Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в закрито заседание на 31.05.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2306 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано
е по жалба на „Д.В.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от В.С.М.—Управител,
срещу отказ № 20201103112227/17.11.2020г. за вписване на заявеното от
дружеството със заявление вх. № 20201103112227/03.112020г, обстоятелство по
чл.63, ал.1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари.
В
жалбата излага
следните съображения за незаконосъобразност на отказа:
За да постанови обжалваният отказ,
длъжностното лице е приело, че със заявлението не са заявени за вписване лица -
действителни собственици, определени по критериите на параграф 2 от ЗМИП и
обема на притежаваните от тях права. Счита, че така
направеният извод е неверен, тъй като в
заявлението е посочено лицето, пряко притежаващо описаните в параграф 2, ал.1,
т.1 права, както и притежаваните от това лице права, а постановеният въз основа
на него отказ е в пряко противоречие с разпоредбата на §2, ал.1, т.1, предл.
последно от ДР на ЗМИП.
Съгласно определението на параграф 2, т.1 от ДР на ЗМИП, действителен
собственик на корпораггивно ЮЛ е лицето, което пряко или косвено притежава
достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо
лице /над 25%/, включително посредством държане на акции на приносител, или
посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество,
чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията
за оповестяване в съответствие е правото на Европейския съюз или на
еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността=
В
конкретния случайлицето, което притежава пряко мажоритарния дял от катпитала и е негов собственик е “М.Б.” ЕООД, ЕИК *******,
чиито едноличен осбственик на капитала е „Ей Си Ес Франчайз“ ЕАД, чиито едноличен осбственик на
капитала е „С.Т.“ АД, което е публично дружество т.е. „дружество, чиито акпии се
търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване
в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни
стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на
собствеността“.
Както разпоредбата на чл. 3, т.б, б (а), бб
(i) от Директива (ЕС) 2015/849, така и разпоредбата на §2, ал.1, т.1 от ДР на
ЗМИП, изрично освобождават публичните дружества от задължението за обявяване на
действителен собственик. В този смисъл е и съгласуваното с държан на агенция
„Национална сигурност“ (ДАНС) становище на Комисията за финансов надзор (КФН) с
изх. № 09-00-19/21.05.2019 г.
Освен това, съгласно съображение 4 от
цитираната по-горе Директива (ЕС) 2015/849, правните актове на Съюза следва да
бъдат приведени в съответствие с Международните стандарти за борба с изпирането
на пари и финансирането на тероризъм, приети от FATF през февруари 2012. Редица
други съображения в Директивата аналогично препращат към тези препоръки. Именно
в посочените стандарти (стр. 60) е указано, че „когато клиентът шш лицето,
упражняващо контрол върху него, е дружество, регистрирано на фондова борса и
субект на изисквания за оповестяване (чрез правила за борсовата търговия шш
чрез закон или подлежащи на изпълнение мерки), които налагат изисквания за осигуряване
на адекватна прозрачност на собствеността шш дъщерно дружество на такова
дружество, не е необходимо да се идентифицират и проверяват самоличността на
който и да е акционер или действителен собственик на такива дружества“.
При тези обстоятелства счита, че дружеството - заявител
е в ситуация на обективна невъзможност да посочи като действителен собственик
физическо лице, тъй като от една страна няма физическо лице, притежаващо пряко
описаните в §2, т.1 права, а от друга мажоритарният му акционер (юридическо
лице) е освободен от задължението да обявява
действителен собственик, съгласно § 2, ал. 1, т.1 от ДР на ЗМИП и цитираните
по-горе текстове от директивата и Международните стандарти за борба с
изпирането на пари и финансирането на тероризъм, приети от FATF през февруари
2012.
Смята, че в случая не са налице и условията за
приложение на разпоредбата на §2, ал.5 от ДР на ЗМИП, тъй като
дружеството-заявител не е в хипотезата на невъзможност да установи
действителния си собственик. Тъкмо обратното -
дружеството е установило собственика си - публичното дружество - майка,
притежаващо пряко посочените в §2, т.1 права. При тези обстоятелства
обявяването на висш ръководен служител на заявителя /лицето, което го
представлява/ за негов действителен собственик не би отговаряло на обективното
фактическо положение и със сигурност не би постигнало целта на закона, още
повече, че това физическо лице вече е вписано по партидата на дружеството в
качеството си на представляващ. Ето
защо, единствената възможност за дружеството - заявител (като дъщерно на
публично дружество) да изпълни задължението си по чл.63 ЗМИП, е да заяви за
вписване обстоятелството, че лицето, което упражнява пряк или косвен контрол
върху него, респ. притежава правата, посочени в §2, т.1 ЗМИП е дъщерно на
публично дружество, за което се прилага изключението по §2, т.1 и съответно да
предостави данни за това дружество и притежаваните от него права, което е и
направено със заявлението.
Жалбата е депозирана в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване – отказ на АВ и следователно е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваният отказ е постановен по заявление
за е заличаване на вписаните физически лица - действителни собственици и
вписване на нов действителен собственик, за какъвто е посочено публично
юридическо лице, както и заличаване на вписаното юридическо лице, чрез което
непряко се упражнява контрол.
Отказът
е мотивиран с това, че съгласно §2 ДР ЗМИП за дружествата, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за
оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни
международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по
отношение на собствеността, не възниква задължение за вписване на действителен
собственик в регистъра на действителните собственици.
Ако дъщерните дружества на публичните
такива попадат в изключението, посочено в § 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИП, тогава обстоятелства относно
действителен собственик не следва да бъдат заявявани за вписване в регистъра
(чл. 63, ал. 5 от ЗМИП). Респ. данни за дружества, чрез които пряко и непряко
се упражнява контрол следва да се впишат само при наличие на физическо лице -
действителен собственик, което упражнява контрол чрез тях.
Ако обстоятелства относно действителен
собственик на дъщерно на публично дружество подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, то тогава
действителният им собственик следва да бъде определен съгласно § 2, ал. 5 ДР
ЗМИП - да бъде посочено физическо лице/физически лица, изпълняващи висша
ръководна длъжност.
По жалбата
съдът намери следното:
Съобразно нормата на чл.
61, ал.1 от ЗМИП, учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл.
63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в
определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно
физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с
подробни данни относно притежаваните от тях права.
В съответствие с нормата на чл. 63, ал.1 от
ЗМИП, информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по
партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и
други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. В съответния регистър се вписват
данни за физическите
лица – действителни собственици(чл.63, ал.4, т.1 ЗМИП) и данните за юридическите лица или
други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол
върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в
национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище
и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите
лица( чл.63, ал.4,
т.2 ЗМИП).
Нормата на § 2, ал.1 ЗМИП съдържа легално определение на
понятието "Действителен
собственик": физическо лице или физически лица,
което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или
друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име
и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и
които отговарят отговарят най-малко на някое от следните условия:1. По
отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания
действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен
процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или
друго правно образувание, включително посредством държане на акции на
приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на
случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се
подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Едноличен собсвеник на капитала
на дружеството е “М.Б.” ЕООД, ЕИК *******, чиито едноличен собственик е С.25 ЕООД( предишно наименование Д.В.
ЕООД), чиито едноличен собственик на капитала е С.40, чиито едноличен
собственик на капитала е С.63 ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала
е „С.Т.“ АД, което е публично
дружество.
След като публичното дружество по
чл.110 ЗППЦК непряко контролира заявителя, то действителния собственик се разкрива по реда на специалния закон.
Следователно заявителят не следва да посочва физически лица – действителни
собственици, а отразените такива следва да се заличат, а е длъжен да отрази
юридическото лице - публично дружество, упражняващо контрол(така Р
№2596/26.11.2019 г. по т.д.№3547/2019 г. на САС, РЕШЕНИЕ № 124 ОТ 05.03.2021 Г. ПО Т. Д. № 2465/2020 Г. НА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ).
Следователно са налице условията за исканото заличаване и вписване.
Поради
несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ДЛВ, отказът следва
да се отмени.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказ на АВ отказ № 20201103112227/17.11.2020г. за
вписване на заявеното от дружеството със заявление вх. №
20201103112227/03.112020г, обстоятелство по чл.63, ал.1 и 4 от Закона за
мерките срещу изпиране на пари, като указва да се извърши вписване по заявлението.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7 дневен срок от връчването му.
Съдия: