Р Е Ш Е Н И Е
град София, 16.11.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№482 по описа за 2021 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №160947 от 27.07.2020г.,
постановено по гр.дело №10883/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ******, срещу Д.Х.Т., с ЕГН **********,
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 във вр. с чл.422
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1334.33 лв., главница, представляваща
стойност на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2017г. в имот с абонатен №292029, находящ се на адрес: град София, община Красна поляна, ж.к.“******, който период
включва дължимата сума за действително потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури с №**********/31.07.2015г.,
№**********/31.07.2016г. и №**********/31.07.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 07.06.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 196.44 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главния дълг за периода от 16.09.2015г. до 30.05.2018г., сумата
от 47.48 лв., представляваща цена на извършена
услуга "дялово разпределение" за периода от м.05.2014г. до
м.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 07.06.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 11.19
лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга
"дялово разпределение" за периода от 16.09.2015г. до 30.05.2018г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №37545/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, като
неоснователни.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца - „Т.С.”
ЕАД, с ЕИК ******, чрез
процесуален представител юрисконсулт Надя Кисьова, с която се обжалва изцяло постановеното
решение на СРС. Инвокирани са твърдения относно неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като постановено в
противоречие на материалния закон. Поддържа се, че неправилен и несъответстващ
на доказателствата по делото е изводът на СРС, че ответницата не е собственик
на процесния топлоснабден имот и респективно няма качеството на потребител на
топлинна енергия. Твърди се, че по делото са ангажирани писмени доказателства,
установяващи обстоятелството, че ответницата е титуляр на вещни права върху
процесния топлоснабден имот, поради което дължи заплащане на доставената в
имота топлинна енергия за исковия период. По изложените аргументи моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови
друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира
присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна - Д.Х.Т., с ЕГН **********, чрез назначен особен
представител адв.С.Д., депозира писмен отговор, в който взема становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба, като излага подробни доводи за
неоснователност на заявените искови претенции. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Трето
лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД, не депозира писмен отговор и не взема становище
по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Д.Х.Т., при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д.№37545/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, въззивникът-ищец - „Т.С.”
ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 07.06.2018г. и е постановена на 06.08.2018г.
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Д.Х.Т. да заплати посочените в заповедта суми. Издадената заповед
за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК е връчена на длъжника - Д.Х.Т. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск за
вземането си. В дадения едномесечен срок заявителят е предявил срещу длъжника - Д.Х.Т. установителни искове за сумите, посочени в заповедта
на изпълнение, които са допустими.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Д.Х.Т. при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
неоснователност на предявените искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са
изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
Основният
спорен въпрос в първоинстанционното производство, пренесен и във въззивното
производство с оглед релевираните конкретни оплаквания във въззивната жалба, е
свързан със съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, респ. дали
ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. Настоящият
състав счита, че този правопораждащ спорните права факт не е бил установен от ищеца,
чиято е била доказателствената тежест съобразно правилото на чл.154,
ал.1 ГПК.
Съобразно
действащата през исковия период нормативна уредба - чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ
(редакция след 17.07.2012г.) – всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за
топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. На
следващо място съгласно задължителните разяснения, дадени
в ТР №2/2017г. на ОСГК на ВКС, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т.2а, §1 ДР
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В конкретната хипотеза от събраните по делото доказателства не се
установява, че ответницата през процесния период се легитимира като собственик,
респективно ползвател на процесния топлоснабден имот, или е трето лице, което
със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, ползва за собствени битови нужди имота и същевременно е
сключил договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. При това положение се налага
единственият правилен извод, че ответницата няма качеството на
потребител на топлинна енергия за имота /или клиент на топлинна енергия/ и не
се явява материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск.
Наведеното във въззивната жалба твърдение, че по делото са приложени
доказателства, установяващи факта, че ответницата е носител на вещни права върху процесния
топлоснабден имот е неоснователно. По делото не са представени каквито и да е
било доказателства, установяващи факта, че ответницата притежава право на собственост/респективно учредено
вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот. В конкретната
хипотеза въпреки правилно указаната от СРС доказателствена тежест за ищеца за
установяването на правнорелевантния факт за валидно възникнала облигационна
връзка между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, не
са представени доказателства за установяване на главния факт, от който ищеца
извежда претенцията си, съответно няма направени
искания за събиране на такива. Предвид изложеното настоящият състав
намира, че по делото е останал недоказан факта, че ответницата - Д.Х.Т. е потребител
на топлинна енергия за исковия период по отношение на процесния топлоснабден
имот и между
страните е съществувало твърдяното облигационно правоотношение. В този смисъл ищецът не се легитимира като
кредитор на претендираната главница. А щом няма главно вземане, не може да има и задължение за обезщетение за забава.
Първостепенният съд е достигнал до същия правен
извод, на основание на който е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявеният
главен и акцесорен иск за установяване на дължимост по отношение на ответницата
на парични задължения, произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия
за исковия период от време. С оглед на изложените съображения и поради
съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но
поради липсата на доказателства за реално сторени такива, съдът не следва да се
произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№160947 от 27.07.2020г., постановено по гр.дело №10883/2019г. по описа на СРС,
ІІІ Г.О., 87-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1./
2./