№ 2905
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100502580 по описа за 2023 година
Образувано е по въззивна жалба на Н. А. М. (подаден от адв. В. Р.-Й.,
преупълномощена от особения представител адв. С. П.) срещу решение №
13295/22.11.2022 г. по гр.д. № 42124/2021 г. по описа на СРС, 42 състав, в частта, с
която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя
искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва:
49,61 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.10.2017 г.
до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ул. „******* аб. № *******, ведно със
законната лихва, считано от 04.11.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сумата в размер на 28,87 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2020 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сумата в размер на
8 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 19.11.2020 г. по ч.гр.д. № 54087/2020 г. по описа на СРС, 42 състав.
Жалбоподателят - Н. А. М., твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Оспорва ищецът да е предоставил топлинна услуга с цена, възлизаща на
1
присъдената сума, като твърди, че от представените в хода на първоинстанционното
производство доказателства не се установява този факт. Ето защо, моли въззивния съд
да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с
което да отхвърли исковете за главница и лихва изцяло.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата и моли
решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството пред въззивната инстанция.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Бруната“ ООД, не
подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 54,40 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ул. „******* аб. № *******, ведно със законната лихва,
считано от 04.11.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; сумата в размер на 30,37 лв., представляваща цена за
дялово разпределение за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 04.11.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до погасяването; сумата в размер на 8,76 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
27.10.2020 г.; сумата в размер на 6,37 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.11.2020 г. по ч.гр.д. №
54087/2020 г. по описа на СРС, 42 състав.
Исковете са уважени частично, като е установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: 49,61 лв., представляваща стойността на топлинна енергия
за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ул. „*******
аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2020 г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сумата в размер
на 28,87 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.11.2017 г.
до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2020 г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сумата в размер
на 8 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г.
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът, дали ищецът
„Топлофикация София” ЕАД е предоставило топлинни енергия с цена в размер на
присъдената сума.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав като обективно и
компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г. възлиза на сумата в размер
на 62,81 лв., като същата касае единствено цена за сградна инсталация. Вещото лице
дава заключение, че при изчисляване на дължимата цена за сградна инсталация в
процесния период са спазени нормативни изисквания на нормативната уредба в
областта на енергетиката.
Съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, са налице
частични плащания, с които е погасено част от задължението за топлинна енергия,
предмет на делото, като плащанията са за сумата в размер на 13,20 лв. Следователно,
дължимата цена за топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 49,61 лв., до която
искът за топлинна енергия е уважен от първоинстанционния съд.
Дължимата цена за дялово разпределение за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019
г. е в размер на 28,87 лв., съобразно заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза. Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД,
цената за дялово разпределение се дължи от потребителите и се заплаща в полза на
доставчика на топлинна енергия, поради което правилно районният съд е уважил и
посочената претенция в присъдения с обжалваното решение размер.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 400 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13295/22.11.2022 г. по гр.д. № 42124/2021 г. по
3
описа на СРС, 42 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Н. А. М., ЕГН ********** искове с правно
основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 49,61 лв.,
представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.10.2017 г. до
м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ул. „******* аб. № *******, ведно със
законната лихва, считано от 04.11.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сумата в размер на 28,87 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2020 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сумата в размер на
8 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 19.11.2020 г. по ч.гр.д. № 54087/2020 г. по описа на СРС, 42 състав.
ОСЪЖДА Н. А. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лв.,
представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Бруната“
ООД, на страната на ответника по въззивната жалба – „Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4