КЗД, в което не бил указан орган и срок на
обжалването му. С това решение не била предоставена търсената информация, а
само се сочели правила за определяне на размера за представителни разходи – 5%
от бюджета за текущи разходи на КЗД, което бил факт, известен на жалбоподателя
– чл.28 от Закона за държавния бюджет на РБългария за 2016г., т.ІІ, т.2 –
2 248 хил.лева, а 5% от тях били в размер 104 900,00 лева, съответно
за 2018г. – 118 500,00 лева. В случая търсел отговор, за да си състави
мнение дали изразходваните средства били в близост до минималния или максимално
определения размер, а не за начина, по който били определени. Освен това
решението било постановено при липса на компетентност и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила Съгласно разпоредбите на чл.7, 9 и 15
от Инструкция за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на
ЗДОИ компетентни да издават решения по чл.34 от ЗДОИ били председателя на комисията,
главния секретар или съответния директор на дирекция, комуто е разпределено
заявлението за достъп до обществена информация от Главния секретар. Оспореното
решение било издадено от Директор Дирекция АПО въз основа на Заповед
№29/30.03.2018г. на Зам.председателя на КЗД, който нямал правомощия да определя
реда и лицата, които да издават решения за достъп до обществена информация, а
така решението не само било издадено при нарушение на вътрешните правила от
инструкцията, но и от некомпетентно лице. Иска съдът да постанови решение, с
което да обезсили или отмени оспореното
решение, като заявлението бъде върнато за ново произнасяне, както и да бъдат
заплатени направените в производството разноски.
Ответната страна оспорва жалбата, като
счита, че липсват отменителните основания, както и че исканата информация била
предоставена. Не била налице и некомпетентност, тъй като съгласно правната
възможност по чл.28, ал.2 от ЗДОИ Председателят на комисията определил
Директора на Дирекция АПО за оправомощено лице. За това бил надлежно
оправомощен Зам.Председателя, които бил подписал заповедта за оправомощаване на
лицето. Претендират разноски по делото, като правят възражение за прекомерност.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление от 14.09.2019г., подадено по
имейл, жалбоподателят е поискал да му се представи налична информация относно
размера на изразходваните средства за представителни разходи на Председателя на
Комисия за защита от дискриминация за всяка една от годините 2016-2018г. В
заявлението е посочил, че желае информацията да бъде изпратена на имейл, като
превел и сума от 1,08 лева.
В отговор на 27.09.2019г. бил изпратен
прикачен файл с Решение №12/26.09.2019г.
Видно от представеното в копие Решение №12/26.09.2019г.,
изх.№44-00-3004 от 27.09.2019г., Ж. С. М.– Директор Дирекция АПО при КЗД в
изпълнение на правомощията ѝ със Заповед №29/30.03.2018г. на
Зам.председател на КЗД предоставя достъп до обществена информация, както
следва: Разходите за представителни цели на бюджетните организации се определят
с Постановление №344/21.12.2018г. за изпълнение на държавния бюджет на
Република България за 2019г. Съгласно чл.35 разходите за представителни цели в
конкретния случай се определят от колективния орган на управление. В изпълнение
на чл.35 от постановлението в началото на текущата календарна година, както и
предходните години, на заседание на членовете на КЗД е взето решение относно
размера на разходите за представителни цели, които са определени в размер до 5
% от бюджета за текущи разходи.
По делото е представена Инструкция за
предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ.
Съгласно Заповед №29/30.03.2018г. на
основание чл.28, ал.2 и чл.35 от ЗДОИ, чл.49, ал.2 от Закона за защита от
дискриминация е определена жасмина М.– старши юрисконсулт в Дирекция АПО на КЗД
за лице, което да разглежда постъпилите заявления за достъп до обществена
информация, която е създадена или съхранявана в КЗД и да взема решения за предоставяне
или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомява
заявителите за своите решения. Заповедта е издадена от Зам.Председател Б.Х.
съгласно Заповед №22/14.03.2018г. последната също е представена по делото и от
нея се установява, че е издадена на основание чл.49, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗЗД,
чл.9, т.23 и чл.10, т.2 от Правилника за устройство и дейността на КЗД от
Председател на КЗД относно заместването ѝ при отсъствие за времето от
28.03.2018г. до 05.04.2018г. от Зам.Председателя на КЗД, като изрично е
посочен, че се делегират правомощията по чл.9 от Правилника.
Видно от Заповед №СПО-63/16.09.2019г. на
Председателя на КЗД Ж. М.е преназначена на длъжност Директор Дирекция АПО.
На 11.10.2019г. жалбоподателят е подал в
деловодството на съда жалба срещу Решение №12/26.09.2019г., изпратено на
жалбоподателя на 27.09.2019г.
При така установеното от фактическа страна
и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен
акт по реда на чл. 168 АПК, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от надлежна страна и в срока по чл.149 от АПК. Същата е срещу
подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е
основателна.
Оспореният акт е издаден от Директор
Дирекция АПО в КЗД, като КЗД е задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ. Съгласно чл.28,
ал.2 от ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне
или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и
уведомяват писмено заявителя за своето решение. На основание чл.7, т.7 от ЗЗД КЗД приема
вътрешни правила, инструкции и методически указания, свързани с оперативната дейност,
като няма спор, че съгласно представената по делото Инструкция - чл.15,
решението по чл.28, ал.2 от ЗДОИ се взема от Председателя на Комисията, Главния
секретар или съответния директор на дирекция, комуто е разпределено
заявлението. Видно от заявлението, по което е образувана преписката през КЗД,
същото е входирано с №12-12-16/16.09.2019г., както и от същата дата има
разпореждане до Директор АПО. Именно на 16.09.2019г. Ж. М.е преназначена на
длъжността Директор Дирекция АПО, поради което при произнасянето ѝ по
заявлението на жалбоподателя с оспореното решение, то същата е действала в
рамките на предоставената ѝ компетентност. В този смисъл са неоснователни
възраженията относно некомпетентност на органа и съдът не споделя изложеното в
жалбата относно наличието на незаконосъобразен на това основание или нищожен
акт.
Решението е взето в срока по чл.28, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДОИ, както и при издаването
му е спазено общото процесуално правило на чл.35 от АПК за изясняване на
фактите и обстоятелствата по случая, и по тях липсва спор между страните.
При преценка за съответствието на
оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
В оспореното решение изрично се посочва,
че се предоставя достъп на заявителя до информация, поради което няма спор, че
това решение следва да бъде разглеждано като позитивно за заявителя, тъй като
се сочи, че удовлетворява искането му. Но независимо от това и като се има
предвид конкретното съдържание на изложената информация в разпоредителната част
на оспореното решение в действителност липсва предоставяне или отказ относно
конкретната заявена като търсена обществена информация. В този смисъл съдът
счита, че има наличие на формиран от органа мълчалив отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация по заявлението в частта относно „размера на
изразходваните за представителни разходи“. Безспорно не може да бъдат
приравнени сумите на гласуваните средства за представителни разходи с тези,
които след като е било прието това решение действително са били разходвани.
Именно относно тези средства е заявено търсеното от жалбоподателя. Така съдът
приема, че е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК,
подлежащ на оспорване по съдебен ред съгласно чл.149, ал.2 от АПК.
Субектът, задължен за предоставяне на
обществена информация, следва да постанови изричен административен акт – решение,
за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до поисканата
информация, за което писмено да бъде уведомен заявителят. В разпоредбите на
чл.37, 38 и чл.39 от ЗДОИ са регламентирани основанията, поради които органът
може да откаже предоставянето на достъп до обществена информация, съдържанието
на решението за отказ, начинът на съобщаване на това решение на заявителя. В чл.33
от ЗДОИ изрично е уредена и хипотезата, в която органът не разполага с исканата
информация и няма данни за местонахождението ѝ, като и в този случай се
дължи изрично писмено уведомяване на заявителя за тези обстоятелства. С оглед
характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален
закон и предвид чл.39 от ЗДОИ, който задължава субектите по чл. 3 да се
произнасят с мотивирано решение и в случаите на отказ да бъде предоставена
исканата информация съдът приема, че Директорът на Дирекция АПО към КЗД е имал
задължението да се произнесе с изричен акт в определения в чл.28, ал. 1 от ЗДОИ
срок, по подаденото заявление за достъп до обществена информация, като посочи
размера на изразходваните средства за представителни цели за периода от 2016г.
до 2018г. В случая в оспореното решение не е даден достъп до посочената като
търсена информация – разходвани средства, а само до начина на определяне на
размера на средствата преди с тези средства да бъде предприето разходване. Именно
акт с това съдържание е следвало да бъде издаден, а в случай, че КЗД не
разполага с исканата информация, то съгласно чл.33 от ЗДОИ е следвало да
формира отговор в този смисъл. В настоящия случай не са изпълнени нормативно
установените задължения на ответника, при което в оспореното решение е формиран
мълчалив отказ, който следва да бъде
отменен. След отмяната преписката следва да бъде върната на задължения субект -
за произнасяне по подаденото до него заявление с надлежен акт в срока по чл.28
от ЗДОИ и съобразно мотивите на настоящото решение. На жалбоподателя следва да
се предостави исканата информация, която се съхранява или създава от ответника
по делото, респ. следва да бъде надлежно уведомен в срока по чл.33 от ЗДОИ, че
ответникът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното
местонахождение.
При крайния извод на съда за
основателност на жалбата, то ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направените разноски по делото, в размер общо на 510,00 лева,
от които - 10,00 лева за държавна такса и 500,00 лева за адв.възнаграждение, като
следва да се има предвид направеното възражение за прекомерност.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №12/26.09.2019г. на Директор на
Дирекция АПО на Комисия за защита от дискриминация – С., в частта в която
представлява мълчалив отказ за предоставяне достъп до обществена информация, и
ИЗПРАЩА делото като преписка на Директор на Дирекция АПО на Комисия за
защита от дискриминация – С., за произнасяне в 14-дневен срок от постъпване на
преписката при органа, като бъдат спазени указанията по тълкуване и прилагане
на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Комисия за защита от
дискриминация – С., да заплати на П.Т.З.,***, направените по делото разноски от
510,00 лева.
Решението е окончателно и съгласно чл.40,
ал.3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: