Решение по дело №4717/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260560
Дата: 13 ноември 2020 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20205330204717
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

               Р      Е      Ш      Е     Н     И      Е     № 260560

         

                                      гр. Пловдив,13.11.2020г.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Пловдивски районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на  тридесет и първи август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

 

при секретаря Тихомира Калчева, като разгледа АНД № 4717/2020 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление                                                                         № РД-04-XII-Б-47/19.06.2020г., издадено от ** на РЗИ – Пловдив, с което на С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.294  от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.23, ал.3 и чл.25, ал.2, вр. чл.22, ал.5 от Наредба  № 28/ 2008 за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, вр. чл.2 от Наредба № 4/2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствените продукти.

            По съображения изложени в жалбата, жалбоподателят Т. прави искане за отмяна на наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

          Въззиваемата страна – РЗИ  Пловдив, редовно призована в съдебно заседание се представлява от юрк. М.Т., която пледира за потвържадване на процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

          Жалбата е основателна.

 

С Акт за установяване на административно нарушение от 06.04.2020г. било установено, че при проверка от свид. **М.С.К.- С.,***, извършена на 01.04.2020г. в аптека, работеща с Разрешение за търговия на дребно № АП-471-1/ 15.08.2014г., нахояща се в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № **, при извършване на контролна покупка, ** С.Д.Д., в присъствието на жалбоподателя С.Т.Т., в качеството му на **, е продал на ** от ГДФК-НАП Д.Х.лекарствен продукт с режим на отпускане – по лекарско предписание Аугментин 875 мг/125 мг х 14 табл. без да бъде представена рецепта.

С оглед направените констатации, свид. К.-С. приела, че констатираното съставлява нарушение на  чл.23, ал.3 и чл.25, ал.2 от Наредба  № 28/ 2008 за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, вр. чл.2 от Наредба № 4/2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствените продукти и съставила срещу жалбоподателя С.Т. и в негово присъствие АУАН № 000623/06.04.2020г.

          Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което била ангажирана отговорността на С.Т.Т., като на основание чл.294  от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, му била наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.23, ал.3 и чл.25, ал.2 от Наредба  № 28/ 2008 за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, вр. чл.2 от Наредба № 4/2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствените продукти,като била направена и допълнителна правна връзка с разпоредбата на чл.22, ал.5 от Наредба  № 28/ 2008г.

          В настоящото производство като свидетел за разкриване на обективната истина бе разпитана актосъставителят **М.С.К.-С., чийто показания съдът кредитира като логични, обективни и съответни на събраните в настоящото производство писмени доказателства и дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

          От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че действително в процесното време и място, лицето С.Д.Д., в качеството си на ** е продал, при покупка на Д.Х.- лекарствен продукт /Аугментин/  с режим на отпускане /по лекарско предписание/ без да бъде представена рецепта. По това време аптеката е била под ръководството на ** С.Т., който е следвало да контролира лицето, стажуващо в аптеката. В този смисъл действително се установява извършеното нарушение, вменено на жалбоподателя Т..

Въпреки установеното, при извършената служебна проверка на АУАН и НП, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи реквизита по чл.42, т.5 от ЗАНН – посочване на нарушените правни норми, досежно АУАН.

Съгласно дадената в АУАН правна квалификация, Т. е ангажиран за нарушение по чл.23, ал.3 и чл.25, ал.2 от Наредба  № 28/ 2008 за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, вр. чл.2 от Наредба № 4/2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствените продукти.

          Съгласно чл. 23, ал.3 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. конкретно сочи, че за неправилно приготвен и/или отпуснат лекарствен продукт и за настъпилите последици носи отговорност фармацевтът, който го е приготвил и/или отпуснал. Съгласно чл.25, ал.2 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. изпълнението на рецептите в аптеката се извършва по реда на наредбата по чл. 221 ЗЛПХМ.

          Според чл. 2 от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, режимът на предписване на лекарствените продукти е определен в разрешението за употреба на лекарствения продукт.

          В този смисъл, за да се породи отговорност за Т., в качеството на ** в аптеката, цитираните норми изискват не само конкретния лекарствен продукт / по лекарско предписание/ да е продаден без рецепта, въпреки позволеното в Разрешението на процесната аптека                              АП-471-1/15.08.2014г., но и този продукт да е лично от него приготвен или продаден /както в случая/.

          Всъщност от така определената в акта квалификация, не става ясно защо нарушението е вменено на Т., въпреки че лекарственият продукт е бил продаден не от самия него, а от друго лице – ** С.Д.Д.. Това е така, защото отговорността на жалбоподателя в конкретния случай следва и от разпоредбата на чл.22, ал.5 от Наредба  № 28/ 2008г. според която преддипломен стаж в аптека, определена по реда на чл. 8, ал. 2 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Фармация" за образователно-квалификационна степен "магистър", приета с Постановление № 61 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 2005 г.), може да се провежда на студенти под контрола на магистър фармацевт след представяне на съответните документи от висшето училище. Т.е. макар извършена продажбата на лекарствен продукт по лекарско предписани без рецепта от лице-**, то следва да носи отговорност не той, а този, под контрола, на който се намира същия – а именно **. Тази от съществено значение правна връзка за отговорността на вмененото нарушение на Т. е едва пренесена в НП от наказващия орган и по този начин е създадено противоречие между акта и постановлението, доколкото от една страна по правната квалификация за извършител на административното нарушение в акта се счита ** – въпреки, че обстоятелствата сочат, че не той е продал медикамента, а в постановлението – като извършител, но вече, защото под негов контрол е бил ** в аптеката, който действиетелно си е позволил продажбата на лекарствен продукт по лекарско преписание без рецепта. Недопустимото противоречие в квалификацията, създава съвсем различно едно от друго положение, което рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя.

           На следващо място и като самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление е определянето на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушение. По делото не са ангажирани доказателства за други наказания на санкционираното лице за такъв вид нарушения, както не са налични и такива, че писмено е бил предупреден при следваща констатация на нарушение, че ще бъде наказан. За да се прецени, дали случаят е маловажен и размера на санкцията, адекватен, за стореното нарушение, следва да се държи сметка и на всички факти от цялата заобикаляща ни действителност. В тази връзка следва да се отбележи, че в процесното време страната е в обявено извънредно положение при епидимична обстановка - изпитание както за всички работещи в здравната сфера, така и за гражданите, живеещи в несигурност, стрес и напрежение, принудени да търсят помощ от медицински специалисти, фармацевти и да набавят поне необходимите лекарствени продукти от първа необходимост, предвид върлуващата зараза. Именно такъв е и настоящият случай, в който лекарственият продукт по предписание, макар без рецепта, е отпуснат, с оглед проявеното разбиране и хуманно отношение към конкретния клиент на аптеката в една такава стресова за едната и другата страна обстановка. Следва да се отбележи, че риск за човешкото здраве са и случаите, в които се възпрепятства достъп до лекарски преглед, поради риск от заразяване с други лица/ и на други лица и невъзможност да се поеме лекарствен продукт при влошено здравословно състояние, имайки предвид и характерът на продадения антибиотик, макар и симулативно търсен от контролния орган. Ето защо налагането  на наказанието не следва да се превръща в самоцел, а в този случай не би имало и ефекта за постигане на превъзпитателния и предупредителен му ефект, предвид изложените по-горе обстоятелства. При това положение, съдът намира, че определеното на жалбоподателя Т. административно наказание – глоба в размер на 1000 лева, се явява явно несправедливо и следвало след констатиране на проявената от него непрецизност, контролните органи просто писмено да го предупредят, че при следващо нарушение ще бъде наказан.

 Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да се отмени, поради което Съдът

 

 

Р        Е       Ш       И       :

 

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление                                                                         № РД-04-XII-Б-47/19.06.2020г., издадено от ** на РЗИ – Пловдив, с което на С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.294  от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.23, ал.3 и чл.25, ал.2, вр. чл.22, ал.5 от Наредба  № 28/ 2008 за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, вр. чл.2 от Наредба № 4/2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствените продукти.

 

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред  Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.