и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 6 от 12.03.2004 г., постановено по гр.д.№ 861/2003 г., Кърджалийският районен съд е отменил заповед № 15 от 13.10.2003 г. на директора на Основно училище “Христо Ботев” с.Бойно, общ.Кърджали, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Василка Николова Арсова от гр.Кърджали и е признал уволнението й за незаконно. С решението си съдът е възстановил Василка Николова Арсова на предишната й длъжност “прогимназиален учител по български език и литература” в ОУ “Христо Ботев” с.Бойно и е осъдил последното да й заплати суматае в размер на 1 776 лева, представляваща обезщетение за времето, през което Василка Николова Арсова е останала без работа за срок от 6 месеца, считано от 15.10.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2003 г. до окончателното й изплащане. Осъдил е ОУ “Христо Ботев” с.Бойно да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 71.04 лева, а на процесуалния представител на ицщата адв.Димитрина Георгиева сумата в размер на 40 лева за явяването й по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал директора на Основно училище “Христо Ботев” с.Бойно, общ.Кърджали, който го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата и в представена по делото писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Моли съда да отмени постановеното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски. Въззиваемата - Василка Николова Арсова, чрез своя процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, а атакуваното решение-правилно, поради което моли съда да го остави в сила. Излага подробни съображения в представено по делото писмено становище. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на въззивника, както и тези на въззиваемия, констатира следното: Пред първата инстанция са били предявени искове за отмяна на заповед за уволнение, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ. Не се спори по делото, че въззиваемата Василка Николова Арсова /ищца/ е заемал длъжността “учител по български език и литература” в Основно училище “Христо Ботев” с.Бойно, общ.Кърджали. Със заповед № 15/13.10.2003 г. директорът на училището е прекратил трудовото правоотношение с Василка Николова Арсова, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на щата. В тази връзка неоснователен е направения в исковата молба довод, че в заповедта не е конкретизирано коя от двете хипотези на чл.328, ал.1, т.2 от КТ е била налице към момента на уволнението, тъй като в текстовата част на същата изрично е посочено – “съкращаване на щата”. В мотивите към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Василка Николова Арсова е посочено, че след преобразуване на училищата в с.Кобиляне и с.Бойно през октомври 2002 г. настъпват съкращения в щата, като утвърдените щатни бройки за прогимназиален курс са 6 учители и 1 възпитател, а учителите били с един повече. Заповедта на министъра на образованието и науката за преобразуване на ОУ “Н.Й.Вапцаров” с.Кобиляне и ОУ “Христо Ботев” с.Бойно, в ОУ “Христо Ботев” с.Бойно е обнародвана в ДВ бр.93/2002 г., като съгласно тази заповед трудовите правоотношения следва да бъдат уредени при условията на чл.123 и чл.328, ал.1, т.2 от КТ. В тази връзка от приетите по делото като доказателства 2 броя сведения за организиране на дейността в Основно училище “Христо Ботев” с.Бойно, общ.Кърджали, списък – образец № 1, съответно за учебната година 2002/2003 и 2003/2004, се установява, че в училището има 7 учителя прогимназиална степен. От представените по делото и приети като доказателства по делото 3 броя съкратени щатни разписания на длъжностите в Основно училище “Христо Ботев” с.Бойно, общ.Кърджали, съответно за периодите: от 01.10.2002 г. до 31.12.2002 г.; от 01.09.2003 г. до 29.09.2003 г. и от 29.09.2003 г. до 31.12.2003 г., се установява, че са утвърдени 6 щата за прогимназиален учител. С други думи, от цитираните по – горе доказателства се установява, че в ОУ “Христо Ботев” с.Бойно, общ.Кърджали е налице реално съкращаване на щат “прогимназиален учител”, извършено от компетентния за това орган. С писмо изх.№ 169/01.09.2003 г. директорът на ОУ “Христо Ботев” с.Бойно, е представил на ръководствата на синдикатите “Подкрепа” и КНСБ към училището за съгласуване предстоящото съкращение в щата на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, като на основание чл.7, ал.2 от браншовия колективен трудов договор е поискал в срок до 05.09.2003 г. писмено техните становища. С писмото директорът е обосновал необходимостта от намаляване на персонала и е изложил мотиви защо следва да бъде съкратена Василка Арсова. Във връзка с цитираното писмо от показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел Костадин Костадинов – председател на съюзната организация към КТ “Подкрепа” към ОУ “Христо Ботев” с.Бойно, се установява, че е запознат с писмото и че не е давал становище за предстоящото съкращение на щата. Впрочем, по делото не е спорно, че такова становище не е дадено. Пред първоинстанционния съд е представено уверение с изх.№ 141/ 03.09.2003 г. на Регионален синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”, съгласно което Василка Арсова е секретар на синдикалната секция в ОУ “Христо Ботев” с.Бойно и в това си качество се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.3 във вр. с § 1, т.6 от КТ. ПредстÓвени са също и две уверения с изх.№ 141/03.09.2003 г. на Регионален синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”, съгласно които секретари на синдикалната секция в ОУ “Христо Ботев” с.Бойно, ползващи се от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал.3 във вр. с § 1, т.6 от КТ, са още и Нертуне Халим и Керанка Ганчева. По делото е представено също и писмо с изх.№ 14/13.08.2003 г. на Синдиката на българските учитили към КНСБ, в което се удостоверява, че Йорданка Вълчанова Карагяурова като член на ръководството на синдикалната организация на СБУ има синдикална защита по чл.333 от КТ, както и писмо с изх.№ 0854/23.10.2002 г., с което дирекция “Областна инспекция по труда” Кърджали уведомява директора на ОУ “Христо Ботев” с.Бойно, че не дава съгласие да се прекрати трудовия договор с Гинка Паскалева Стойнова. При тези доказателства съдът намира предявения иск за отмяна на заповедта, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на щата, е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата, за основателен, поради следното: От горецитираните доказателства се установи, че в ОУ “Христо Ботев” с.Бойно е налице съкращаване на един щат за “прогимназиален учител”, какъвто е заемала ищцата Арсова /въззиваема пред настоящата инстанция/, като същото е реално, а не фиктивно и е извършено от компетентния за това орган. В случая обаче, прекратяването на трудовото правоотношение с Василка Арсова е извършено в нарушение на установената в чл.333, ал.3 от КТ закрила при уволнение, съгласно която в случаите по чл.328, ал.1, т.2 от КТ работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, само с предварителното съгласие на съответния синдикален орган. Това е така, тъй като от цитираните по – горе доказателства се установи, че съюзната организация към КТ “Подкрепа” към ОУ “Христо Ботев” с.Бойно не е дала предварително съгласие за съкращението на Василка Арсова, както и че последната е секретар на синдикалната секция в ОУ “Христо Ботев” с.Бойно и в това си качество се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.3 от КТ. В тази насока е разпоредбата на § 1, т.6 от КТ, установяваща, че синдикално ръководство е председателят и секретарят на съответната синдикална организация. Действително, по делото са представени 3 броя уверения, установяващи, че синдикалната секция в ОУ “Христо Ботев” с.Бойно има трима секретари. В тази връзка следва да се отбележи, че както цитираната разпоредба, така и съдебната практика /решение № 825/1999 г. на ВКС по гр.д.№ 994/98 г., ІІІ г.о./ установяват, че закрилата, предвидена в чл.333, ал.3 от КТ, може да бъде ползвана само от един от секретарите на синдикалната организация. При това положение в настоящия случай съответната синдикална организация е следвало да определи кой от всичките секретари ще се ползва от тази закрила. Доколкото обаче в цитираното по – горе уверение изрично е посочено, че Василка Арсова се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.3 от КТ във вр. с § 1, т.6 от КТ /както и останалите две впрочем/, като липсват доказателства, установяващи противното, то за работодателя не съществува възможност да игнорира забраната за уволнение без предварителното съгласие на синдикалния орган. Друг е въпросът дали в случая не е налице злоупотреба с правомощия от страна на съответната синдикална организация, още повече, че по делото са налице данни, от които би могло да се направи извод, че въззиваемата е избрана за секретар след предприемане на процедурата по съкращаването на щата. Така от писмо № 156/11.08.2003 г., съдържащо се в трудовото досие на Василка Арсова, и показанията на разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка Йорданка Карагяурова се установява, че директорът на ОУ “Христо Ботев” с.Бойно е изискал от въззиваемата да представи доказателства за закрила при уволнение по чл.333 от КТ, като в дадения срок такива не са били представени. Обстоятелството, че въззиваемата Арсова е била запозната със съдържанието на писмото се установява и от показанията на разпитаната пред тази инстанция свидетелка Керанка Ганчева, която въпреки противоречивите си показания установява, че били извикани при директора на училището, която изискала от тях да представят доказателства дали за синдикално защитени. Независимо от това обаче, при наличието на доказателства, че към момента на прекратяване на трудовия й договор Василка Арсова е била секретар на синдикалната секция в ОУ “Христо Ботев” с.Бойно и в това си качество се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.3 от КТ, то работодателят е могъл да извърши уволнението само след предварително съгласие на синдикалния орган. Ето защо заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Василка Арсова е незаконосъобразна, поради което искът за нейната отмяна е основателен. Предвид изложеното основателен се явява и иска за възстановяване на предишната работа, заемана от въззиваемата преди уволнението. Относно предявеният на осн.чл.344, ал.1, т.3 от КТ иск, същият може да бъде основателен при наличието на две кумулативно дадени предпоставки - незаконно уволнение, каквото в случая е налице и оставане без работа поради незаконното уволнение. В тази връзка по делото е представено заверено копие от трудова книжка № 76 на Василка Арсова, от което се установява, че уволнената е била регистрирана като безработна през м.октомври 2003г. в Бюрото по труда, като в трудовата книжка липсва отбелязване, че същата след уволнението е започнала работа, поради което следва да се приеме, че искът е основателен. Що се касае до размера на присъденото обезщетение, то от заповед № 52/21.07.2003 г. се установява, че Василка Арсова получава брутно трудово възнаграждение в размер на 295.91 лева - 233 лева основно трудово възнаграждение и 27% допълнително такова за продължителна работа или 62.91 лева, поради което за шест месеца й се следват 1 776 лева. Ето защо като е уважил предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 от КТ -за отмяна на заповедта за уволнение, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа поради уволнението, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото следва да се осъди ОУ “Христо Ботев” с.Бойно да заплати на Василка Николова Арсова направените пред тази инстанция разноски в размер на 150 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 от 12.03.2004 г., постановено по гр.д.№ 861/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА ОУ “Христо Ботев” с.Бойно, общ.Кърджали да заплати на Василка Николова АрсоÔа от гр.Кърджали, кв.”Възрожденци” бл.20, вх.Б, ап.34, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 150 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател: Членове : 1.
2. |