№ 147
гр. Кюстендил , 31.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500230 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.419 ал.1 от ГПК.
Предмет на разглеждане е подадена от АНТ. АТ. АНД. с ЕГН **********, с адрес в
гр.Дупница, ж.к.„Дупница“, бл.3А, вх.Б, ет.2, ап.8 и М* А* А., с ЕГН **********, с адрес в
гр.Радомир, ж.к.„Младост“, бл.2, ет.6, ап.23, частна жалба против разпореждане от
18.05.2020г. по ч.гр.д.№650/2020г. по описа на Районен съд (РС) – Дупница, с което е
допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по посоченото дело.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане, с твърдение, че заявителят е приложил към заявлението
единствено извлечение от счетоводните си книги, без да представи договора за банков
кредит, нито доказателства, че надлежно е упражнил потестативното си право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до жалбоподателите.
Твърди се, че договорът за банков кредит съдържа неравноправни клаузи и се обосновава
наличие на предпоставки жалбоподателите да се ползват от потребителската защита.
В жалбата е направено и искане за спиране на изпълнението по образуваното
изп.дело по издадения изпълнителен лист, в хипотезата на чл.420 ал.2 т.2 от ГПК, по което
искане районният съд се е произнесъл с определение от 25.03.2021г., което не е обжалвано.
В срока за отговор ответникът по жалбата – „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Възраждане, пл.„Света
Неделя“ №7, чрез пълномощника адв.Д.Д. от АК-София, е депозирал такъв, в който изразява
от една страна становище, че жалбата е недопустима, тъй като със същата се обжалва
разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение, което не подлежи на обжалване, а
от друга – че същата е неоснователна, тъй като са били налице предпоставките за допускане
на незабавното изпълнение, като се сочи, че вземането на банката е станало изискуемо,
поради изтичане на срока на договора, а не в хипотезата на предсрочна изискуемост. Също
1
така се възразява, че жалбоподателите, макар и физически лица, не се ползват от
потребителската защита, тъй като същите, като собственици и управители на
кредитополучателя „Трак - Транс“ ООД са били функционално свързани със същия.
Претендира се потвърждаване на обжалваното разпореждане.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като
прецени доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:
РС-Дупница е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, подадено на 15.05.2020г. от „Уникредит Булбанк“ АД против „Трак-Транс“
ЕООД, с ЕИК **********1, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница, ул.„Хаджи
Димитър“ №16, АНТ. АТ. АНД. с ЕГН **********, с адрес в гр.Дупница, ж.к.„Дупница“,
бл.3А, вх.Б, ет.2, ап.8 и М* А* А., с ЕГН **********, с адрес в гр.Радомир, ж.к.„Младост“,
бл.2, ет.6, ап.23, за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист солидарно
срещу тримата длъжници за сума в общ размер на *** лева, дължима по договор за банков
револвиращ кредит с №0001/513/02012018 от 02.01.2018г. и анекс към него с
№2/31.01.2019г., от които: главница в размер на *** лева; лихва върху редовна главница в
размер на **** лева за периода от 20.06.2019г. до 31.01.2020г.; *** лева – лихва за
просрочена главница за периода от 28.06.2019г. до 12.03.2020г.; *** лева – наказателна
лихва при просрочие за периода от 20.06.2019г. до 12.03.2020г.; *** лева – дължими разходи
за уведомяване, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението
в съда до изплащане на вземането. Било е образувано ч.гр.д.№650/2020г. по описа на РС-
Дупница. Към заявлението е било приложено извлечение от счетоводните книги на банката,
както и сключеният договор за банков револвиращ кредит от 02.01.2018г., анекс с №2 към
него от дата 31.01.2019г. и Общи условия на банката за предоставяне на кредити на лица,
осъществяващи стопанска дейност.
На 18.05.2020г. съдът е издал заповед за изпълнение, разпореждайки тримата
длъжници – търговско дружество и физически лица – солидарно да заплатят на банката –
заявител посочените в заявлението суми. Съдът е допуснал незабавно изпълнение и е издал
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Съобщение за издадената заповед за изпълнение, с отбелязване за издаден
изпълнителен лист е връчено на длъжника А.А. на 26.02.2021г. от ЧСИ В.Александрова по
изп.д.№20207420400549., а на длъжника М* А. – на 07.04.2021г.
На 24.03.2021г. А.А. и М* А. са подали възражения против заповедта за изпълнение,
както и разглежданата в настоящото производство частна жалба.
При горните факти, съдът намира от правна страна, че частната жалба е допустима,
като подадена в срока по чл.419 ал.1 от ГПК, от страни, които имат право на жалба
(длъжници в заповедното производство) и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен
акт.
Не могат да бъдат споделени възраженията в отговора на жалбата за недопустимост
на същата, тъй като чл.419 ал.1 от ГПК изрично допуска възможността за обжалване на
разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, какъвто именно е
настоящият случай.
Разгледана по същество жалбата срещу разпореждането за допускане на незабавно
изпълнение е неоснователна. Според нормата на чл.419 ал.2 от ГПК, частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената
заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по
чл.417 от ГПК. В конкретния случай, А.и са подали и възражения против заповедта за
2
изпълнение, т.е. посочената в нормата предпоставка е налице. Доводите на жалбоподателите
за неизпълнение на задължението на заявителя да представи договора за банков кредит са
явно несъстоятелни, тъй като сред приложенията към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение с именно така сключения договор, ведно с анекса към него и ОУ на банката.
Не може да бъде споделено разбирането на жалбоподателите в посока, че същите се
ползват от защитата, която законът дава на потребителите и в този смисъл не следва да
бъдат разглеждани възраженията им за наличие на неравноправни клаузи в договора. Това е
така, доколкото след справка в ТР по партидата на дружеството - кредитополучател, а и
видно от самия договор, физическите лица А.А. и М* А. към датата на сключването на
договора за банков кредит са били управители на „Трак -Транс“ ООД и съдружници в
същото дружество, при дялото участие – за М* А. – *** лева, а за А.А. – *** лева.
Жалбоподателите са били страни по договора за банков револвиращ кредит от 02.01.2018г. в
качеството им на солидарни длъжници, т.е. съдлъжници на кредитополучателя „Трак -
Транс“ ООД. Съдебната практика е категорична, че физическо лице, което е съдлъжник по
договор за банков кредит, няма качеството на „потребител“ ако това лице има тесни
професионални /функционални/връзки с търговското дружество – кредитополучател, като
например когато участва в неговото управление и/или има мажоритарно участие в същото.
В този смисъл са постановените решения по чл.290 от ГПК, а именно – решение №38 от
23.06.2017г. на ВКС по т.д.№2754/2015г., I т.о., ТК, и решение с №308 от 29.01.2019г. на
ВКС по т.д.2931/2017г., II т.о., ТК.
Преценката за правилността на обжалваното разпореждане се свежда до проверката
за наличието на предпоставките по чл.418 ал.2 и ал.3 от ГПК, а именно: наличието на
редовен от външна страна документ сред изброените по чл.417 от ГПК, който да
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а когато изискуемостта на вземането е
постановена в зависимост от настъпването на друго обстоятелство- следва това
обстоятелство да бъде удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ.
Съгласно чл.417 т.2 от ГПК, издаването на заповед за изпълнение може да се основе
на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на
банките. В извлечението от счетоводните книти следва да бъдат отразени данни на договора,
описание на претендираните вземания и периода, за който се дължат, а когато
изискуемостта на вземанията произтича от твърдения за настъпила предсрочна изискуемост
следва ясно и недвусмислено да се посочат размера и периода на просрочените вноски,
съответно момента от който е настъпила забавата.
В случая, приложеното от заявителя извлечение от счетоводните книги отговаря на
посочените изсиквания, тъй като са отразени длъжниците, основанието от което произтича
вземането, крайния срок за погасяване, размера на непогасения остатък от главницата към
датата на изготвяне на извлечението, основанието и размера на начислените лихви,
началния момент на забава и периода, за който са начислени лихви, размера на дължимите
разходи. Следва да се отбележи, че заявителят не е претендирал издаване на заповед за
незабавно изпълнение на основание настъпила предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора, а се е позовал на изтекъл срок на действие на същия, довел до
цялостна изискуемост на вземанията по същия, поради което районният съд не е имал
основание да изследва удостоверяването на надлежно упражненото право за преобразуване
на вземането в предсрочно изискуемо.
При тези данни, въззивният съд приема, че представеното извлечение от
счетоводните книги е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане. При наличието на хипотезата на чл.418 ал.1 във вр. с чл.417 т.2 и чл.418 ал.2 от
ГПК, разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и
3
издаването на изпълнителен лист е правилно.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А разпореждане от 18.05.2020г. по ч.гр.д.№650/2020г. по
описа на Районен съд – Дупница, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
посоченото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4