Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 17.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Б.а
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Б.а КАНД
№ 218 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Дирекция“Инспекция по труда“-Шумен,
депозирана от Директора, срещу Решение №
335/03.08.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 701/2020г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 27-0000984/12.03.2020г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на основание
чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на „К.3.“
ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
извършено нарушение по чл. 121а, ал. 1, т. 1а от Кодекса на труда КТ/ и чл.
121а, ал. 8 от КТ, във вр. с чл. 6, ал. 4 Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги /НУРКИРСРПУ/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В тази връзка
жалбоподателят сочи, че съдебният състав не е изследвал в пълнота приобщените
доказателства .Излага съображения, че представените след проверката разходен
касов орден и ведомост за заплати за м.декември 2019год. съставляват документи
с частен характер, които лесно могат да бъдат антидатирани и са изготвени
единствено за целите на административно наказателното производство, които по
никакъв начин не доказват, че на лицето е било изплатено дължимото трудово
възнаграждение за процесния месец в пълен размер към датата, на която е
следвало и същите неправилно били кредитирани с доверие от първоинстанционния съд.
Поддържат се и твърдения за безспорната
установеност и доказаност на визираното
в наказателното постановление нарушение, вменено на дружеството ,както и за
липсата на предпоставки за прилагане на привилегирования състав на чл.415в ал.1
от КТ По тези съображения се отправя искане за отмяна на обжалвания съдебния
акт и за потвърждаване на процесното наказателно постановление. В съдебно заседание
касационният жалбоподател не се представлява от пълномощник.От същия е
депозирано писмено становище, с което подкрепя касационната жалба по изложените
съображения и претендира присъждане на сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна „К.3.“ЕООД,
***, чрез пълномощника си-адв.Б.Б. от АК-Шумен оспорва касационната жалба като
неоснователна и излага доводи за законосъобразност на процесното решение.
Претендира присъждане на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството „К.3.“ ЕООД,
с ЕИК ********* е с предмет на дейност строително-монтажни работи.
На 07.02.2020г. била
извършена проверка на документи по спазване на трудовото законодателство и
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ от компетентни
длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен във връзка с
Програма 1, мярка № 6 „Осъществяване контрол по спазване на законодателните
изисквания за командироване и изпращане на работници в рамките на предоставяне
на услуги“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“. При проверката, било установено, че дружеството, в
качеството му на работодател, при осъществяване на дейността си командирова
работници в Кралство Белгия в рамките на предоставяне на услуги в друга държава
- членка на европейския съюз по договор с „МSL Революсион“.
Било установено че
търговецът сключил трудов договор № 1/17.01.2019 г. с лицето С.И.С., като
последният бил назначен на длъжност „общ работник в строителството“, при пълно
работно време с уговорено трудово възнаграждение от 1880 лв. Също така било констатирано,
че със Заповед № 23/01.12.2019г. С.С.бил командирован да осъществява трудовите
си задължения в гр. Лиеж, Кралство Белгия, със задача – довършителни работи за
срок от 10 дни, считано от 01.12.2019 г.
След извършване на
справка в националния уебсайт на Кралство Белгия –
http://www.emploi.belgique.be/fr/themes/remuneration/salaires-minimums-par-sous-commissios-paritaire/banque-de-donnees-salaires,
било установено, че минималната ставка след 01.10.2019 г. за I категория
/неквалифициран/ труд за възрастни работници в строителството е в размер на
14.590 евро на час. Прието било, че дружеството – жалбоподател „К.3.“ ЕООД,
в качеството му на работодател, при осъществяване на дейността си е начислило и
изплатило на общия работник в строителството С.И.С., командирован в рамките на
предоставяне на услуга /строително – монтажни работи/ в гр. Лиеж, Кралство
Белгия, брутно трудово възнаграждение за месец декември 2019г. за отработени 10
дни в размер на 989.47 лева /на база основно месечна заплата 1880 лв./, което е
по-малко от дължимото минимално такова съгласно минималната ставка на
заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава /14.590
евро/час/. Впоследствие резултатите от проверката били обективирани в Протокол
за извършена проверка на 07.02.2020г. – на документи, представени в Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в
двадесет и една точки в съставения протокол. В точка девет отдадените с
протокола за извършената проверка предписания било записано: „Работодателят да
начисли и да заплати остатъка от трудовото възнаграждение за месец декември
2019г. на общия работник в строителството С.И.С., командирован в рамките на
предоставяне на услуга /СМР/ на територията на Кралство Белгия, до минималната
ставка за заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата
държава /14.590 евро/час/ – чл. 6, ал. 4
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ, обн. ДВ бр. 2/2017
г./, във вр чл. 121а, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от Кодекса на труда, във връзка с
което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение -
28.02.2020г. Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на
управителят на дружеството на 12.02.2020г.
Въз основа на установените
факти, на 12.02.2020г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 27-0000984, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги /обн. ДВ бр. 2/2017 г./, във вр. чл. 121а, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от
Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствие на представляващия
дружеството, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие,
дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е
депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите в административнонаказателната преписка било
издадено и процесния правораздавателен акт.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Въз основа на анализ и преценка на съвкупния
доказателствен материал по делото съдебният състав извел и решаващия правен
извод относно липсата на безспорна установеност извършване на вмененото на
дружеството административно нарушение, обуславящо възможността за ангажиране на
административно наказателна отговорност
по чл.414 ал.1 от КТ, с оглед на което наказателното постановление, с което на
дружеството е била наложена имуществена санкция е било отменено.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че
решението е правилно и законосъобразно, като
постановено при изяснена фактическа обстановка, в съответствие с установените
релевантни за спора факти и обстоятелства.
Правните си изводи съдебният състав е
формирал въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, сред които
съставеният Протокол за извършена проверка и представената към момента на
проверката Разчетно-платежна ведомост за месец декември 2019г. на „К.3.“ ЕООД,
в която бил отразен размер на основната заплата на С.С.в размер на 1880 лева,
отработени 10 дни, заплата за отработените дни 989.47лв. и сума за получаване
767.81лв. В хода на съдебното производство пред съда е представен разходен
касов ордер№004 от 07.01.2020г. за заплатена заплата на С.И.С. за месец декември
2019г. в размер на 1771.43 лева, подписан от работника, а след съставяне на
АУАН от страна на дружеството на 26.02.2020г. била представена нова ведомост за
заплати за м. декември 2019г., в която била отразена основна заплата за С.С.в
размер на 2462.88 лева и сума за получаване в размер на 1911.15 лева.
Първоинстанционният съд възприел за резонни релевираните от органа доводи, че същите
съставляват частни документи, които могат да бъдат антидатирани, респективно
изготвени за целите на административно наказателното производство, с оглед на
което извършил преценката на същите и ги кредитирал въз основа на съвкупния
доказателствен материал по делото. В тази връзка съобразил, че от друга страна,
касаторът представил пред въззивната инстанция Протокол Приложение 9 към чл. 8,
ал. 7 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, и Декларация образец
1 за заплатени на С.И.С. осигуровки върху трудово възнаграждение в размер на
2285.73 лева за месец декември 2019г. Задължението за подаването на Декларация
образец 1 произтича от Наредба№ Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, в сила от 3.01.2020г., като съгласно 4, ал. 1, б. „а“ от същата наредба
Декларация образец № 1 се подава за всеки календарен месец до 25-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а при начислено или
изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в
който е начислено или изплатено възнаграждението.Въз основа на доказателствата
по делото съдът приел,че Декларация за м.декември 2019г. е подадена от дружеството
своевременно и не е била коригирана, което обуславя извода, че не съществува
твърдяното от органа антидатиране.
За изясняване на обстоятелството за момента на заплащането
на дължимото трудово възнаграждение и неговият размер по искате на дружеството
е била допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото
лице, на база събраните по делото доказателства и след проверка в
счетоводството на дружеството установило, че на С.И.С. за м.декември 2019год. „К.3.“ЕООД
е изплатило брутно трудово възнаграждение в размер на 2 462.88лв.,данъчна основа
за ДОД е в размер на 2123.50лв.,данъка е в размер на 212.35лв.,а нетното
възнаграждение възлиза на 1911.15лв.Данните от заключението на вещото лице по
ССИЕ, изготвени и на база представената нова ведомост за заплати за 2019год. и
РКО. Данните от подадената от дружеството Декларация за м.декември 2019год.
сочат,че осигурителният доход и брутното трудово възнаграждение са в размер на
2285.73лв.,данъчната основа за ДОД е 1970.76лв.,данъка 197.07лв. и нетно
възнаграждение 1773.68лв.,а отделно на лицето Сали въз основа на РКО№23/1.12.2019г.
са били изплатени 1250евро за „командировки“,въз основа на което, правилен и
законосъобразен и обоснован от съвкупния доказателствен материал по делото е
изводът на първоинстанционният съд, че преди извършване на проверката от
07.02.2020год. дружеството е декларирало относно работника С.И.С. отработени 10
дни за м.декември 2019г /при 19 работни/,при 8 часа,9 дни неплатен отпуск
осигурителен доход и брутно възнаграждение в размер на 2 285.73лв.,респективно
нетно възнаграждение 1773.68лв.,което е и размера на заплатеното на работника
за м.декември 2019год. нетно трудово възнаграждение, явяващ се с 2.89лв. повече
от трудово възнаграждение, изчислено в размер на 1167.20евро /2282.84лв./за
посочения период,съобразно минималната ставка за заплащане в Кралство Белгия.
Въз основа на гореизложеното,касационният
съд намира обжалваното въззивно решение за валидно и допустимо ,правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и
своевременната претенция от страна на ответника за присъждане на направените
разноски за договорено и платено адвокатско възнаграждение, касационният състав
намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на “К.3.“ЕООД, *** сумата
от 444 /четиристотин четиридесет и четири/ лева.
Водим от горното и на основание 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 1, от АПК, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 335/03.08.2020г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 701/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“-гр.София да заплати на „К.3.“ЕООД *** сумата 444лв.
/четиристотин четиридесет и четири лева/,представляващи направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2.........................