№ 1604
гр. София, 07.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110200331 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А.Х. - изпълнителен директор на "С.Х." АД,
ЕИК ххххххххххх, против Наказателно постановление № Р-10-
779/18.10.2021г., издадено от заместник - председател на Комисията за
финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", с което на основание чл. 221а ал. 2 т. 1 ЗППЦК на "С.Х." АД е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000, 00 /пет хиляди/ лева за
нарушение на чл. 100н ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 100т ал. 1 изр. първо предл. първо
вр. ал. 4 ЗППЦК.
Със срочно подадена жалба санкционираното юридическо лице
претендира отмяна на наказателното постановление поради неправилно
приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните
правила. Изтъква се, че е нарушен принципа non bis in idem, тъй като за едно
и също нарушение дружеството е санкционирано с издаване на две
наказателни постановления. Навежда се, че неправилно е посочена
нарушената законова разпоредба. Излагат се доводи, че като е издал
обжалваното НП, наказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон, тъй като нарушението попада в хипотезата на чл. 28 ЗАНН предвид
липсата на вредни последици и обстоятелството, че дружеството е изпълнило
задължението си да представи годишен финансов отчет за дейността си за
2020г., макар и след законовия срок.
В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не се
1
представлява.
Наказващият орган - заместник - председател на КФН, ръководещ
управление "Надзор на инвестиционната дейност", редовно призован, се
представлява от юрк. А. Гьорчев, който пледира за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление. Изтъква, че нарушението не е
маловажно предвид срока на закъснението и предвид наличието на предходни
нарушения на дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Подробни доводи за неоснователност на възраженията в жалбата излага в
писмени бележки.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"С.Х." АД е юридическо лице, регистрирано на територията на
Република България със седалище гр. Е., адрес на управление ул. "Р." №
ххххх, с ЕИК ххххххххххх. Дружеството е емитент на ценни книжа и е
вписано под № РГ- 05-1549 в регистъра на публичните дружества и други
емитенти на ценни книжа по чл. 30 ал. 1 т. 3 ЗКФН, воден от КФН.
Органите на КФН неколкократно били установявали нарушения на
задълженията за разкриване на финансова информация по ЗППЦК от страна
на дружеството - въззивник.
След 31.03.2021г. свидетелката К. Б. Д., главен експерт в отдел
"Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със
специална инвестиционна цел", управление "Надзор на инвестиционната
дейност" към КФН, извършила регулярна проверка в единната система за
предоставяне на информация по електронен път, поддържана от КФН - e-
Register, за представени от дружествата - емитенти годишни финансови
отчети за 2020г. При извършване на проверката свидетелката Д. установила,
че към дата 31.03.2021г. от страна на "С.Х." АД не бил представен пред КФН
по реда на чл. 100т ал. 4 ЗППЦК ГФО със съдържанието по чл. 100н ал. 4
ЗППЦК за дейността на дружеството за 2020г.
До дружеството - жалбоподател била изпратена покана изх. № РГ - 05-
1549-6/26.04.2021г. за явяване на законен или упълномощен представител на
дружеството за съставяне, подписване и връчване на АУАН.
На 27.05.2021г. в присъствието на двама свидетели и на упълномощен
представител на дружеството - въззивник свидетелката К.Д. съставила АУАН
2
№ Р - 06-444/27.05.2021г., с който повдигнала против дружеството -
жалбоподател административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.
100н ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 100т ал. 1 изр. първо предл. първо вр. ал. 4 ЗППЦК,
извършено на 01.04.2021г. в град София - затова, че "С.Х." АД не е
представило пред КФН в срок до 31.03.2021г. ГФО за дейността си за 2020г.
по реда на чл. 100т ал. 4 ЗППЦК. При съставяне на АУАН и в срока по чл. 44
ал. 1 ЗАНН не били направени възражения.
Дружеството - въззивник представило пред КФН ГФО за дейността си
за 2020г. на 30.05.2021г. с електронна форма вх. № 10-05-2996.
На 18.10.2021г. М. Филипова - заместник - председател на КФН,
ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" издала
обжалваното НП № Р-10-779/18.10.2021г., с което на основание чл. 221а ал. 2
т. 1 ЗППЦК наложила на "С.Х." АД имуществена санкция в размер на 5 000,
00 /пет хиляди/ лева за нарушението на чл. 100н ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 100т ал.
1 изр. първо предл. първо вр. ал. 4 ЗППЦК, изразило се в непредставяне пред
КФН на ГФО за дейността на емитента за 2020г. в срок до 31.03.2021г.
С НП № Р - 10-780/18.10.2021г., издадено от М. Филипова - заместник
- председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", на "С.Х." АД била наложена имуществена санкция в размер на 10
000, 00 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 100н ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 100т
ал. 1 изр. първо предл. второ вр. ал. 3 ЗППЦК, изразило се в непредоставяне
на обществеността на ГФО за дейността на емитента за 2020г. в срок до
31.03.2021г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката К.Д. и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – покана изх. № РГ - 05-
1549-6/26.04.2021г., АУАН № Р - 06-444/27.05.2021г., НП № Р-10-
779/18.10.2021г., НП № Р - 10-780/18.10.2021г., заповед № З-61/17.03.2021г.
на заместник - председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на
инвестиционната дейност", известие за доставяне, пълномощно, разпечатка от
единната система за предоставяне на информация по електронен път в КФН
e-Register с вх. № 10-05-2996/30.05.2021г., номенклатура на КФН относно
предоставяната по електронен път в КФН информация.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства и писмените
доказателства, като ги оцени като напълно еднопосочни, последователни и
безпротиворечиви. Следва да се посочи и че жалбоподателят по същество не
оспорва възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
НП и АУАН са издадени от компетентни органи съгл. чл. 222 ал. 1
3
ЗППЦК, според която разпоредба актовете за установяване на
административни нарушения по чл. 221 и чл. 221а се съставят от
упълномощени от заместник-председателя длъжностни лица, а наказателните
постановления се издават от заместник-председателя. Атакуваното
наказателно постановление е издадено от заместник – председателя на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, а актът, с
който е установено нарушението, е съставен от свидетелката К.Д.,
оправомощена по силата на Заповед № З-61/17.03.2021г., издадена от
заместник – председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление "Надзор на инвестиционната дейност".
АУАН и НП са съставени при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
При съставяне на АУАН не са нарушени разпоредбите на чл. 40 ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН и на чл. 43 ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на двама
свидетели и на упълномощен представител на въззивника, подписан е от
съставителя, свидетелите и упълномощения представител на дружеството -
жалбоподател, на когото е предявен за запознаване и му е връчен и препис от
акта.
На следващо място, както актът за установяване на нарушението, така и
наказателното постановление имат съдържанието съответно предвидено в чл.
42 ЗАНН и в чл. 57 ЗАНН, като и в двата документа и то при пълна
идентичност са описани нарушението, обстоятелствата по извършването му и
са посочени нарушените законови разпоредби.
Не се споделят възраженията на въззивника за неправилно посочване на
нарушената разпоредба, както и за нарушение на забраната non bis in idem.
Разпоредбата на чл. 100т ал. 1 ЗППЦК предвижда задължение за емитента да
разкрива публично регулираната информация чрез предоставянето на
комисията и на обществеността. С цитираната разпоредба са уредени две
отделни задължения на емитента - да предостави регулираната информация
на КФН и на обществеността, които се изпълняват и по различен ред -
информацията се предоставя на КФН по реда на чл. 100т ал. 4 ЗППЦК, а на
обществеността - по реда на чл. 100т ал. 3 ЗППЦК. Неизпълнението на всяко
от двете задължения осъществява самостоятелен състав на административно
нарушение. Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че самият факт
4
на неуведомяване на кой да е от субектите осъществява едно нарушение на
разпоредбата на чл. 100т ал. 1 ЗППЦК. Да се възприеме това тълкуване, би
означавало емитент, който е изпълнил едно от задълженията си - предоставил
е регулираната информация или само на КФН или само на обществеността, да
бъде санкциониран по същия начин като емитента, който не е предоставил
регулираната информация нито пред Комисията, нито пред обществеността,
който подход е в противоречие с материалния закон. Ето защо съдът намира,
че като са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 100т ал. 1 изр. първо
предл. първо ЗППЦК и актосъставителят, и АНО са приложили правилно
материалния закон. На следващо място и доколкото съгласно чл. 18 ЗАНН
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или
едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, като е санкционирал
жалбоподателя и за непредоставяне на ГФО за 2020г. на обществеността, за
което е издадено НП № Р-10-780/18.10.2021г., АНО не е нарушил забраната
non bis in idem.
От гласните доказателствени средства и от писмените доказателства се
установи и извършването на нарушението по чл. 100н ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл.
100т ал. 1 изр. първо предл. първо вр. ал. 4 ЗППЦК. Съгласно чл. 100н ал. 1
ЗППЦК емитентът е длъжен да разкрива публично годишния финансов отчет
за дейността си в срок до 90 дни от завършването на финансовата година,
като ГФО следва да има съдържанието по чл. 100н ал. 4 ЗППЦК. Съгласно чл.
100т ал. 1 ЗППЦК емитентът следва да предостави ГФО за дейността си,
който представлява регулирана информация съгласно параграф 1 т. 41 от ДР
на ЗППЦК, на Комисията по реда на чл. 100т ал. 4 ЗППЦК. Дружеството -
жалбоподател е следвало да предостави ГФО за дейността си за 2020г. пред
КФН в срок до 31.03.2021г. /присъствен ден - сряда/ и като не е изпълнило
това си задължение е нарушило чл. 100н ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 100т ал. 1 изр.
първо предл. първо вр. ал. 4 ЗППЦК.
Нарушението е формално, осъществено е чрез бездействието на
задълженото лице в срока, в който, като е било длъжно, не е изпълнило
задължението си за предоставяне на ГФО. Нарушението е извършено в
първия ден, следващ изтичането на срока, в който задълженият субект е
следвало да изпълни задължението за предоставяне на регулираната
информация, т.е. на 01.04.2021г., както правилно е посочено в АУАН и НП.
5
Касае се за отговорност на юридическо лице, която е обективна,
безвиновна, поради което субективната съставомерност на нарушението не
следва да се обсъжда.
Не се споделят възраженията на въззивника за маловажност на
нарушението. Не се установиха никакви смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да сочат, че обществената опасност на нарушението е
по-ниска от обичайната за такъв вид нарушения. Липсата на настъпили вреди
последици, на която се позовава въззивникът, не може да се преценява като
аргумент за маловажност на нарушението, предвид формалния му характер.
На следващо място ГФО за 2020г. е предоставен на КФН на 30.05.2021г. с
електронна форма вх. № 10-05-2996, т.е. с два месеца закъснение, като следва
да се посочи, че въззивникът е изпълнил задължението си за предоставяне на
регулираната информация на Комисията едва след образуване на
административнонаказателното производство. Неизпълнението на
задължението на въззивника в указания срок и същественото закъснение в
изпълнението му е препятствало надзорния орган при изпълнение на
правомощията му по осигуряване и поддържане на стабилността на
капиталовия пазар и защита на инвеститорите в ценни книжа. Не се
установиха, а и не се твърдят, никакви причини, поради които
жалбоподателят е изпълнил задължението си със закъснение от два месеца.
На следващо място, събраха се доказателства, макар и само гласни, доколкото
цитираните в писмените бележки на процесуалния представител на
наказващия орган наказателни постановления не бяха представени, че
дружеството не за първи път нарушава задълженията си, свързани с
разкриване на регулирана информация. Ето защо съдът не намира, че
нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност, сравнено с други
нарушения от този вид.
Съгласно чл. 221 ал. 2 ЗППЦК за нарушение на разпоредбите на чл.
100н ЗППЦК, извършено от юридическо лице, се предвижда налагане на
имуществена санкция в размер от 5000, 00 лева до 20 000, 00 лева или до 5 на
сто от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен
финансов отчет, приет от управителния орган /т. 1/ или до двойния размер на
реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушението,
когато размерът им може да бъде определен, като се прилага по-голямата
6
стойност /т. 2/. В случая АНО е наложил на въззивника имуществена санкция
в минималния размер, като съдът намира, че така определеният размер на
санкцията е от естество да осигури постигане на целите по чл. 12 ЗАНН в
това число и да мотивира жалбоподателя към стриктно изпълнение на
задълженията му за разкриване на регулирана информация и е съобразен с
критериите по чл. 27 ал. 2 ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството и на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН
право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, каквато
претенция е заявена в съдебно заседание. Като взе предвид, че съдебното
производство е приключило в едно съдебно заседание, че въззивникът по
същество не е оспорил фактическите изводи на наказващия орган и не е
ангажирал допълнителни доказателства в тази насока, че по почин на
въззиваемата страна не са били събирани доказателства освен тези,
съдържащи се в административната преписка, съдът счете, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна за процесуалното представителство на последната,
следва да е в минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, размер, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-
779/18.10.2021г., издадено от заместник - председател на Комисията за
финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", с което на основание чл. 221а ал. 2 т. 1 ЗППЦК на "С.Х." АД, ЕИК
ххххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000, 00 /пет
хиляди/ лева за нарушение на чл. 100н ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 100т ал. 1 изр.
първо предл. първо вр. ал. 4 ЗППЦК.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН "С.Х." АД, ЕИК
ххххххххххх ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за финансов надзор, с адрес: гр.
София, ул. "Будапеща" № 16, сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева -
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред по реда на глава XII АПК
7
пред Административен съд – София - град на основанията, предвидени в
НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8