№ 209
гр. Козлодуй , 10.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Борислав М. Методиев
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Частно гражданско
дело № 20211440101068 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по повод на заявление подадено от *************, със
законен представител Я.Б.Я. – Управител, с пълномощник Й. В. М. –
юрисконсулт за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
против длъжника М. КР. АНГ. с ЕГН **********, с настоящ адрес в
*************, като заявителят основава претенцията си на Договор за
паричен заем № 3640037 от 26.09.2019 г..
От заявлението и приложения към него Договор за паричен заем №
3640037 от 26.09.2019 г. е видно, че претендираните вземания са, както
следва: - главница в размер на 564.46 лева; договорна лихва в размер на 46,59
лева, дължима за периода от 11.10.2019г. до 24.04.2020г.; мораторна лихва в
размер на 67.92 лева за периода от 25.04.2020г. до 24.08.2021г.;
възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ в размер на 284,95
лева; разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 9
лева; законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Претендират се и направените в производството разноски, а
именно заплатена държавна такса в размер 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, от които – 50 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП
за подготовка на документи за завеждане на делото и 150 лв. по чл.26 от
НЗПП за защита в заповедно производство.
1
Договорът е сключен при следните параметри: ГПР - 41.24%, ГЛП -
35.00% и лихвен процент на ден - 0.10%.
След като се запозна с материалите по делото, съдът достигна до извод,
че заявлението е частично основателно и в полза на заявителя следва да се
издаде заповед за изпълнение само за претендираното главно вземане и
договорна лихва, както и направените в производството разноски за
заплатена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, доколкото
съдът намира, че за тези вземания са налице условията на чл. 411 ГПК.
В останалата част заявлението следва да се отхвърли по следните
съображения, основаващи се на особеното качество на длъжника
-„потребител“ по смисъла на Закона за защита на потребителите, и
основанието, от което произтичат претендираните вземания – договор за
паричен заем.
Разходите и таксите за извънсъдебно събиране на вземането в размер на
9.00 лева са недопустими от забраната на чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, която не допуска да се събират такси и разноски по
управление на кредита, защото дейностите по улесняване на събирането на
вземането са част от управлението на кредита.
С посочената норма законодателят прави изключение от принципното
правило за свобода на договарянето, като цели да охрани правото на
потребителя.
Начислените такси за уведомяване и за извършване на опити за
погасяване на задължението по своята правна същност представляват услуги
по усвояването и управлението на кредита, а не допълнителни услуги,
каквито принципно кредиторът може да предостави възмездно, съгласно чл.
10а, ал. 1 от ЗПК.
В нормата на чл. 10а, ал. 1 от същия закон е дадена възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка
с договора. Разходите за извънсъдебно събиране на задължението като
връчването на писма, изпращане на покани за доброволно изпълнение,
2
използването на специализирани дружества за събиране на вземания и др. не
представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на
потребителя във връзка с договора, а са действия, целящи осигуряване на
изпълнението, вкл. по принудителен път. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
управлението на кредита. Също така според съда претенцията за
административни разноски е неоснователна поради недоказване на размера.
Претендираната конкретно сума от 9.00 лева не може да бъде извлечена от
разходооправдателни документи или Тарифа на кредитодателя, по която се
калкулират разходите. В този смисъл претенцията е неиндивидуализирана и
противоречаща на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, поради което следва да бъде отхвърлена.
Същевременно в договора за поръчителство, ************** е поело
задължение за изплащане всички задължения на длъжника, произтичащи от
договора за кредит като изрично са посочени и разноските, направени от
*********** за събиране съдебно или извънсъдебно на просроченото
вземане, вкл. адв. хонарари. /изброени са неизчерпателно в текста на чл. 1, т.
3 от договора за поръчителство, сключен с длъжника. Идентично задължение
е поето от заявителя и в договора, сключен на 26.09.2019 г. с кредитодателя
***********.
Договорът за поръчителство е уреден от законодателя в чл. 138 от ЗЗД,
където е предвидено, че поръчителят се задължава пред кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Посочено е още, че
договорът за поръчителство съществува само при действително задължение.
Изначално поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не
получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да
бъде включена клауза за заплащане на такова.
В конкретния казус съдът констатира, че едноличен собственик на
капитала на дружеството ************** е *********** с ****** - кредитор
на длъжника. Това обстоятелство, според настоящата инстанция определя
факта, че се касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора. За съда фактът,
че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и административни разноски произтичат от договор, който е
свързан с падеж на главните задължения към кредитора ***********, цели
3
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК. Този извод не се променя от
обстоятелството, че жалбоподателят извършва финансови услуги и на други
търговци. С този договор за поръчителство се преследва забранена от закона
цел-неоснователно обогатяване на кредитора и като последица се оскъпява
кредита.
На следващо място следва да се отбележи, че с приетото съдържание на
уговорката в чл. 4, т.3 от Договора за паричен заем №3640037 от 26.09.2019
г., сключен между *********** и длъжника М. КР. АНГ. кредиторът
*********** предварително определя, че дружеството – поръчител следва да
бъде одобрено от него и върху нея кредитополучателят не може да
въздейства. За него не съществува възможност да посочи поръчител, различен
от одобрен от кредитора. Това води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за
добросъвестност, като лишава длъжника от право на избор и възможност за
индивидуално договаряне.
Също така видно от договора за поръчителство, сключен едновременно
с договора за кредит, със свързано с кредитора лице, възнаграждението не е
уговорено ясно и точно, а е посочено в приложение като изчислено месечно
за периода на действие на договора, в размер на по 396.75 лева. Същото не
зависи от конкретната неплатена част по кредита и от платеното накрая от
поръчителя. Съотнесено е с погасителния план по договора за кредит и
уговорено като месечен размер и брой вноски, които съвпадат с тези по
кредита - 15 вноски по 26. 45 лева, които съставляват около 50% от кредитния
дълг, в месечен размер от 55. 55 лева.
Според съда, всичко това противоречи на закона и на добрите нрави, а
също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда чл.26, ал.1
от ЗЗД.
Поради изложените съображения за недължимост на възнаграждението
за поръчителство, длъжникът не дължи и законната лихва за забава в размер
на 67.92 лв. по договор за предоставяне на поръчителство.
Предвид горното, претенцията за възнаграждение по договор за
поръчителство следва да бъде отхвърлена.
4
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК: ********* в частта, с която се претендират
разходи и такси за услуги: 9.00 лева – за извънсъдебно събиране на вземането;
законна лихва в размер на 67.92 лева, за периода от 25.04.2020г. до
24.08.2021г. и за възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ в
размер на 284.95 лева, поради противоречие със закона и добрите нрави.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че за
отхвърлената част от вземанията, може да предяви осъдителен иск в 1-
месечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в частта, с която се
отхвърля заявлението, пред Врачански окръжен съд с частна жалба в 1-
седмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
5