РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Бургас, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120205226 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. Р. Й. против Наказателно постановление
№ 22-0000583/01.10.2021 г. на Директора на РД „АА” – гр. Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В жалбата е релевирано оплакване за незаконосъобразност на
наказателното постановление с довод, че в НП текстово е посочено, че за
превишаването на товара няма разрешение от администрацията,
стопанисваща пътя /А“ПИ“/, което твърдение било с неясен адресат, тъй като
такова задължение не можело да се вмени на жалбоподателя, а било
отговорност на собственика на ППС, като така описаното нарушение
поставяло в невъзможност да бъдат разбрани точните рамки на обвинението.
Изложени са аргументи за незаконосъобразност в санкционната част на НП
поради несъобразяване с изброените в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН обстоятелства.
Претендира се отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в
1
условията на алтернативност – изменението му със санкция в минимално
предвидения в закона размер. Заявена е претенция за присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. Вместо това процесуалният представител-адвокат е депозирал
писмено становище, с което поддържа жалбата на изложените в нея
основания и излага допълнителен аргумент за доказателствена
недостатъчност на вмененото нарушение досежно техническата годност на
процесната везна, с която е изтеглена композицията от ППС.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт, в съдебно заседание оспорва
жалбата и счита, че размерът на наказанието е адекватен на обществената
опасност на нарушението, като изтъква, че жалбоподателят има съставени и
други актове за установени нарушения. Представя писмена защита с
подробно становище за неоснователност на жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема
за установено следното:
На 24.09.2021 г. на околовръстен път до база „Севан“ в гр. К по посока
на движение гр. Бургас жалбоподателят ИВ. Р. Й., като водач на съчленено
ППС с пет оси – влекач марка „Волво“ с рег. № *** от категория N3 с две оси
и прикачено към него полуремарке марка „Мега“ с рег. № **** от категория
04 с три оси, бил спрян за проверка от свидетелите П. Кр. Р. и Ст. Д. Д. –
двамата инспектори в РД „АА” – гр. Бургас. При документалната проверка
свидетелите установили от товарителница № 0038597/23.09.2021 г. и от пътен
лист № 0014540/22.09.2021 г., че водачът извършва обществен превоз на
товар – царевица, по маршрут от гр. В. до гр. К. С 5-метрова ролетка модел
BMI с фабричен № 1337 измерили, че разстоянието между осите на
полуремаркето е над 1,3 метра. Извършили проверка с техническо средство
електронна мобилна везна марка DINI ARGEO с платформа модел
WWSF10TMRS и идентификационен блок DFWKK № **********,
измервайки натоварването на ППС, по който начин констатирали сумарно
натоварване на осите на тройната ос на полуремаркето в размер на 31 300 кг.,
2
за което била генерирана разпечатка – кантарна бележка/билет №
315/24.09.2021 г. Така при измерването било установено, че при разстояние
между осите 1,3 метра на една тройна ос, измерено с рулетка, полуремаркето
е било с натоварване на тройната ос 31 300 кг при максимално допустимо
тегло на една тройна ос 24 000 кг. /24 тона/, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. “б” от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, т. е. претоварено със 7 300 кг.
Проверяващите констатирали още, че за ползването на пътя с посоченото
превишено количество товар нямало издадено разрешение от
администрацията, управляваща пътя – А“ПИ“. На база на така установеното
св. Р. съставил на водача Акт № 291337/24.09.2021 г. за установяване на
административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7,
ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Срещу АУАН е постъпило бланкетно
писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Свидетелите П. Кр. Р. и Ст. Д. Д. потвърждават констатациите по акта
за претоварване на ППС.
В материалите на административно-наказателната преписка се
съдържат отразяващите хода на проверката документи – товарителница №
0038597/23.09.2021 г., пътен лист № 0014540/22.09.2021 г. и билет №
315/24.09.2021 г.
Във връзка с оспорването на жалбоподателя относно сертифицирането
на процесното измервателно средство и техническата му изправност,
въззиваемата страна е представила декларация за съответствие, заявление до
РО Бургас на Главна дирекция «Мерки и измервателни уреди» – гр. Бургас за
извършване на проверка и регистрация за извършена последваща проверка, от
които се установява, че същото е одобрен тип средство за измерване по
Закона за измерванията и е преминало необходимия технически преглед на
08.07.2020 г. със срок на валидност до юли 2022 г., в който попада процесната
дата 24.09.2021 г., на която е констатирано нарушението по превишаване на
товарната маса. Сертификат за съответствие на използваната при проверката
ролетка също е представен по делото. Представени са писмени доказателства,
удостоверяващи, че актосъставителят и свидетелят по АУАН са преминали
обучение за работа с посочените измервателни средства.
В срока за произнасяне административно-наказващият орган е приел за
3
доказани фактическите констатации по акта, приел е, че в случая няма
основание да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН и е издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал. 3,
т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 3 000 лева за нарушение по на чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
25.10.2021 г. срещу подпис, а жалбата е депозирана на 01.11.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество същата се явява основателна по следните съображения:
АУАН е съставен от инспектор в регионална структура на
Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" на обслужвана
територия в гр. Бургас, на основание регламентираната от закона
компетентност в чл. 170, ал. 1, вр. чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, т. е. сред
посочените компетентни служители в Глава Пета от ЗДвП, а НП е издадено
от компетентен орган – от Директора на РД „АА” – гр. Бургас, на
обслужваната територия гр. Бургас, в съответствие с разпореденото
овластяване със Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, издадена на
основание регламентиращите компетентността на наказващите органи
разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Съгласно приложената санкционна разпоредба чл. 177, ал. 3, т. 1,
предл. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, се наказва с
глоба от 500 до 3 000 лева водач, който без да спазва установения за това ред
управлява ППС с натоварване на ос, което надвишава нормите, установени с
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, в случая в хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата –
при сума над 24 тона от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета
4
и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 м.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ, във вътрешността на страната съответните
служби за контрол при МВР и Агенция “Пътна инфраструктура” спират и
съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно
средство, когато при проверката се установи, че движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или
документ за платена такса. Съответно чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
/ЗП/ санкционира с глоба от 1 000 до 5 000 лева физически лица, които
извършат движение на извънгабаритни и тежки ППС без разрешение на
собственика на администрацията, управляваща пътя. Такова разрешение се
издава по реда на чл. 14, вр. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ, определяща допустимите размери, маса и натоварване на ос на
категориите ППС и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по
пътищата. Движението без разрешение на ППС от категорията по § 1, т. 1 от
ДР, вр. чл. 3, т. 2, вр. чл. 7 от цитираната наредба е забранено, съгласно чл.
26, ал. 2, т. 1, б. “а” от ЗП.
В конкретния случай, приетото в АУАН и НП фактическо положение
едновременно съдържа описание на нарушения и по двата посочени по-горе
състава – 1. движение на тежко ППС без разрешение на собственика на
администрацията, управляваща пътя и 2. управление на ППС с натоварване на
ос, което надвишава нормите, установени в чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ. Така не става ясно кое е релевантното поведение, вменено на
жалбоподателя. От гласните доказателства се установи, че АУАН е съставен
за “претоварване” на теглото на осите над допустимите параметри.
Разпитаните свидетели не изнасят каквито и да е данни за извършено
нарушение на забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а” от ЗП – извършване на
движение на извънгабаритно и тежко ППС без разрешение, както фактически
е посочено в АУАН и НП. Същите визират само фактическия състав на
нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 139, ал. 1, т.
2, предл. 3 от ЗДвП – управление на ППС с натоварване на ос, което
надвишава нормата, установена с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. При
това положение е налице несъвпадение в АУАН и НП между описанието на
две нарушения и правната квалификация на едно деяние, съответно с една
наложена с НП санкция. Конкретното количество на превишението на масата
5
на осите има отношение към наложената санкция, а нерегламентираното /без
разрешение/ движение е относимо към друг състав на нарушение, като в
случая административно-наказаващият орган е наложил едно наказание – в
нарушение на чл. 18 от ЗАНН. При това положение обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като в АУАН и НП фактически са
описани две установени нарушения, а с НП е наложена една обща санкция за
тях, в разрив с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Касае за две деятелности,
осъществяващи отделни състави на административни нарушения по чл. 139,
ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП и по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а” от ЗП. Такава
формулировка прави напълно неясна волята на наказващия орган за кое точно
административно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя и
му е наложено административното наказание. В чл. 18 от ЗАНН е установен
принципът на самостоятелност и отделност на административните наказания
в случаите, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
при което наложените наказания следва да се налагат и изтърпяват поотделно
за всяко нарушение. Разпоредбата е императивна, поради което е
недопустимо наказващият орган да преценява дали да я приложи или не.
Освен това, за фактически описаното в НП второ нарушение „Няма
разрашение от администрацията, стопанисваща пътя – Агенция “Пътна
инфраструктура“, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, съответните служби за контрол при МВР и Агенция
“Пътна инфраструктура” спират и съставят акт на водача на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, когато при
проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС
се извършва без разрешително или документ за платена такса, т. е.
структурите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не са
компетентни да вменяват такова нарушение и да съставят АУАН.
Следва да се има предвид, че в настоящото производство защитата не е
срещу цифрите, а срещу фактите, а те са не са отразени и интерпретирани с
недвусмислено словно описание на нарушението. Допуснатата нередовност
на АУАН и НП опорочава административно-наказателно производство и
обуславя отмяната на издаденото НП като незаконосъобразно, тъй като това
би рефлектирало върху адекватното упражняване на правото на защита на
жалбоподателя. Наказателното постановление следва да има пълно единство
6
между обстоятелствена част и правна квалификация. В тази връзка се
преценят за основателни оплакванията в жалбата за несъответствие между
фактическото и правното основание за ангажиране на отговорност.
Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на
административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева съобразно представения договор за
правна защита и съдействие от 26.10.2021 г.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000583/01.10.2021 г. на
Директора на РД „АА” – гр. Бургас, с което на ИВ. Р. Й., с ЕГН **********,
от гр. В., ****, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на ИВ. Р.
Й., с ЕГН **********, от гр. В., ****, направените по делото разноски в
размер на 450 лева за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Вярно с оригинала: Г.Ст.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7
8