ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260170
гр. Пловдив, 04.12. 2020 г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито заседание на четвърти
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, въззивно частно наказателно
дело № 575 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и
втора от НПК.
С Определение № 260151 от 13.11.2020
г. по ЧНД № 2305/2020 г. Старозагорският окръжен съд, на основание чл. 440, вр.
чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на осъдения М.Й.Ж. за условно предсрочно
освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ от 1 година и 9 месеца с Определение № 33/30.01.2020г. по
ЧНД № 1256/2019г. на Окръжен съд – Бургас, в сила от 17.02.2020г.
Недоволен от постановеното
определение е останал осъденият Ж., който на 17.11.2020г. е подал жалба с
искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно освободен. Намира
за неправилно преценено, че не е дал доказателства за поправянето си. Посочва,
че е осъден за първи път, има малък остатък от наказанието, спазвал правилата
за вътрешния ред в затвора, доброволно работи, с което е показал честно
отношение към труда. Счита, че риска да се върне обратно в затвора е малък,
защото не е изграден престъпник.
Началникът на Затвора – Стара Загора и
Окръжна прокуратура – Стара Загора не са изразили становище по подадената жалба.
Апелативният съд, след като се
запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с
нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.
В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена
молба от осъдения Ж. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения Ж., преценявайки, че не са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване.
Противно на доводите на жалбоподателя, окръжният съд подробно е обсъдил кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.
Съгласно представената справка за правното му положение е видно, че л. св.
Ж. е осъждан, както следва:
С Определение № 183/25.03.2019 г. по ЧНД № 56/2019 г. на Окръжен съд –
Стара Загора, в сила на 01.04.2019 г., е заменена по чл.43а, т.2 от НК
неизтърпяната част от наказание пробация, по НОХД № 127/2018 г. на Районен съд
– Раднево за престъпление по чл.326, ал.1 от НК, с наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца и седем дни, при първоначален „общ“ режим.
Със Споразумение № 22/25.06.2019 г. по НОХД № 170/2019 г. на Районен
съд – Раднево, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.7, вр. чл.28, ал.1, вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.
С Присъда № 317/06.11.2019 г. по НОХД № 1046/2019 г. на Окръжен съд –
Бургас, в сила на 22.11.2019 г., за престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване
от свобода.
С Определение № 33/30.01.2020 г. по ЧНД № 1256/2019 г. на Окръжен съд –
Бургас, в сила на 17.02.2020 г., на основание чл.25 – 23 от НК е определено
общо наказание по ЧНД № 56/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора, НОХД №
170/2019 г. на Районен съд – Раднево и НОХД № 1046/2019 г. на Окръжен съд –
Бургас в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.24 от НК е увеличено на една година и десет месеца лишаване от
свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Постъпил в Затвора на 03.06.2019 г., с начало на наказанието 03.06.2019
г. Към датата на постановяване на съдебния акт – 13.11.2020 г., л.
св. М.Й.Ж. е изтърпял: фактически - 1 година 5 месеца и 10 дни; от работа - 1
месец и 17 дни или всичко 1 година, 6 месеца и 27 дни, с остатък от 3 месеца и
3 дни.
В
първоначалната оценка от 31.05.2016г. е отчетено средно ниво на риск от рецидив
– 66 бала, като са отчетени дефицитни зони по отношение на правонарушението и
уменията за мислене, рисковете от вреди са от нисках степен. В плана на
присъдата е предвидено индивидуалната корекционна дейност да бъде насочена към изграждане
на мотивация за промяна на криминалното поведение, създаване на просоциални
нагласи и подобряване на уменията за мислене и самоконтрол.
В становището на Началника на Затвора
– Стара Загора се посочва, че лишеният от свобода е в заключителен етап на
изтърпяване на наказанието. Бил е изведен в условията на открит тип, но
впоследствие отново е върнат при определения „строг“ режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Ж. за втори път изтърпява наказание лишаване
от свобода в затвор, като заема позиция в ниските слоеве на общността, социално
и емоционално незрял, съпричастен към проявите на затворническата субкултура.
Пасивен към предлаганите общи пенитенциарни дейности. От месец юни 2020 г. със
заповед на началника на затвора му е възложено полагането на доброволен
неплатен труд - поддържането на хигиената в корпуса на затвора в условията на
епидемична обстановка, съгласно чл.80, ал.1 от ЗИНЗС, с които си задължения се
е справял добре.
Л. св. Ж. е награждаван веднъж, няма
наложени дисциплинарни наказания, поведението му към пенитенциарната
администрация е ръководено от стремеж към постигане на режимни облекчения.
При преоценка на профила на нуждите
от 05.11.2020 г. е отчетено минимално снижение в зоните отношение към
правонарушението, обкръжение и умения за мислене, като общата оценка е 64 б., като заключението е, че работата по тези зони
следва да продължи. Рисковете от вреди са запазени в ниска степен. Отношението
на лишения от свобода е формално в мотивацията за положителна промяна за живот
на свобода, не осмисля в цялост факторите, допринесли за криминалното му
поведение, омаловажава отговорността си относно собственото си поведение.
В заключение началника на Затвора –
Стара Загора счита, че с оглед цялостната преценка на поведението на лишения от
свобода, не може да бъде направен обоснован извод за наличие на трайна
устойчивост в поведението и нагласите, от което следва, че корекционният процес
спрямо този лишен от свобода не е завършен. Сочи се, че формалните предпоставки
на чл.70, ал.1, т.1 от НК за условно предсрочно освобождаване са налице, но не
са налице материалните предпоставки, тъй като режимът на изтърпяване на
наказанието на лишения от свобода е „строг“; трудовата му дейност е
задоволителна, но се полага във високо охраняема и контролирана среда; рискът
от рецидив е в средни стойности – 66 б.; корекционната работа следва да
продължи, с цел изпълнение на заложените цели и задачи в плана на присъдата,
затвърждаване на постигнатото, тъй като целите на наказанието, не са
постигнати.
В доклада на зам. началника по
режимна и надзорно-охранителна дейност и
в становищата на началник сектор и инспектор „Социална дейност и възпитателна
работа“ в Затвора – Стара Загора е дадено отрицателно мнение за условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода М.Ж..
Въззивната инстанция намира за безспорно
установено, че осъденото
лице е изтърпяло фактически повече от изискването в чл.70, ал.1, пр.2, т.1 от НК, за не по-малко от една втора от
наложеното му наказание лишаване от свобода.
Действително по делото
няма данни, от които да се направи положителен извод, че същият е дал
доказателства за своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима,
положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по чл.439а от НПК, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Цялостното поведение на л. св. Ж. по време на престоя
му в пенитенциарното заведение не позволява достигането до категоричния извод,
че настъпилата положителна промяна в поведението му е трайна, предвид обстоятелството, че рискът от рецидив,
въпреки, че се намира в заключителен етап на изтърпяване на наказанието,
продължава да е от средна стойност – 66 б.,
както и с оглед на това, че в затворническото досие на лишения от
свобода не се съдържат данни, бележещи трайна, положителна промяна в
поведението на осъдения, основаваща се на съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина.
В
заключение, предвид на така изложените съображения, настоящият въззивен състав
намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва
най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения Ж., тъй като същият не е дал
всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал.1
- 3 от НПК.
По гореизложените причини, следва да се
потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения Ж., да се остави без
уважение, поради което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК,
Апелативният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260151 от
13.11.2020 г. по ЧНД № 2305/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения М.Й.Ж. за условно предсрочно
освобождаване на неизтърпяната част от наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“ от 1 година и 9 месеца с Определение № 33/30.01.2020г. по ЧНД № 1256/2019г.
на Окръжен съд – Бургас, в сила от 17.02.2020г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.