РЕШЕНИЕ
№ 1576
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330110601 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против Е. И. Н. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед № 737/27.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 883/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, X граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода от 21.10.2014 г. до 20.09.2018 г. в размер на сумата от
441, 02 лв. за обект, находящ се в гр. П., *****, както и за установяване на
изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от
31.12.2014 г. до 31.12.2020 г. в размер на сумата от 133, 73 лв., ведно със
законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 19.01.2021 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало
облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при
1
Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в
сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № *****, не заплатил за
периода от 21.10.2014 г. до 20.09.2018 г. дължимата цена за доставка на
питейна вода до обект, находящ се в находящ се в гр. П., *****. Твърди, че
ответникът има качеството потребител по отношение на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № *****, в който са монтирани два водомера – с №
***** и с № *****. Сочи, че партидата за имота е открита на основание
заявление, депозирано от ответната страна на 07.05.2012 г. Сочи, че
стойността на претендираните услуги е начислена на основание показанията
на карнетите, снети чрез реален отчет, за което в изготвените карнети
фигурират подписи на потребителя, респ. на негов представител. Поддържа,
че до ответната страна е изпратена покана за доброволно изпълнение,
получена лично на 18.03.2016 г. Поради неизпълнение на задълженията в срок
длъжникът изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявените искове.
Ответната страна Е. И. Н., чрез назначения й от съда особен
представител адв. О.Д., е депозирала в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Твърди, че към исковата молба не са представени
доказателства, от които да се установява, че ответната страна има качеството
на потребител на ВиК услуги по смисъла на закона. Твърди, че от данните по
делото не следвал извод, че ответната страна е сила собственик, респ.
ползвател на посочения от ищеца имот за процесния период. Твърди, че в
производството по делото не са представени доказателства, че ответната
страна черпи питейна вода, доставяна от „Водоснабдяване и канализация“ –
гр. Пловдив, както и че използваната вода се отвежда от технически
съоръжения на ищеца. Поддържа, че не се сочат доказателства по смисъла на
чл. 8 от ОУ, че ищцовото дружество е доставило от водоснабдителната си
система до сградната водопроводна инсталация питейна вода, както и че
отведената употребена отпадна вода е пречистена чрез изградена от ищеца
техническа инфраструктура. Счита исковата молба за нередовна, доколкото
не е посочено какви суми се претендират за доставена питейна вода и какви –
за отведена канална вода. Сочи, че представените по делото карнети не са
водени редовно и съгласно условията на ОУ, тъй като предвид липсата на
подпис на потребителя не е спазена процедурата по чл. 23, ал. 4 ОУ. Сочи, че
2
дори да се приеме, че потребителят е отказал да подпише карнетите,
последното е следвало да се удостовери със свидетели. Твърди, че не са
налице данни отчетът да е извършен в присъствието на потребителя, което
води до нередовност на процедурата по снемане на показания. Прави
възражение за погасяване по давност на вземанията, претендирани от ищеца.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически
факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне
за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги
получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в
твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на
каналната вода.
Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и
за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на
отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този
договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи
условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.
11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
3
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и
опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.
Така представените документи представляват частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния
издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено
от субекта, сочен като техен издател.
Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение №
ОУ-027/09.06.2006 г., който е приложен в заповедното производство, в хода
на което е издадена заповедта за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът дължи заплащане на цената за
предоставените услуги в качеството му на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги като собственик на обект, находящ се в гр. П, *****,
т. е. че той е страна по процесното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г.
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени
на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1.,
т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в
етажната собственост. Следователно, страна по сключения договор за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили
4
установените в Общите условия облигационни задължения.
В производството по делото е представена справка от Агенция по
вписванията, от която се установява, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в града, находяща се в гр. П, *****.
По делото е представена данъчна декларация, депозирана по
отношение на недвижим имот, находящ се в гр. П, *****. Данъчната
декларация е депозирана от страна на Н. Т. Н., като последният е декларирал,
че не е единствен собственик на недвижимия имот. В Таблица № 1, Раздел III
„Собственици“ последният е посочил, че процесният недвижим имот е
съсобствен между него и Е. И. Н. по силата на договор за покупко-продажба
от 26.02.1991 г. Двамата съсобственици са посочени последователно един
след друг, съобразно указанията за попълване на декларацията, в която е
указано, че при съпружеска имуществена общност съпрузите се вписват
винаги един след друг.
В Таблица № 4 към Част II „Сграда и обекти в нея“ е посочено, че
всеки един от съсобствениците притежава по ½ ид.ч. от правото на
собственост, като Н. Т. Н. е декларирал, че жилището е основно за него и
другия съсобственик, с отбелязване в съответната графа от таблицата.
От така представените доказателства, според съда в настоящия съдебен
състав, се установява, че ответната страна е собственик на процесния
недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност,
съобразно отбелязването в представената по делото декларация по отношение
на имота.
Следователно и по така изложените съображения следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 32 СК, по силата на която съпрузите
отговарят солидарно за заплащане на текущите разходи, какъвто разход
представлява задължението за заплащане на водоснабдителните и
канализационни услуги.
Тези обстоятелства се установяват и от представеното по делото
Заявление за промяна на партида от 17.05.2012 г., депозирано от Н. Т. Н., в
което е посочено, че нов клиент е ответната страна.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, което следва да намери приложение и в настоящия случай, макар и да е
5
постановено досежно потребителите на топлинна енергия, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Прието
е, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
За процесния период ответникът е титуляр на партидата на имота при
ищцовото дружество – клиент с абонатен номер *****, което обстоятелство
се установява от приложената по делото справка за абонат, и е задължено
лице по смисъла на посоченото тълкувателно решение.
От показанията на свидетелката С. Д. Г., заемаща длъжност „инкасатор
плащане“ при ищеца, се установява, че последната е осъществявала отчет на
процесния обект за периода от 2017 г. до 2019 г.. Свидетелства, че обекта е с
два водомера – баня и кухня, както и че обектът е с труден достъп, тъй като за
посочения период от две години е влизала два пъти в последния.
Свидетелства, че е отчитала по водомер, като сградата е водоснабдена. Сочи,
че трябва да има подпис на клиента, когато отчетът е реален. Излага пред
съда, че когато абонатът не отговаря, попълвали информация, че лицето не е в
имота, като максималният период е от една година. Сочи, че е уведомявала
потребителите за задълженията и е получила обещание, че ще започнат да
плащат.
Съдът цени показанията на тази свидетелка на основание чл. 172 ГПК
като безпротиворечиви и житейски логични, като в хода на делото не се
събраха данни за наличие на конкретна заинтересованост на свидетеля от
правния спор, негов предмет.
В производството по делото са приложени два броя карнетни листа, в
6
които е посочено начисляваното количество потребена питейна и отведена
канална вода, като карнетните листове не носят подписа на потребителя в
полетата срещу датата на отчитане. Липсва подпис срещу снетите данни за
месеците, включени в процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Общите условия на
дружеството показанията на водомерите на водопроводни отклонения се
отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от един месец - за
потребители по чл. 3, т. 2 и 3 и за общи водомери на сгради- етажна
собственост. В разпоредбата на ал. 4 е установено, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, които може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора.
С разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е установено, че отчетените
данни по се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
В случая от представените по делото карнети, установяващи стойността
на потребените услуги, не се установява да е спазена процедурата за отчет,
установена в Общите условия на ищцовото дружество. В приложените
карнетни листове е посочено реално количество на отчетена и потребена
питейна вода и канализационни услуги, като не е поставен подпис на
потребителя, т.е. не се установява, че отчитането е осъществено в негово
присъствие или присъствие на негов представител. Същевременно в
карнетите не са налице данни, че до имота не е осигуряван достъп, за да се
приеме, че е налице друг ред за отчитане, извън този на реалния отчет.
Предвид горното така представените от дружеството - ищец писмени
доказателства не могат да установят твърдението му за доставени на
ответника стоки и услуги.
При липса на подпис на съответния потребител или негов представител
относно данните за водомера, не може да се приеме, че констатирането им,
респ. служебното начисляване именно на посоченото количество, са
7
извършени законосъобразно, предвид нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Следва да се посочи, че предвид оспорването на ответника, че услугите
са реално доставени и потребени чрез водоснабдителната и канализационната
мрежа на ищцовото дружество, последното не е освободено от задължението
да установи размера на потребеното количество вода и стойността му. Това се
налага и предвид своевременно извършеното оспорване с отговора на
исковата молба. Приложените по делото карнетни листове представляват
частни свидетелстващи документи, които не носят подписа на ответната
страна. На основание чл. 180 ГПК същите имат само формална
доказателствена сила - т.е. доказват, че съдържащите се в тях изявления са
направени от лицето, което ги е подписало.
Ищецът не доказва по какъв начин е отчетена консумираната вода, на
каква база са извършени съответните записвания и отчетените разлики, и
защо възлизат в този размер. В този смисъл са показанията на свидетелката,
която посочва, че достъпът до имота е бил затруднен, като при реалния отчет
би следвало да е налице подпис на потребителя. В този смисъл тези
обстоятелства останаха недоказани и от представените по делото карнети, за
което вече бяха изложени съображения от състава на съда.
Предвид недоказването по категоричен начин на точното количество на
начислена вода, дали в действителност е имало предпоставки за служебно
начисляване, на каква база са извършени записванията и предпоставките за
това, то предявеният иск за главницата следва да бъде отхвърлен изцяло.
Искът за акцесорното вземане, като обусловен, следва главното вземане,
поради което същият като неоснователен, също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото в полза на ответника се следват разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като
такива в производството не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
8
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250, против ЕМ. ИВ. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
П, *****, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в
Заповед № 737/27.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 883/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
X граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за
доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 21.10.2014
г. до 20.09.2018 г. в размер на сумата от 441, 02 лв. за обект, находящ се в гр.
П, *****, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното
парично задължение за периода от 31.12.2014 г. до 31.12.2020 г. в размер на
сумата от 133, 73 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.01.2021
г., до окончателното й заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
9