Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. Лом, 02.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря А. Рангелова, като се запозна
с докладваното от съдията Йорданов АНД № 636/20 г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателката М.Й.Ш.
- К. ***, с ЕГН ********** е
недоволна от издаденото от Директора на РЗИ Монтана Наказателно постановление №
АН-01-96 от 27.11.2020 г., с което на осн. чл. 209а.,
ал. 1, от Закона за здравето й е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 300.00 /триста/ лева.
В с.з. жалбоподателката не се явява,
представлява се от адв. В.И. от МАК, която поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено, поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
Административнонаказващият орган се
представлява от гл. юрисконсулт С.С., която намира жалбата за неоснователна и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С
Наказателно постановление № АН-01-96 от 27.11.2020 г. на жалбоподателката М.Ш. на
осн. чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ й е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 300.00 лева за това, че на 11.11.2020 г. в супермаркет „Вирея 1“ в гр.
Лом, няма поставено лично предпазно средство на лицето, покриващо устата и носа,
във връзка със Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на
министъра на здравеопазването.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в
предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява и основателна, макар и
не поради изложените в нея аргументи.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
На 11.11.2020 г. свидетелят П.П. ***, заедно
с А.Т. *** извършили проверка в супермаркет „Вирея 1“ в гр. Лом. Констатирали,
че жалбоподателката М.Ш., която пазарувала и била на касата, била без поставена
маска на лицето. Уведомили управителя на магазина – **и прегледали камерите за
видеонаблюдение. През това време Ш. вече била напуснала магазина. От РЗИ –
Монтана е изпратена покана до Ш. за съставяне на АУАН и на 20.11.2020 г. в
сградата на РЗИ – Монтана св. П.П. съставила на жалбоподателката АУАН за това,
че във връзка със Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020 г. на министъра на
здравеопазването за спазване изискванията и противоепидемичните мерки няма
поставено лично предпазно средство на лицето, покриващо носа и устата. Като
нарушена разпоредба в акта са посочени т. I, т. 7 от Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020 г. на
министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63а., ал. 1 от Закона за здравето. Като възражение Ш. на място
написала, че е била в магазина с предпазна маска.
Впоследствие въз основа на съставения АУАН, АНО е
издал атакуваното НП № АН-01-96 от 27.11.2020 г., с което на осн. чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ е наложил на жалбоподателката
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева.
В случая съдът намира, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Разпоредбата на чл. 209а., ал. 1 ЗЗ
предвижда, че „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.“
В АУАН като нарушени разпоредби са посочени т. I, т. 7 от
Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020
г. на министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63а., ал. 1 от ЗЗ. В т. I, т. 7 от Заповедта е въведено задължение за всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата.
Според нормата на чл. 63а., ал. 1 от ЗЗ: „При
епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на
здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област за определен период от време“.
Следователно и в двата акта,
отразяващи двете фази на административнонаказателното производство правилно са
посочени нарушените законови разпоредби. Освен това, действително в АУАН не е
посочена дата на извършване на нарушението, но такава фигурира в съставения
контативен протокол. В издаденото НП също е посочено, че нарушението е
извършено на дата 11.11.2020 г. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, наказателно
постановление се издава се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
този смисъл, неоснователни се явяват възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения, засягащи правото на защита на жалбоподателката.
По същество съдът намира, че от М.Й.Ш.
е осъществен състав на административно нарушение по чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ. Ш.
е нарушила чл. 63а., ал. 1 ЗЗ във вр. с издадена Заповед на министъра на
здравеопазването, като на закрито обществено място е била без поставена маска
за лице или друго средство, покриващо носа и устата. От друга страна обаче, по разбиране на настоящия съдебен състав, деянието
представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нарушението е
формално такова, няма причинени каквито и да е вреди, които следва да бъдат
възстановявани. Не е създадена и опасност за настъпването на такива. Освен това
нарушението е първо за жалбоподателката, от административнонаказващият орган не
са представени доказателства, от които да е видно, че лицето е санкционирано за
други подобни нарушения. Ето защо съдът намира, че обществената опасност на
деянието и дееца са толкова ниски, че извършеното може да бъде квалифицирано,
като „маловажен случай“.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай
съдът намира, че АНО не е приложил правилно
закона, като не е извършил преценка дали случаят е маловажен и налице ли са
основанията на приложението на чл.
28 ЗАНН. Въпреки че наложеното административно наказание е определено в
минималният му размер, съдът намира, че АНО не е следвало да издава НП, а едно
писмено предупреждение би изиграло същата роля и би постигнало превантивната
цел на административното наказание. Това нарушение от страна на АНО безспорно е
довело до незаконосъобразност на издаденото от него НП.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № АН-01-96 от
27.11.2020 г. на Директора на РЗИ – Монтана, с което на М.Й.Ш. - К. ***, ул. „Шишман” № 10, обл.
Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 209а., ал. 1 от Закона за здравето й е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 лв. /триста лева/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН РЗИ - Монтана, да плати на М.Й.Ш. - К.
разноските, направени за съдебното производство в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Директора на РЗИ - Монтана за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :