О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
гр. Севлиево, 19.11.20220
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Севлиевският районен съд
в закрито заседание
на деветнадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА
при секретаря …….. и
в присъствието на прокурора ………….
като разгледа докладваното от
съдията Божилова Ч. Н. дело № 426 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК. Образувано е по жалба на
Ц.Т.Ц. *** против Постановление на районния прокурор на Районна прокуратура – Севлиево
от 13.10.20202 година, с което на основание чл. 199 и чл. 24, ал. 6 във връзка
с ал. 5, т. 1 он НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 487/2019
година по описа на РУ на МВР – Севлиево, водено по данни за извършено
престъпление по чл. 216, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК.
В жалбата се излагат съображения в подкрепа на виждането на пострадалия от
престъплението Ц.Ц. за неправилност и необоснованост на постановлението.
Посочва се, че в хода на производството е безспорно установено извършеното унищожаване
на имуществото на жалбоподателя, но неправилно е било прието, че деянието е
извършено по непредпазливост. В тази връзка пострадалият счита, че са налице
доказателства, от които може да се обори защитната теза на Йордан Борисов, че е
имало поставен електропастир и че животните му преди инцидента са го скъсали,
при което са навлезли в имота на пострадалия. Последният счита, че Борисов
умишлено е пуснал животните си в имота му, което се потвърждавало от
наказателно постановление № 100.118 от 12.06.2019 година на Община Севлиево за
нарушение по чл. 12, т. 2 и т. 8 от Наредбата за реда и условията за отглеждане
на селскостопански животни на територията на Община Севлиево.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени постановлението на РП – Севлиево за
прекратяване на наказателното производство и да върне делото на РП – Севлиево
за продължаването му.
Съдът установи, че препис от обжалваното постановление е получен от пострадалия
на 15.10.2020 година. Жалбата е подадена в РП – Севлиево на 19.10.2020 година,
поради което следва да се приеме, че е спазен седемдневния срок за обжалване на
постановлението. Като съобрази това обстоятелство съдът прие, че жалбата е
процесуално допустима и че като такава следва да се разгледа по същество.
Съдът извърши проверка на обжалваното постановление, запозна се със
събраните на досъдебното производство доказателства и като взе предвид
основанията, изтъкнати в жалбата, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано на 27.11.2019 год. с Постановление на
прокурор при РП-Севлиево и с правно основание чл.212, ал.1 от НПК, за това, че
на 03.06.2019 година, село Стоките, общ.Севлиево, Горно селище, махала „Белюшка
ограда", в дворно място на къща, намираща се в посочената махала,
собственост на Ц.Т.Ц., противозаконно са унищожени чужди недвижими вещи - асми,
телена ограда и друго имущество - имущество с неустановена стойност, собственост
на Ц.Т.Ц. - престъпление по чл.216, ал.1 от НК
От събраните по делото
доказателства се установява:
Видно от показанията на Ц.Т.Ц. същият притежавал недвижим имот - къща с
дворно място, находящи се в село Стоките, общ.Севлиево, Горно селище, махала
„Белюшка ограда". Дворът на къщата бил ограден с бетонен пояс с оградни
бетонни колове и мрежа. Вратата към двора била метална, двойна, заключваща се с
катинар. Над алея Ц. бил изградил конструкция за около 25 лози /асмалък/. В
плевня, намираща се в дворното място, имало две ремаркета сено. Целият двор бил
затревен. Около имота имало около 40 дка. ливади и овощни дръвчета. Почти всяка
седмица Ц. посещавал имота си. Съседен на неговия имот, имот имало лице с име
Митко гр. Севлиево.
От 2017 година в селото се движели свободно и безнадзорно работни коне,
които били около 80 на брой и докарани от хора, наети от дърводобивни фирми.
Около месец февруари на 2019 година в селото се появили около 30 коня. От
съседи Ц. разбрал, че конете били на мъж, който се движел постоянно с качулка.
На конете не бил осигурен бивак и същите се движели безнадзорно. Свидетелят Ц. предполага, че собствениците
им били наети за работа с дърводобивна фирма и с тях пренасяли дърва. Малко
след месец февруари съседи се обадили на Ц. и му казали, че по ливадите му се
разхождат много коне. За това същият уведомил инспектората при Община Севлиево,
кмета на село Стоките и Дирекция по контрол на храните. Представители на
посочените институции ходили на място и съставяли актове срещу собственика на
конете. Въпреки това той продължавал да не ги контролира, като заявявил, че
стойността на акта била 300 лева, колкото да изхранва конете на ден.
В началото на месец юни на 2019 година, съседите на Ц. отново му се обадили и му казали, че въпросните коне са в
двора около неговата къща-металната врата за двора била разбита и имало свалена
мрежа. Този, който пуснал конете вътре, бил ограничил излизането им със сезал. Тогава
Ц. се обадил в инспектората в Севлиево и уведомил служителите за случилото се.
Те идентифицирали конете по ушни марки и било установено, че са на лице с име
Йордан от село Старо село, Троянско. От съседите си Ц. разбрал, че конете били направили
големи поразии.
В края на месец юни свидетелят отишъл в имота си. Металната врата била
широко отворена, липсвал катинара и синджира. Мрежата на градината, която била
до вратата, била изцяло съборена и унищожена- намачкана, като на земята имало сезал.
От другата страна, над горната порта, мрежата също била на земята, коловете
били счупени и 30 метра от мрежата унищожена. На много места, където конете
прескачали, мрежата също била смачкана. В двора цялата асма била паднала, а коловете,
от които била изградена, били наклонени. Между коловете било вързано алуминиево
въже. Тъжителят установил, че някой е разбил плевнята, която била заключена и
че от вътре липсвало сено с обем две ремаркета на трактор. Тревата в двора била
изядена, изпотъпкана и изпоцапана. След като огледал и ливадите си в близост, Ц.
установил, че и те са негодни и не можел да добие сено от тях. Наложило се да
чисти ливадите и да изхвърля сеното понеже не ставало за продажба.
В хода на
производството е разпитан в качеството на свидетел Диян Пламенов Христов.
Последният сочи, че живее в село Селище, общ.Севлиево и че се занимава със
земеделие. Познавал се с лице на име Йордан, който от около две - три години
ходел в село Селище, където се занимавал с катържийство, наемайки го
дърводобивни фирми да изнася с конете си дърва от труднодостъпни обекти.
Христов обяснил, че
от 2016 година бил взел под аренда имот,собственост на Петър Т. Петров, който
имот бил с площ от 4 дка. Освен тях той обработвал и съседни на този имот
имоти. Сред тях имало и такива, собственост на Ц.. Имотите били овощни градини
със сливови дървета в тях. Христов обработвал около 200 дка земя на територията
на землището.
В селото от години
имало проблеми с конете, местните също имали много коне, а имало и една жена,
която имала 50 коня и тези коне се пускали да ходят свободно навсякъде. Христов
бил кмет 4 години и бил запознат с проблема с конете. На дата и месец, които не
помни, по телефона му се обадил Йордан и му казал, че имал работа в селото и
търсел място, където да остави 18 – те си коня. Разбрали се Йордан да отиде, за
да може Христов да му покаже земя на която да държи конете си. След като Йордан
пристигнал с конете, Христов му показал къде да ги загради. Йордан казал, че ще
опъне електропастир и пред него извадил такъв. Христов не знаел каква част от
имота била заградена с електропастир. Една вечер по телефон му се обадил Ц. и
му казал, че в двора му са видели коне, които били направили големи бели и му
били свалили оградата. Христов отишъл до имота на Ц., но не намерил коне в него.
В последствие пак ходил, но и тогава не установил в имота на Ц. коне.
Свид.Христов видял, че на места имало опънат сезал и предположил, че го е
опънал Йордан. Около селото имало много диви животни, които влизали в имотите
на хората. Самият Христов сочи, че е възможно електропастирът да е бил скъсан
от дивите животни и така конете да са излезли от ограденото място и да са
отишли в имота на Ц..
По производството е
разпитана свидетелката Христина Иванова Балабанова. Същата сочи, че работи като
инспектор в Общински инспекторат Севлиево. По постъпил сигнал на 12.04.2019
година за безстопанствени коне била извършена проверка в с.Горно селище, но по
време на същата не било установено наличието на коне. При последваща проверка
на 03.06.2019 година в село Стоките, общ.Севлиево, Горно селище, махала
„Белюшка ограда", в дворно място, собственост на Ц.Ц., било установено
наличието на 18 бр. коне, като мястото било изпотъпкано, асмите изпочупени,
телената ограда паднала и по поляната
имало разпръснати конски изпражнения. Установен бил собственика на конете -
Йордан Митков Борисов. По повод констатациите на служителите при Общински
инспекторат - Севлиево бил създаден Констативен протокол от 10.06.2019 година,
където били описани горните констатации, както и факта, че Йордан Борисов е
нарушил разпоредбата на чл.12,т.2 и т.8 от Наредба за реда и условията за
отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Севлиево. На
Йордан Митков Борисов бил съставен АУАН №2 от 03.06.2019 годиназа нарушение на
цитираните разпоредби от Наредбата, а в последствие издадено и Наказателно
Постановление №100.118 от 12.06.2019 год. на Зам.кмета на Община Севлиево за
извършени от Борисов нарушения на чл.12,т.2 и т.8 от Наредба за реда и
условията за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община
Севлиево.
По производството е разпитан и Йордан Митков Борисов, който сочи, че през
лятото на 2019 година бил в село Селище, общ.Севлиево, където с помощта на
собствени коне извозвал от сечища добит дървен материал. Борисов имал 18 коня,
с които осъществявал тази дейност. Конете му били навлезли според него на
03.06.2019 година в земя, собственост на лице, което не познава, но това било
неволно. След като животните навлезли в имота, пристигнали служители на Община
Севлиево и му съставили АУАН, а след това му било връчено и НП със санкция
глоба 300 лева, която била заплатена от него. В показанията си Борисов излага
това, че собственикът на имота, в който следвало да държи конете си, се казвал
Диян Христов, с когото имал уговорка за това, като самото място същият бил
заградил с електропастир. Според показанията на Борисов преди инцидента
животните били скъсали електропастира и били излезли и отишли във въпросния
имот. Според Борисов имота не бил заграден към този момент и животните са
влезли свободно в него. Борисов обяснил, че имотът представлявал двор с къща и
ограда, но според него тя била скъсана и поради това конете билил влезли вътре
и направили поразии.
Съобразявайки изложените до тук фактически обстоятелства прокурарът е
приел, че в случая е осъществен състава на престъплението по чл. 216, ал. 6 във вр.ал.1 от НК, а именно
унищожаване на чужди движими и недвижими вещи- конструкция за асма, части от
оградна мрежа, тревна площ и други, собственост на Ц.Т.Ц..
Според прокурора инкриминираното деяние е осъществено по непредпазливост,
изразяващо се в недостатъчно здраво изградено оградно съоръжение от страна на
Борисов, в резултат на което животните са прекъснали същото и са навлезли в
имота на свидетеля Ц..
В тази връзка прокурорът счита, че е
осъществено деяние по чл. 216, ал.6 във вр.ал.1 от НК, което съобразно
разпоредбата на чл. 218"в", т.1 от НК съставлява престъпление от
частен характер, наказателното производство за което се инициира по тъжба на
пострадалия до съответния първоинстанционен съд по реда на чл.247, ал.1, т.2,
във вр. чл.80 и сл. от НПК. В постановлението се сочи, че прокуратурата няма
правомощие да образува досъдебно производство, а ако е образувано такова и в
хода на същото се установи, че престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия, производството следва да продължи само, ако са налице основанията
по чл.49 от НПК.
Именно поради това и съобразно разпоредбата на чл.50 от НПК, пострадалият Ц.
е бил уведомен с връчено му на 05.03.2020 година уведомително писмо, за
възможността да подаде тъжба до компетентния първоинстанционен съд при
условията и по реда на чл.81 от НПК.
След изтичане на
шестмесечния срок по чл.81, ал.З от НПК, в който жалбоподателят е имал
възможност да подаде тъжба до Севлиевски районен съд, на 08.09.2020 година
Районна прокуратура- Севлиево е изискала от Районен съд Севлиево информация
относно това дали е било образувано производство по реда на чл.247, ал.1, т.2
от НПК въз основа тъжба на Ц.Т.Ц. срещу Йордан Борисов.
След получаването на
отговор от РС-Севлиево от 09.09.2020 година, че в съда не е образувано производство по реда на
чл.247, ал.1, т.2 от НПК въз основа на тъжба от Ц.Ц., насочена срещу лицето Йордан
Борисов, прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл.24,
ал.6 във вр.ал.5, т.1 от НПК, поради това, че не е образувано наказателно
производство по реда на чл.247, ал.1, т.2 от НПК.
Собразявайки
изложеното до тук съдът намира, че постановлението на Районния прокурор на
Районна прокуратура – Севлиево е правилно, мотивирано и законосъобразно, тъй
като безспорно е установено, че в шестмесечния срок от получаване на
постановлението за спиране на наказателното производство Ц.Ц. не е подал тъжба
срещу Йордан Борисов в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК. В тази връзка безспорно
са налице предпоставките на чл. 24, ал.6 във вр.ал.5, т.1 от НПК, поради което
ожбжалваното постановление следва да се потвърди, като обосновано и
законосъобразно.
Водим от
гореизложеното съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районния прокурор при РП - Севлиево
от 13.10.2020 година, с което на основание чл. 199 и чл. 24, ал.6 във вр.ал.5,
т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 487/2019 година по описа на РУ на МВР
- Севлиево, водено
по данни за извършено престъпление по чл. 216, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК, като
ОБОСНОВАНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението може да се протестира и/или обжалва пред Габровски окръжен
съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: