МОТИВИ към присъда по НОХД№2374/10г.
по описа на Пловдивския окръжен съд
Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Е.Н.А. и
същия е предаден на съд за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” от НК за това, че на ***.2010г. в гр.П. при условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не
по-малко от една година , изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК е
отнел чужда движима вещ – златно колие от 14 карата –
синджир с елементи форма на листенца – 13 грама по 38 лева на обща стойност 494
лева от владението на Л.П. *** с намерение противозаконно да я присвои, като е
употребил за това сила.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа
повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка описана в обвинителния
акт и квалификация на деянието. Счита, че направеното самопризнание от подсъдимия А , по реда на чл.371 т.2 от НПК, се подкрепя напълно от събрания в
рамките на наказателното производство доказателствен материал. По отношение на
реализацията на наказателната отговорност и предвид разпоредбата на чл.373 ал.2
от НПК предлага съдът да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода”, с
приложението на сега действащата разпоредба на чл.58а ал.1 от НК, при
балансиращи отговорността му обстоятелства и след редукцията с 1/3 да бъде постановено изтърпяването му при първоначален СТРОГ режим.
Подсъдимият Е.А. признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371 т.2 от НПК, и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В
последната си дума моли за справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия, адв.С., при пренията
изразява становище, че обвинението е
доказано по отношение на подзащитния й по несъмнен начин. Аргументите изложени
в пледоариите й са досежно размера на наказанието , като пледира при определянето му съдът да отчете оказаното
съдействие на органите на досъдебното
производство и изразеното искрено съжаление за стореното.
Съдът ,след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Е.Н.А. е роден на ***, живущ
***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен,
осъждан , с ЕГН**********.
На ***2010г. около 17.00 часа
свидетелката Л.П.А. се придвижвала в междублоковото пространство в близост до
детска градина *** в кв.***, гр.П. Докато вървяла забелязала две момчета ,които
я наблюдават. Единият от тях бил подсъдимия А., който тръгнал след нея, настигнал я и леко я
подминал. Минавайки пред св.А. подсъдимият се огледал дали наоколо има други
хора. След това се насочил към пострадалата, посегнал към врата й и скъсал със
сила златния синджир, който носила
във формата на колие.Свидетелката била толкова изненадана от действията на
нападателя, че дори не успяла да му
противодейства по някакъв начин. Веднага след като отнел синджира подсъдимият
избягал. Другото неизвестно лице, което било с него също избягало в неизвестна посока. Свидетелката
А. незабавно сигнализирала органите на VI РУ „Полиция” гр.Пловдив, като дала изключително
подробно описание на нападателя си. Пред полицейските служители – свидетелите Щ.,
М. и И., които посетили местопроизшествието,
пострадалата описала лицето, което я е нападнало като мургав младеж с черни
панталони с навити до глезените крачоли
и черна тениска. Органите на реда веднага преценили, че на това описание
отговоря подсъдимия А., тъй като сутринта на ***.2010г. били изпратени на ул.***,
където в безпомощно състояние вследствие на употреба на наркотици лежало лице, което установили, че е Е.А.. За
посочената констатация при посещението си на ул.*** служителите съставили карта образец за
съмнителни лица.
В хода на разследването при извършеното
разпознаване свидетелката А. категорично разпознала подсъдимия А., като лицето,
което я нападнало.
От заключението на стоковооценъчната
експертиза е установено, че стойността на златния синджир е 494 лева.
От заключението на съдебно-психиатричната
експертиза е видно, че подсъдимият Е.А. не страда от същинско психично заболяване психоза.Страда от психични и
поведенчески разстройства вследствие на
употреба на опиоиди. Хероинова
зависимост. Към момента на извършване на инкриминираното деяние е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си.
Гореописаната фактическа обстановка,
съдът прие за установена от прочетените на основание чл.283 от НПК
доказателства, събрани на досъдебното производство, по реда и със средствата
предвидени в НПК. Направеното от подсъдимия А. признание , по реда на чл.371 т.2 от НПК, на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от следните
събрани на досъдебното производство доказателства – от показанията на
свидетелите Л.П.А., К.С.К., Й.Н.Щ., Н.Д.М., К.Г.И., от заключението на стоковооценъчната експертиза, от заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза, протокола за разпознаване на лица , протокол за оглед на
местопроизшествие , характеристична справка и справка за съдимост.
При
така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка, Съдът намира,
че с деянието си подсъдимият А. е
реализирал от обективна и от субективна
страна съставомерните елементи на престъплението грабеж.
От обективна страна на ***2010г. в гр.П. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението грабеж чрез принуда изразена в първата й форма – сила – обективирана
в дърпане и късане на синдижра от врата на
пострадалата. В резултат на така
упражнената принуда, възприета от
св.А. като такава и във функционална
връзка с нея подсъдимият е отнел от владението й инкриминираната вещ – златно
колие и е установил своя трайна такава върху нея.
Намерението за противозаконно
присвояване е намерило пряк обективен
израз в предприетите от
подсъдимия действия.
От приложената по делото справка за
съдимост е видно, че от значение за правната квалификация на настоящото
престъпление е осъждането на подсъдимия А. с влязла в законна сила на
12.03.2009г. присъда по НОХД№1930/08г. на Пловдивския районен съд – VIII н.с., с която за извършено престъпление по чл.195
ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на една година и три месеца
при първоначален общ режим на изтърпяване. Това
осъждане обуславя съставомерния елемент
на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и същото се
явява извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК с наказание
„лишаване от свобода” не по-малко от
една година , изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. Не са налице
предпоставките на чл.30 ал.1 от НК , с оглед датата на осъществяване на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
му характер , предвиждал е и пряко е целял настъпването на вредните последици. В умисъла му е съществувало
знанието , че вещта се намира във
владението на пострадалата , че тя не
е съгласна да й бъде отнета,
както и че това несъгласие е
преодоляно чрез упражнената принуда.
Предвид на изложеното по-горе, съдът
квалифицира деянието, предмет на настоящото наказателно производство по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” от НК.
Съобразно императивната разпоредба на чл.373
ал.2 от НПК в настоящото производство , при осъдителна присъда , съдът е длъжен
да приложи разпоредбата на чл.58а от НК при
определяне на наказанието. Със ЗИД на НК публикуван в
ДВ бр.26 от 2010г. и в сила от 28.05.2010г. чл.58а претърпя значителна
редакция. За разлика от старата разпоредба
, която поставяше забрана съдът да наложи най-тежкото по вид наказание
при алтернативно предвидени различни наказания и задължаваше съда в останалите
случаи да определя наказанието при условията на чл.55 от НК, сега действащата
редакция на посочената правна норма дава по-широки граници при индивидуализацията на
наказанието.В редакцията на чл.58а от НК към настоящия момент съдът определя
наказанието „лишаване от свобода” , като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.В ал.4 на чл.58а от НК е предвидена възможността съдът
да приложи и чл.55 от НК , но ако са налице условията за това и когато това е
по-благоприятно за дееца. Разпоредбата
на чл.58а от НК е материлноправна не само
защото нейното място е в Общата част на НК, но и защото урежда
индивидуализацията на наказанието, като
правна последица от осъждането на подсъдим,
направил валидно искане за
разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК- при хипотезата
на чл.371 т.2 от НПК.Според разпоредбата на чл.2 ал.1 от НК за всяко
престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването
му. Възможността за обратно действие на наказателния закон е предвидена в ал.2
от същата разпоредба . Тя е относима в случаите, когато от извършване на деянието до влизане в
сила на присъдата последват различни закони ,с императивното предписание към
правораздавателните органи да приложат този от тях ,който е най-благоприятен за
дееца.Тъй като действащата норма на чл.58а от НК установява различно от
предходната й редакция наказателноправно третиране на
подсъдимия при индивидуализаране на наказанието и приложението на чл.55 от НК
вече не е императивно установено, съдът намира, че в конкретния казус по-благоприятен за дееца се явява стария
закон, който е бил в сила към момента на извършване на деянието. По изложените
съображения съдът намира , че наказанието на подсъдимия А. следва да се
определи при условията на старата редакция на чл.58а от НК вр. чл.2 ал.1 вр.
ал.2 вр. чл. чл.55 ал.1 т.1 от НК под предвидения за това престъпление минимум
от пет години. При определяне размера на наказанието „лишаване от свобода” съдът отчете по отношение на подсъдимия А.
като смекчаващи отговорността му обстоятелства - тежкото материално положение ,
изразеното съжаление и разкаяние за стореното ,а като отегчаващи предходните му многобройни осъждания за умишлени
престъпления от общ
характер, които не се отразяват на
правната квалификация на настоящото, отличаващи
дееца като личност със завишена степен на обществена опасност и липса на
мотивация за промяна на установената трайна
престъпна нагласа да се облагодетелства по незаконен начин, лошите характеристични данни. С оглед на
изложеното съдът намери , че целите на личната и генералната превенция в случая най-адекватно биха се
постигнали чрез налагане на наказание в
размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Тъй като подсъдимият е рецидивист по
смисъла на НК и ЗИНЗП на основание чл.60
ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗП следва така
наложеното наказание „лишаване от свобода „ да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК следва от наложеното наказание
„лишаване от свобода” ,да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража„ , считано от 27.05.2010г. до влизане на присъдата в сила.
Според преценката на настоящата
инстанция така определеното по размер
наказание, спрямо подсъдимия, ще съдейства най-ефективно за постигането
необходимия поправителен и възпиращ ефект.
Причини за извършване на престъплението
са незачитане на установения в страната правов ред , ниски морално-волеви
задръжки, стремеж към лично облагодетелстване по незаконен начин.
С
оглед изхода на делото – осъдителна присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият А. следва да заплати по сметката на ВСС направените по делото
разноски в размер на 95 лева.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :/П/