Решение по дело №908/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260615
Дата: 23 декември 2020 г.
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20201100900908
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на втори декември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 908 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „Е.“ ООД, твърди, че е кредитор на ответника „Е.” ООД, тъй като има вземания към него, които са възникнали от търговски сделки, представляващи сключени два договора за заем от 22.08.2007 г. и от 10.09.2007 г. Посочва, че по силата на договора за заем, сключен на 22.08.2007 г., предоставил на ответника за временно ползване сума в размер на 400 000 лв., срещу поемане на задължение от последния да я върне в срок до 31.12.2009 г., както и да заплаща месечна възнаградителна лихва в размер на 8 % годишно. Твърди, че след сключване на този договор с няколко анекса страните са изменили срока, до който заемателят следва да изпълни задължението си за връщане на предоставената в заем сума, като с последния сключен анекс от 19.12.2019 г. е уговорено това да стане чрез единична вноска в срок до 31.12.2020 г. Заявява, че страните по заемния договор са уговорили, че заемателят се задължава да заплаща на заемодателя уговорената възнаградителна лихва в срок до последния ден на съответния месец, за който тя е дължима. Ответникът не е изпълнил на падежа задълженията си да заплати на молителя начислената възнаградителна лихва за месец януари 2020 г., която е в размер на 1 833, 33 лв. и е с падеж на 31.01.2020 г., както и начислената възнаградителна лихва за месец февруари 2020 г., която е в размер на 1 833, 33 лв. и е с падеж на 28.02.2020 г. С оглед на този факт за заемодателя е възникнало правото да прекрати едностранно сключения между страните договор за заем от 22.08.2007 г., което е уговорено с т. 3 от анекс от 22.01.2008 г. към този договор. Това право е упражнено със съставена от молителя покана, получена от ответника на 08.05.2020 г., с което последният е поканен и да върне предоставената му в заем сума от 400 000 лв. Ответникът не е изпълнил това свое задължение до момента на сезиране на съда.

Молителят твърди, че по силата на договора за заем, сключен на 10.09.2007 г., предоставил на ответника за временно ползване сума в размер на 600 000 лв., срещу поемане на задължение от последния да я върне в срок до 31.12.2009 г., както и да заплаща месечна възнаградителна лихва. Заявява, че след сключване на този договор с няколко анекса страните са изменили срока, до който заемателят следва да изпълни задължението си за връщане на предоставената в заем сума, като с последния сключен анекс от 19.12.2019 г. е уговорено това да стане чрез единична вноска в срок до 31.12.2020 г. Посочва, че страните по заемния договор са уговорили, че заемателят се задължава да заплаща на заемодателя уговорената възнаградителна лихва в срок до последния ден на съответния месец, за който тя е дължима. Ответникът не е изпълнил на падежа задълженията си да заплати на молителя начислената възнаградителна лихва за месец януари 2020 г., която е в размер на 2 750 лв. и е с падеж на 31.01.2020 г., както и начислената възнаградителна лихва за месец февруари 2020 г., която е в размер на 2 750 лв. и е с падеж на 28.02.2020 г. С оглед на този факт за заемодателя е възникнало правото да прекрати едностранно сключения между страните договор за заем от 10.09.2007 г., което е уговорено с т. 3 от анекс от 22.01.2008 г. към този договор. Това право е упражнено със съставена от молителя покана, получена от ответника на 08.05.2020 г., с което последният е поканен и да върне предоставената му в заем сума от 600 000 лв. Ответникът не е изпълнил това свое задължение до момента на сезиране на съда.

Молителят заявява, че „Е.” ООД не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите, като затрудненията му не са временни, а представляват трайно състояние. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Е.” ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.

Присъединеният кредитор - „П.и.б.“ АД, твърди, че е кредитор на ответника „Е.” ООД, тъй като има вземания към него, произтичащи от търговска сделка – договор за банков кредит, сключен на 18.05.2012 г. Посочва, че към датата на сезиране на съда ответникът не е заплатил следните възникнали в негова тежест и изискуеми парични задължения по този договор: - задължение за заплащане на сума в размер на 142 178, 79 лв., представляваща дължими месечни вноски от главницата по кредита, които са с падежи 20.03.2020 г., 20.04.2020 г. и 20.05.2020 г.; - задължение за заплащане на сума в размер на 1 425 631, 46 лв., представляваща предсрочно изискуемо остатък от главницата по кредита; - задължение за заплащане на сума в размер на 21 071, 91 лв., представляваща неплатена възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.03.2020 г. до 10.06.2020 г.; - задължение за заплащане на сума в размер на 27 872, 18 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 11.06.2020 г. до 13.08.2020 г., - задължение за заплащане на сума в размер на 7 839, 05 лв., представляваща дължима комисионна за управление на кредита за 2020 г.; задължение за заплащане на сума в размер на 1 057, 60 лв., представляваща дължими разноски, свързани с пристъпване към изпълнение по ЗОЗ. Кредиторът заявява, че „Е.” ООД не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ, както и се намира в състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. Поради изложеното присъединеният кредитор иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Е.” ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на това дружество на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.

Присъединеният кредитор - „Д.“ ООД, твърди, че е кредитор на ответника „Е.” ООД, тъй като има вземания към него, произтичащи от търговски сделки. Те са в размер на 305 541, 24 лв. и са възникнали на основание сключени с ответника договор за наем на недвижим имот от 28.07.2013 г., договор за наем на игрално съоръжение за експлоатация от 17.10.2016 г., договор за техническа организация и управление на процеса по поддръжка и излъчване на живо на тиражите на игра „5 от 11“ от 01.03.2017 г., договор за предоставяне на достъп до система за виртуални игри и събития от 22.03.2016 г., договор за изработка, тестване и инсталиране на софтуер от 29.07.2019 г., договор за изработка, тестване и инсталиране на софтуер от 29.07.2019 г. Кредиторът посочва, че „Е.” ООД не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ, както и се намира в състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. Поради изложеното присъединеният кредитор иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Е.” ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на това дружество на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.

Присъединеният кредитор - „А.С.Т.С.“ ООД, твърди, че е кредитор на ответника „Е.” ООД, тъй като има вземания към него, произтичащи от търговски сделки. Те са в размер на 14 800, 60 лв. и са възникнали на основание сключени с ответника договор за цялостно подпомагане на организацията и провеждането на хазартни игри от 19.11.2010 г. и договор за осигуряване на информационен център от 01.03.2017 г.. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ, както и се намира в състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. Поради изложеното присъединеният кредитор иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Е.” ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на това дружество на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.

Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „Е.” ООД, не я оспорва. Твърди, че е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага извода, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.

Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

С оглед на горното на първо място съдът трябва да отговори на въпроса дали молителят „Е.“ ООД има качеството на кредитор на „Е.” ООД, притежаващ парично вземане срещу него, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, както и дали то е изискуемо.

От фактите, изложени от „Е.“ ООД в молбата по чл. 625 ТЗ, е видно, че той твърди, че има парични вземания към дружеството „Е.” ООД за получаване на сума в размер на 400 000 лв., представляваща такава, дадена по договор за паричен заем, сключен на 22.08.2007 г., която подлежи на връщане поради развалянето на този договор, както и за получаване на сума в размер на 600 000 лв., представляваща такава, дадена по договор за паричен заем, сключен на 10.09.2007 г., която също подлежи на връщане поради развалянето на този договор. Това означава, че сочените вземания се твърди да са възникнали при фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Те са такива, които не са възникнали от сочените от молителя търговски сделки, сключени с длъжника – заемните сделки не са правопораждащ ги факт, но фактите, от които тези вземания произтичат, са свързани с неизпълнението и произтичащото от това разваляне на двата договора за заем, които се сочи да представляват по своя характер търговски сделки и следователно се отнасят от тези сделки. Следователно тези вземания са такива, които могат да легитимират молителя като лице, имащо право да поиска производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество – те са такива по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Правото на едно лице да получи обратно даденото от него в хипотезата на третия фактически състав, предвиден в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, възниква тогава, когато се установи, че основанието, въз основа на което е осъществена престацията, е съществувало към момента на нейното получаване от обогатилото се лице, но след това то е отпаднало с обратна сила. В този смисъл са задължителните указания, дадени в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. В това постановление е посочено и това, че текстът на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие. Във всички тези случаи съществуващото между страните договорно правоотношение, въз основа на което е извършена една престация, се прекратява с обратна сила, което означава, че както в отношенията между страните по сделката, така и по отношение на всяко трето лице, се приема, че тази сделка не е била сключвана и се възстановява състоянието от преди нейното сключване. Ето защо в случая за да отговори на въпроса дали вземанията, с които „Е.“ ООД се легитимира като кредитор на „Е.“ ООД, са възникнали, съдът трябва да се произнесе, на първо място, по това дали между молителя и ответника са сключени описаните в молбата по чл. 625 ТЗ договори, както и дали е настъпил факт, който води до отпадане на тяхното действие с обратна сила, който в случая се твърди да е развалянето на тези договори.

Заемът за потребление е реален договор, поради което той се счита сключен с предаване на парите или заместимите вещи на заемателя. С оглед на това и за да се приеме, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за заем, следва да се докаже в процеса, че между тях е постигнато съгласие за даване в заем на определена сума пари, както и че въз основа на това съгласие парите са реално предадени на длъжника.

По делото не се спори, а и се установява от представените два броя писмени договори за заем от 22.08.2007 г. и от 10.09.2007 г., всеки от които е подписан от представители на всяко едно от двете договарящи юридически лица, че между „Е.“ ООД, като заемодател, и „Е.“ ООД, като заемател, е постигнато съгласие по отношение на всички съществени елементи на заемната сделка – определен е размерът на паричната сума, която заемодателят предоставя на заемателя за временно ползване по всеки от договорите, както и срока, до който заемателят може да ползва предоставените парични средства и до изтичане на който трябва да изпълни задължението си да ги върне на заемодателя. С писмения договора за заем, сключен на 22.08.2007 г. страните са се съгласили, че „Е.“ ООД предоставя на „Е.“ ООД в заем парична сума в размер на 400 000 лв., а последното дружество поема насрещно задължение да я върне в срок до 31.12.2020 г. съгласно изменението на договора в тази му част, направено с анекс от 19.12.2019 г. В договора за заем от 10.09.2007 г. са обективирани съвпадащи изявления на представители на „Е.“ ООД и на „Е.“ ООД, че първото дружество поема задължение да предостави на второто в заем парична сума в размер на 600 000 лв., а дружеството-заемател се задължава да върне тази сума в срок до 31.12.2020 г. съгласно изменението на договора в тази му част, направено с анекс от 19.12.2019 г.

Между страните по материалноправните отношения, възникнали от подписаните два писмени договора за заем, не се спори, че заемодателят „Е.“ ООД реално е предал на заемателя „Е.“ ООД парични средства в размер на 400 000 лв. по първата от двете заемни сделки и парични средства в размер на 600 000 лв. по договора, сключен на 10.09.2007 г. Тези факти се твърдят от молителя и не се оспорват от ответника в нито един момент от настоящото производство, като последният признава тяхното настъпване и извънсъдебно – като изявление за извънсъдебно признание на обстоятелството по получаване на сумите, уговорени в договорите за заем, следва да се приеме извършването на действия от ответника по осчетоводяване на задълженията, възникнали по посочените от молителя две сделки като такива по получени търговски заеми, което се доказва от изводите на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза.

Следователно по делото се установи, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, при който договорът за заем се счита за сключен и трябва да се приеме, че е доказано, че между молителя и длъжника са възникнали облигационни отношения по договор за заем от 22.08.2007 г. и по договор за заем от 10.09.2007 г.

За да възникне правото на заемодателя „Е.“ ООД да развали сключените договори за заем, следва да се установи и това, че е налице неизпълнение от ответника на задължения, които са възникнали за него от тези две правни сделки.

По силата на договора за заем от 22.08.2007 г. за длъжника „Е.“ ООД е възникнало парично задължение да върне на кредитора „Е.“ ООД реално получените парични средства, които са в размер на 400 000 лв. По договора за заем от 10.09.2007 г. в тежест на длъжника „Е.“ ООД е възникнало парично задължение да върне на кредитора „Е.“ ООД реално получените парични средства, които са в размер на 600 000 лв.

С чл. 4, ал. 1 от съдържанието и на двата договора за заем, които клаузи са с напълно идентично съдържание, заемателят е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на заемодателя и годишна лихва върху ползваната сума, която е в размер на 5, 5 %. С тези договорни клаузи страните са постигнали уговорки за дължимост от заемателя на възнаградителна лихва, която по своя характер представлява възнаграждение, което се следва на заемодателя, за времето, през което заемателят ползва предоставените му парични средства, каквато уговорка е допустима съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Следователно въз основа на тези клаузи в тежест на заемателя „Е.“ ООД са възникнали задължения да заплати на заемодателя възнаградителна лихва за времето, през което ползва предоставените парични средства и по двата договора за заем. Размерът на задължението на ответника за заплащане на възнаградителна лихва, дължима за период от една година, по договора за заем от 22.08.2007 г. възлиза на сумата от 22 000 лв., а размерът на задължението за заплащане на възнаградителна лихва, дължима за период от една година, по втория договор за заем от 10.09.2007 г. възлиза на сумата от 33 000 лв.

 Задълженията на кредитополучателя за връщане на получената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва са срочни, тъй като в двата договора за заем страните са уговорили изрично датите, на които те трябва да бъдат изпълнени. В съдържанието на договора за заем от 22.08.2007 г. и анексите към него е постигнато съгласие, че задължението за връщане на получената в заем сума трябва да се изпълни от заемателя в срок до 30.12.2020 г. Същият е падежът и на главното задължение на заемателя, което е възникнало по втория договор за заем, сключен на 10.09.2007 г. Страните по двете заемни сделки са уговорили, че заемателят дължи да изпълни задълженията си за заплащане на годишна възнаградителна лихва на 12 равни месечни вноски, като падежът на всяка вноска е последният работен ден на съответния месец за времето, през което той ползва предоставените му в заем парични средства /чл. 3 от анекса от 22.01.2008 г., с който се изменя договора за заем от 22.08.2007 г. и чл. 3 от анекса от 22.01.2008 г., с който се изменя договора за заем от 10.09.2007 г./.

Към датата, на която молителят твърди, че за него е възникнало правото да развали сключените договори за заем и той го е упражнил, все още не е настъпил падежът за заплащане на главните задължения на заемателя по тези сделки да върне получените за временно ползване парични средства /падежът на тези задължени, който е 30.12.2020 г., не е настъпил и към края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция/. Към този момент са настъпили падежите, на които трябва да бъдат изпълнени част от задълженията за заплащане на възнаградителна лихва, а именно на задълженията за заплащане на възнаградителна лихва, дължима на последния работен ден през месец януари 2020 г и месец февруари 2020 г. Молителят твърди, че ответникът не е изпълнил тези свои задължения за заплащане на уговорената в договорите за заем възнаградителна лихва на падежа. Това е отрицателен факт, който не подлежи на доказване в гражданския процес, поради което и в тежест на ответника по делото е установяването на положителния такъв, от който тази страна извлича изгодни за себе си правни последици, а именно че е сключил с  молителя окончателен договор с уговореното между страните съдържание. Доказателства в тази насока обаче няма представени по делото.

Ето защо следва да се приеме, че в производството се установява, че е налице неточно във времеви аспект изпълнение от „Е.“ ООД на задължението, което е възникнало в негова тежест по силата на договора за заем от 22.08.2007 г. да заплати две вноски от дължимата възнаградителна лихва, които са тези, платими през месец януари 2020 г и месец февруари 2020 г., както и на задължението, което е възникнало в негова тежест по силата на договора за заем от 10.09.2007 г. да заплати две вноски от дължимата възнаградителна лихва, които са тези, платими през месец януари 2020 г и месец февруари 2020 г. Дружеството е в забава изпълнението на тези свои договорни задължения от деня, следващ уговорения между страните падеж, т.е. от 01.02.2020 г.

Заемодателят е  изправна страна и следователно за същия е възникнало правото да развали договорите за заем поради допуснатото неизпълнение от заемателя. Предвид характера на договора за заем, който няма за предмет вещно право, това става извънсъдебно с писмено изявление на кредитора и след предоставяне на длъжника на подходящ срок за изпълнение на задължението. В чл. 87, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. В случая доколкото по делото не е спорно, че считано от месец 02.2020 г., както и към настоящия момент дружеството-заемател е с преустановена дейност предвид настъпили изменения в законодателната уредба в Република България, които правят невъзможно извършването от него на основната му търговска дейност, което от своя страна препятства и получаването на приходи, то трябва да се приеме, че изпълнението на задълженията и по двата договора за заем за заплащане на възнаградителна лихва за времето, през което то ползва предоставените парични средства, е станало невъзможно. Това означава, че в случая е приложима хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и за да е надлежно упражнено от молителя правото да развали процесните договори за заем, е нужно да се докаже, че той е отправил изявление до ответника в тази насока, като не е необходимо да е дал на последния нов срок за изпълнение на забавените задължения.

По делото няма представени доказателства, от които да се установява, че преди датата, на която е подадена молбата по чл. 625 ТЗ, молителят е изразил воля за упражняване на правото си да развали процесния договор. Изявление в този смисъл не се съдържа и в текста на покана с изх. № 291/ 07.05.2020 г., която е съставена от „Е.“ ООД и е адресирана до ответното дружество. Съдът обаче счита, че такова изявление е направено в хода на настоящия процес, като то е обективирано в молбата от 07.07.2020 г. Тази молба, ведно с искането по чл. 625 ТЗ, за разглеждане на което е образувано делото, са връчени на ответника също в настоящото производство, което е станало на 16.09.2020 г. по ред на чл. 619, ал. 1 ТЗ. От момента на получаване от „Е.“ ООД на изявлението, с което молителят упражнява правото си да развали сключените два договора за заем, т.е. от 16.09.2020 г. то е породило правните си последици по прекратяване на действието на тези договори с обратна сила съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД.

С оглед обратното действие на развалянето на договора и необходимостта правното положение на страните по отпадналата с обратно действие правна сделка да бъде възстановено такова, каквото е било преди нейното извършване, в чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е предвидено, че за всяка от страните по него възниква задължение да върне на другата това, което е получила. Както беше посочено, по делото се доказа, че ответното дружество е получило от молителя парична сума в размер на 400 000 лв. по договора за заем, сключен на 22.08.2007 г. и парична сума в размер на 600 000 лв. по договора за заем, сключен на 10.09.2007 г., поради което и с развалянето на договорите за заем в негова тежест е възникнало задължение да върне тези суми на молителя.

Договорите за заем са сключени на страната както на заемодателя, така и на заемателя, от търговци, като при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че тези сделки са свързани с упражняваното от тези търговци занятие. Установената законова презумпция не е оборена. Следователно договорът за заем, сключен на 22.08.2007 г. и договорът за заем, сключен на 10.09.2007 г., които се установи, че са развалени поради неизпълнение, представляват търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, и задълженията да върне получените по тях парични средства, които са възникнали за ответника към молителя като последица от тяхното неизпълнение и разваляне, са такива, които се отнасят до тези търговски сделки по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и са от вида на тези, предвидени в посочената разпоредба, които могат да легитимират кредиторът по тях като лице, което има право да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Тези задължения са станали изискуеми в хода на настоящия процес, считано от момента, от който договорите се считат за развалени, който е 16.09.2020 г., към който момент кредиторът вече е поканил длъжника да ги изпълни /покана в тази насока, макар и преждевременна, отправена преди осъществяване на факта на развалянето на двата договора и пораждане на задълженията за неоснователно обогатяване, е обективирана в документ, наименуван покана с изх. № 291/ 07.05.2020 г., която е получен от дружеството-длъжник на 08.05.2020 г., видно от направеното върху документа изявление в този смисъл; покана за изпълнение на задълженията за връщане на дадените по развалените договори суми е отправена от кредитора и с подаване на молбата по чл. 625 ТЗ/.

След като в производството се доказа, че в тежест на „Е.“ ООД са възникнали парични задължения към молителя за заплащане на сума в размер на 400 000 лв., представляваща получена такава по договор за заем, сключен на 22.08.2007 г., както и за заплащане на сума в размер на 600 000 лв., представляваща получена такава по договор за заем, сключен на 10.09.2007 г., които задължения са възникнали в резултат на осъщественото разваляне на тези два договора, които има характер на търговски сделки, изискуеми са към момента и не се установява да са погасени, то следва да се приеме, че „Е.“ ООД е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че е налице първата от необходимите предпоставки, за да се заключи, че ответникът е неплатежоспособен търговец съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Доколкото се установи, че първоначалният молител е от лицата, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Е.“ ООД, то не е необходимо съдът да се произнася по въпроса дали такова качество имат присъединените кредитори – „П.и.б.“ АД, „Д.“ ООД и „А.С.Т.С.“ ООД, т.е. дали тези юридически лица са кредитори на ответника, които са титуляри на парични вземания срещу него, отнасящи се до търговски сделки и по конкретно произтичащи от неизпълнението на такива сделки. Въпросите дали в тежест на ответника са възникнали определени задължения към тези лица, както се твърди в производството, ще бъдат разгледани при установяване на финансово-икономическото състояние на дружеството.

Следващата предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, е да се докаже в производството, че е настъпило едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналите в негова тежест парични задължения, произтичащи от развалянето на договорите за заем, сключени с молителя, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат взети предвид събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника.

За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника и за определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е допуснато изслушването на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, която съдът кредитира изцяло като компетентно дадена и съдържаща пълен анализ на проверената счетоводна документация. Вещото лице при изготвяне на експертизата е работило върху годишните финансови отчети на дружеството към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г. и към 31.08.2020 г.

            От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че балансовата стойност на притежаваните от „Е.“ ООД краткотрайни активи, която е посочена в съставените годишните финансови отчети е както следва: към 31.12.2014 г. балансовата стойност на краткотрайните активи, които то притежава, е в размер на 12 776 000 лв., към 31.12.2015 г. тя е в размер на 10 424 000 лв., към 31.12.2016 г. тя е в размер на 13 564 000 лв., към 31.12.2017 г. – е в размер на 13 325 000 лв., към 31.12.2018 г. – е в размер на 8 297 000 лв. и към 31.12.2019 г. – е в размер на 8 267 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тези дати ответникът е имал осчетоводени краткосрочни задължения, които са с балансова стойност както следва: от 4 907 000 лв. към 31.12.2014 г., от 6 450 000 лв. към 31.12.2015 г., от 6 726 000 лв. към 31.12.2016 г., от 5 903 000 лв. към 31.12.2017 г., от 4 469 000 лв. към 31.12.2018 г. и от 4 180 000 лв. към 31.12.2019 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към някой от посочените отчетни периоди „Е.“ ООД е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно включени в счетоводните му регистри, или че в негова тежест са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е установено и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на способността на молителя да погасява своите задължения трябва да се вземат предвид балансовите стойности, на които възлизат активите и пасивите му.

При съпоставяне на стойностите на краткосрочните задължения на „Е.“ ООД за всяка една от изследваните финансови години със стойностите на краткотрайните му активи към същия момент е видно, че последните са в по-голям размер от първите. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която към всяка една от посочените дати е много над референтната такава от 1. Това означава, че към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г. ответникът е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, и следователно не е бил в състояние на неплатежоспособност.

От заключението на изготвената СИЕ се установява, че балансовата стойност на притежаваните от молителя краткотрайни активи към края на следващия изследван период, който е 31.08.2020 г., възлиза на 14 030 000 лв. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че към този момент търговецът е притежавал и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да може да се заключи, че някои от осчетоводените като краткотрайни активи не могат да бъдат обърнати в парични средства в кратък период от време и следователно не са реално ликвидни чрез събиране на вземанията от длъжниците и чрез продажба на материалните запаси на трети лица.

            Вещото лице е констатирало и това, че към 31.08.2020 г. балансовата стойност на възникналите в тежест на ответника и осчетоводени от него краткосрочни задължения е в размер на 5 329 000 лв. Експертът е направил извод, че от проверените от него документи, които са представени по делото, както и тези, които са му предоставени от НАП и от присъединените в производството кредитори, може да се заключи, че съществуват задължения на „Е.“ ООД, които не са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството към посочената дата – те не са осчетоводени нито като краткосрочни, нито като дългосрочни задължения към 31.08.2020 г. Това се отнася на първо място за възникнали в тежест на ответника публичноправни задължения, установени с три броя актове за установяване на публични вземания, които са в общ размер на 74 537 434, 19 лв. Вещото лице е констатирало, че по данни на НАП общият размер на публично-правните задължения на „Е.“ ООД е 75 264 084, 56 лв., като в тази сума се включват и посочените задължения, които са установени с три акта. В счетоводните регистри на ответника обаче са включени публичноправни задължения в общ размер от само 1 022 187, 37 лв., което означава, че задълженията към държавата в размер на 74 537 434, 19 лв. не са надлежно осчетоводени. Длъжникът „Е.“ ООД не оспорва съществуването на посочените от вещото лице неплатени публичноправни задължения, които са в размер от общо 75 264 084, 56 лв., поради което съдът приема, че по делото е доказано, че те са възникнали и съществуват в размера, до който са установени с актове за установяване на публични вземания и който размер е посочен в отговора на задача 1 от заключението на изготвената допълнителна съдебно-икономическа експертиза, депозирано на 13.10.2020 г. Не се спори, че тези задължения са изискуеми към 31.08.2020 г., поради което те имат характер на краткосрочни такива и тяхната стойност следва да се вземе предвид при изчисляване на общата стойност на краткосрочните задължения на „Е.“ ООД към 31.08.2020 г., която ще се използва, за да се прецени дали дружеството е в състояние на неплатежоспособност или не.

            В заключението на изготвената СИЕ вещото лице е констатирало, че ответникът не е включил в счетоводните си регистри и задължения в размер на 305 103, 66 лв., които са възникнали в негова тежест към лицата, които са конституирани в производството като присъединени кредитори – „П.и.б.“ АД и „Д.“ ООД. Възникването, съществуването и изискуемостта на тези задължения към 31.08.2020 г. също не се оспорва от „Е.“ ООД, поради което съдът приема тези факти за доказани и взема предвид размера на посочените задължения при изследване на способността на това дружество да погасява своите краткосрочни задължения с притежаваните от него краткотрайни активи.

            С оглед гореизложеното, общият размер на краткосрочните задължения на ответника към 31.08.2020 г. възлиза на сумата от 80 171 537, 85 лв. /5 329 000 лв. – размерът на осчетоводените краткосрочни задължения + 74 537 434, 19 лв. – размерът на неосчетоводените от ответника краткосрочни публичноправни задължения съгласно констатциите на вещото лице в приетата СИЕ + 305 103, 66 лв. – размерът на неосчетоводените от ответника краткосрочни задължения към кредитори и по-конкретно към „П.и.б.“ АД и „Д.“ ООД съгласно изчисленията на вещото лице в приетата СИЕ/. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от ответника към тази дата краткотрайни активи, която е 14 030 000 лв., е видно, че последната е в по-нисък размер. С оглед на тези факти, съдът приема, че към 31.08.2020 г. ответното дружество вече не е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за ликвидност. Стойността на показателя за обща ликвидност е 0, 1750, което е под минималната референтна такава и безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на търговеца към този момент.

След като „Е.“ ООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите  такива, които има към молителя, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.

В производството не са представени доказателства, че след 31.08.2020 г. до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, ответното дружество е придобило някакви бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е подобрило финансовото си състояние. С оглед на това и предвид признатия от ответника в съдържанието на уведомление от 19.05.2020 г., намиращо се на л. 5 от делото на СГС, факт, че той е спрял да извършва стопанска дейност, трябва да се приеме, че липсват основания да се счита, че съществува каквато и да е вероятност търговецът да преодолее състоянието на неспособност да изпълни своите краткосрочни задължения през настоящата финансова година и през следващите такива. Това означава, че посоченото състояние има характеристиките на трайно. Следователно, по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „Е.“ ООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.

Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.

В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Е.“ ООД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.

Както беше посочено в настоящото решение, в производството се доказа, че към 31.08.2020 г. „Е.“ ООД вече не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава.

Същевременно съдът намира, че по делото е безспорно, а и се установява от приетите в производството писмени доказателства, че към 31.08.2020 г. ответникът е имал и изискуеми задължения към няколко свои кредитори, които не е изпълнил. Към този момент вече са станали изискуеми част от задълженията на „Е.“ ООД към присъединения кредитор „П.и.б.“ АД, които са възникнали на основание сключен на 18.05.2012 г., между тези юридически лица договор за банков кредит, с който кредиторът предоставя на ответника банков кредит в размер на 6 000 000 лв., а последният се съгласява да го върне в срок до 20.03.2023 г. на 42 месечни погасителни вноски с падеж 20-то число на съответния месец в периода от 21.10.2019 г. до 20.03.2023 г. Кредиторът „П.и.б.“ АД твърди, че ответникът не е изпълнил нито на падежа, нито към настоящия момент задължението си да заплати месечните вноски от главницата по кредита, които са с падежи 20.03.2020 г., 20.04.2020 г. и 20.05.2020 г. и са в общ размер от 142 178, 79 лв. Ответникът не оспорва този факт, поради което съдът го намира за доказан.

Ответникът не оспорва и това, че към 31.08.2020 г. в негова тежест са възникнали и са станали изискуеми и парични задължения към другите двама присъединени кредитори - „Д.“ ООД и „А.С.Т.С.“ ООД, в претендираните от тези юридически лица размери, които са, както следва: 1) задължения в размер на 305 541, 24 лв. към „Д.“ ООД, които са възникнали на основание сключени с ответника договор за наем на недвижим имот от 28.07.2013 г., договор за наем на игрално съоръжение за експлоатация от 17.10.2016 г., договор за техническа организация и управление на процеса по поддръжка и излъчване на живо на тиражите на игра „5 от 11“ от 01.03.2017 г., договор за предоставяне на достъп до система за виртуални игри и събития от 22.03.2016 г., договор за изработка, тестване и инсталиране на софтуер от 29.07.2019 г. и договор за изработка, тестване и инсталиране на софтуер от 29.07.2019 г., които задължения са станали изискуеми с настъпване на уговорения в сделките падеж, който за всички от тях е на една от двете дати – 03.02.2020 г. и 02.03.2020 г.; 2) задължения в размер на 14 800, 60 лв. към „А.С.Т.С.“ ООД, които са възникнали на основание сключени с ответника договор за цялостно подпомагане на организацията и провеждането на хазартни игри от 19.11.2010 г. и договор за осигуряване на информационен център от 01.03.2017 г., които задължения са станали изискуеми с настъпване на уговорения в сделките падеж, който за всички от тях е на една от двете дати – 03.02.2020 г. и 02.03.2020 г. Следователно към 31.08.2020 г. ответникът е имал изискуеми задължения към свои кредитори, които са на значителна стойност от 462 520, 63 лв., поради което възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща своите краткосрочни задължения към всички кредитори.

С оглед изложеното трябва да се заключи, че 31.08.2020 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние /от представените по делото доказателства не може да се определи по-ранна такава дата през 2020 г., тъй като няма данни точно в кой момент в периода 01.01.2020 г. до 31.08.2020 г. размерът на краткосрочните задължения на ответника е станал по-голям от този нa притежаваните от него краткотрайни активи/. Следователно това е датата, която трябва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.

Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.

Доколкото в процеса се установи, че е осъществено главното основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, то съдът не дължи произнасяне по евентуално заявеното такова от молителя, а именно дали това дружество е свръхзадължен търговец по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Е.“ ООД, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че по делото се установява, че към момента това дружество не разполага с краткотрайни активи, включително и с парични средства, с които да може да се разпорежда свободно и с които да бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 21.10.2020 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „Е.“ ООД в триседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.

Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 28.10.2020 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече триседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 18.11.2020 г., като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „Е.“ ООД не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна единствено на присъединения кредитор „П.и.б.“ АД е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото от в общ размер от 500 лв., от които 250 лв. – държавна такса за подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, 150 лв. – депозит за възнаграждение на вещите лица по допуснатите СИЕ и 100 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.08.2020 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Е.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.

ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „Е.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.

СПИРА производството по т.д. № 908/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.

УКАЗВА на кредиторите на „Е.“ ООД и на длъжника, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.

УКАЗВА на кредиторите на „Е.“ ООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ „Е.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „П.и.б.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени разноски по делото, които ще се съберат от масата на несъстоятелността.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.

           

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на  вписването му на основание чл. 622 ТЗ.

 

Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.

 

 

 

СЪДИЯ:

Съобщи за изтекли лични данни