№ 192
гр. Исперих, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Георгиева
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско
дело № 20213310100478 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.108 от Закона за собствеността.
Постъпила е искова молба вх.№ 1002/ 28.06.2021г. от АНТ. Т. СТ., ЕГН –
********** от град Исперих, област Разградска, ул.“***“ № 21 чрез адвокат
С.Д. от АК – Разград против А.В. Юмер, ЕГН – ********** от село Лъвино,
община Исперих, област Разградска, ул.“*** № 44 с която моли съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че Поземлен имот УПИ II в
квартал 55, образуван от имот 469 находящ се в чертите на село Лъвино,
община Исперих, отреден за жилищно застрояване, с площ от 1239.00 кв.м. и
Поземлен недвижим имот съставляващ УПИ I в квартал 55, образуван от
имот 469, находящ се в чертите на село Лъвино, община Исперих, отреден за
жилищно застрояване, с площ от 1354.00 кв.м. са собственост на
наследниците на С.В.С., починал на 24.04.2020г., която е придобита чрез
изтекло в тяхна полза давностно владение и ответника да бъде осъден да
предаде собствеността и владението над имотите. В исковата молба се
разказва, че имотът бил собственост на наследодателите на починалия към
настоящият момент съпруг на ищцата. Волята на неговия дядо била имота да
остане за внука му С.С. – съпруг на ищцата. Имота бил деклариран и за него
дълги години били заплащани данъци. В годините назад бил отдаван за
обработка на различни физически лица. След смъртта на Стоянов през 2020
година наследниците му решили да продават имота, но опитвайки се да се
снабдят с необходимите за сделката документи касаещи собствеността
установили, че процесният имот и съседен имот, собственост на ответника се
водят като общ парцел, както и че ищцата не може да докаже право на
собственост. В същото време наследниците на Стоянов плащали данъци за
имота. Ищцата предложила на ответника да закупи имота, но до уговорка не
1
се стигнало. След 24.04.2020г. ищцата и децата и предприели действия за
продажба на имота и така установили, че на 14.02.2020г. ответника се е
снабдил с нотариален акт за собственост над целият имот по давностно
владение. Ищцата твърди, че това е неправомерно и в полза на ответната
страна не е изтекъл предвиденият от закона 10 годишен давностен срок.
Подали са жалба и до прокуратурата, но не са предприети действия за
наказателно преследване, тъй като се касаело до гражданско правен спор.
Ищцата счита, че наследниците на С.В.С. са собственици на имота по давност
и моли ревандикационният иск да се уважи изцяло. По доказателствата моли
да се допуснат представените писмени доказателства, да се назначи
експертиза досежно идентичността на имота и да се даде възможност да се
сочат гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.Ю.
при редовно уведомяване, чрез адвокат Ж. Ч. от АК – Разград. Счита искът за
недопустим, а по същество за неоснователен. Твърди, че самата ищца заявява
в исковата молба, че никъде няма данни, че процесните два имота са нейна
собственост. Не била установена идентичност на процесните два имота с
целият имот пл.№ 469. Счита, че при изясняване на спора от фактическа
страна ще се установи, че ищцата няма материално правна и процесуално
правна легитимация да води искът. По същество счита искът за
неоснователен. Твърди, че от 12 години имотът се владее и обработва от него
и никой, вкл. и ищцата не е оспорвал неговото владение. Твърди също така,
че наследодателя на съпруга на ищцата е имал имот с къща в селото, но той е
бил далеч от процесните земи. Много хора във селото можели да
свидетелстват, че нито наследодателя, нито наследниците вкл. ищцата някога
са владели точно тези имоти. Ищцата не представяла годни документи, които
да легитимират нея или праводателите и като собственици на процесните
имоти. Моли по доказателствата да му се даде възможност да води свидетели.
В съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален представител адвокат
С.Д. поддържа предявеният иск и моли по същество същият да бъде уважен.
В съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител
адвокат Ж. Ч. оспорва предявеният иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като се запозна с представените по делото гласни и писмени
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :
Ищцата е наследник по закон – преживяла съпруга на С.В.С., починал на
24.04.2020г. Той от своя страна e наследник на С.К.Д. починала на
26.10.1993г. Димчева е наследник – дъщеря на К.Д.А., починал на
14.06.1975г. През 1992 година Димчева е заявила пред
Поземлена комисия – град Исперих за възстановяване
земеделски имоти, като в списъка присъства и ясак от около 3.000 дека, за
който е отбелязано че е заснет по пл.№ 469 в землището на село Лъвино.
Димчева е подала и Декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ в която въпросният
имот в парцел 469 присъства. От 1998г. наследодаотелят на ищцата – С.С. се
води данъчно задължено лице за имот в село Лъвино, в кв.55, парцел 2-55,
като е заплащал данъци за този имот до 2020г. вкл.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава
следното заключение : Имот с планоснимачен № 469 съществува като
кадастрална единица в застроителния и регулационния план на село Лъвино,
одобрен със Заповед № 242/ 03.12.1987г. и към момента на одобряването му в
2
разписния лист придружаващ плана не фигурира име на собственика. През
2020 година на основание Нотариален акт № 100, том I, рег.№ 963 и дело №
84/ 2020г. като собственик е вписан АДН. В. ЮЗ.. Преди 1987г. имотът по
стария регулационен и кадастрален план не съществува като кадастрална
единица и съответно няма информация относно собствеността му.
Имот пл.№ 469 не е влизал в блоковете на ТКЗС/ ДС.
Имот пл.№ 469 е в регулационните граници на село Лъвино и за него са
отредени два парцела – УПИ I – 469 и УПИ II – 469 за жилищно застрояване в
квартал 55. В земеразделителния план и съответно в картата за
възстановената собственост не съществува имот с № 469 – „ясак“.
Имот с пл.№ 469 е с площ от 2609.00кв.м. От него в УПИ I – 469 в кв.55
попадат 973.00кв.м., а в УПИ II – 469 от кв.55 – 712.00кв.м. Останалата част
от пл.№469 попада в новопроектирана улица и като маломерно предаваемо
място към УПИ III - 470. Общата площ на УПИ - 469 в кв.55 е 1354.00 кв.м.,
а на УПИ II – 469 от кв.55 – 1239.00 кв.м.
В стария регулационен план на село Лъвино от 1934г. за процесният
имот липсват кадастрални граници, с които да се идентифицира по
отношение на местонахождение и площ.
По сега действащия ЗРП/ Регулационния план на селото одобрен със
заповед № 242/ 03.12.1987г. процесният имот представлява имот с пл.№ 469 с
площ 2609.00 кв.м.
На 14.02.2020г. ответникът АДН. В. ЮЗ. се снабдил с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност № 100, том I, рег. №
963, нот.дело № 84/ 2020г. по описа на нотариус Р.А., рег.№ 254 на НК, с
който бил признат за собственик по давностно владение над следните имоти :
1. Поземлен имот с начин на трайно ползване – жилищно застрояване,
находящо се в чертите на село Лъвино, община Исперих, област Разград, за
който по скица № 73/ 21.01.2020г. на Община Исперих по ЗРП, утвърден със
заповед № 242/ 03.12.1987г. е отреден УПИ I в квартал 55, образуван от имот
№ 469 с площ на УПИ I 1354.00кв.м., при граници и съседи : улица, УПИ II
от квартал 55 и УПИ XIII по плана на селото; 2. Поземлен имот с начин на
трайно ползване – жилищно застрояване, находящо се в чертите на село
Лъвино, община Исперих, област Разград, за който по скица № 108/
11.02.2020г. на Община Исперих по ЗРП, утвърден със заповед № 242/
03.12.1987г. е отреден УПИ II в квартал 55, образуван от имот № 469 с площ
на УПИ II 1239.00 кв.м., при граници и съседи : УПИ I, УПИ III от квартал 55
и УПИ XIII по плана на селото.
Ищцата А.С. е подала жалба срещу ответника и до Районна прокуратура
– Разград за самоуправство касаещо процесните два недвижими имота. В
образуваната преписка се съдържат сведения от ответника Ю., в които лицето
само сочи, че преди няколко години е разбрал, че един от собствениците на
имота е именно ищцата С.. Отишъл при нея и заедно ходили да търсят
документи в различни институции за собствеността над имота, за да може С.
да му го прехвърли. Не открили документи, че С. е наследник на имота. След
като не излезли такива документи ищеца решил да си прехвърли имота по
давност. В обясненията ответника заявява, че ако било необходимо ще
прехвърли имота на А.С. и останалите наследници, след като те му заплатели
разходите по имота. Твърди, че бил заплатил за пет години данъци за имота.
Никой от наследниците не го бил търсил, за да се разберяли.
3
По делото са разпитани следните свидетели : С.К., Е. А., Н.Н., Р.Я., Д.А.
и Г.Р..
Първата свидетелка С.К. сочи, че имотът е на дядо и К.Д.. Той е работил
мястото до смъртта си през 1975 година. След това имотът обработвали
неговите две дъщери. След тяхната смърт земята започнал да обработва
братовчеда на свидетелката Стоянов – съпруг на ищцата. Свидетелката сочи
че С.С. предоставил имота да го обработват свидетелите А. и Недялков. В
имота е имало къща. През годините Стоянов е заплащал данъците за имота.
После свидетелката разбрала, че имотът е бил присвоен от ответника. Сочи,
че стадиона на село Лъвино е близо до имота. Покрай имота преминавал
черен път за село Владимировци. Наследодателя Джонев не е починал в
къщата, която е била в имота, той си купил друга къща в селото, но е работел
мястото до последно. Е. А. бил съсед на процесният имот. В съседно място
била и кащата на брата на К.Д..
Вторият свидетел Е. А. в своите показания сочи, че процесният имот е на
брата на дядо му – К.Д.. Джонев е работил мястото до последно преди да
почине. Разказвал е на децата, че там са се родили децата му, там са били
темелите на къщата му. Е. А. сочи, че е ползвал местото от 1987г. до 2003г.
Работил го е по споразумение със С.С., който му бил братовчед. След него
местото се работило от С.М. дълги години. В селото се говорело, че
ответника взел мястото, че го е присвоил. Много възрастни хора в селото
знаели, че процесното място било на брата на дядото на свидетеля. Стоянов
все си е мислел, че местото е негово като това споделял в разговори със
свидетеля. Според свидетеля ответника бил в имота от около 4-5 години.
Н.Н. бил работил мястото от около 2003 до към 2013 година. В имота е имало
сливи, които стояли. Дядо Костадин не починал в къщата, която била в имота,
той си купил друга къща в селото.
Третият свидетел Н.Н. сочи, че съпруга на ищцата Стоян му дал да
обработва мястото. Мястото се намирало до стадиона в село Лъвино. То било
някъде около 3 декара. Свидетеля знаел, че мястото е на С.С.. Дал му го да го
работи през 2003 година, като до тогава мястото се работело от Е. А. по
съгласие със Стоянов. Мястото Недялков работил до 2013 година. Тогава
Стоянов казал, че ще си обработват мястото в семейството. Свидетеля
познава А.Ю., като предполага че след него именно това лице е работило
имота. Свидетеля не знае дели между Юмер и Стоянов е имало някакви
уговорки относно имота. Свидетеля не знае дали ответника имал други места,
които обработва в близост до процесното място. Свидетеля научил, че
ответника си извадил нотариален акт за процесният имот.
Четвъртият свидетел Р.Я. твърди, че знае за изоставени имоти в края на
село Лъвино. Ответника работил някои от тези земи над 10-15 години.
Свидетеля му помагал с трактор да обработва тези земи. Земята, която
ответника обработвал в края на селото била около 2 декара. Близо била до
стадиона. На около 200 метра от мястото, което ответника обработвал имало
черен път за село Владимировци. Юмер сеел в мястото слънчогледи,
царевица, всяка година сменял посевите. Свидетеля познавал К.Д.. Той му
бил съсед и починал в къща на улица „*** № 36. Работеното от ответника
място било на около 500 метра от къщата на Джонев. Свидетеля не знае в
мястото обработвано от ответника да е имало къща, камъни, ограда. Когато
започнал да го обработва мястото било пустеещо, с треволяк и храсти. До
4
тази процесна земя А.Ю. имал и друга земя, която закупил преди 10 години.
Свидетеля не знае кои са съседите на процесното място. Не знае някой да е
гонил Юмер от това място. Всички земи там били пустеещи. В тези масиви
имало къщи на бащата на Е. А. и на дядо му. С.М. работил място съседно на
мястото на А.Ю.. То било по-вътрешно от мястото на Юмер. Парцела на
Мирчев излизал на стадиона. Парцела на Юмер не излизал на стадиона.
Петият свидетел е Д.А.. Сочи че живее в село Лъвино и познава
ответника. Близо до стадиона в селото имало изоставени парцели, където
свидетеля си пасял кравите. През 2007 – 2008г. ответника предупредил
свидетеля да не пуска кравите си в тези места, защото той ще ги обработва.
Оттогава свидетеля го виждал редовно в тези места да ги обработва. Юмер
имал 2-3 ниви в този район. Процесната нива била 2-3 декара. Била
изоставена, никой не я работел. До 2010г. свидетеля си пасял кравите там. Не
познава К.Д. и не знае той да е имал претенции към този имот. Черният път за
село Владимировци бил на 200 метра от имота на А.Ю.. Виждал Станко син
на Н.Н. да обработва ниви в този район.
Шестият свидетел е Г.Р.. Сочи, че живее в село Лъвино. Познавал
ответника, който му бил съсед. Той работел едно място, което било 2.5
декара долу горе. Работел го повече от 10 години, като го сеел всяка година.
Понякога свидетеля му помагал. виждал само Юмер да обработва тези земи.
Свидетеля не бил чувал някой да е гонил Юмер от тези земи. Наоколо имало
и други ниви. Всички се обработвали. Свидетеля не знаел на кого са тези
ниви. Черният път за село Владимировци бил от другата страна. Свидетеля
не може да каже на какво разстояние от нивата на Юмер бил черният път.
Свидетеля не бил виждал свидетеля А. да обработва това място. Свидетеля
не знае кои са съседи на този имот. Той знаел, че имотът бил на ответника
Юмер.
По делото е проведен оглед на место, като по време на огледа всички
присъстващи свидетели са заявили, че в съдебно заседание са
свидетелствували за имотът описан от вещото лице в назначената експертиза.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен изцяло. Безспорно установено е по делото, че
наследодателя на съпруга на ищцата и съответно по линия на заместването и
неин наследодател - К.Д. е владял процесният имот до смъртта си през 1975
година. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетелката С.К.,
която е внучка на Джонев кореспондиращи със свидетелствуваното от Е. А..
Имота впоследствие е владян и работен от неговите две дъщери – С.Д. и И.К..
Волята на наследниците е била имотът да остане за сина на Димчева – С.С.
явяващ се наследодател на ищцата С.. Упражнявайки владението си над
местата, които в момента съставляват два пл.номера, Стоянов е предоставял
имота за обработка последователно на Е. А. от 1987г. до 2003г. и от 2003г. до
2013г. на Н.Н.. Свидетеля Р.Я. твърди, че А.Ю. е закупил място до
процесното преди около 10 години т.е. считано от настоящата 2022г. около
2012г. Някъде около тази година или година по-късно след 2013г. /когато
имота е спрял да обработва свидетеля Недялков/ Юмер е започнал да
обработва и процесните два имота съставляващи мястото на С.С., което той
имал от дядо си, тъй като е придобил земя в съседство. Дори и да се приеме,
че е упражнявал владение над имота за себе си, то до 2020г., когато ответника
5
се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност в негова полза не е
изтекъл предвиденият в закона 10 годишен давностен срок по чл.79, ал.1 от
Закона за собствеността. Свидетелите на ответника сочат, че Юмер има
няколко ниви в района, които са били пустеещи и ответника ги е завладял.
Следователно Юмер е знаел, че имота е чужд, като това е заявил и в хода на
разследването по жалбата на А.С. до прокуратурата. В обясненията на А.Ю.
се сочи, че преди няколко години той е разбрал, че един от собствениците на
имота е именно ищцата С.. Отишъл при нея и заедно ходили да търсят
документи в различни институции за собствеността над имота, за да може С.
да му го прехвърли. Искал е да купи имота, защото е знаел че е чужд. Не
открили документи, че С. е наследник на имота, като именно с оглед
обстоятелството, че не са излезли такива документи ищеца е решил да си
прехвърли имота по давност. Налага се извод, че изначално Юмер е бил със
съзнанието, че владее чужд имот, но се е възползвал от факта, че за този имот
наследниците нямат документи. Съдът не кредитира твърденията на
свидетеля Д.А., че имота се владее от Юмер от 2007г., когато го предупредил
да не пуска кравите си в местата, защото той щял да ги обработва, тъй като
свидетеля говори общо за „местата“ и не се установява категорично, че в този
термин се включват и процесните два имота, тъй като е свидетелствувано, че
ответника е работил и други места в района. Свидетеля Д.А. и при
проведеният оглед не посочва от кога мястото се владее от ответника. При
огледа свидетеля Р.Я. твърди, че мястото се владеело от А.Ю. от 2005г. в
същото време в съдебно заседание лицето твърди, че преди 10 години когато
Юмер купил съседно на спорния имот място, спорните имоти били пустеещи,
като тези твърдения взаимно си противоречат и не кореспондират с
показанията за период на владеене заявени от останалите свидетели на
ответната страна, както и с показанията на свидетелите ангажирани от ищеца.
В същото време свидетелите на ищцовата страна логично, трайно и
последователно свидетелстват както в съдебно заседание, така и при огледа
на имота, че именно наследодателя на ищцата С.С. им е давал да обработват
мястото – свидетеля А. до 2003г., свидетеля Недялков до 2013г. след А., а
свидетелката Колева знае, че именно тези две лица са обработвали мястото,
съставляващо двата имота назад в годините, като по твърдения на А. и
Недялков именно наследодателя на А.С. – съпруга и С.С. е допуснал
свидетелите А. и Недялков в имота, т.е. Стоянов е владял имота за себе си,
стопанисвал го е, осигурявал е възможност земята да се обработва и ползва,
реализирал е в пълен обем собственическите си права и в негова полза е
изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 от Закона за собствеността 10 годишен
давностен срок, тъй като както сочи свидетеля А., Стоянов му е предоставил
за ползване мястото още през 1987г. и до 2013г. именно Стоянов се е
разпореждал винаги какво да става с имота. Понастоящем С.С. е починал –
през 2020г., като имотите, които са два по новия ЗРП на село Лъвино се
явяват собственост на неговите наследници, присъединяващи давностното
владение на своя наследодател, ответника владее имотите без правно
основание и дължи връщането им в патримониума на наследниците на С.С..
С оглед изхода на делото на ищцата се следват на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
реализираните в процеса разноски, които възлизат на сумата : 1110.00лв.,
включващи заплатена държавна такса за образуване на делото, държавна
такса за два броя удостоверения, адвокатско възнаграждение и депозит за
6
вещо лице.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.108 от Закона за
собствеността по отношение на ответника А.В. Юмер, ЕГН – ********** от
село Лъвино, община Исперих, област Разградска, ул.“*** № 44, че следните
два имота : 1.Поземлен имот УПИ II в квартал 55, образуван от имот 469
находящ се в чертите на село Лъвино, община Исперих, отреден за жилищно
застрояване, с площ от 1239.00 кв.м. и 2. Поземлен недвижим имот
съставляващ УПИ I в квартал 55, образуван от имот 469, находящ се в
чертите на село Лъвино, община Исперих, отреден за жилищно застрояване, с
площ от 1354.00 кв.м. са собственост на наследниците на С.В.С., починал на
24.04.2020г., която е придобита чрез изтекло в тяхна полза давностно
владение КАТО ОСЪЖДА ответника А.В. Юмер да отстъпи собствеността и
предаде владението над описаните недвижими имоти на наследниците на
С.В.С., починал на 24.04.2020г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК А.В. Юмер, ЕГН – ********** ДА
ЗАПЛАТИ на АНТ. Т. СТ., ЕГН – ********** за разноски по делото сумата
1110.00 /хиляда сто и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
7