Определение по дело №642/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3075
Дата: 12 октомври 2020 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20201200600642
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 307509.10.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградПърви въззивен наказателен състав
На 09.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев

Александър Трионджиев
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно наказателно
дело № 20201200600642 по описа за 2020 година
Делото е образувано по повод на постъпила в съда жалба срещу Определение
от 23.09.2020г. по НОХД № 1213/2020г. по описа на БлРС, в частта с която
съдът е оставил без уважение искането на защитата за изменение на взетата
спрямо подсъдимия Р. И. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в
по- лека. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението на първостепенния съд, като се
твърди, че подсъдимият е задържан повече от шест месеца, което било
неразумно, както от гледна точка на процесуалната фаза, в която е
наказателното производство срещу него, а именно съдебната, така и с оглед
липсата на доказателства за наличието на опасностите от укриване и
извършване на престъпление. Сочат се подробни съображения. Настоява се
настоящата инстанция да отмени определението, с което мярката за
неотклонение спрямо подсъдимия е потвърдена и вместо него да я измени в
най- леката предвидена в Закона.
Със самото определение от разпоредително заседание, съдът е приел, че е
налице обосновано предположение, че подсъдимият Р. И. е извършител на
престъплението описано в обвинителния акт, за което му било повдигнато
обвинение с него. Възприето е също и че е налице опасност да се укрие и
извърши престъпление, с оглед данните за местоживеене на другия подсъдим
Иванов – негов баща в чужбина, спрямо когото производството се гледа при
1
условията на чл. 269 ал. 3 НПК- в негово отсъствие, и с оглед данните за
осъжданията му/ макар и по чл.78а от НК и наличие на присъда влязла в сила
след извършване на деянието предмет на настоящото производство/.
Въззивният съд, като съобрази доказателствата по делото, съображенията в
жалбата, мотивите на първостепенния съд и Закона приема следното:
Подадената жалба е допустима, депозирана е в срок и в съответствие с
процесуалните основания на чл. 249 ал.3 от НПК, но разгледана по същество
е неоснователна.
Производството пред районния съд е било образувано по внесен обвинителен
акт, с който било повдигнато обвинение срещу подсъдимия за престъпление
по чл. 129 ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
В обвинителния акт била посочена фактология, която съдържа информация
относима към обвинението, като съдът приема, че същата в достатъчна степен
обосновава предположението за авторството на подсъдимия И. в извършване
на престъплението, за което му е повдигнато обвинението, предвид
съответствието й със събраните в досъдебното производство доказателства.
По твърденията в жалбата съдът намира, че законосъобразно са били
възприети от районния съд за недостатъчен аргумент за изменение на мярката
за неотклонение в по лека, тъй като резонно е аргументирано в мотивите, че
данните за укриване на бащата на подсъдимия в чужбина и липсата на
доказателства за други възпиращи укриването му обстоятелства от семеен и
социално битов или здравословен характер, навеждат че опасността от
препятстване на разследването е реална, а не хипотетична. Същевременно са
обосновани и изводите за реалност на опасността от извършване на
престъпление, тъй като, както правилно е отбелязал в мотивите си районния
съд, обвиняемият има осъждания, макар и след датата на престъплението,
както и наказание по реда на чл. 78 от НК, от които е несъмнено, че
съществува висок риск за осъществяване на противообществени деяния. В
този аспект възраженията в жалбата за прекомерност на срока на задържането
са несъстоятелни. Същият съответства на характера и степента на опасност на
конкретното престъпление и целите на задържането под стража по смисъла на
чл. 57 НПК.
2
Поради изложеното настоящата инстанция намира, че мотивите на
първоинстанционния съд са законосъобразни и правилни, и че адекватна
спрямо конкретния случай и подсъдим е марка за неотклонение „задържане
по стража“, чрез която пълноценно ще се реализират гарантиращите
добросъвестно процесуално поведение цели и функции на мярката, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.09.2020г. по НОХД № 1213/2020г. по
описа на БлРС.
Определението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3