Решение по дело №1044/2020 на Окръжен съд - Добрич

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                         №    260127  ,28.05.2021 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение

  На двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                             Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                              ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

 

                                                                                                                   

при секретаря Румяна Радева 

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 1044 по описа за 2020 година намира следното:

                  

                  

 

   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба вх.№ 260956/ 3.11.2020 г. ( по регистратурата на БРС)  на ищеца „ Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, град София срещу решение № 260025 от 23.10.2020 г. на Балчишкия районен съд по гр.д.№ 858/2019 г.  в цялост .

В жалбата се оспорват като необосновани изводите на съда : за липса на съобщение за цесията ( има връчване на писменото съобщение , ведно с преписа от исковата молба,  на особения представител на ответника – длъжник ) и за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита ( изявлението на кредитора за нея се съдържа в исковата молба по член 422 от ГПК ,а препис от нея е връчен на особения представител на ответника ) . Въззивникът счита , че всяко от тези обстоятелства е правноирелевантно с оглед липсата на твърдение и доказване на плащане от длъжника в полза на предишния кредитор и при настъпили до приключване на устните състезания падежи на всички погасителни вноски като основание за уважаване на установителния и осъдителния иск за вземанията съобразно разясненията на т.1 от ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивникът се позовава на допуснато процесуално нарушение – недопускане на експертиза по размерите на претендираните вземания. Заявява искане за допускането й и след събиране на доказателства за отмяна на решението, уважаване на главните искове, а при потвърждаване на отхвърлянето им – за уважаване на евентуалните искове с присъждане на разноските.

Въззиваемият С.Р.Г. оспорва в  подадено в срока за отговор становище  на особения представител по член 47,ал.6 от ГПК  – адвокат Л.Х. - основателността на жалбата по съображения, че съобщението за цесията до особения представител няма правно действие, защото той осъществява процесуално представителство само и не може да заявява материалноправни възражения ( с оглед посочена съдебна практика на СГС и БАпС ). Иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски за представителя .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата , доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно,недопустимо в една част и допустимо в друга част.

Относно частичната недопустимост на решението съображенията на въззивния съд са следните : първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с главни установителни искове за три парични вземания от главница ( невърнат потребителски кредит ) в размер от 1 502,45 лева ; обезщетение за забава в размер от 261,40 лева в размер на законната лихва за периода на забавата от 21.09.2017 г. до  1.03. 2019 г. - предмет на издадена в производство по член 410 от ГПК по ч.гр. д.№ 282/ 2019 г. по описа на БРС – и възнаградителна лихва в размер от 586,03 лева за периода от 20.08.2017 г. – 20.07.2019 г. ( заявлението за това вземане е отхвърлено с влязло в сила разпореждане ) на основание предсрочна изискуемост и с евентуални осъдителни искове за същите парични вземания на основание –настъпили падежи на всички вноски.

Според исковата молба с вх. № 4418/5.11.2019 г. и молбата с вх.№ 261052/15.02.2021 г. ( по регистратурата на ДОС ) , поправяща първата по дадени от въззивния съд указания по член 129,ал.4 от ГПК, основание на исковете са следните твърдени факти : на 29.06.2017  година  между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс “ ЕАД, град София и въззиваемия С.Р.Г. е сключен договор за потребителски кредит № CREX -14968885 ;  ответникът е поел задължение за връщане на получения кредит от 1 502,45 лева, включващ цената на закупените с него по фактура № 1067 от 29.06.2017 г. стоки в размер от 1 356 лева и застрахователна премия от 146,45 лева по застраховка „ защита на плащанията“ , ведно с  договорна лихва съобразно фиксиран годишен лихвен процент – 36,93 %  или общо сумата от 2 088,48 лева  на равни месечни вноски от по 87,02 лева ,общо 24 на брой,  в срок от 20.08.2017 г. до 20.07.2019  г. ; вземанията са прехвърлени на въззивника  „ Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, град София с „ рамков договор за прехвърляне на вземания“ от дата 27.07.2017 г. ; по упълномощаване от цедента за уведомяване на длъжника за цесията ищецът – въззивник му изпратил три уведомителни писма от 16.02.2018 г. ; 21.02.2019 г. и 8.10.2019 г. и  в заповедно произвоство - по ч.гр.д. № 282/2019 г. по описа на БРС - се снабдил със заповед по член 410 от ГПК за главницата и лихвите за забава , връчена на длъжника при условията на член 47,ал.5 от ГПК . В исковата молба, и в поправящата молба ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост , позовава се на факта,че към подаване на първата падежите на всички вноски са настъпили и ответникът не е заплатил нито една от тях.

Обективно съединяване по член 210,ал.1 от ГПК на искове за едно и също вземане има при различия в основанията – изложените от ищеца правопораждащи факти - така че едното се заявява като главно, а другото като евентуално. Съдът определя дали  исковете имат различни основания . Не е обвързан от становището на ищеца за наличието на съединени искове,  но е обвързан , с някои изключения, от становището му кой от исковете е главен и кой е евентуален. Видно от исковата молба и от поправящата молба  основанието, от което произтичат вземанията, е едно – сключеният договор за потребителски кредит, изискуемостта на всички вноски и липсата на изпълнение от кредитополучателя – ответник. Правилно районният съд е приел, че е сезиран с установителен иск по реда на член 422,ал.1 от ГПК за вземанията - предмет на заповедта по член 410 от ГПК – от главница ( невърнат потребителски кредит ) в размер от 1 502,45 лева ; обезщетение за забава в размер от 261,40 лева в размер на законната лихва за периода на забавата от 21.09.2017 г. до  1.03.2019 г. Но неправилно в нарушение на член 6,ал.2 от ГПК е приел, че е сезиран с евентуален осъдителен иск за същите вземания. Произнасянето по него е процесуално недопустимо на основание член 270,ал.3,изр.1 от ГПК и налага обезсилването на решението в тази част.

Вземането от възнаградителни лихви в размер от 586,03 лева за периода  20.08.2017 г. – 20.07.2019 г. , заявлението по член 410 от ГПК за което е било отхвърлено, е претендирано на същото основание със заявен при условията на член 210,ал.1 от ГПК осъдителен иск. Неправилно в нарушение на член 6,ал.2 от ГПК районният съд е постановил още един диспотизив, отхвърлящ установителен иск за него.Това произнасяне е процесуално недопустимо на основание член 270, ал.3,изр.1 от ГПК и налага обезсилване на решението и в тази част .

Всички други искове – установителните искове по реда на член 422, ал.1 от ГПК за вземанията от главница и обезщетение за забава – предмет на заповедта по член 410 от ГПК - и осъдителният иск за вземането от възнаградителниа лихви са процесуално допустими. В частност, установителните искове са заявени за същите по основание като тези по заповедта вземания. От разясненията в т.1 от ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС следва, че позоваването на предсрочна изискуемост не е определящо за основанието на заявлението и ако в исковото производство ищецът  изостави твърдението за предсрочна изискуемост и се позове на факти за  настъпили падежи на всички вноски, това твърдение не съставлява различно основание на вземанията. Налице са предпоставките за процесуална допустимост на осъдителния иск и за съединяването му при условията на член 210,ал.1 от ГПК за общо разглеждане с установителните искове. Първоинстанционният съд ги е отхвърлил по съображения, че ответникът не е уведомен за прехвърлянето на вземанията чрез лично връчване на уведомителните писма. Връчването им на неговия особен представител по член 47,ал.6 от ГПК няма правни последици за него, защото представителството му има особен характер и е в ограничен обем.

Спорните вземания произтичат от сключен на 29.06.2017 г. между праводателя на въззивника - „ БНП Париба Пърсънъл Файненс “ ЕАД, град София и въззиваемия Г. в писмена форма договор за потребителски кредит № CREX -14968885. Уговорено е кредитът в размер от 1 502,45 лева да се отпусне чрез директното заплащане на продавача на цената в размер от 1 356 лева на закупуваните от кредитополучателя четири вида стоки ( диван, маса, секция , стол ) и на застрахователя по услугата застраховка „ защита на плащанията“  на застрахователна премия в размер от 146,51 лева . Уговорено е още, че дължимите от потребителя плащания възлизат в общ размер 2 088,48 лева  ( 1 502,45 лева – кредит и остатък - възнаградителни лихви съобразно фиксирания годишен лихвен процент – 36,93 %  ) и че следва да се извършат  с ежемесечни вноски, всяка в размер от 87,02  лева,  в срок от 24 месеца, считан от 20.08.2017 г. до 20.07.2019  г. съгласно посочен в договора погасителен план. С „ рамков договор за прехвърляне на вземания“ от 27.07.2017 г.  вземанията срещу ответника са прехвърлени на ищеца – въззивник . С нотариално заверено пълномощно  № 3230 от 25.01.2018 г. въззивникът е упълномощен от цедента да уведоми  всички длъжници за прехвърляне на вземанията . Изпратените от него до въззиваемия по пощата три уведомителни писма съгласно член 99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД от 16.02.2018 г. ; 21.02.2019 г. и 8.10.2019 г. не са получени поради неявяване. Връчени са , като приложения към исковата молба ,в хода на първонистанционното производство на назначения на ответника особен представител.

В съгласие със съдебната практика : решение № 114 по т.д.№ 362/ 2015 г. на ІІ т.о.; решение № 198 по т.д.№ 193/2018 г. на І т.о. на ВКС,  получаването на уведомление за цесията в рамките на исковото производство с връчването на приложените къв исковата молба доказателства , едно от които е изходящото от пълномощника на цедента – новия кредитор съобщение по член 99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД , не може да бъде игнорирано. Връчването им на ответника е надлежно, ако е направено на особения му представител по член 47,ал.6 от ГПК. Приетото от районния съд , че уведомяване на длъжника за цесията липсва ,противоречи на дадените по – горе разрешения .Въззивният съд счита, че с връчването на уведомителните писма на особения представител цесията е произвела действие за ответника.

С претото във въззивното производство заключение по съдебно – счетоводната експертиза се установява, че кредитът е усвоен по уговорения в договора за потребителски кредит начин . Въззиваемият не е извършил никакви плащания. Падежите на всички 24 броя вноски по изплащане на задълженията по кредита са настъпили – на първите 19 вноски преди подаване на заявлението на 1.03.2019 г. и на следващите 5 – след това. Неплатената главница се равнява на 1 502,45 лева, неплатените възнаградителни лихви за периода 20.08.2017 г. – 20.07.2019 г.  се равняват на 586,03 лева, а набраните лихви за забава върху неплатените главница и договорни лихви за периода 21.09.2017 г. до 1.03.2019 г. се равняват на 305,72 лева. , повече от претендираните 261,40 лева. Следователно установителните искове за главница и обезщетение за забава и осъдителния иск за възнаградителни лихви са изцяло основателни .Обжалваното решение за отхвърлянето им е неправилно и следва да се отмени като въззивният съд постанови уважаване на претенциите . С оглед изхода по спора въззивникът има право на основание член 78,ал.1 от ГПК на сторените разноски : от 85,27 лева за заповедното производство, 922,41 лева за първоинстанционното производство и 961,87 лева за въззивното производство или за двете искови производства – общо 1 884,28 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                           

                                     Р     Е    Ш     И     :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 260025 от 23.10.2020 г. на Балчишкия районен съд по гр.д.№ 858/2019 г. в частите, с които са отхвърлени следните искове на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, град София срещу С.Р.Г.,ЕГН: ********** *** , представляван по реда на член 47,ал.6 от ГПК от особен представител – адвокат Л.Х. от ДАК, с адрес *** : за установяване ,че С.Р.Г.,ЕГН: **********  дължи сумата от 586,03             ( петстотин осемдесет и шест лева и три стотинки ) лева - договорна лихва за периода 20.08.2017 г . – 20.07.2019 г. и за осъждането на С.Р.Г.,ЕГН: ********** да заплати на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, град София следните суми : 1 502,45 ( хиляда петстотин и два лева и четиридесет и пет стотинки ) лева – неплатена главница и 261,40 ( двеста шестдесет и един лева и четиридесет стотинки ) - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.09.2017 г. до  1.03.2019 г.

ОТМЕНЯ решението в частта,с която са отхвърлени установителните искове по реда на член 422,ал.1 от ГПК на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, град София срещу С.Р.Г.,ЕГН: ********** *** за следните суми : 1 502,45 ( хиляда петстотин и два лева и четиридесет и пет стотинки ) лева – неплатена главница и 261,40 ( двеста шестдесет и един лева и четиридесет стотинки) - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.09.2017 г. до  1.03.2019 г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  съществуването в полза на на                    „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, град София, ул. „ Д-р Петър Дертлиев “ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2,офис 4 срещу С.Р.Г.,ЕГН: ********** ***, представляван по реда на член 47,ал.6 от ГПК от особен представител – адвокат Л.Х. от ДАК, с адрес *** на следните парични вземания – предмет на издадена по ч.гр.д.№ 282/2019 г. по описа на БРС заповед № 182 от 5.04.2019 г. : 1 502,45 ( хиляда петстотин и два лева и четиридесет и пет стотинки ) лева – неплатена главница, ведно със законните лихви ,считано от 1.03.2019 г. – дата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и 261,40 ( двеста шестдесет и един лева и четиридесет стотинки) - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.09.2017 г. до  1.03.2019 г.  по сключен на 29.06.2017 г. договор за потребителски кредит № CREX -14968885.

ОТМЕНЯ решението частта,с която еа отхвърлен осъдителният иск на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, град София срещу С.Р.Г.,ЕГН: ********** *** за сумата от  сумата от 586,03  ( петстотин осемдесет и шест лева и три стотинки ) лева - договорна лихва за периода 20.08.2017 г . – 20.07.2019 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА С.Р.Г.,ЕГН: ********** *** , представляван по реда на член 47,ал.6 от ГПК от особен представител – адвокат Л.Х. от ДАК, с адрес *** да заплати на              „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, град София, ул. „ Д-р Петър Дертлиев “ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2,офис 4 сумата от 586,03                      ( петстотин осемдесет и шест лева и три стотинки ) лева - договорна лихва за периода 20.08.2017 г . – 20.07.2019 г по сключен на 29.06.2017 г. договор за потребителски кредит № CREX -14968885.

ОСЪЖДА С.Р.Г.,ЕГН: ********** *** , представляван по реда на член 47,ал.6 от ГПК от особен представител – адвокат Л.Х. от ДАК, с адрес *** да заплати на              „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, град София, ул. „ Д-р Петър Дертлиев “ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2,офис 4 на основание член 78,ал.1 от ГПК разноски за заповедното производство в размер от 85,27                ( осемдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки ) лева и за двете искови производства разноски в общ размер от 1 884,28 ( хиляда осемстотин осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки ) лева.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                       2.