М О Т И В И
към присъда № 12 от 26.01.2016 година, по
н.ч.х.дело № 1619/2014 година
по описа на Старозагорския районен съд.
Предявено е
обвинение от частен характер от З.С.А. ЕГН ********** против А.Д.А., роден на ***
***, от ромски произход, български гражданин, с основно образование, работещ, живущ
на семейни начала, неосъждан към датата на деянието, ЕГН ********** и В.Б.Д.,
родена на *** ***, от ромски произход, българска гражданка, със средно
образование, безработна, живуща на семейни начала, неосъждана, ЕГН **********, за
това, че на 18.03.2014 година в град Стара Загора, в съучастие помежду си, като
съизвършители са причинил лека телесна повреда на З.С.А., изразяваща се в: „Травматичен
оток на главата. Охлузвания на лицето. Кръвонасядане на гърба в дясно”, с което
е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота на З.А. –
престъпление по чл.130, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
В
наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният
от З.С.А. против подсъдимите А.Д.А. и В.Б.Д. граждански искове за сумата от по
10 000 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на претърпени болки и страдания, причинени от
престъпното деяние по чл.130 ал.1 от НК. На основание чл.60 и следващите от НПК, съдът конституира в качеството на граждански ищец по делото, частния
тъжител З.С.А.. Повереникът на частния тъжител и граждански ищец адвокат С.П. ***,
в съдебно заседание заявява, че поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение срещу
подсъдимите, както и предявените граждански искове, като пледира подсъдимите да
бъдат признати за виновни по така повдигнатото обвинение, както и предявените
граждански искове да бъде уважен в пълен размер. Подробни съображения за това
излага в хода на съдебните прения. Частният тъжител и граждански ищец поддържа
така повдигнатото обвинение и предявения граждански иск и моли съда да признае
за виновни подсъдимите и да им наложи съответното наказание, както и да уважи
предявените граждански искове
Подсъдимите А.Д.А.
и В.Б.Д. не се признават за виновни и молят съда да бъдат оправдани, а
предявените против тях граждански искове – отхвърлени. Излагат съображения в
обясненията си, че изложеното в частната тъжба не отговаря на истината, че по
никакъв повод не са нанасяли побой на З.С.А.. Защитникът на подсъдимите адвокат
С.Ч. ***, оспорва така повдигнатото обвинение и пледира за оправдателна
присъда, като по отношение на предявените против подсъдимите граждански искове,
взема становище, че същите следва да бъде отхвърлени, като неоснователни. В
хода на пренията излага подробни съображения защо приема за недоказана
изложената в тъжбата фактическа обстановка и предявеното с нея обвинение.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства.
Изслушана е и
съдебно-медицинска експертиза. Експерта заяви в съдебно заседание, че поддържа
представеното заключение. Последното бе прието като доказателство по делото и
не бе оспорено от страните.
В тъжбата,
частният тъжител излага следната фактическа обстановка, обуславяща формираното
против подсъдимите обвинение:
З.С.А. /частен
тъжител/, живеела в град Стара Загора на улица „Вихрен” № 39. От няколко години
познавала двамата подсъдими – А.Д.А. и В.Б.Д.. Отношенията им винаги били
добри. Преди известно време, поради икономически причини, на частната тъжителка
и се наложило да вземе, малък паричен заем от двамата подсъдими. Във връзка с
този заем и неговото връщане, на 18 март 2014 година около 13.00 часа в град
Стара Загора до шадравана пред община Стара Загора, З.А. се срещнала с
подсъдимата В.Б.Д.. При провеждане на разговора подсъдимата Д. изпаднала в
агресивно състояние и започнала да нанася удари по главата на частната
тъжителка З.А. и да я дърпа за косата. В този момент се появил и другия
подсъдим А.Д.А., който нанесъл на частната тъжителка няколко удара в областта
на главата и лицето, съборил я на земята и заедно с другата подсъдима – В.Д.
започнали да я ритат. В този момент се намесели граждани и побоят над А. бил
прекратен. /По делото не се посочиха свидетели които да са участвали в
прекратяването на побоя описан в тъжбата/.
След побоя З.А.
***, откъдето и издали съдебномедицинско удостоверение № 122 от 2014 година.
Съдът, обаче след
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че така описаната от частния тъжител
фактическа обстановка не се доказа по един несъмнен и безспорен начин по
делото. Според настоящата инстанция не се доказа, че подсъдимите А.А. и В.Д. са
нанесли травматичните увреждания на пострадалата А.. В тази насока съдът се
съобрази с разпоредбата на чл.304 от НПК.
От събраните
по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 20.03.2014
година, около 11.00 часа в град Стара Загора на частния тъжител З.С.А., чрез
преглед от съдебен лекар е установено че на А. и е причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в: „Травматичен оток на главата. Охлузвания на лицето.
Кръвонасядане на гърба в дясно”, с което е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на З.А.. В подкрепа на това са приетите по делото
като доказателства Съдебно-медицинско удостоверение № 122/2014 година и
Заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 252/2015
година изготвено от експерта доктор Е.Б..
Видно от цитираното
съдебно-медицинско удостоверение № 122/2014 година, З.С.А. е прегледана на 20.03.2014
година около 11.00 часа – два дена след описания в тъжбата инцидент, като
съдебният лекар д-р Теодор Стаматов е установил следните травматични
увреждания: „Травматичен оток на главата. Охлузвания на лицето. Кръвонасядане
на гърба в дясно”, с което е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на З.А.. В заключението е посочено, че описаните травматични
увреждания отговарят да са получени по време и начин посочени от прегледаната в
предварителните сведения – събаряне на земята и нанасяне на удари с ритници.
Във връзка с
изясняване на това по делото бе назначена съдебномедицинска експертиза,
изготвена от експерта д-р Е.Н.Б., от заключението на която се установява, че З.А.
действително е получила травматичните увреждания, описани по-горе. Експертът е
посочил, че получените травматични увреждания е напълно възможно да са получени
по време, начин и място, съобщени от пострадалата. Експертът е категоричен, че
в разглеждания случай ударите с които са нанесени травматичните увреждания не
са силни, дори изтъква че не са умерено силни, а по скоро са слаби.
От
съдебно-медицинското удостоверение и заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява единствено и само по несъмнен начин, че пострадалата А.
е получила описаните травматични увреждания. Мнението на експерта, изготвил
съдебно-медицинската експертиза, че получените травматични увреждания е
възможно да се получат по описания от частния тъжител начин, не може само по
себе си да се приеме, че обуславя доказаността на едно обвинение по категоричен
начин. Съдебно-медицинската експертиза може и в случая е дала отговора дали е
възможно травматичните увреждания да се причинят по описания от пострадалата
начин, но това не доказва авторството в извършването на дадено престъпление. В
тази насока заключението на експертизата следва да бъде съпоставено на база
всички други събрани по делото доказателства. Съдът намира, че именно на тази
база – събраните по делото доказателства не може да се възприеме по категоричен
начин, че именно подсъдимите са причинили телесната повреда на пострадалата А..
В тази връзка съдът намира, че следва да се спре поотделно, както на
обясненията на подсъдимите, дадени в края на съдебното следствие, така и на
показанията на разпитаните по делото свидетели.
В обясненията
си и двамата подсъдими отричат по категоричен начин да са нанасяли побой над
пострадалата А.. И за двамата подсъдими – А.А. и В.Д., процесната среща на
18.03.2014 година е преминала по следния начин: Същия ден и двамата подсъдими
заедно със своите деца решили да отидат на пазар и слезнали
за това в центъра на града. Предния ден подсъдимата Д. се била разбрала с А. да
се срещнат на обяд в градинката до общината по въпроси свързани с паричен заем
даден от В.Д. на З.А. преди време. При срещата е възникнал конфликта между Д. и
А., който конфликт е бил прекратен от подсъдимия А.. След това частната
тъжителка се е тръгнала. И двамата подсъдими са категорични, че не имало
свидетели на случката и че не са нанесли побой над З.А. и не са й причинили
констатираните по късно травматични увреждания. Не отричат за конфликт между В.Д.
и З.А..
От описаното
дотук се установяват две взаимно изключващи се фактически обстановки – тази,
изложена от пострадалата А., и тази, формирана от обясненията на подсъдимите.
Според първата, тази на частният тъжител А., тя е била бита, от подсъдимите
включително и с ритници. Според втората фактическа обстановка, подсъдимите
напълно отричат да са извършили побой над пострадалата А.. В последствие /два
дена по късно/ пострадалата А. била прегледан от съответното медицинско лице,
което установило нанесените травматични увреждания, посочени по-горе. Във
връзка с това назначената по делото съдебно-медицинска експертиза разясни, че
травматичните увреждания, установени по тялото на А., могат да бъдат получени
по посочения от нея начин. Както бе посочено по-горе обаче, това не установява
по несъмнен начин авторството на извършеното престъпление, като в тази връзка
не може да се наложи категоричния извод, че подсъдимите А. и Д. са нанесли
установените по тялото на А. травматични увреждания. От описаната от пострадалата
А. фактическа обстановка, се подкрепя от медицинската документация и
назначената експертиза. Фактът, че действително е възможно на инкриминираната
датата А. да е получила травматичните увреждания, не обуславят категоричност че
това е станало точно така. В тази насока и двамата подсъдими категорично
отричат да са автори на тези нанесени травматични увреждания. Предвид така
описаните фактически обстановки съдът намира, че следва да се спре на
показанията на свидетелите по делото, като в тази връзка ги съпостави на база
вече обсъденото съдебно-медицинско удостоверение и изготвената в тази връзка
съдебно-медицинска експертиза.
Първата група
от свидетели – това са свидетелите М.С.А., Р.К.Ч. и Д.И.Ч.. И тримата свидетели
бяха посочени от страна на частната тъжителка и нейната защита. И тримата
свидетели са в роднинска връзка с частната тъжителка и знаят за неуредените
парични взаимоотношения с двамата подсъдими. Свидетелката М.А. е сестра на
частната тъжителка, а Р.Ч. е нейна свекърва и Д.Ч. и е чичо. Следователно и
тримата свидетели може да се приеме че са заинтересувани от изхода на делото,
което дискредитира техни показания. Показанията на тази група свидетели по
своята същност подкрепят фактическата обстановка, изложена от частната
тъжителка по делото и опровергават тази, твърдяна от подсъдимите. И тримата
свидетели описват в показанията един доста жесток побой нанесен от двамата
подсъдими на частната тъжителка, който обаче не кореспондира установеното по
медицинската документация, приета като доказателство по делото. Свидетелката М.А.
твърди: „…….Настъпа га, ритна га, силни бяха ударите,
в безсъзнание беше сестрата.”. Според свидетелката Р.Ч. – „….З. се прибра,
цялата беше скубана, пребита от бой…..И това видях га – цялата беше пребита,
главата и имаше синина, косата и скубана, блузата и беше скъсана……. Ритници
имаше отстрани на тялото, косата и като га среса, един топ коса изкара.”. А
свидетеля Д.Ч. излага в показанията си, че: „…. Взеха да я ритат тая З., взеха
да я бият, от косата с ритници по тялото….Риташе я в корема отстрани….”. Съдът
обаче приема, че така описания побой от страна на тези свидетели не отговаря на
установените травматични увреждания, който според експерта по делото – доктор Е.Б.
са получени от леки удари. Именно поради това и предвид на това че съдът прие,
че тези свидетели са заинтересувани от изхода на делото съдът не кредитира с
доверие показанията им. От друга страна са налице и редица противоречия в
показанията на тези свидетели относно мястото където е възникнал инцидента и
начина по който се е развил. Не на последно място и кой по време на инцидента
се е погрижил за малолетното дете на частната тъжителка – свидетеля Ч. или
свидетелката А.. Още повече, според подсъдимите – свидетелите Ч. и А. не са
присъствали на конфликта между Д. и А.. Поради всичко изложено до тук съдът
намира, че следва да не взема предвид при постановяване на съдебния акт
показанията на тези свидетели – Ч., Ч. и А.. От една страна предвид,
роднинските им отношения с частната тъжителка, съдът приема, че те биха могли
да са заинтересувани от изхода на делото, от друга страна при тях съществуват
противоречия относно възприетите от тях събития и не на последно място описания
от тях побой над частната тъжителка не отговаря на установените по медицинската
документация травматични увреждания по тялото на А.. Ето защо съдът не
кредитира с доверия показанията на тези свидетели и не ги взе предвид при
постановяване на съдебния акт.
Следващата
група свидетели – това са свидетелите М.К.К. и Р.Д.Д. – полицейските служители
изпратени на получения на 18.03.2014 година в 19.05 часа сигнал за семеен
скандал в град Стара Загора, квартал „Лозенец” на улица „Вихрен” № 39, където
живее частната тъжителка. Първо следва да се има предвид, че това се отнася за
време след това описано в тъжбата и че на място двамата полицаи са заварили
страните по делото, като не са констатирали бити лица или такива които да са се
оплакали от нанесен побой. И двамата свидетели са категорични в тази насока: „На
място като сме отишли не е имало бити, тъй като щяхме да извикаме „Бърза помощ,
а в настоящия случай не сме викали…” „Нямам спомен да е имало травматични
увреждания по лицата от скандала.”. Съдът изцяло кредитира показанията на тези
свидетели с доверие. Техните показания са напълно независими, не са познавали
страните по делото до момента на проверката във връзка с получения сигнал. Въз
основа на тези показания съдът приема за установено, че по частната тъжителка З.А.,
няколко часа по късно не са установени видими следи от нанесен побой.
Обобщено казано
от доказателства по делото по несъмнен начин се установява че два дена след
срещата на частната тъжителка с подсъдимите, от страна на съдебен лекар са
констатирани травматични увреждания, които и според заключението на назначената
по делото съдебно-медицинска експертиза може да са нанесени по начина по който
се съобщава от А., но само въз основа на това не може да се приеме за
установено, че именно подсъдимите са причинили тези травматични увреждания.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите А., Чолаков и Чолакова, и не ги
взе при формиране на вътрешното си убеждение. Що се отнася до показанията на
свидетелите К. и Д., то те не подкрепят изложеното от обвинението, напротив въз
основа на тях се установява, че няколко часа по късно не са констатирани видими
травматични увреждания по А..
С оглед на
това съдът намира, че по делото не се доказа по несъмнен начин, че именно
подсъдимите са нанесли констатираните по А. травматични увреждания по описания
в тъжбата начин. Съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, съдът признава един
посъдим за невиновен, когато не се установи по несъмнен начин, че деянието е
извършено от нето. В тази насока по смисъла на чл.303, ал.1 от НПК, една
присъда на може да почива на предположения и обвинението следва да бъде
доказано по несъмнен начин. В разглеждания случай не се доказа по несъмнен
начин участието на подсъдимите в изпълнителното деяние при нанасянето на леката
телесна повреда на пострадалата А..
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така
установеното съдът приема, че подсъдимите А.Д.А. и В.Б.Д. не са осъществили
нито от обективна, нито от субективна страна елементите на състава на чл.130,
ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, поради което и съдът го
оправда по така повдигнатото обвинение.
На
основание чл.190, ал.1 от НПК съдът присъди в полза на подсъдимия А.Д.А.
направените от него разноски в размер на 1000 лева като осъди частният тъжител З.С.А.
да му ги заплати.
На
основание чл.190, ал.1 от НПК съдът присъди в полза на подсъдимата В.Б.Д.
направените от нея разноски в размер на 800 лева като осъди частният тъжител З.С.А.
да й ги заплати.
На
основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди частния тъжител З.С.А. да заплати на
държавата по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 56 лева,
представляваща направеното възнаграждение за вещо лице по делото.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявени са граждански
искове от частния тъжител З.С.А. срещу подсъдимите А.Д.А. и В.Б.Д. за сумата от
по 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за
причинените му с престъплението неимуществени вреди. С оглед признаването на
подсъдимите за невиновни и оправдаването им по така повдигнатото обвинение, тези
граждански искове следва да бъде отхвърлен като неоснователни и недоказани.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: