№ 11452
гр. София, 02.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело №
20221110121834 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация – София“ ЕАД
срещу Г. П. П., с която се иска признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца („Топлофикация – София“ ЕАД) сумите от
1702,15 лева – главница, представляваща цена на доставена до имот с адрес:
С., район „Т.“, ул. „К. г.“, бл. ***, вх. *, ап.*** топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.12.2021 г. до
окончателното плащане; 287,89 лева – законна лихва за забава за периода
15.09.2019 г. до 24.11.2021 г.; 48,66 лева – цена за услугата „дялово
разпределение“ за посочения по-горе имот за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г., и 10,36 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
посочена сума за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г. – задължения, предмет
на заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 71233/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът бил „клиент на
топлинна енергия“, тъй като бил собственик ,на основание правна сделка при
национализация на имот, собственост на Националния съвет на Отечествения
съюз, на топлоснабдения имот, и бил длъжен да заплаща доставената до
имота му топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задължението бил определен в
публикувани от дружеството Общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ
ставали задължителни за клиентите им след одобряването им от Комисията за
енергийно и водно регулиране и публикуването им в едни централен и един
местен ежедневник. Сочи се, че в Общите условия на дружеството от 2016 г.
падежът на задължението бил определен на 45-я ден от датата на
публикуването на фактурите за прогнозните месечни сметки на страницата на
дружеството в интернет. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни
сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен
сезон са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
1
дружеството, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се
доводи, че това дружество е дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, поради
което се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което
се намират доказателства за потреблението на ответника. Претендира
разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Конституираното трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД с
молба от 11.10.2022 г., находяща се на лист 102 по делото, поддържа, че
дяловото разпределение за процесния имот е извършено в съответствие с
правилата, съдържащи се в действащите към този момент нормативни
разпореди. Прилага изравнителни сметки за отоплителните сезони 2018/2019
и 2019/2020 г., както и главен отчет от 10.06.2020 г.
В съдебното заседание ищецът, чрез своите процесуални представители
поддържа исковата молба. С молба от 05.04.2023 г. моли съдът да постанови
решение, с което да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание ответникът, чрез своя процесуален представител
– адвокат Т. оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че
ответникът не е собственик на топлоснабдения имот. С молба от 18.11.2022 г.
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски. Представя списък на разноските.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представеното от ищеца на лист 17 писмо от Националния
съвет на сдружение „Отечествен съюз“ процесният недвижим имот е
национализиран през 1991 г., като посочва, че към настоящия момент същият
се обитава от Г. П. П., роден през 1946 г.
Съгласно полученото в изпълнение на определение на съда писмо от
сдружение с нестопанска цел „Отечествен съюз“ – гр. София, находящо се на
лист 153 по делото, въз основа на Закон за имуществото на Българската
комунистическа партия, Българският земеделски народен съюз,
Отечественият фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза
на активните борци против фашизма и капитализма в Българските
професионални съюзи (обн. ДВ, бр. 105 от 19.12.1991 г.), през 1991 г.
сдружението е предало цялото си имущество, както и документацията,
свързана с него на Министерство на финансите. Поради това в архИ. на
сдружението не са налични документи за процесния имот и съответно не е
възможно сдружението да представи препис от акт за прехвърляне
собственост на имот с адрес: гр. С., ул. „К. г.“, бл. ***, вх. *, ап. ***.
Съгласно представения на лист 20 – 22 по делото протокол от
проведено Общо събрание на етажните собственици на ул. „Кестенова гора“,
бл. 113, вх. Г и Д е взето решение за сключване на договор с „Техем
сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, и издаване на общи и индивидуални сметки. В
приложения към протокола списък на етажните собственици за ап. 123 като
представител е посочена Надежда П.а.
На лист 105 от делото е представен годишен (главен) отчет за
2
потребление на топлинна енергия в имот с адрес: С., ул. „К. г.“, бл. ***, вх. *,
ап. ***, който не е оспорен и е подписан от ответника Г. П. П..
От съвкупната оценка на подписания главен отчет и писмото на
сдружение „Отечествен съюз“ следва да се направи извод, че е налице
извънсъдебно признание по чл. 175 ГПК, че ответникът е бил собственик на
процесния апартамент към периода, за който от него се иска плащане.
Съгласно представения на лист 18 – 19 по делото договор между
етажната собственост на ул. „Кестенова гора“ и „Техем сървисис“ ЕООД е
сключен договор за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаване на общи и индивидуални
сметки.
От представеното на лист 112 – 117 по делото заключение на съдебно-
техническата експертиза, се установява, че за процесния период за имота,
изчисленията, извършени от фирмата за дялово разпределение са в
съответствие с Наредба № 16-344 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.)
и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в съдебното
заседание на 21.11.2022 г. (на лист 126 от делото), а в писмен вид – на лист
119 – 123 от делото, цената за доставена топлинна енергия до процесния имот
за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 1702,15 лева; лихвата за
забава е в размер на 287,92 лева; начислената цена за дялово разпределение за
периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. е в размер на
48,66 лева, а законната лихва върху последно посочената сума е в размер на
10,36 лева
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Според правилото на чл. 153, ал. 1 ЗЕпотребител на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот. Цитираната разпоредба императивно установява кой
е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване. Нормата легитимира като
потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на
ползване, в който случай потребител се явява третото лице - ползвател, което
разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на
ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест
разноските, свързани с ползването на вещта.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.не на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
3
дружество, но не се презумира с установяване факта на ползване на
топлоснабдения имот. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/2017 г. от
17.05.2018 г., постановено по тълк.д. 2/2017 на ОСГК на ВКС.
В случая ищецът основава претенциите си към ответника Г. П. на
твърдението, че е последният е собственик на топлоснабдения имот с адрес:
София, ул. „Кестенова гора“, бл. 113, вх. Д, ап. 123 въз основа на правна
сделка с предмет недвижим имот, който е бил собственост на Националния
съвет на Отечествения съюз и впоследствие е бил национализиран. В
подкрепа на твърдението си представя писмо от Националния съвет на
сдружението „Отечествен съюз“, в което е посочено, че процесния недвижим
имот е национализиран през 1991 г. и към настоящия момент се обитава от
лицето Г. П. П., роден през 1946 г. Съгласно направеното признание от
ответника за това, че е получил енергия от дружеството, следва да се приеме,
че същият отговаря за заплащането ѝ.
Главният иск за цена за топлинна енергия следва да се уважи за
претендираните 1702,15 лева – цена, установена от вещото лице по
представените и неоспорени данни от топлинния счетоводител.
Претенцията за законна лихва се уважава, ако се установи, че
ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на парично задължение.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД задълженията стават изискуеми и забавата започва
на деня, в който следва да се плати – срока за изпълнение (падеж). Съгласно
чл. 33, ал. 2 и 4 от общите условия на ищеца (на лист 33 от делото) забавата
за плащане възниква на 45 дена след издаване на изравнителните фактури в
края на отоплителния сезон (тъй като иначе би се начислявала лихва върху
прогнозна консумация). В случая годишната фактура за сезон 2018 г. до
април 2019 г. е издадена на 31.07.2019 г. (на лист 86 от делото), съответно
падежът е на 14.09.2019 г., а тази за сезона от май 2019 г. до април 2020 г. е
издадена на 31.07.2020 г. (на лист 88 от делото), съответно падежът е на
14.09.2020 г.
Така определена по реда на чл. 162 ГПК чрез лихвения калкулатор на
НАП – единствен такъв на държавна институция, законната лихва върху
изравнителната фактура от 31.07.2019 г. с цена 874,06 лева, определена за
периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. включително и след това – от
15.07.2020 г. до 24.11.2021 г. (за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
лихва не се дължи съгласно ЗМДВИППП), се равнява на 159,55 лева, а за
фактурата от 31.07.2020 г. за сумата от 843,55 лева лихвата за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 24.11.2021 г. се равнява на 102,07 лева, или
общият размер на лихвите е 262,25 лева, като искът следва да се уважи за тази
сума и да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 287,89
лева, както и за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. включително. Съдът
не кредитира счетоводната експертиза, защото не е съобразила спирането на
начисляване на лихва през извънредното положение.
Задълженията за цена на услугата „дялово разпределение“ са
установени от представените годишни отчети за извършването и договор
между етажната собственост и третото-лице помагач. На лист 19 е посочена и
годишна цена на услугата от 12 лева за уред (ответникът има пет уреда
съгласно отчета на лист 105). Поради това следва да се уважи претенцията за
цена на услугата дялово разпределение от 48,66 лева.
Искът за забава за цената на услугата „дялово разпределение“ следва да
се отхвърли, тъй като ищецът не е посочил падеж на това задължение, нито е
доказал да е поискал ответникът да го плати преди образуване на настоящото
дело.
4
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (98,24 %) и ответникът,
пропорционално на отхвърлената част (1,76 %) съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 90,98 лева в заповедното
производство, а в исковото – 40,98 лева държавна такса; 420 лева за
експертизи, като следва да се присъдят и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение поради броя на проведените заседания. Пропорционално на
уважената част от исковете следва да се присъдят 89,38 лева разноски в
заповедното производство и 551,11 лева – в исковото.
Ответникът е доказал разноски в размер на 500 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, предвид обстоятелството, че размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение от 500 лева е по-нисък от минималния размер на
адвокатското възнаграждение отговаря на цената на иска. Пропорционално на
отхвърлената част от иска следва да се присъдят 8,80 лева.
С оглед малката стойност на присъдените на ответника разноски, те
следва да се прихванат от разноските на ищеца, и в исковото производство на
ищеца да се присъдят само 542,31 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. П. П. , с
ЕГН: **********, и адрес: гр. С., община „Т.“, ул. „К. г.“, бл. ***, вх. *, ап.
***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите: 1702,15 лева (хиляда
седемстотин и два лева и 15 ст.) –цена на доставена до имот с адрес: гр.
София, ул. „Кестенова гора“, бл. 113, вх. Д, ап. 123, топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 13.12.2021
г. до окончателното плащане; 262,25 лева (двеста шестдесет и два лева и 25
ст.) – законна лихва за забава за плащане на последната посочена сума за
периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 24.11.2021 г.
включително, и 48,66 лева (четиридесет и осем лева и 66 ст.) – цена за
услугата дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. –30.04.2020 г. –
задължения, предмет на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №
71233/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 28. състав, като
ОТХВЪРЛЯ претенциите за разликата между присъдените 262,25 лева и
пълната претендирана сума от 287,89 лева (двеста осемдесет и седем лева и
89 ст.) и за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. – законна лихва, и 10,36
лева (десет лева и 36 ст.) – законна лихва за забава за плащане на последната
5
посочена сума за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК Г. П. П. , с ЕГН
**********, и адрес: гр. С., ул. „К. г.“, бл. ***, вх. *, ап. ***, да плати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумите от 89,38 лева (осемдесет и девет лева и
38 ст.) – разноски в заповедното производство, и 542,31 лева (петстотин
четиридесет и два лева и 31 ст.) – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач –
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6