Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 13.02.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Теодора
Вутева, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 677 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 98/13.07.2018г.,
постановено по гражданско дело № 505/2017г. по описа на РС- гр. Пирдоп, Н.К. е
осъден да заплати на „Д.з.“ АД сумата 4333,43 лв., представляваща
невъзстановено застрахователно обезщетение (заплатено от ищеца на трето лице),
ведно със законната лихва върху тази главница от 19.07.2017г. до окончателното
й изплащане, както и разноските по делото.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна
жалба от Н.К. срещу размера на присъденото застрахователно обезщетение. Жалбоподателят счита обжалваното решение в тази му част за
неправилно и противоречащо на събраните по делото доказателства. Счита, че
претърпените вреди от процесното ПТП следва да бъдат
определени въз основа на двустранно подписания протокол, както и че те касаят
единствено дефекти по предния ляв фар и предния ляв калник на автомобила.
Намира, че всички останали вреди, описани в описите- заключение за вреди на
МПС, не са пряка и непосредствена последица от това ПТП, поради което не
подлежат на обезщетяване от ответника. Позовава се на показанията на
разпитаните свидетели. Изтъква, че допълнително описаните вреди са достатъчно
явни и видими, поради което не би имало пречка да бъдат описани в протокола,
ако действително са били налице. Счита, че липсата им в този протокол обуславя
извод за тяхното несъществуване. Оспорва заключението по назначената
експертиза, като сочи, че вещото лице е работило само въз основа на документите
от сервиза. Намира, че сумата на обезщетението следва да бъде намалена поради съпричиняването на вредите от страна на водача на увредения
лек автомобил, изразяващо се в неправилно паркиране на забранена за това зона -
зелена площ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да намали присъденото
обезщетение със сума, съответстваща на вредите, които не били в пряка причинна
връзка с процесното ПТП, както и поради съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който жалбата
се оспорва. Въззиваемият счита, че жалбоподателят е
оспорил само размера на присъденото обезщетение, но не е посочил, до кой размер
искът следва да се приеме за основателен, както и кои конкретни вреди не
подлежат на обезщетяване. Оспорва изложените в жалбата съображения. Намира, че
били налице и скрити увреждания, свързани с функционалната обусловеност между
видимите и скритите детайли. Приема за нормално, че водачите, съставили
протокола, не винаги успяват, а и не са задължени, да опишат всички увредени
детайли, вкл. и поради липсата на специални технически познания. Позовава се на
приетото заключение по СТЕ, съгласно което всички възстановени увреждания се
намират в зоната на удара. Оспорва изводите, които жалбоподателят прави от
показанията на разпитаните свидетели. Счита за недоказани наведените в жалбата
възражения, вкл. и това за съпричиняване на
вредоносния резултат. Излага съображения за липса на пряка връзка между процесното ПТП и престоя на автомобила в зелената площ.
Изтъква, че последната е еднакво забранена както за увреденото МПС, така и за
ППС с животинска тяга, каквото е предизвикало ПТП. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателят се явява лично и се представлява
от адв. Д., която поддържа жалбата и моли съда да
отмени обжалваното решение по отношение на размера на присъденото обезщетение.
Счита, че от така определената сума следва да отпадне стойността на повредите,
които не са отразени в двустранния протокол между страните. Поддържа
направеното възражение за съпричиняване на щетите в
резултат на неспазване на Закона движение по пътищата - неправилно паркиране на
увреденото МПС. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемият, редовно призован, не се представлява
и не изразява становище.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, е описана коректно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо
формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявения такъв.
ІІІ. По същество
Неоснователно жалбоподателят претендира,
че застрахователят е дължал обезщетение само за изрично описаните в двустранния
констативен протокол вреди, а именно – преден ляв фар и преден ляв калник. На
първо място, следва да се има предвид, че самата графа от протокола е
озаглавена „Видими щети на превозното средство „А““, което предполага, че в нея
се описват само очевидните към момента на съставянето му повреди. Това, обаче,
не изключва наличието и на други такива във връзка с процесното
ПТП, които не биха могли да се установят при първоначален повърхностен оглед, а
още по- малко – от неспециалисти. На второ място, в бланката на протокола е
предвидено поле за описание на вредите от порядъка на 3,3
кв.см., а обозначените в него редове сериозно ограничават и тази оскъдна площ.
Следователно, дори страните да са установили повече повреди и да са имали
желание да ги опишат в протокола, това е било обективно невъзможно. Нещо
повече: в конкретния случай е видно, че дори схематичното и съкратено описание
на повредите по предния ляв фар и калник изчерпва цялото предвидено място в
протокола, а записаният от съставилите го лица текст излиза извън съответното поле.
Поради това не може да се очаква, протоколът да съдържа информация за повече
вреди, дори такива обективно да са били налице и водачите да са имали желание
да ги отразят.
От друга страна, доколкото
застрахователят по застраховка „Каско“ дължи
обезщетение за всички вреди в резултат от ПТП (а не само за видимите такива),
правилно той е заплатил обезщетение за всички вреди, които са констатирани в
оторизирания сервиз и за които е прието, че са в причинна връзка с процесното ПТП, независимо че не са отразени в протокола. Връзката
им с процесното ПТП може да се приеме за доказана от
факта, че всички те намират в
зоната на удара – предна лява част на автомобила (л. 96 от първоинстанционното
дело). Единствените описани детайли, които попадат извън тази зона, са предната
броня и долната й облицовка. Независимо от това, съдът намира, че цялостната им
подмяна е оправдана, с оглед обстоятелството, че същите не се състоят от
отделни части, което изключва частичното им репариране.
Неоснователен е и доводът на
жалбоподателя за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат поради това, че водачът на увредения автомобил го е бил
паркирал върху зелена площ в нарушение на ЗДвП. Настоящият съдебен състав
намира, че, наистина, това негово действие покрива състава на административно
нарушение по чл. 62, т. 3, вр. чл. 94, ал 3, вр. чл. 180, ал. 1, т. 3
от ЗДвП. Неговият противоправен характер,
обаче, не е достатъчен да обуслови извод за съпричиняване
на процесния вредоносен резултат. Основание за
забраната за паркиране е опазване на зелените площи, а не предпазване на МПС от
съприкосновение с други участници в движението. Поради това нарушаването на
тази забрана (макар и годно да обуслови административнонаказателна
отговорност за нарушителя) не е в причинна връзка с нанесените увреждания.
В този смисъл следва да бъде споделено
възражението на въззиваемата страна, че зелената площ, в която се е намирал
автомобилът към момента на удара, е забранена за движение както за него, така и
за ППС с животинска тяга, което е нанесло процесните
поражения върху него.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 98/13.07.2018г., постановено по гражданско дело № 505/2017г. по описа на РС-
гр. Пирдоп
ОСЪЖДА Н.Д.К. с ЕГН **********
и адрес ***, да заплати на „Д.з.“ АД с ЕИК ** и адрес ***, разноски във въззивното производство в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.