Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
20.09.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божана Желязкова
ЧЛЕНОВЕ: Рени Коджабашева
мл. съдия Йоанна Станева
при участието на секретаря Антоанета Луканова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3190 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 9.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 992/ 2013 г. на Софийски районен съд, І ГО,
27 състав, по предявен от Н.А.ЗА П./НАП/ установителен иск по чл.422 ГПК е
признато за установено, че „М.“ ООД- *** /ЕИК ********/ дължи на Н.А.ЗА П./ЕИК ********/
с адрес в гр. София лихва в размер на ставката, прилагана от Европейската
централна банка към нейните главни сделки за рефинансиране в евро плюс 3.5
процентни пункта върху сумата 6 988.67 евро за периода от 27.05.2011 г. до
окончателното изплащане; сумата 471.25 евро- наказателна лихва за периода
06.12.2009 г.- 27.05.2011 г. върху сумата 6 988.67 евро; сумата 8.42 евро-
лихва по специална банкова сметка, ***.14 лева- разноски, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ- Акт
за установяване на частно държавно вземане № 64/ 07.06.2011 г., по ч.гр.д.№
20612/ 2012 г. на СРС, 27 състав, като предявеният от Н.А.ЗА П./НАП/ срещу „М.“
ООД- *** установителен иск по чл.422 ГПК е отхвърлен
относно сумата 3 751.25 евро- главница, и относно сумата 252.92 евро-
наказателна лихва върху сумата 3 571.25 евро, дължима за периода 6.12.2009 г.-
27.05.2011 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „М.“ ООД е осъден да
заплати на ищеца НАП сумата 191.90 лева- разноски по делото.
С Решение от
21.01.2016 г. по гр.д.№ 992/ 2013 г. на СРС, І ГО, 27 състав, по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 9.06.2015
г., като е постановено частта от диспозитива, гласяща: „като отхвърля иска за главницата от 3 751.25 евро и
за 252.92 евро- наказателна лихва за периода 06.12.2009 г.- 27.05.2011 г. върху сумата 3 571.25 евро“, да се чете: „като отхвърля иска за главницата от 3
751.25 евро и за 252.95 евро-
наказателна лихва за периода 06.12.2009 г.- 27.05.2011 г. върху сумата 3 751.25 евро“. Със същото
решение по реда на
чл.248, ал.1 ГПК е допълнено решението
от 9.06.2015 г. в частта относно разноските, като на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
Н.А.ЗА П.е осъден да заплати на ответника „М.“ ООД сумата 1 652.09 лв.- разноски по делото. Това решение на СРС е влязло в сила
като необжалвано от страните.
Постъпила е въззивна жалба от Н.А.ЗА П./ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС на 9.06.2015 г. решение в отхвърлителната му част и в
частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми- главница
и наказателна лихва, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, както
и разноски за заповедното производство.
Въззиваемата страна
„М.“ ООД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено в обжалваната част, като претендира разноски
за въззивното производство.
Третото лице-
помагач Министерство на икономиката /с предходно наименование Министерство на
икономиката и енергетиката/ изразява становище за уважаване на подадената от
ищеца НАП въззивна жалба като основателна.
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за признаване
дължимостта на вземания, представляващи непризнат разход и наказателна лихва по
финансиран по програма „ФАР“ проект.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС на 9.06.2015 г. решение и за
правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от НАП установителен
иск по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на сумите 3 751.25 евро- главница,
и 252.92 евро- наказателна лихва, като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд, че липсва основание за връщане на авансово заплатена от Министерство
на икономиката и енергетиката /МИЕ/- изпълнителна агенция по програма „ФАР“, на
„М.“ ООД сума по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG 2004/016-711.11.04/ESC/G/GSC-1-148 за финансиране изпълнението на проект
„Инвестиционна подкрепа за дружеството „М.“ ООД по схема „Конкурентоспособност“
в размер на 3 751.25 евро /главница/.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че на 30.11.2006 г. между Министерство
на икономиката и енергетиката /МИЕ/- изпълнителна агенция по програма „ФАР“- като
възложител, и “М.“ ООД- бенефициент, е подписан Договор за безвъзмездна
финансова помощ № BG2004/016-711.11.04/ESC/G/GSC-1-148 за изпълнението на дейност „Инвестиционна
подкрепа за дружеството „М.“ ООД“ по
схема
Л.2 на Реш. по гр.д.№
3190/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
„Конкурентоспособност“
на програма ФАР. Съгласно сключения между посочените страни Анекс III /чл.3.1./
общата стойност на дейността /финансиране на доставката и оборудването на 5
машини, обособени в 5 Лота/ е определена на 77 364 евро, от които максимум
62.06 % или 48 012.10 евро следвало да бъдат финансирани от възложителя, като
75 % от финансирането е по програма ФАР, а останалата част от 25 %
представляват национално съфинансиране. Според техническата оферта на
бенефициента- Анекс IIІ /л.30 от делото на СРС/ Лот 2 се отнася за „едноглав
циркуляр за разкрояване на метални профили“, а съгласно Анекс IV /л.23/-
разбивка на бюджета, за Лот 2 е одобрена сума в размер на 14 962 евро.
Спорно
между страните е обстоятелството дали възложителят е задължен да заплати, респ.
да верифицира само стойността на едноглав циркуляр за разкрояване на метални
профили /Лот 2/, определена на 8 280 евро, от които 62.06 % или 5 138.57
евро- дължими от възложителя, или дължи заплащането, респ. верифцирането на съответна
част от стойността на посочената машина, включая и поръчаното от бенефициента
допълнително оборудване, включващо: „допълнителен механизъм за обороти
10/20/40/80 U/min,
диск за неръждавейка,
диск за стомана, машинно масло- 5 л., и ролбан за оразмеряване“, възлизаща на
общо 14 962 евро.
Според
ищеца сумата 3 751.25 евро /главница/, която била авансово заплатена на бенефициента
„М.“ ООД, следва да бъде върната от последния, тъй като цената на посоченото
допълнително оборудване не представлявала допустими разходи по смисъла на чл.14.2
от Анекс ІІ- Общи условия към процесния договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ. Поради това и за Лот 2 възложителят МИЕ одобрил сума на
допустимите /верифицирани/ разходи по проект BG 2004/016-711.11.04.ESC/G/ CGS-1-148 само до размер на 8 280 евро по
процесната Фактура № 100000 8676/ 15.07.2008 г., а за остатъка до посочения по-
горе размер от 14 962 евро, или за разликата от 6 682 евро такива разходи на
бенефициента не били признати.
Съгласно
представената от ищеца Фактура № **********/ 15.07.2008 г., издадена от „А.К.Щ.“
ЕООД на ответника „М.“ ООД, стойността на изделието по Лот 2 на процесния
договор от 30.11.2006 г. е 14 962 евро с левова равностойност 29 263.13
лева, като в тази цена са включени доставката на „едноглав циркуляр за
разкрояване на метални профили“- сериен № V25325, както и „допълнителен механизъм за обороти
10/20/40/80 U/min,
диск за неръждавейка,
диск за стомана, машинно масло- 5 л., и ролбан за оразмеряване“.
Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно-
счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от
настоящия съд като компетентно и обективно дадено, в изпълнение на процесния
договор от възложителя МИЕ в полза на „М.“ ООД са направени две авансови
плащания на 28.03.2007 г. в размер на общо 38 409.68 евро, от които сумата 28
807.26 евро представлява външно финансиране по програма „ФАР“, и сумата 9
602.42 евро- национално съфинансиране. Размерът на верифицираните разходи по
договора е 44 657.45 евро, от които: 27 714.41 евро- безвъзмездна помощ, представляваща
62.06 % от общата стойност на верифицираните разходи, а разликата от 10 748.34
евро включва сумата 8 061.26 евро- по Програма „ФАР“, и сумата 2 687.08 евро-
национално финансиране, което се дължи от бенефициента- на основание чл.18.1 от
Общите условия, валидни за договори за безвъзмездна помощ за външни действия,
финансирани от Европейската общност.
Според заключението
на изслушаната от първоинстанционния съд съдебно- техническа експертиза, прието
също като неоспорено от страните и възприето от настоящия съд като компетентно
и обективно дадено, допълнителният механизъм за обороти „М-1008“, ролбан за
оразмеряване /ABV-2/ и машинно масло- 5 л /M-GO-2/ са задължителни и конструктивно
неделими компоненти от машината „Едноглав циркуляр за разкрояване на метални
профили“ с артикулен № M-VMS-350
и сериен № 42103М0223.
Дискът за неръждавейка и дискът за стомана са основни елементи на циркуляра, с
които се извършва основното му предназначение- рязане на метал. Те са задължителни
и конструктивно неделими компоненти към процесния циркуляр. Поради това и
технически невъзможно е- според вещото лице, циркулярът да изпълнява основното
си предназначение- рязане на метални и алуминиеви профили, без наличието на
описаните технически компоненти. Посочено е в експертното заключение и че тези
дискове се монтират към основната ос, като могат да се ползват и от други
циркуляри. Не могат да работят самостоятелно, тъй като е необходимо да бъдат прикрепени
към едноглавия циркуляр.
При съвкупна
преценка на събраните относно спорното по делото обстоятелство доказателства-
писмени доказателства и експертни заключения, цитирани по- горе, настоящият
въззивен съд намира, че процесният договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ има за предмет финансирането и на спорното оборудване, като стойността
на посочените по- горе отделно от позицията „едноглав циркуляр“ компоненти неправилно
е изключена от верифицираните разходи по същия, вследствие на което ответникът
не дължи връщане на авансово заплатената сума от 3 751.25 евро /главница/ на
възложителя по договора и респ. в случая на НАП /арг. чл.3, ал.7, т.6 ЗНАП/. В приложения
по делото Анекс III- „Бюджет на дейността“ машината по Лот 2 е описана като
предназначена за оразмеряване и разкрояване на метални профили, като за нея е
одобрена стойност в размер на 14 962 евро, изцяло съответстваща на
стойността на съвкупното оборудване към едноглав циркуляр, посочена в
процесната фактура /договор за покупко- продажба/. В документ, обозначен като
Анекс ІІІ- Техническа оферта /л.30 от делото на СРС/ относно Лот 2- едноглав
циркуляр за прекрояване на метални профили, са описани предложени спецификации,
в които са включени и спорните допълнителни компоненти: допълнителен механизъм
за обороти; диск за неръждаема стомана, диск за стомана, ролбан за оразмеряване,
машинно масло /2 х 5 л/, вкл. и охладителна течност 20 л. Приложената по делото
фактура, издадена от доставчика на машината и на допълнителното оборудване,
определен като такъв в осъществената тръжна процедура /за което е приложена
тръжна документация от възложителя- подпомагаща страна в процеса/, има за
предмет доставката на посочените компоненти към едноглав циркуляр, възлизащи
именно на 14 962 евро /или 29 263.13 лева/. В тази връзка е налице и
одобрение от контролния орган, който видно от съставения на 5.08.2008 г. /дата
на контролната проверка/ “контролен списък за проверка на оборудване № 2“, касаещ
процесния циркуляр, е удостоверил следните релевантни за признаване на разходите факти и обстоятелства: 1/ физическа
Л.3 на Реш. по гр.д.№
3190/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
проверка
на оборудването, включващо освен циркуляр за метални профили, и: допълнителен
механизъм за обръщане; диск за обработка на стоманени профили; диск за
некорозиращи материали; механизъм за измервания; машинно масло; 2/ съответствие
между серийния номер на оборудването и посочения във фактурата номер; 3/
налично удостоверение за произход за всяка позиция; 4/ наличен договор за
доставка, утвърден от ИА на 27.03.2008 г.; 5/ съответствие на оборудването с
техническата спецификация от тръжната документация и договора за доставка; 6/
извършване на доставката в съответствие с договора за доставка на 18.06.2008
г.; 7/ наличие на предварителен приемо- предавателен протокол, подписан от
изпълнителя/ надлежно упълномощено за целта лице; и т.н. Финансиране закупуването
на машина /основна ос/ без нужното оборудване /дискове за рязане и профили за
оразмеряване/ или липсата на одобрение за това от контролния орган по
изпълнението на договора, по преценка на настоящия съд би довело /изначално/ до
непостигане на целените с програма „ФАР“- схема „конкурентно-способност“
резултати, а именно: модернизиране и осъвременяване на производствените
технологии и оборудване и сертифициране на системата за управление на
качеството на дружеството- бенефициент по стандарта ISO 9001:2000. В този смисъл не
съставляват основание за отказ да бъдат верифицирани спорните разходи и експертните
констатации, че част от спорните елементи, като напр. дискове, могат да бъдат
взети от друг циркуляр. От една страна се касае за съвкупно оборудване, включващо
задължителни и конструктивно неделими компоненти към процесния циркуляр, без
които би било технически невъзможно машината /циркуляр/ да изпълнява основното
си предназначение- рязане на метални и алуминиеви профили. От друга страна- според
доказателствата от доставчика е поето задължение за следпродажбено обслужване в
продължение на 3 години /протокол от 22.07.2008 г.- л.31 от делото на СРС/,
което не би било изпълнимо условие в случай, че основното тяло на машината-
циркуляр ще следва да функционира с допълнителни компоненти, пригодени от други
циркуляри или машини, непроизведени от доставчика на процесния циркуляр. Следва
да се отбележи в тази връзка, че ИА- ФАР МИЕ е одобрила тръжна процедура за
доставка, инсталиране, въвеждане в експлоатация, поддръжка и следпродажбено
обслужване на едноглав циркуляр с посоченото оборудване, включено в тръжното
предложение на доставчика, а не се касае за оборудване, добавено без основание
от бенефициента в хода на действие на договора.
Неоснователен
е доводът на въззивника /ищец по делото/ за неприложимост в случая на клаузата
на чл.14.2 от Анекс II- Общи условия, валидни за договори за безвъзмездна помощ
за външни действия, финансирани от Европейската общност, според която са допустими
разходи за закупуване на материали /нови или използвани/, конкретно
предназначени за проекта, както и разходи за консумативи. Систематичният прочит
на включените в чл.14- „Допустими разходи“, на раздела „Финансови разпоредби“
клаузи не може да обоснове извод за неприложимост на цитираната договорна
клауза, което съответно обосновава извод и за допустимост на спорните разходи.
Несъстоятелен
е и доводът на въззивника за противоречие с клаузата на т.7.2.1 „Одит и
финансов контрол“ от Финансовия меморандум, уреждащ правилата за програма BG
2004/016-711, подписан между Правителството на Р България и Европейската
комисия, според която системата за управление и контрол на страната- бенефициент
следва да осигурява достатъчно проследяване на одитната пътека за съответен
разход. Според твърденията на въззивника поради липсата на одитна пътека МИЕ-
като Изпълнителна агенция по програма „ФАР“, не е имало възможност да проследи
дали разходите по посочените във фактурата артикули са допустими, не е могло да
получи достатъчна увереност, че са законосъобразни и целесъобразни, което е
задължително условие, за да бъдат поискани и съответно- предоставени от
Европейската комисия. Напротив- посочените във фактурата на доставчика „А.К.Щ.“
ЕООД допълнителни компоненти /артикули/ не са включени за първи път в Лот 2 при
доставката им, тъй като фигурират като стойност както в бюджета на проекта- Анекс
ІІІ /л.22 и л.23 от делото на СРС/, така и в приложената от самия възложител
МИЕ- ИА ФАР /подпомагаща страна в производството/ тръжна документация, като въз
основа на събраните в процеса доказателства безспорно се установява тяхната
допустимост и целе-съобразност по смисъла на цитираните по- горе разпоредби,
приложими в отношенията между страните.
Поради
изложените съображения предявеният от НАП установителен иск по чл.422 ГПК за
признаване дължимостта на сумата 3 751.25 евро /главница/, представляваща непризнат
разход по финансиран по програма „ФАР“ проект,
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Предвид
неоснователността на иска за признаване дължимостта на процесното главнично
вземане, неоснователен- поради акцесорния характер на вземането, е и искът за
признаване дължимостта на наказателна лихва върху спорното главнично вземане,
който също следва да бъде отхвърлен.
При тези
съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото
на спора- предмет на въззивното производство, постановеното от СРС решение,
което е правилно в обжалваната отхвърлителна част, следва да бъде потвърдено.
При този
изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да
заплати на въззиваемото дружество сумата 500 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 9.06.2015 г., постановено
по гр.д.№ 992/ 2013 г. на Софийски районен съд, І ГО, 27 състав, поправено с
Решение от 21.01.2016 г., в обжалваната
част, в която предявеният от Н.А.ЗА П./ЕИК ********/ с адрес в гр. София
срещу „М.“ ООД- *** /ЕИК ********/ установителен
иск по чл.422 ГПК е отхвърлен относно признаване дължимостта на сумата 3 751.25 евро- главница, представляваща
непризнати разходи по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №
BG 2004/016-711.11.04/ ESC/G/GSC-1-148 за финансиране изпълнението на
проект „Инвестиционна подкрепа за дружеството „М.“ ООД по схема
„Конкурентоспособност“ на програма ФАР-
за допълнително оборудване към „едноглав
циркуляр за
Л.4
на Реш. по гр.д.№ 3190/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
разкрояване
на метални профили“, и на сумата 252.95
евро- наказателна лихва върху сумата 3 751.25 евро, дължима за периода
6.12.2009 г.- 27.05.2011 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК /въз основа на Акт за установяване на частно
държавно вземане № 64/ 07.06.2011 г./ по ч.гр.д.№ 20612/ 2012 г. на СРС, 27
състав.
ОСЪЖДА Н.А.ЗА П./ЕИК ********/ с адрес: гр.
София, бул.“*********“ ***, да заплати
на „М.“ ООД- *** /ЕИК ********/ със седалище и адрес на управление:***, сумата 500 лв. /петстотин
лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
от 9.06.2015 г. по гр.д.№ 992/ 2013 г. на СРС, 27 състав, е влязло в сила като необжалвано в
останалата му част.
Решението от
21.01.2016 г. по гр.д.№ 992/ 2013 г. на СРС, 27 състав, постановено по реда на
чл.247 ГПК и чл.248 ГПК, е влязло в сила
като необжалвано от страните.
Решението
е постановено при участието на Министерство на икономиката- като трето лице-
помагач на ищеца Национална агенция за приходите, в производството по
делото.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в 1- месечен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.