Р Е Ш Е
Н И Е
№ 4750 12.12.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11698 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Експресбанк” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 92, представлявана от *** *** М.А.М.и Е.Х., чрез пълномощника си *** Ж.Т., е предявил против С.А.И.,
ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено,
че ответникът дължи част от присъдените по частно гр. дело № 1247/ 2013 г. на
ПРС, XXI гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2623/ 18.03.2013 г., суми,
както следва: сумата от 6 462, 62 лева- главница, дължима по договор за
кредит „Експресо“ № ***/ 04.11.2005 г. и
сумата от 3 393, 71 лева- възнаградителна лихва
за периода 30.05.2005 г.- 24.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 25.01.2013 г. до
окончателното плащане, както и
разноските в заповедното производство.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Ищецът твърди, че в негова полза била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил в срок, поради което предявявал настоящия установителен иск. Посочва се, че между страните бил сключен договор за кредит „Експресо“ № ***/ 04.11.2005 г., по силата на който на лицето се отпуснала в заем сумата от 11 000 лева, при следните условия: лихви- 3 637 лева, сумите платими на 84 равни месечни вноски, всяка от по 174, 25 лева, съгласно погасителен план. Сумата била преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка. ***.05.2009 г. по сметката нямало наличност, тя останала незахранена и останалите вноски не се платили. Не се постигнал резултат и от водените преговори за доброволно изпълнение. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 14.09.2010 г. поради просрочие в плащането на вноските, за което длъжникът бил уведомен. До момента била погасена само сумата от 270, 80 лева, като останала главница в размер на 6 462, 62 лева и възнаградителна лихва от 3 393, 71 лева, начислена за периода 30.05.2005 г.- 24.01.2012 г. В този смисъл се моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.
В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но с изрична писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за кредит, ведно с погасителния план, известие за поканата за предсрочна изискуемост, извлечение по сметка на длъжника, както и история на сметката.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 16.09.2019 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. по реда на чл. 41 ал. 2 от ГПК. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
за настоящото производство, които се претендират и макар за тях да не е представен
списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства, че те са действително
дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 195, 77
лева (лист 19) и дължимо юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100
лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, които разходи следва да се
възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
№ 2623/ 18.03.2013 г., издадена по частно гр. дело № 1247/ 2013 г. на ПРС, XXI гр. с-в, С.А.И., ЕГН: **********,***,
ДЪЛЖИ на „Експресбанк” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 92, представлявана от *** *** М.А.М.и Е.Х.,
следните суми: от 6 462, 62 (шест хиляди четиристотин
шестдесет и два шестдесет и две стотинки) лева- главница, дължима по договор за
кредит „Експресо“ № ***/ 04.11.2005 г. и
сумата от 3 393, 71 (три хиляди триста деветдесет и три лева и седемдесет
и една стотинки) лева- възнаградителна лихва за
периода 30.05.2005 г.- 24.01.2012 г., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от 25.01.2013 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.А.И., ЕГН: **********,***, да заплати на „Експресбанк” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 92, представлявана от *** *** М.А.М.и Е.Х., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 198, 48 (сто деветдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки) лева- държавна такса, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 195, 77 (сто деветдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки) лева- държавна такса и в размер на 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД