О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
16.12.2020г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №12546/20г., намира следното:
Производството е образувано по частна жалба
на Е.З.К. *** срещу Определение №1498 от
14.10.20г., постановено от съдия по вписванията при СРС по заявление вх.№58568/14.10.120.,
с което е отказано вписване на Протокол-спогодба по гр.д.№76640/2015г. относно
поставяне в дял на недвижим имот на Е.З.К., находящ се в гр.София с идентификатор
№68134.4324.4513
Жалбоподателката твърди, че е представила
всички изискуеми документи от закона. Иска се отмяна на постановения отказ.
Частната жалба е подадена в срок против
подлежащ на обжалване акт и от субект с наличието на надлежна активна
процесуална легитимация, поради което е допустима, а по същество е основателна
по следните съображения.
Със заявление вх.№58568 от 14.10.2020г. Е.К. е
поискала вписване на Протокол от 28.07.2020г. по гр.дело №76640/2015г. на СРС
за съдебна спогодба. В молбата е посочен като предмет – поземлен имот с
идентификатор 68134.4324.4513 по КККР на гр.София, с площ от 518кв.м., находящ
се в гр.София, р-н Овча купел, в.з.“Люлин“, квартал 20, ул.“Пъстроцветна“,
трайно предназначение – урбанизиран незастроен имот за жилищни нужди, с
посочени съседи. Била е представена данъчна оценка на имота от 12.10.2020г., скица
от 08.10.2020г., удостоверение № 25-228809 от 21.09.2020г. на АГКК, преводно
нареждане за заплатена държавна такса.
С определението си съдията по вписванията е
приел, че следва да бъде постановен отказ от вписване на протокол – спогодба от
28.07.2020г. с мотив, че е недопустимо
частично вписване относно имот, поставен в дял само на единия съделител,
следвало да се впише акта в цялост за всички дялове. Посочено е, че не са
представени документите, касаещи вписване на имота, поставен в дял на А.Аи че
не била заплатена държавна такса за имота на А..
С оглед на така установеното съдът приема от
правна страна следното.
Изводите на съдията по вписванията са
неправилни и водят до незаконосъобразност на обжалвания отказ, който следва да
бъде отменен. Жалбоподателката Е.К. е поискала вписване на придобития от нея
недвижим имот ПИ с идентиф.№68134.4324.4513 по КККР на гр.София, с площ от
518кв.м., находящ се в гр.София, р-н Овча купел, в.з.Люлин, ул.“Пъстроцветна“,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване - незастроен имот за жилищни
нужди, при съседи ПИ с идентиф.№68134.4324.1064, ПИ с идентиф.№68134.4324.4512
и ПИ с идентиф.№68134.4324.1063. Заявителката е представила удостоверение за
данъчна оценка на имота от 12.10.2020г., като е заплатила дължимата за нейния
дял държавна такса, представила е скица на поземления имот, издадена от Служба
по геодезия, картография и кадастър гр.София от 08.10.2020г. и други относими
документ, касаещи имота.
Вписването има оповестителен характер и се извършва в службата по вписванията по
местонахождението на недвижимия имот - чл.7 от Правилника за вписванията.
Нормите на чл.4-8 от ПВп очертават параметрите
на дължимата от съдията по вписванията
формална проверка на подлежащия
на вписване акт. Т.е., съдията по вписванията може да откаже
исканото вписване, само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен в
предвидената от закона и Правилника за вписванията форма,
ако няма необходимото съдържание
- индивидуализация на страните и на имота и ако не е внесена необходимата
държавна такса за вписване. На друго основание, вписване в нотариалните книги
не може да бъде отказано. В този смисъл се следва съобразяване и със
задължителната практика на ВКС, проведена с ТР №7/24.ІV.2013г. по тълк. д. № 7/2012г.
В чл.6 ал.1 от ПВп са посочени реквизитите,
на които трябва да съответства съдържанието на подлежащите на вписване актове.
С разпоредбата на чл.8 от Правилника,
законодателят е очертал кръга на лицата, легитимирани да искат вписването. Като
по смисъла на цитираната подзаконова норма тази възможност е предоставена в
право на всяко, имащо интерес от вписването
лице.
Разпоредбата на чл.32а от Правилника за
вписванията недвусмислено определя формулировка за компетентността на съдията
по вписванията досежно дължимата проверка за съответствие на представения за
вписване акт с изискванията на закона. Oбхвата на проверката, която следва да
извърши съдията по вписванията е от строго формален характер. Съобразно
посоченото по – горе съдията по вписванията може да осъществява контрол върху
подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за
вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия.
От доказателствата по делото се установява,
че с подаденото заявление от Е.К. съдията по вписванията е бил редовно сезиран
с искане за вписване на собствен й недвижим имот, придобит на основание съдебна
спогодба от 28.07.2020г. В приложение към заявлението са подадени всички
необходими за вписването документи и доказателство за заплатена държавна такса.
Не само че е допустимо да бъде извършено вписване на един имот от представената
съдебна спогодба, но е и неправилно да бъде задължавана заявителката да
представя документи и да прави разходи за чужд имот, какъвто е описания в
спогодбата имот, придобит от А.З.А..
Обжалваният отказ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен,а преписката да се върне на съдията по вписванията за да
извърши исканото вписване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №1498 от 14.10.20г.,
постановено от съдия по вписванията при СРС по заявление вх.№58568/14.10.120.,
с което е отказано вписване на Протокол-спогодба по гр.д.№76640/2015г. относно
поставяне в дял на недвижим имот на Е.З.К., находящ се в гр.София с
идентификатор №68134.4324.4513.
Връща преписката на съдия по вписванията при
Софийски районен съд с указания да извърши исканото вписване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.