№ 12901
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. Л.А
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20211110157658 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба на Г. А. М., Г. Г. М.,
действаща чрез законния си представител Г. А. М., П. И. Г. и Н. Г. М., с която
се иска осъждането на ответника „ФИРМА” АД да заплати на основание чл.
200 КТ сумата от по 150 000 лева за ищците Г. А. М., Г. Г. М., действаща
чрез законния си представител Г. А. М., П. И. Г. , и сумата от 20 000 лв. за
ищцата Н. Г. М., представляващи обезщетение за претърпени болки и
страдания от смъртта на общия им наследодател АтА.с Г.ев М. в резултат на
трудова злополука настъпила на 04.08.2020г. в предприятие ОП-СПТО (****)
в с. Я., местност Садината, ведно със законната лихва считано от 04.08.2020г.
до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че са наследници на починалия АтА.с Г.ев М., а именно
Г. А. М. е негов баща, Г. Г. М. – дъщеря, П. И. Г. –майка и Н. Г. М.-сестра.
Сочат, че към момента на настъпване на смъртта на АтА.с Г.ев М. Г. Г. е
негова дъщеря, като след това е осиновена от своя дядо по бащина линия Г. А.
М. и от Е.В.Г., видно от влязло в сила Решение № 260147/10.05.2021г. на
СОС. Твърдят, че към датата на настъпване на смъртта на АтА.с Г.ев М.
същият е бил зает по трудово правоотношение с работодателя ФИРМА АД,
като е изпълнявал длъжността „шофьор“ тежкотов. 12 и повече тона. На
04.08.2020г. в предприятие ОП-СПТО (****) в с. Я., местност Садината, в
1
средния коридор на товарната зона е настъпила трудова злополука, при която
е причинена смъртта на водача на товарен автомобил за извозване на бали с
боклук-АтА.с Г.ев М.. Сочат, че на 06.08.2020г. работодателят е съставил
протокол за трудова злополука и на 07.08.2020г. е подадена декларация за
трудова злополука пред ТП на НОИ-София град. В резултат на извършеното
разследване с Протокол № 49 от 21.09.2020г., издаден на основание чл. 58,
ал.1 КСО, Комисията на НОИ е констатирала, че в деня на злополуката АтА.с
М. е осъществявал трудовите си задължения като шофьор, превозващ балиран
битов отпадък. В исковата молба е посочено, че според комисията причините
за възникване на злополуката са: неосигурени здсреавословни и безопшасни
условия на труд, неосигурен ефективен контрол за извършване на работата
без риск за здравето, допускане присъствието на хора в зона на възможно
падане на товари.
Ищците поддържат, че с Разпореждане № 29773 от 01.10.2020г. ТП на
НОИ-СОфия град приема, че се касае за трудова злополука по смисъкла на
чл. 55, ал.1 КСО. Предвид изложеното, ищците считат, че са налице
предпоставките по чл. 200, ал.1 КТ за ангажиране имуществената отговорност
на работодателя. Изтъкват, че са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техния
близък, като право на такова имат не само най-близките роднини като
низходящи, възходящи и съпруг, но и всяко лице, създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи болки и страдания от неговата
смърт. В исковата молба е посочено, че ищците са претърпели шок и стрес,
който се изживява и до момента, в резултат настъпилата внезапна смърт на
един млад, трудолюбив и добър човек. Смъртта на АтА.с Г.ев М. се отразила
на психоемоционалното състояние и социалния живот на всеки един от
ищците. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва исковете на първо място като недопустими предвид надлежна
представителна власт на процеуалния представител на ищците. Исковете са
оспорени като недопустими и с аргументи за материалноправна легитимация
да се търси обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука единствено от наследниците по закон, а ищците не са такива.
Изтъква, че отговорността по чл. 200 КТ не е от непозволено увреждане и
2
ЗЗД е неприложим. Сочи, че по смисъла КТ и КСО вредите от настъпила
смърт в резултат на трудовата злополука са единствено вредите от загубата
на работна сила на осигурения, респ. имуществения й еквивалент, а не
преживените болки и страдания от загубата на близък. Предмет на
осигурителният риск е единствено трудоспособността на работника и целта
на общезтението е да покрие този риск. Оспорва исковете и като
неоснователни, с твърдение, че не се доказва трайна емоционална връзка с
починалия. Поддържа, че роднинските връзки между починалия и едната от
ищците-неговата дъщеря, са прекъснати предвид осиновяването, като същият
не е полагал грижи за нея и между тях не е имало изградена емоционална
връзка. Оспорва съществуването на емоционална връзка и между починалия и
неговите родители и сестра. Според ответника предвид влошените семейни
отношения, ищците не са претърпели болки и страдания от смъртта на АтА.с
М., като оспорва тези вреди и като недоказани. Навежда доводи за
съпричиняване от пострадалия при груба небрежнст по смисъла на чл. 210,
ал.2 КТ, доколкото пострадалият съзнателно е застА.л под товара, закачен на
подемното устройство и с това е нарушил правилата за безопасност. Оспорва
размера на претендираните вреди и иска тяхното намаляване. Сочи, че
ищцата Г. М. е получила застрахователно обезщетение в размер на 79 800 лв.
по застраховка трудова злополука, като моли да се извърши прихващане с
тази сума. Моли съда да отхвърли исковете.
Предявен е в условията на евентуалност обратен иск от „ФИРМА” АД
срещу С. и Л. за осъждане на оветниците да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 10 000 лв., частично от 40 000 лв.
Ищецът по обратния иск поддържа, че трудовата злополука е причинена
от действията и бездействията на работника мотокарист-Л. и неговият
работодател – ОП СПТО.
Ответниците по обратния иск го оспорват като неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
На първо място следва да се разгледа въпроса кои са материално
легитимираните лица, които имат право да претендират обезщетение от
трудова злополука по чл. 200 КТ.
3
Претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права,
съгласно правилата за наследяване по Закона за наследството, а на лично
претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова
злополука. /Решение № 115 от 15.11.2018 г. по гр. д. № 4455/2017 г.; Решение
№ 499/11 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 1577/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №
140 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 1328/2012 г. на ВКС, III г.о./. Обезщетението
за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука
възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени
от близките на починалия. Изхождайки от предпоставката, че
неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в
различни отношения с пострадалия, Пленумът на Върховния съд на
Република България е приел ограничителни критерии за определяне на
лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т. 2 от Постановление №
4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при
смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които
имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и
обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд на
Република България, т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. е допълнена в
следния смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак. С Тълкувателно решение № 1/2016 г.
от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., което има
задължителен характер, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е
прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
От това следва, че кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед
наследствените им права, т.е. ищците в настоящото производство, а именно
4
детето, родителите и сестрата на починалото от трудовата злополука лице, са
материално легитимирани да предявят настоящата претенция.
Между страните не се спори, а и се установява от приложения по делото
трудов договор /л. 9 от делото/, че АтА.с Г.ев М. е работил по трудово
правоотношение в „ФИРМА” АД и е заемал длъжността „шофьор тежкотов
.12 и повече тона“. Според длъжността характеристика /л. 10-11 от делото/
извършвА.та от негова длъжност се изразява в управление на специализирани
моторни превозни средства за превоз на товари, като сред задълженията му е
да управлява автомобила при осъществяване на основната дейност на
фирмата по сметосъбиране, снегопочистване и обществена хигиена като
гарантира безопасността на движението по пътищата, съгласно ЗДвП.
Между страните не се спори и че на 04.08.2020г. АтА.с Г.ев М. е
претърпял трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № 29773 от
01.10.2020г. на Териториално поделение-София град на НОИ, в резултат на
която е настъпила неговата смърт. Не са ангажирани доказателства за
оспорване на разпореджането. Според Протокол за трудова злополука № 49
от 21.09.2020г. /л. 233 от делото/ в деня на същата АтА.с М. е изпълнявал
трудовите си задължения като шофьор на камион, превозващ балиран битов
отпадък. Присъствал при товаренето на камиона с такъв в местност Садината,
с. Я., като бил застА.л до задната врата на ремаркето. Около 13:00 часа
мотокариста вдигнал една бала с битов отпадък, АтА.с М. се навел под балата
и в същото време балата паднала върху него. М. е получил „съчетА. травма на
гръдния кош, корема и опорно-двигателния апарат“.
От събраните в хода на делото свидетелски показания се потвърждава
механизма на настъпилата злополука. Св. Г. – шофьор в „ФИРМА” АД, сочи,
че АтА.с М. е товарел камиона си и тъй като едната врата на ремаркето не се
затваряла – долната ключалка била заключена, но не и горната, помолил
мотокариста да му помогне да я притисне. Последният отказал, защото
натовареният материал не бил насипен, а само бали и не е имало проблем
камионът да тръгне. Впоследствие решил да помогне. Била необходима
тежест за побутване на вратата и затова същата била натисната с бала. В
момента на затваряне на вратата балата се намирала в щипката на мотокара.
АтА.с М. бил под балата с отпадък, за да затвори вратата, последната била
натисната, но мотокарът изпуснал балата и тя паднала върху М., затиснала го,
5
в резултат на което той починал, въпреки опитите да го извадят оттам.
Механизмът на настъпилата злополука се установява и от обясненията на
ТЛП Л.Л.-шофьор на мотокара. Той сочи, че мотокариста товари и разтоварва
камионите. В деня на злополуката натоварил камиона и се оттеглил на сянка,
но АтА.с М. го помолил да му помогне да затвори вратите на полу-ремаркето.
Взел една бала, натиснал и гледал нагоре къде ще се натисне с балата, а в това
време М. бил под нея, защото ключалките били там. След падането на балата
се опитал да я вдигне с мотокара, но отново била изпусната.
С оглед на горното са доказани предпоставките за ангажиране
отговорността на „ФИРМА” АД на основание чл. 200 ал.1 КТ. Към този
момент АтА.с М. е бил в трудовоправни отношения със „ФИРМА” АД,
където е заемал длъжността "„шофьор тежкотов .12 и повече тона“, като
злополуката е стА.ла при изпълнение на възложена от работодателя работа. С
това се покриват изискванията на чл. 55, ал. 1 от КСО за определянето на
злополуката като трудова, като тя е била призната за такава с постановено по
реда на чл. 60, ал. 1 от КСО разпореждане. С оглед на това по отношение на
"„ФИРМА” АД е налице хипотезата на чл. 200 ал.1 КТ и то носи отговорност
за претърпените вследствие на злополуката вреди. Тази отговорност е
гаранционна и обективна, поради което работодателят дължи обезщетението,
независимо от това дали вредите са настъпили от виновно действие на негови
работници или служители, от такива действия на трети лица или пък от
действията на пострадалия работник или служител. Работодателят би могъл
да се освободи от тази отговорност само в предвидения в чл. 201, ал. 1 от
КТ случай, а именно, когато пострадалият работник или служител е причинил
умишлено увреждането. В последния случай обаче злополуката не би могла
да бъде квалифицирА. като трудова, поради което работодателят трябва да
релевира това възражение в производството за признаване на злополуката за
трудова. Пропускът това да бъде направено не може да бъде релевиран чрез
предявяването на възражение по чл. 201, ал. 1 от КТ в исковото производство
за обезщетение по чл. 200 ал.1 КТ.
В настоящия случай обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултата на трудовата злополука се търси от дъщерята на починалия-Г. Г. М.,
неговите родители-Г. А. М. и П. И. Г. и неговата сестра-Н. Г. М..
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
6
непозволено увреждане в резултат на трудова злополука при смърт на
пострадалия работник, съдът следва да вземе предвид всички установени по
делото обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за
определяне на неговия справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Такъв
характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта
на работника, стреса за ищците от настъпването на смъртта, отношенията на
пострадалия с ищците, грижите, които той е полагал за тях, страданията,
които смъртта е причинила и продължава да причинява на ищците, загубата
на морална, емоционална и материална подкрепа. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от
вредоносното действие. В този смисъл съдът има задължение да обсъди и
съобрази всички допустими доказателства, които са относими към правно
релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при
определяне размера на обезщетението.
Видно от събраните писмени доказателства с Решение №
260147/10.05.2021г. по гр.д. №258/2021г. по описа на СОС, т.е. след смъртта
на АтА.с М., Г. Г. М. е осиновена от Г. А. М. и Е.В.Г.. Преди осиновяването с
Решение № 160/10.07.2015г., постановено по гр.д. № 327 по описа за 2014г. на
РС-Самоков, влязло в сила на 12.08.2015г., родителските права върху Г. Г. М.
са предоставени на Г. А. М.. С Решение № 102/06.07.2020г., постановено по
гр.д. № 1127 по описа за 2018г. на РС-Самоков, влязло в сила на 18.08.2020г.,
е отхвърлен предявеният от АтА.с Г.ев М. иск по чл. 59, ал.9 СК за изменение
на родителските права по отношение на дъщеря му.
От показанията на свидетеля С.ЦВ.Б. се установява, че отношенията
между баща и син били стабилни. В началото на м. август получил обаждане
от Г. М., който му съобщил, че синът му е починал, плачел. След като отишъл
да го види го заварил да плаче, бил много разстроен. Не можел да преживее
загубата на сина си, сънува го, било му много трудно, взимал успокоителни и
ходел на гробищата всеки ден. Веднъж месечно ходел в Самоков и е заварвал
детето с баща си и с Г. М.. Детето и на давамата казвало „тато“.
Свидетелят АН.СТ.МЛ.-съпруг на Н. Г. М. сочи, че живее заедно с
майката на починалия. Свидетелства, че новината за смъртта на АтА.с М.
сринала физически и психически майката на починалия, която заедно с Н. М.
7
все още я преживяват. П. Г. вече две години след смъртта не е добре и носи
черно. Установява се от показанията, че отношенията между АтА.с М. и баща
му били добри, като всяка събота и неделя вземал детето. П. Г. не е виждала
внучката си преди смъртта на АтА.с М..
Съобразявайки се със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, то съдът намира, че на ищците Г. Г. М. , Г. А. М. и П. И. Г.
следва да се определи обезщетение в размер на по 65 000 лева.
За да определи горепосоченият размер съдът взе предвид, че починалият
е бил лице в трудоспособна възраст (38 годишен). Следва да се вземе
предвид, че починалият не е споделял едно домакинство с нито един от
ищците. При тези условия не може да бъде изградена същата емоционална
връзка, каквато се изгражда при осъществяване на съвместен бит в общо
домакинство и при условията на ежедневно общуване.
По отношение на детето, показанията на свидетелите са противоречиви
за контактите между починалия и неговата дъщеря, но еднозначно се
установява, че не са били постоянни и не са прекарвали много от времето си
съвместно, доколкото детето живее със своя дядо и починалият не е
упражнявал родителските права. Отделно от това и двамата свидетели сочат,
че АтА.с М. е живял в Англия и за детето се е грижел Г. М., макар да не се
установява за какъв период. Съдът отчита и липсата на данни загубата на
бащата да е причинило на детето значително психично разстройство или
промЯ. в начина на живот, което сочи на липсата на силна емоционална
привързаност на детето към бащата.
За връзката между починалия и неговия баща свидетелите сочат, че
отношенията им били добри и стабилни, но в същото време не се установява
колко често са се виждали, как са общували, дали починалият е оказвал
помощ и се е грижел за баща си, колко близки са били отношенията им и т.н.
Освен това свидетелите не са наблюдавали постоянно техните
взаимоотношения, доколкото единият е ходел веднъж в месеца, а другият
сочи, че не е ходел редовно в Самоков.
За П. Г. съдът съобрази обстоятелството, че тя живее със своята дъщеря и
съпругът на последната, като преди смъртта на АтА.с М. не е виждала
внучката си. Не се установява починалият да е полагал грижи за нея, да са
били в близки отношения.
8
По изложените съображения настоящият състав на съда приема за
доказан факта, наведен от ответника, че ищците не са поддържали тясна и
силна емоционална връзка с починалия. Липсата на тясна и силна
емоционална връзка обаче не може еднозначно да доведе до заключение,
че такава е била изцяло прекъсната и заличена. Макар отношенията
между ищците и починалия да не са били изцяло хармонични и близки,
то съществуващата биологичната връзка житейски обосновава логичен
извод, че без съмнение смъртта на АтА.с М. е оказала отрицателно
въздействие върху емоционалното им състояние, тъй като напълно
естествено е при прекъсване на тази връзка завинаги това да е породило
скръб, болка и страдание. Последното се потвърждава и от свидетелските
показания, които сочат за преживени страдания от родителите на починалия.
По отношение на детето съдът намира, че същото търпи вреди от загубата на
бъдещото родителско внимание и грижа на починалия, доколкото все пак са
събрани данни са осъществявани контакти между тях.
В този смисъл е неоснователно възражението на ответното дружество, че
поради съществуващите междуличностни отношения, ищците не са
претърпели неимуществени вреди.
Противно на твърденията на ответника не се установи заплащането на
застрахователно обезщетение.
За изцяло неоснователен съдът намира предявения от сестрата на
починалия работник иск за сумата 20 000 лв. По делото не е доказано
между двамата да е съществувала такава трайна и дълбока емоционална
връзка, която да надхвърля обичайните отношения между брат и сестра,
нито е установено претърпените от загубата на близкия човек морални
вреди да са с толкова висок интензитет и продължителност, че да
подлежат на обезщетяване съгласно разясненията, дадени с ТР №
1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС. Единствените
доказателства в тази посока са показанията на нейния съпруг, който
сочи, че ищцата все още преживява смъртта на АтА.с М.. В същото
време обаче не се установява какви са били отношенията между
починалия и сестра му. От смъртта на своя брат ищцата не е изживяла
други болки и страдания, извън нормално присъщите за тази родствена
връзка.
9
Трудовата злополука е увреждане за обезвредата , за което отговаря
работодателят по силата на закона. Върху паричното обезщетение се дължи
лихва за забава, чийто начален момент е денят на увреждането (арг. от чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД) относно изпадане в забава при деликт, приложим в случаите
на чл. 200 от КТ, предвид липсата на специална правна норма.
По възражението за допуснатата груба небрежност от стрА. на
пострадалия, съдът намира следното:
Съобразно установената съдебна практика, при трудовата злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
увреждането си като е допуснал груба небрежност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел – поведението на определена категория лица/добрият
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също
е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която
би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване поначало не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност –
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед
на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението.
Критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на
пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ са разяснени в
установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, напр. решение № 21
от 12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 125 от
04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 на ВКС, ІV г. о., решение № 60 от
10
05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о. и решение № 291 от
11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о. и др., съгласно която
поведението на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност,
обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201,
ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени
негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но
въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените
технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от
работодателя инструктажи за работа. Следва да се подчертае, че по
възражение на работодателя, при конкретния механизъм на трудовата
злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата
задължително следва да се преценяват от гледна точка на признаците на
грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно
квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявена
"груба небрежност" за вредоносния резултат като степен, за да се намали
съответно обезщетението за причинени вреди. При тази небрежност, изразила
се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност от пострадалия,
съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства. В този смисъл са решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. №
387/2010 г., ВКС, ІV г. о. решение № 291/2012 г по гр. д № 951/2011 г. на
ВКС, ІV г. о. и решение № 159 от 15.01.2018 по гр. д № 251/2018 г. на ВКС,
ІІІ г. о. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата,
толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване.
Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е
отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на
работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и
осигуряване на безопасни условия на труд е негово задължение и включва
система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност,
пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители, след
инструктаж. Делът на остА.лите мерки, които работодателят е трябвало да
предприеме за осигуряване на безопасни условия на труд, не изключва
прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата
за безопасност, отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите
11
обстоятелства, това негово поведение е от значение за степента, в която се
намалява обезщетението при трудова злополука. Работодателят е длъжен да
внедри системи за безопасност, както и да следи за изправното им
функциониране. Неосигуряване на ефективен контрол върху техническата
изправност, профилактика и ремонт на производствените мощности и
работното оборудване, довело до използването им при неизправно състояние
на заложените от производителя системи за безопасност, има водещо
значение за предотвратяване на трудовите злополуки /Решение № 45 от
8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2020 г., III г. о., ГК/.
Безспорно е установено, че трудовата злополука е настъпила на
04.08.2020г., около 13 часа на територията на ОП СПТО, м. Садината, с. Я. по
време на извършване на товаро-разтоварителни дейности в изпълнение на
задълженията на пострадалия като шофьор на камион, превозващ балиран
битов отпадък. В случая товарно-разтоварната дейност се осъществява от две
предприятия, а именно работодателя ответник и ОП СПТО. Между ОП СПТО
като възложител и „ФИРМА” АД като изпълнител в изпълнение на чл. 4, ал.2
от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи е сключено
Споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, взаимно информиране на рисковете при работа и
координиране дейностите за предпазване на работещите от тези рискове.
Съгласно споразумението възложителят се задължава да предостави
задължителните за спазване вътрешни правила и изисквания, свързани с
безопасност и здраве при работа, да контролира спазването от стрА. на
изпълнителя на тези правила, да информира за специфични рискове при
работа в предприятието, да проведе начален инструктаж по здравословни и
безопасни условия на труд на работниците на изпълнителя, които работят
и/или посещават предприятието. Изпълнителя се задължава да създава
организация за наблюдение и контрол по изпълнение на планираните мерки за
осигуряване на ЗБУТ, да сведе до знанието на работниците и служителите,
които ще посещават площадката, инструкция по здраве и безопасност,
предоставена му от възложителя. Персоналът на ФИРМА АД носи
отговорност за спазване на нормативните изисквания по безопасност и здраве
при работа и изискванията на вътрешните документи по ЗБУТ, установени от
ОП СПТО.
12
На пострадалия е проведен начален инструктаж по БЗР на 23.03.2020г.,
както и на работното място на 23.03.2020г. от ФИРМА АД, периодичен /л.
218 от делото/, като е проведен и начален инструктаж от ОП СПТО /л. 149 от
делото/. В същото време името на АтА.с М. не е сред списъка на работниците
и служителите, запознати с правилата за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи
в ОП СПТО. Свидетелят Д.СТ.-главен инспектор към ИТ-Софийска област
сочи, че инструктажите в ОП са провеждани регулярно. По делото е
приложена Заповед № 26/30.03.2020г., сведена до знанието на пострадалия,
съгласно която всички шофьори на специализирА. техника са длъжни при
възникване на технически проблем/повреда/щета по автомобила, възникнала
по време на изпълнение на трудовите им задължения, да уведомят незабавно
Специалист логистика на ФИРМА АД.
По отношение механизма на настъпване на злополуката е установено, че
пострадалият в опит да затвори вратата на ремаркето чрез натискането й с
вдигната от мотокар бала с отпадък, се намирал под балата и тя паднала
върху него. Мотокарът е собственост на ОП СПТО, като същият е бил
управляван от ТЛП Л.Л.-служител на ОП СПТО.
В случая са допуснати нарушения на чл. 16, ал.2 от Наредба № 12 от
27.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с автомобил, а именно не се допуска изпозлване на автомобил с
неизправности, на чл. 164, ал.3, т.3 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при работа с
автомобила, а именно да се използват машини и оборудване само по
предназначение и на чл. 19, т.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товарно-разтоварни работи, а именно не се допуска присъствие на хора и
придвижването на подвижно работно оборудване и транспортни срества в
зоната на възможно падане на товари при извършване на товарно-разтоварни
работи и преместване на товари с повдигателни съоръжения. Тези нарушения
се установяват и от констатациите в Протокол № 49 от 21.09.2019г. г. на
НОИ-ТП-София. Следва да се подчертае, че преценката за съпричиняване
изисква да е установено конкретно поведение на работника и то такова, което
да бъде определено като пренебрегващо основни технологични правила и
13
правила за безопасност и което да не съответства на дължимата грижа,
каквото и най-небрежният би положил в подобна ситуация. При така
установения механизъм на злополуката се налага извод, че пострадалият е
допринесъл на настъпването й, като е допуснал груба небрежност, изразяваща
се в неспазване на основно правило относно товаренето на управлявания от
него камион, а именно забрА.та да стои в зоната на възможно падане на
товари, както и забрА.та да стои под вдигнат товар, визирА. в Правила за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на
товарно-разтоварни работи в ОП СПТО. Предвид провежданите инструктажи
за съда няма основание да счита, че пострадалият не е бил запознат с
горепосочените правила. Пострадалият като работещ при извършване на
товаро-разтоварни работи, е бил длъжен да изпълнява точно дадените
инструкции за безопасното извършване на тези работи, съгласно чл. 4, ал. 3, т.
1 от Наредба № 12/2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи. Въпреки това,
същият е застА.л под бала с отпадък, тежаща около 500 кг.-1 тон (според
показанията на св. СТ.) и се опитал да заключи вратата на ремаркето.
Заставането под тежък товар е израз на липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основно правило от инструкцията за
безопасност – забрА. да се застава под тежък товар. Същият е съзнавал
опасността от падане на балата.
Още повече, установи се, че пострадалият е бил запознат и със заповедта
при констатирА. неизправност по автомобила да уведоми за това. Видно от
приложеното по делото сведение от ТЛП към момента на злополуката АтА.с
М. товарил за втори курс камиона, като още при първото товарене вратата на
автомобила зеела 20-30 см. Т.е. дори и да имало проблем със заключването,
АтА.с М. е следвало да сигнализира за този проблем, а не да предприема
второ товарене и втори курс.
Следва да се отбележи, че в причинна връзка с настъпилата злополука е и
поведението на ТЛП Л.Л., който използвал мотокара не по предназначение и
в резултат на неговите действия и изпускането на балата от щипката на
машината е настъпила смъртта на пострадалия. Това обстоятелство
съставлява част от комплекса от причини, довели до трудовата злополука, и е
относимо към преценката на степента на приноса за настъпване на вредите,
но не могат да изключат съпричиняването от стрА. пострадалия с допусната
14
груба небрежност, изразяваща се в неспазване на основно правило при
извършване на товаро-разтоварна дейност. Отделно от това видно от
показанията на св. СТ., М. помолил Л. да помогне с натискането на вратата,
като Л. първоначално отказвал. Т.е. по настояване на самия пострадал
машината е била използвА. за натискане на товара, макар във вина последния
да не може да се вмени изпускането на балата.
Пострадалият е съзнавал/предвиждал/ настъпването на вредоносните
последици – увреждане на здравето си, заставайки под балата, която предвид
обема и тежестта си може да го притисне с голяма сила при ненадейно
падане, породено от различни причини - случайно събитие и предмет,
човешка, включително и негова грешка, или поради неочаквА. неизправност в
мотокара, но е мислил, че това няма да се случи, а и самонадеяно се е Н.вал,
че ако възникне подобен проблем, той ще бъде е в състояние да го
предотврати, т. е. в случая пострадалият сам се е поставил в ситуация на
повишен за живота и здравето си риск, поради което с поведението си е
проявил груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 КТ. Отчитайки каузалния
принос на поведението на пострадалия за настъпването на трудовата
злополука, преценен в съотношение на конкретните факти и
обстоятелства, при които същата е настъпила, съдът намира, че степента
на допринасяне от стрА. на пострадалия за настъпилите увреждания от
трудовата злополука с неговата груба небрежност е 30 %. За да определи
този размер на съпричиняването, съдът взе предвид, че поведението на
пострадалия, изразяващо се в нарушаване на ясно въведената забрА. да стои
под товар, не е единствената причина за настъпването на злополуката.
Установено е, че мотокарът е използван не по предназначение и вдигнатата с
него бала е паднала, което, в съвкпупност със заставането под балата, е
допринесло за злополуката.
На следващо място, съгласно съдебната практика задължението на
работодателя да осигури безопасни и здравословни условия за изпълнение на
трудовите задължения от стрА. на работниците или служителите, не се
изчерпва само с осигуряване на такива в началото на изпълнението на
задълженията, а включва и задължението му да поддържа съществуването им
през цялото време на изпълняването на работата. Последното се реализира и
чрез осъществяване задължението на работодателя за контрол за
15
изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите,
свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като
при установяването на такива да предприеме мерки, включително и
дисциплинарни за отстраняването на тези нарушения. Когато работодателят
не предприеме такива мерки, при наличието на постоянна практика,
нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила вследствие на това
трудова злополука, не се прилагат правилата на грубата небрежност по чл.
201, ал. 2 от КТ /Решение № 268 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2020
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров/. Действително, в
случая е имало проблем с ключалките на ремаркето, като не се установява
причината за това. Според св. СТ. и на него му се е случвало да не се
заключват вратите. В същото време няма данни за това, че е съобщено за
техническа неизправност по заключването на автомобила, респ. ремаркето на
работодателя. Не се установява и други шофьори да предприемат действия по
натискане на вратата с тежки товари, за да може да се затвори вратата.
Отчитайки проявената от пострадалия груба небрежност
определеното от съда обезщетение следва да бъде намалено на по 45 500
лв. за ищците Г. Г. М. , Г. А. М., и за П. И. Г..
По обратните искове:
В решение № 141 от 1.08.14 г. по гр. дело № 5015/13 г. на 4-то г. о. на
ВКС, е прието, че солидарността може да бъде последица както от един, така
и от различни юридически факти (т. н. неистинска солидарност). Когато
организацията на работата, ръководството и контролът и са осъществявани
едновременно от служители на две отделни предприятия, отговорността за
непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред увреденото
лице е солидарна (Постановление № 17 от 18.11.1963 г., Пленум на ВС).
Когато едно от предприятията е и работодател на пострадалия, то неговата
отговорност се реализира по реда на чл. 200 КТ (Тълкувателно решение № 45
от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК), отговорността на преките
причинители на деликта е по чл. 45 ЗЗД, а тази на предприятието възложител
на работата – по чл. 49 ЗЗД. Пострадалият разполага с възможност да насочи
иска си срещу всеки един от отговорните за вредите или да претендира
солидарното им осъждане.
В случая с първоначалния иск е ангажирА. единствено отговорността на
16
работодателя, който от своя стрА. предявява обратни искове срещу
отговарящите солидарно с него лица за настъпване на злополуката според
така изложените твърдения. Спорният по делото въпрос е дали същите следва
да носят отговорност за настъпилата злополука, т.е. техни противоправни
действи/бездействия да стоят в причинна връзка с настъпилия инцидент.
Съдът намира, че исковете са основателни.
В конкретният случай, между ФИРМА АД и ОП СПТО е било сключено
споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труда при едновременната работа на обекта, както бе посочено по-горе.
Съгласно споразумението ОП СПТО се задължава да контролира спазването
от стрА. на ФИРМА АД на тези правила. Задължение на ОП СПТО е и да
информира за специфични рискове при работа в предприятието, да проведе
начален инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд на
работниците на изпълнителя, които работят и/или посещават предприятието.
От изложеното следва, че ОП СПТО също е следвало да упражнява контрол
по отношение спазването правилата за безопасност и здраве при работа, в т.ч.
и по отношение служителите на ФИРМА АД. Организацията на работата,
ръководството и контролът й са осъществявани едновременно от двете
отделни предприятия, като отговорността за непозволено увреждане е и на
двете, заради което следва да бъде ангажирА. и неговата отговорност.
По делото се установи, че в причнно-следствена връзка с настъпването
на злополуката е вдигането на балата, с която да се затисне вратата, с
мотокар, който е собственост на ОП СПТО и се е управлявал от служител на
ОП СПТО. Съгласно чл. 49 ЗЗД юридическите лица отговарят за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената
им работа. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по този законов текст е различна от договорната и деликтната
отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и виновно поведение,
с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадалия. В
този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Учреждението, организацията
или юридическото лице отговарят не за своя вина – действие или бездействие,
а заради вината - действието или бездействието на свои работници или
служители, на които са възложили работа.
17
Съдът намира, че отговорността на работодателя следва да бъде
ангажирА.. Л.Л. е служител на ОП СПТО. За да достигне до този извод съдът
взе предвид и констатациите в Протокол № ПР2021875 за извършена
проверка от ИА „Главна инспекция по труда“ /л. 193-194 от делото/, в който е
установено нарушение на чл. 164, ал.3, т.3 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване, а именно използване на
оборудване не по предназначение. В случая мотокарът е бил използван, за да
натисне вратата, което е извън установените правила за работа. От това
следва, че ОП СПТО не е упражнило в достатъчна степен контрол по спазване
правилата за безопасност на труда и като възложител на работата следва да
носи отговорност.
Такава носи и Л.Л., който въпреки проведените инструктажи, е
използвал мотокара не по предназначение, което е в причинна връзка с
настъпилата злополука. Следва да се отбележи, че по делото не се установява
мотокарът да е неизправен, като единствените доказателства в тази посока са
показанията на св. СТ., който сочи, че хидравликата изпускала. Не се доказа в
хода на делото дали това е действително така.
От изложеното следва, че ответниците по обратния иск също са
допринесли за трудовата злополука, и трябва да бъде ангажирА. и тяхната
отговорност, поради което предявеният по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен
иск от ФИРМА АД срещу СО и Л. е основателен.
Според чл. 121 ЗЗД солидарността не се предполага. Съгласно чл. 53
ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Тази тяхна солидарна отговорност обаче е пред увреденото лице. Този, който
е платил на основание чл. 200 КТ, не става с това пострадал по смисъла на чл.
53 ЗЗД , поради което и задължението на причинителите на вредите, за които
той е платил, не става солидарно. От това следва, че този, който е заплатил
вредите, може да търси от всеки причинител само припадащата му се част
съобразно със степента на причиняването. /т. 5 Постановление № 17 от
18.XI.1963 г./.
В причинна връзка с настъпилия инцидент е поведението, както на
ищеца, така и на ответниците по обратните искове. Съобразявайки
конкретното нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на
18
труд, конкретните действия на Л.Л., взаимовръзката между поведението им ,
съдът намира, че приносът за настъпване на тежкия трудов инцидент не може
да се разграничи, т. е. те поравно са допринесли за смъртта на АтА.с М.,
поради което във вътрешните отношения (по правилата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД)
отговарят поравно за причинените на ищците по първоначалните искове
неимуществени вреди, именно до размер от 45 500 лв. / всеки от тях за по
22 750/.
Предвид изложеното по-горе , и доколкото не е налице солидарност
между третите лица- помагачи на ответника , а същите отговарят разделно и
поравно , то следва предявеният иск от 10 000 лв. за солидарно осъждане на
ответниците , да бъде уважен спрямо всеки един от тях до размер от 5000лева
.
По разноските
Искане за възлагане на разноски е направено от ищците, но същите не са
ангажирали доказателства за направата на такива. От другите страни в
производството не е направено искане.На основание разпоредбата на чл. 78,
ал.6,ГПК в полза на съда следва да се присъдят дължимите разноски
съобразно размера на уважените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА " ФИРМА" АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: гр. ФИРМА на основание чл. 200, ал.1 КТ да заплати на Г. Г. М.,
ЕГН: ******, действаща чрез своя законен представител Г. А. М., с адрес: гр.
АДРЕС, сумата от 45 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени
болки и страдания от смъртта на АтА.с Г.ев М. в резултат на трудова
злополука, настъпила на 04.08.2020г., ведно със законната лихва считано от
04.08.2020г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 45 500 лв. до пълния предявен от 150 000
лв.
ОСЪЖДА " ФИРМА" АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
19
управление: гр. ФИРМА на основание чл. 200, ал.1 КТ да заплати на Г. А. М.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. АДРЕС, сумата от 45 500 лв., представляващи
обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на АтА.с Г.ев М. в
резултат на трудова злополука, настъпила на 04.08.2020г., ведно със
законната лихва считано от 04.08.2020г. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 45 500 лв. до
пълния предявен от 150 000 лв.
ОСЪЖДА " ФИРМА" АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: гр. ФИРМА на основание чл. 200, ал.1 КТ да заплати на П. И. Г.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. АДРЕС, сумата от 45 500 лв., представляващи
обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на АтА.с Г.ев М. в
резултат на трудова злополука, настъпила на 04.08.2020г., ведно със
законната лихва считано от 04.08.2020г. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 45 500 лв. до
пълния предявен от 150 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. М. с ЕГН ********** с адрес гр.
АДРЕС срещу "ФИРМА" АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: гр. ФИРМА, иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ за
заплащане на сумата 20 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени болки и страдания от смъртта на АтА.с Г.ев М. в резултат на
трудова злополука, настъпила на 04.08.2020г., ведно със законната лихва
считано от 04.08.2020г. до окончателното им изплащане .
ОСЪЖДА С., с адрес: гр. АДРЕС да заплати на ФИРМА АД, ЕИК:
*****, седалище и адрес на управление: гр. ФИРМА сумата от 5 000 лв./
частичен иск от 40 000 лв./, представляваща приспадаща му се част от
обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на АтА.с Г.ев М. в
резултат на трудова злополука, настъпила на 04.08.2020г., ПРИ УСЛОВИЕ,
че тази сума бъде заплатена от "ФИРМА " АД, ЕИК: ***** на Г. А. М. с
ЕГН **********, Г. Г. М. с ЕГН ********** , или на П. И. Г. с ЕГН
********** .
ОСЪЖДА Л., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. АДРЕС да заплати
на "ФИРМА" АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. ФИРМА
сумата от 5 000 лв. /частичен иск от 40 000 лв./ , представляваща приспадаща
му се част от обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на
20
АтА.с Г.ев М. в резултат на трудова злополука, настъпила на 04.08.2020г. ,
ПРИ УСЛОВИЕ, че тази сума бъде заплатена от "ФИРМА" АД, ЕИК:
***** на Г. А. М. с ЕГН **********, Г. Г. М. с ЕГН ********** , или на П.
И. Г. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 ГПК "ФИРМА" АД, ЕИК: *****,
седалище и адрес на управление: гр. ФИРМА да заплати по сметка на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 5460 лева – държавна такса върху
размера на уважените спрямо ответника искове.
Решението е постановено при участието на Л. с ЕГН ********** и С. ,
като трети лица-помагачи на ответника „ФИРМА „АД, ЕИК ***** .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21