Определение по дело №500/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260046
Дата: 24 август 2020 г. (в сила от 24 август 2020 г.)
Съдия: Жечка Николова Маргенова
Дело: 20203200500500
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260046

гр.Добрич, 24.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на двадесет и четвърти август  през 2020г. в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                                               ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №500 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното: 

 Подадена е въззивна жалба вх.№7887/22.05.2020г. от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, п. к. 1766, с ЕИК ***, представлявано от изп. директор П.Н.Д. и М.И.В.- прокурист, чрез пълномощника адвокат Х.И. от САК, срещу решение №228/02.03.2020г. по гр.д.№56/2019г. на Добрички районен съд, с което се отхвърлят предявените от банката искове по чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК за установяване, че Д.И.Д. с ЕГН ********** и Д.П.Д. с ЕГН **********,***, имат следните неплатени парични задължения, (за които са солидарно отговорни и за които е издадена Заповед за изпълнение №282/15.02.2017 г. по частно гр. дело №507/2017 г. по описа на ДРС) към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявана от изпълнителния директор П.Н.Д. и прокуриста М.И.: 1) 20287.06 лева (двадесет хиляди двеста осемдесет и седем лева и шест стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ №BL31275/20.01.2011г., изменен с Анекс №1/06.04.2015г. и Анекс №2 от 29.09.2015г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпването на заявлението по чл.417 от ГПК (10.02.2017 г.) до окончателното плащане, 2)  1699.99 лева (хиляда шестотин деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща договорна лихва за редовен кредит за периода от 21.11.2015г. до 08.09.2016г., 3) 1222.47 лева (хиляда двеста двадесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за просрочен кредит за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017г. и 4)  200.10 лева (двеста лева и десет стотинки), представляващи такси за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017 г., като неоснователни.

Жалбата не отговаря на изискванията на чл.261, т.4 от ГПК- не е внесена в пълен размер дължимата държавна такса  за въззивно обжалване на първоинстанционното решение. Съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса за въззивно обжалване е в размер на 50 на сто от таксата дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Пред първоинстанционния съд е бил предявен, разгледан, изцяло уважен иск, основан на разпоредбата на чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземания в размер на общо 23409.56 лева, решението по който е изцяло обжалвано. По отношение на този вид искове няма специални правила нито за определяне цената  им, нито за определяне държавната такса. Прилагат се общите правила, като от дължимата съобразно тези правила държавна такса в исковото производство само се приспада вече внесената в заповедното. Дължимата държавна такса за първоинстанционното производство съобразно цената на иска в случая е 936.38лева, като половината от нея в размер на 468.19лева се събира в заповедното, а другата половина в исковото производство. Размерът на държавната такса за въззивното обжалване при обжалваем интерес 23409.56 лева е половината от цялата дължима за първоинстанционното производство държавна такса, формирана от сбора от заплатената такава в исковото и заповедното производство/така и определение №415 от 15.07.2015г. на ВКС по ч.т.д.№1733/2015г., първо т.о./., а не половината от заплатената в исковото производство, т.е. в случая сумата от 468.19лева, а не събраната сума от 234.09лева.

Съгласно чл.262, ал.1 от ГПК проверката дали жалбата отговаря на изискванията на чл.261 т.4 от ГПК се извършва от първоинстанционния съд поради което следва настоящото производство да бъде прекратено, жалбата да се изпрати на съда, постановил обжалваното решение, в случая Добричкият  районен съд, който да извърши действията по чл.262, ал.1 от ГПК по  отстраняване на констатираните нередовности на въззивната жалба – събиране в пълен размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, след което незабавно да изпрати жалбата на окръжния съд за произнасяне по нея.

 С гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по в.гр.д.№500/2020г. по описа на ДОС и

ИЗПРАЩА на Добричкия районен съд за изпълнение задълженията му по чл.262, във вр. с чл.261 т.4 от ГПК като  предприеме действия по отстраняване на констатираните нередовности на жалбата- събиране в пълен размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съобразно мотивите на настоящото определение, след което незабавно да изпрати жалбата на окръжния съд за произнасяне по нея.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.