Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
Производството е по реда Глава ХХІ НПК. С Присъда № .. от 02.06.2010г., постановена по НОХД ...г., Великотърновският районен съд е признал подсъдимия Г. П. М. , роден на .. г. в Г. Г., живущ в с.Г.,У.”З. Л.” №.., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН * за НЕВИНЕН в това, че за времето от 25.07.2007 год. до 01.08.2007 год., като подбудител и помагач в съучастие с Е. Х. М. с ЕГН *, който действал като извършител, и при условията на продължавано престъпление, извършил следното: - На ...г. и .. г., в Г. Г., умишлено склонил и улеснил Е. Х. М., чрез използването на неистински документи - Пълномощно, на което е придаден вид, че е от името на Н. М. Г. в качеството й на упълномощител, както и Нотариално удостоверение на подпис с Рег. № 4210/16.07.2007г., на което е придаден вид, че е направено от нотариус П. Б. К. с Рег. №299 на Нотариалната камара, да получи от местният клон на „ОББ” без правно основание чуждо движимо имущество - общо сумата от 3 200 евро (с левова равностойност 6 258.66 лв.), собственост на Н. М. Г., с намерение да го присвои; - На 27.07.2007 г., в Г. Г., умишлено склонил и улеснил Е. Х. М., чрез използване на неистински документи - Пълномощно, на което е придаден вид, че е от името на Д. В. В. в качеството му на упълномощител, както и Нотариално удостоверение на подпис с Рег. № 4107/15.07.2007г., на което е придаден вид, че е направено от нотариус П. Б.К.с Рег. №299 на Нотариалната камара, да получи от местният клон на „О.” без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 1 000 щатски долара (с левова равностойност 1 432.74 лв.), собственост на Д. В. В. от Г.Г. с намерение да го присвои; - На 31.07.2007 г. и 01.08.2007 г., в Г. В. Т., умишлено склонил и улеснил Е. Х. М., чрез използване на неистински документи - Пълномощно, на което е придаден вид, че е от името на Б. Б. Й. в качеството му на упълномощител, както и Нотариално удостоверение на подпис с Рег. № 4307/14.07.2007г., на което е придаден вид, че е направено от нотариус П. Б. К. с Рег. №299 на Нотариалната камара, да получи от местният клон на „Д.Б.” без правно основание чуждо движимо имущество - общо сумата от 23 202.60 евро (с левова равностойност 45 380.34 лв.), собственост на Б. Б. Й. от Г.Г. с намерение да го присвои, като полученото чуждо движимо имущество възлиза на обща стойност 53 071.74 лева (петдесет и три хиляди седемдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки), което е в големи размери, поради което и на основание чл.З04 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.212, ал.4, пр.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 и 4, във вр. ал.1, във вр. с чл.26, от НК. Против присъдата, в оправдателната и част, е постъпил протест от наблюдаващия делото прокурор К. С., в която същият навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановената присъда, поради допуснато неточно обсъждане, анализ и оценка на доказателствата.Прави се такъв анализ в мотивната част на протеста. Моли се, да бъде отменена постановената присъда и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за повдигнатото с обвинителния акт обвинение,което е имал в първата инстанция,където е счел, че за извършеното деяние следва да бъде наложено наказание на М. към минимума предвиден в закона за това престъпление, а именно лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от четири години. В съдебно заседание представителя на В. не излага доводи и не сочи доказателства освен показанията на осъдения М., на базата на които счита, че се основава обвинението и които го доказват. Постъпила е и въззивна жалба от Б. Б. Й.,частен обвинител с която също се твърди,че присъдата на ВТРС е незаконосъобразна и неправилна. Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище за основателност на протеста,поддържа го и предлага да бъде отменена атакуваната присъда, тъй като същата е неправилна и несъобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства.Иска налагане на наказание на подсъдимия М.,както е било обвинението в първата инстанция. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия Г. П. М. поддържа постановената оправдателна присъда,като счита протеста за неоснователен. Адвокат С. излага допълнителни доводи, че присъдата по делото е правилна и почива на внимателен анализ на събраните по делото доказателства.Също интерпретира по свой начин дадените от свидетелите показания.Пострадалият, частен обвинител Б. Б. Й. не се явява като за него взема становище по жалбата,адв.Н. М..Иска отмяна на постановената присъда и произнасяне на нова, с която подсъдимия бъде осъден съобразно предявеното и поддържано обвинение. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОТЕСТА И ЖАЛБАТА С протеста и въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Те са подадени срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същите изхождат от процесуално легитимирани страни в процеса – наблюдаващия прокурор по делото, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 2 от НПК може да възразява ако намери,че присъдата е неправилна и частният обвинител съобразно ал.4 от същия текст,според когото в случая са накърнени правата и законните му интереси.Правото на протест и жалба са упражнени валидно и срочно. Те са депозирани в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговарят на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРОТЕСТА И ЖАЛБАТА Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в протеста и въззивната жалба твърдения,както и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното: През месец март 2007 г.,по повод на внесен в страната лек автомобил „Р. К.” от Р А., свидетелят Д. В. В. пуснал обява в печата за да го продаде. С В. се свързал подсъдимият по делото Г. П. М., който изявил желание да закупи автомобила. Двамата се срещнали като братът на подсъдимия – Д. М. огледал автомобила. В тази връзка и подсъдимият споделил на свидетеля, че брат му е решил да закупи колата.Между другото сподели и това,че самият той продавал апартамент в Г. Г.,находящ се на бУ. „М.”. Така между свидетеля В. и Д. бил сключен договор за продажба на автомобила „Р. К.”. Освен това, и след извършен оглед на имота, била постигната договорка В. да закупи апартамента от подсъдимия М..Уговорили и цената,а именно - 32 000 лв., като бил сключен между тях предварителен договор за продажба.Сключването на окончателен договор оставили за един по-късен етап, когато щял да се върне от Р Г. истинският собственик на апартамента - бабата на подсъдимия. Свидетелят дал на подсъдимият сумата от 3 000 лева като капаро, последният от своя страна поел задължението, окончателното плащане да стане в срок до 6 месеца.Постигнато било съгласие плащането да стане от открита спестовна сметка на В. в „ОББ” , по която били налични всичките пари за цената на апартамента. Действително обаче В. имал две сметки - в лева и в щатски долари,все във въпросната банка. Минало месец и свидетелят се обадил на М. за да се приключи сделката с оглед предстоящото му пътуване до САЩ.Тогава подсъдимият му обяснил, че вече бил намерил друг купувач, който щял да плати по-висока цена. При това положение М. върнал парите на В., който от своя страна скъсал екземпляра от предварителния договор, където са били посочени личните данни на двете страни по него. Преди да замине за САЩ обаче, на 23.05.2007 г.В. закрил левовия си влог в „ОББ” като прехвърлил парите си в „П.” . В „ОББ” останал само втория влог с наличните по него 1 036 щатски долара. По-късно и след завръщането си в страната, на 19.09.2007 г. пострадалият установил, че от останалата в „ОББ” сметка били изтеглени 1 000 щатски долара. По същото време - месец март 2007 г. – подсъдимият се свързал със св. П.П.Й..Последната , с получено пълномощно от сина си - св. Б. Б. Й. трябвало да продаде къща, находяща се в Г. Г. ,собственост на сина й по наследство. При срещата им М. обяснил на Й., че за закупуването на къщата се нуждаел от пари, които трябвало да получи чрез ипотечен кредит от „ДЗИ ” Г. Г..Това обаче щяло да се забави. След като се договорили за продажната цена, на 21.03.2007 г. свидетелката и подсъдимият сключили предварителен договор за продажбата на къщата. М. заплатил и капаро в размер на 1 500 евро. В изпълнение на предварителния договор, на 04.07.2007 год. между страните се сключил окончателен такъв за покупко-продажбата на имота във формата на нотариален акт. В „ДЗИ Б.” - Г. Г. била открита банкова сметка от Й. на името на сина й, по която да бъде преведена продажната цена. Още на 04.07.2007 г. била преведена част от сумата по сделката - 18 500 евро от сметката на подсъдимия. Впоследствие на 27.07.2009 г. по въпросната сметка в „ДЗИ Банк” били преведени и останалите 10 000 евро. Тогава св.Й. се обадила на сина си да изтегли парите като ги внесе в друга банка, в тази в която се превеждала заплатата му. Това обаче не станало , тъй като пострадалия отсъствал за известно време от Г. С.. На 06.08.2007 г., Б. Й. установил, че от посочената банкова сметка липсвала сумата от 23 202.60 евро. Подсъдимият М., през месец март 2007 год. продал и собственият си лек автомобил „Р. Л.”, на св.Н. М. Г.. Продажбата била оформена на 28.03.2007 г. в нотариална форма в кантората на нотариус П. Б. К. , след което цената от 6 100 лв. била платена а автомобилът - предаден на новия собственик. Впоследствие Г. претърпяла ПТП в чужбина и помолила подсъдимия за съдействие във връзка с ремонта на колата. За целта тя подписала нотариално заверено пълномощно в кантората на същия нотариус ,по силата на което М. имал право да управлява автомобила и да я представлява пред властите във връзка с обслужването му, включително и пред застрахователя по повод на произшествието. Подсъдимият поискал от свидетелката да му посочи номер на банкова сметка, по която да се преведат парите от застрахователното обезщетение. Г. обаче отказала да направи това, а само потвърдила, че има такава сметка с налични пари в нея. Действително тя имала открита сметка в „ОББ” със сумата от 3 300 евро. На 22.07.2007 г. свидетелката напуснала страната и отпътувала за К. И.. Около година след това, пострадалата разбрала, че от сметката й в посочената банка била изтеглена сумата от 3 200 евро. По посочените до тук начини подсъдимият М. се сдобил с документи - продажбени и предварителни договори, в които се съдържали личните данни на трите пострадали лица. Същите той държал в жабката на автомобила си.Последният паркирал в близост до заведението в центъра на Г. Г., където работел. Лятото на 2007 год. ,в края на месец юли, от автомобила му била извършена кражба на вещи, измежду които и въпросните документи. Това се потвърждава от показанията на свидетелят К. .Б. видно от съдебен протокол от 21.10.2009 г. – по това време служител на ОД на МВР – Г. Г..Той потвърждава, че М. му е споделил и се оплакал за извършената кражба от автомобила му. Касаело се е за скици за имоти, документи, дребни вещи. Това потвърждава изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимия не е използвал тези данни за извършване на измамите по-късно от осъденият вече Е. Х. М..Напротив последният е измислил това обстоятелство и го е заявил пред съда само и единствено с цел да създаде впечатление,че е действал в съучастие. Тези показания,споделеното от Б., се потвърждава и от заявеното от св.П. Д. Н. пред ВТРС в съдебен протокол от 21.04.2010 г.,по отношение кражбата на документи от автомобила на подсъдимия. Вече на 25 и 26.07.2007 г., осъденият М. с неистинско генерално пълномощно под № 4210/16.07.2007 г., от името на св. Н. Г., привидно заверено от нотариус К., влязъл в клона на „ОББ” в Г. Г., откъдето на два пъти изтеглил общо сумата от 3 200 евро от сметката на пострадалата, представяйки пълномощното на свидетелите Г. и Т.. На следващия ден – 27.07.2007 год., той с неистинско генерално пълномощно под № 4107/15.07.2007 г. от името на св. Д. В. и привидно заверено от същия нотариус, изтеглил сумата от 1 000 щатски долара от сметката на В. от „ОББ” в Г. Г., представяйки пълномощното на св. Ч.. На 31.07. и 01.08.2007 год., от клона на „ДЗИ Б.” в Г. В., посредством неистинско генерално пълномощно под № 4307/14.07.2007 г. от името на св. Б. Й. и привидно заверено от нотариус К. осъденият М. изтеглил общо сумата от 23 202.60 евро, представяйки пълномощното на св. С.. Описаната фактическа обстановка се потвърждава действително от събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключението на вещото лице Й. Д.от НИКК - С., дадено по назначената на ДП видео-техническа експертиза в Протокол № 08/ДОК-151 от 20.03.2008 година,въпреки наличието и на такива преди всичко показанията на М.,само които подкрепят обвинението.Те обаче са били обсъдени от първоинстанционния съд в мотивите и правилно анализирани с останалите доказателства в тяхната цялост ,като по отношение на авторството не са били кредитирани. Приетата за установена фактическа обстановка подкрепя направеният от Районния съд Г.В. правен извод,че от обективна и субективна страна подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.212 ал.4 пр.1, вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.3 и ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.26 от НК. В тази връзка и правилно той е бил оправдан. И този съд,както и първоинстанционния намира също за неоснователни доводите на прокуратурата, че обвинението срещу подсъдимия М. е доказано по безспорен и категоричен начин. Окръжният съд не възприема твърденията на представителя на обвинението изразени при съдебните прения, че показанията на св.и осъден М., и другите доказателства сочели безспорно за авторството на деянието. Правилни са и останалите доводи на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция счита,че следва да ги възприеме изцяло. ОТ ПРАВНА СТРАНА Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи: Подсъдимият Г. П. М. с деянието си, не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.212 ал.4 пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.3 и ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.26 от НК. В проведеното по настоящото дело съдебно следствие, както и от приетите по него писмени доказателства, настоящия състав счита, че не се събраха достатъчно и непротиворечиви доказателства, от които по един безспорен и категоричен начин да се стигне до извода, че подсъдимия М. е извършил деянието, за което е обвинен. От обективна страна подсъдимия е обвинен за това, че за посоченият в обвинителният акт период от време като подбудител и помагач в съучастие с Е. М.,вече осъден като извършител по друго дело, и при условията на продължавано престъпление, умишлено го склонил и улеснил ,чрез използването на неистински документи (пълномощни, на които е придаден вид, че са от името на пострадалите лица), да получи от клона на „ОББ” в Г. Г. и от клона на „ДЗИ Б.” в Г. В. без правно основание чуждо движимо имущество – парични суми, с намерение да го присвои. Правилно ВТРС е заключил,че за да бъде доказано извършването на едно престъпление, то следва да бъде безспорно и категорично, че е осъществено от обективна и субективна страна. Обвинението срещу М. изцяло се основава на показанията на осъдения М..Фактическата обстановка е възприета от прокуратурата такава, каквато я е описал той в своите показания като свидетел.В действителност лицето Е. М. използвайки документи с невярно съдържание, е въвел в заблуждение банкови служители с привидното правно основание на използваните от него документи, а именно заверени нотариално пълномощни, които са му дали възможност да се облагодетелства във всеки един от трите случая, за които е повдигнато обвинението със суми в различни размери. Това по безспорен начин е допринесло за причинените вреди на хората, от чиÞто сметки са изтеглени парите. Доказателствата в тази насока и за това изпълнително деяние ,за това престъпление са безспорни,като това са доказателства, насочени и доказващи извършване на престъпление от лицето М. а не от М.. За това си деяние свидетелят е бил признат за виновен, и му е наложено съответното наказание. За да е налице доказано обвинение, освен самото изпълнително деяние на фактическото използване на документа и вземане на парите,действия извършени от М., трябва да са налице някакви доказателства – писмени, гласни или други според НПК, които да сочат, че е имало и умишлено склоняване и улесняване за това. Последното трябва да е станало с действия - даване на съвети, подпомагане и пр., като при тях се подпомага извършването на фактическите действия от Е. М. по своенето на парите. Такива доказателства в наказателното производство не са били събрани. Прокуратурата или частното обвинение не сочи никой, който да е видял, или е чул нещо,или по какъвто и да е било друг начин да е установил извършването на каквито и да е действия от страна на подсъдимия М., които да се определят като подпомагане, улесняване, даване съвети. Няма и такива писмени доказателства – документи, пълномощни, каквито и да било, които са улеснили М. да извърши деянието, за които да е доказано, че подсъдимият е съставил или преправил и му ги е дал за да свои парите от сметките. Правилно съдът е приел че от субективна страна при липса на извършено деяние вменено с обвинителния акт на подсъдимия, не е налице и умисъл за извършване на същото, няма субективно отношение към обективираното от другиго/осъдения М./, поведение. Важното в случая е това има ли доказателства за да признае по несъмнен начин съдът ,че М. е виновен .Такива в случая обаче не са налице относно наличието на деянието поради което и правилно ВТРС на основание чл.304 от НПК го е признал за невинен. От така събраните и анализирани доказателства, ВТОС стигна до извода, че подсъдимия не е склонил и подпомогнал Минчев да изтегли различни суми от банковите сметки на трите пострадали лица. Предвид това, съдът намира, че така повдигнато и поддържано от представителя на прокуратурата и от частния обвинител обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 и 4, във вр. ал.1, във вр. с чл.26 от НК, не е безспорно и категорично доказано. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и наличието на инкриминираното деяние. Правилно с оглед на приетото за установено и доказано, на липса на обективирано съставомерно поведение от подсъдимия и на субективно отношение към него съдът е отхвърлил изцяло обвинението. По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на представителя на обвинението и частният обвинител, че извода на РС В. за несъставомерност и липса на деяние от страна на подсъдимия М. не кореспондира със събраните по делото доказателства. Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в протеста и жалбата твърдения. По гореизложените мотиви, подаденият протест и въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явяват неоснователни, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № ....от 02.06.2010г., постановена по НОХД 930/2009г.,на Великотърновският районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |