Определение по дело №5988/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 4223
Дата: 7 ноември 2018 г. (в сила от 24 ноември 2018 г.)
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20184430105988
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                              

                                                                /07.11.2018 г.

 

             Плевенски районен съд, VІІІ състав, в закрито съдебно заседание, проведено на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

              След като разгледа докладваното от съдията  гр. д. № 5988 по описа на ПлРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба „Т.П.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу В. Н.Б. ЕГН **********,***.11.2018г.,  /депозирана по заповедното дело, по повод, на което е образувано настоящето дело/ процесуалният представител на ищеца е оттеглил исковата молба.

Съдът, като взе предвид, че молбата, с която се десезира съда, изхожда от изрично упълномощен процесуален представител, включително и с правата да се разпорежда с правото на иск, както и, че е депозирана преди първото по делото съдебно заседание, поради което и съгласието на ответника не е необходимо, намира че на основание чл.232 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.

            Съгласно т.13 от Тълкувателно решение по т.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, с прекратяване на производството по делото се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. В този смисъл последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК. По тези съображения при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване. Това разрешение не се прилага при прекратяване на исковото производство по чл.234 ГПК при постигната между страните спогодба, в който случай последиците са като при влязло в сила съдебно решение, както и при прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение следва да се постанови едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.

Предвид гореизложеното следва издадената по ч.гр.д.№ 5031/2018 г. по описа на РС-Плевен заповед за изпълнение №3121/12.07.2018г. да бъде обезсилена.

              Мотивиран от изложеното, съдът

О П Р Д Е Д Е Л И:

 

                  ПРЕКРАТЯВА  производството по гр. д. № 5988/2018 г., по описа на ПлРС,  на основание чл. 232 от ГПК.

        ОБЕЗСИЛВА издадената по ч. гр. дело № 5031/2018г. по описа на РС - Плевен Заповед № 3121/12.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

             Определението може да се обжалва с частна жалба пред ПлОС в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение до ищеца.

                                                                     

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: