Решение по дело №10040/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 март 2020 г.
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20207060710040
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 63

град Велико Търново, 13.03.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ                                                                          

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА

                                                                                  КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

 

при секретаря М.Н.

в присъствието на прокурора Донка Мачева,

разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10040 по описа на ВТАС за 2020 година и за да се произнесе съобрази:

 

Производство по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от ЗАНН.

Образувано по касационна жалба, депозирана от името на  Комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция - Русе, чрез упълномощения юрисконсулт.

Обжалва се Решение № 114/16.12.2019 г., постановено по НАХД № 217/2019г., с което състав на Районен съд - Свищов е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 2019-0048747/24.06.2019г., издадено от Директора на РД със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” на Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение по чл.9, ал.2 от Закона за защита на потребителите и на основание чл.198 от същия закон на „Камвел Карс“ ЕООД, град Свищов, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свищов, бул. „Петър Ангелов“, блок 2, вход „А“, ет.1, ап.2, , представлявано от Х.Х., е наложена имуществена санкция в размер на 300,00лв.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на  решението  на РС поради неправилно приложение на материалния закон. В частност за неправилното приложение на чл.28 от ЗАНН. Според касатора, РС неправилно е приел, че санкционираният е лишен от възможността да разбере за какво нарушение е обвинен, с което е нарушено правото му на защита. Намира, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила поради липсата на назначен преводач доколкото в ЗАНН няма подобно изискване за административнонаказателното производство. Допълва, че след като е упражнено правото на жалба против НП, липсата на превод в производството по установяване на нарушението не е попречила за реализиране на правото на защита. Намира за безспорно доказано извършеното нарушение.Навежда доводи, че районният съд неправилно е преценил нарушението за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Иска касационната инстанция да отмени Решението на РС и да потвърди НП.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба се представлява от упълномощения адвокат, който пледира решението на въззивния съд да остане в сила като правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Съдът, в качеството на касационна инстанция, взе предвид направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на атакуваното решение с оглед изтъкнатите в същата пороци. Служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на същото с материалния закон, съгласно чл.218,ал.2 от АПК. Като прецени доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против  съдебен акт, подлежащ на касация, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Процесното НП е издадено срещу търговеца „Камвел Карс“ ЕООД за това, че в стопанисвания от него обект /смесен магазин/ - минимаркет „Вардим“, находящ се в с. Вардим, община Свищов, ул. „Първа“ №28, е изложил за продажба следните стоки, които са били без задължителната информация на български език за производителя и вносителя /ако стоките са от внос/ - ел.крушка с т.м„Rif Refco Bulbs“ , 60 W, 220 V, made in P.R.C., цена 0,50 лева; ел. крушка с т.м. „BelliGHT“, 100 W, 1340 Lm, Polska; ел.крушка с т. м.„Еколукс“, 75 W, 220-240 V, цена 0,50 лева; батерия с т.м. „Toshiba“ 1,5V, АА, 6 RKG, без обявена цена и самобръсначка с т.м. „Жилет“, с което  нарушил чл. 9 ал. 2 от Закона за защита на потребителите. Направените констатации са обективирани в Констативен протокол №К-2676533/09.05.2019г. За нарушението е съставен АУАН №К-0048747/28.05.2019г. и въз основа на него е издадено обжалваното пред районния съд НП № 2019-0048747/2406.2019г. на директора на РД – Русе към Комисия за защита на потребителите, връчено на жалбоподателя на 28.06.2019г.

          РС е обсъдил по правилата на процесуалния закон приетите доказателства по делото и е разгледал доводите на страните. В резултат е приел, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като е налице несъответствие между словесното описание на нарушение и посочената като нарушена правна норма. Според въззивния съд в АУАН и НП административнонаказателното обвинение е за това, че липсва информация на български език, който да съдържа задължителна информация за производител и вносител /ако стоките са от внос/ на български език, а от друга страна посочената като нарушена правна норма – чл. 9, ал. 2 от ЗЗП изисква  стоката да е от внос, каквито твърдения липсват в НП. Подчертава, че санкционната норма на чл. 198 от ЗЗП е приложима за нарушения на изискванията за етикиране, а такова словесно описание на нарушението не е възприето в НП, където е посочено, че се предлагат стоки без информация на български език,  който да съдържа задължителна информация за производител, вносител/ако стоките са от внос/ на български език. Приел е, че като не е извършена преценка за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН от административнонаказващия орган и липсата  на конкретни мотиви за това, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Независимо от това е приел, че са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. С тези мотиви, РС е отменил НП.

         Настоящият състав на касационната инстанция сподели изводите на РС по фактите и правото. Решението на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Правилно е прието, че е налице несъответствие между словесното описание на нарушението в АУАН и НП и нарушената разпоредба като в случая не може да намери приложение чл. 53, ал. 2 от ЗАНН доколкото се касае за съществени факти, които обуславят обективните признаци на нарушението. От начина по който нарушението е описано не става ясно при проверката дали са липсвали етикети или такива са били поставени, но не се съдържали само посочената в АУАН и НП информация - за производителя и вносителя, ако стоката е от внос.

          Докато фактически е претендирано неизпълнение на задължение на търговеца да предлага стоки с етикети на български език с информация за производител/вносител, което обаче съставлява фактическият състав на нарушение по чл. 9, ал. 1 от ЗЗП, то юридически извършеното е квалифицирано като нарушение по  чл. 9, ал. 2 от ЗЗП. Последният текст обаче не съставлява фактически състав на нарушение, а само и единствено изчерпателно описание на това, какво следва да съдържа етикетът на стоката. В този смисъл, настоящата инстанция приема, че  разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗЗП няма самостоятелно правно значение и е във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗЗП. Законосъобразното издаване на НП изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в АУАН и НП, и посочените като нарушени правни норми. За обосноваване на санкцията следва да бъде посочена материалноправната норма, съдържаща предписание за конкретно задължително поведение. В случая, макар в НП да е посочено липсващата информация на български език – за производител, вносител, всъщност е посочена погрешна материална норма, която е нарушена с описаното в наказателното постановление деяние и е нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като по този начин е създадена неяснота относно приетото за осъществено изпълнително деяние. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице не е подведено под правилната правна норма, чието съдържание нарушава. Непосочването на правилното правно основание за налагането на имуществената санкция, като конкретна законова норма, води до издаването на НП в противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Нарушението е особено съществено и опорочава наказателното постановление до степен, неподлежаща на саниране и това препятства адекватното реализиране на правото на защита и целения възпитателен ефект на административнонаказателната отговорност.

          По отношение на оплакването на касатора, че неправилно случаят е приет за маловажен от РС, касационната инстанция намери за необходимо да посочи следното:

Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК. В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на нормата на чл.28 от ЗАНН следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК. При препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да намери  чл.93, т.9 от ДР на НК, а именно: "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

 В ЗАНН не е предвиден законов критерий за маловажни случаи на административни нарушения, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на конкретните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, стойността на вредата/респ. липсата или наличието на такава/, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения и др.

          В конкретния случай, обосновано е прието от РС, че е налице незначителен брой стоки, които не се съдържат посочената в АУАН и НП информация. От друга страна, след като не е посочено, че се касае за повече от една бройка от отделните видове стоки следва да се приеме, че се касае до единични бройки от отделните артикули. Следва да се съобрази и това, че нехранителните стоки, за които липсва информация, са на незначителна стойност, а провереният обект се намира в малко населено място, т.е. потокът от потребители, чиито права на информираност потенциално биха били засегнати от деянието, е незначителен. По делото липсват и доказателства търговеца да е наказван преди това за нарушение по ЗЗП,  както и за подадени жалби или сигнали от клиенти на наказания търговец, касаещи стоките, продавани в търговския обект, се налага извода, че не са настъпили вредни последици от нарушението. Обществените отношения, свързани със защита правата на потребителя, са засегнати в незначителна степен, а конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Затова налагането на санкция, предвидена в закона, не съответства на характера и тежестта на конкретното нарушение, поради което са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Като е постановил решение в този смисъл, РС е приложил правилно материалния закон.

          С оглед на изложеното, настоящият касационен състав на ВТАС счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Свищов за валидно, допустимо и правилно постановено, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, касационен състав на ВТАС

 

Р Е Ш И:

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114 от 16.12.2019 година, постановено по НАХД № 217 по описа за 2019 г. на Районен съд - Свищов.

 

Решението е окончателно.   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: