№ 605
гр. Бургас, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.121 вр. чл.274 и сл.от ГПК.
Постъпила е частна жалба от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна “15, представляван от
изпълнителните директори Павлин Петров и Андрей Александров, подадена чрез
упълномощения му процесуален представител адв. Александър Бъчваров- САК, против
определение № 106 от 04.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 34/2022 г. по описа на РС –
Айтос, с което на основание чл. 105 вр. с чл. 119, ал. 4 от ГПК производството по делото е
прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд–Несебър.
В жалбата се изразява недоволство от атакуваното определение с твърдения, че
същото е неправилно. Жабоподателят счита, че доколкото искът касае вреди, причинени от
непозволено увреждане, независимо, че е предявен от застраховател, а не срещу такъв,
местната подсъдност на делото следва да се определи съгласно правилата на чл. 115, ал. 1 от
ГПК и по мястото на настъпване на увреждането /в случая в гр. Айтос/, който избор е
предоставен на ищеца. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да
постанови производството по делото да продължи в РС- Айтос. Към частната жалба са
приложени писмени доказателства.
В подадения в срока по чл.276, ал. 1 от ГПК писмен отговор ответникът „Несебър
Транс -2019“ ЕООД е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Посочил е,
че тъй като се касае за регресен иск, предявен на основание чл. 500 КЗ, с което е ангажирана
отговорността му по чл. 49 от ЗЗД, ответникът не се явява застраховано лице по смисъла на
чл. 2, ал. 2 от КЗ. Заявява, че местната подсъдност по предявения иск по чл. 500 от КЗ се
определя по общите правила на чл. 105 от ГПК, като поради направено своевременно
възражение по чл. 119, ал. 4 от ГПК делото следва да се разгледа по седалището му, което е
в гр. Несебър. Моли за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и
законосъобразно.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице,
1
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивният съд намира частната жалба за неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по исковата молба на
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за осъждане на ответника „Несебър Транс -2019“ ЕООД в
качеството на работодател на виновния водач К. И., да му заплати сумата от 4500 лв. –
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
1000/21/727/500653, причинена вследствие ПТП, настъпило на 11.09.2020г. в гр. Айтос.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е подало писмен отговор, в който е
направило възражение за местна подсъдност на делото, като е поискало делото да се изпрати
за разглеждане в Районен съд- гр. Несебър, в чийто съдебен район се намира седалището му.
С обжалваното определение, районният съд като е приел, че с оглед направеното от
ответника възражение по чл. 119, ал. 4 от ГПК местната подсъдност на предявения регресен
иск се определя по общата подсъдност по чл. 105 от ГПК, е прекратил производството по
делото и го е изпратил за разглеждане на Районен съд - Несебър, в който съдебен район
попада седалището на ответника.
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно, като
постановено при съобразяване на процесуалните правила, предвидени в ГПК.
В настоящия случай, предмет на делото е регресен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ вр.
с чл. 49 от ЗЗД, предявен от застраховател, изплатил обезщетение на увреденото лице срещу
ответника в качеството му на работодател на виновното за причиняване на щетата лице.
За разлика от общите норми на чл. 410 и чл. 411 от КЗ, уреждащи право на
застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице по
имуществено застраховане да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите,
регресното право по чл. 500 от КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона
от специален фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено само
при един вид застраховане - застраховката „Гражданска отговорност“, каквато е настоящата
хипотеза. В случая предявения иск има за предмет реализиране на регресното право на
застрахователя, а не от увреденото от непозволеното увреждане лице, с което се упражняват
права не директно срещу причинителя на вредата, а срещу работодателя- юридическо лице,
чиято отговорност е ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД. Затова в настоящата хипотеза
местната подсъдност на предявения регресен иск не може да се определи по избор на ищеца
- застраховател на основание чл. 115, ал. 1 от ГПК.
Не е налице и изборна подсъдност по смисъла на чл. 115, ал. 2 от ГПК, както
правилно е приел районния съд, тъй като същата е предоставена на разположение на ищци,
предявяващи исковите си претенции срещу ответник – застраховател, а настоящата
хипотеза не е такава.
По гореизложените съображения, следва, че в случая с оглед направеното от
ответника възражение по чл. 119, ал. 4 от ГПК в срока по чл. 131 от ГПК и поради липсата
на специални правила, предвидени в ГПК местната подсъдност на предявения иск по чл.
500, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 49 от ЗЗД се определя по общото правило на чл. 105 от ГПК -
по седалището на ответника. Затова настоящата инстанция намира, че съобразявайки
процесуалните правила на чл. 105 вр. с чл. 119, ал. 4 от ГПК правилно с обжалваното
определение РС- Айтос е прекратил делото пред себе си и го е изпратил на Районен съд –
Несебър, явяващ се местно компетентния съд съгласно правилата за общата местна
подсъдност по чл. 105 от ГПК, тъй като в неговия съдебен район се намира седалището на
ответника.
Предвид горното, обжалваното определение по чл. 118, ал. 2 от ГПК е правилно и
2
законосъобразно, тъй като е постановено при спазване на процесуалните правила за
определяне на местната подсъдност на делото, което води до извод за неоснователност на
частната жалба и налага същата да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 121 от ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна “15,
представляван от изпълнителните директори Павлин Петров и Андрей Александров,
подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Александър Бъчваров-
САК против определение № 106 от 04.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 34/2022 г. по
описа на РС –Айтос, с което на основание чл. 105 вр. с чл. 119, ал. 4 от ГПК
производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд–
Несебър.
ДЕЛОТО да се изпрати по местна подсъдност на Районен съд –Несебър.
Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд- Айтос.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3