О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.С., 20.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2021 г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря .………, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 747 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от „Х.“ ЕАД/в *** Н.Ц.
кумулативно обективно съединени искове за признаване за нищожен на договор за
наем от 16.01.2014 г. на недвижими имоти, сключен между страните по делото, и
за осъждане на ответницата да заплати сумата от 51 612 лв. – обезщетение за вреди за периода 16.01.2014 г. - 28.08.2018 г. от неправомерно
държане на недвижими имоти по нищожния договор за наем.
Видно
от изпратените с писмо от 27.04.2021г. от СРС съдебни актове с влязло в сила
решение № 73948/25.03.2019г. по гр.д. № 74750/2017 г. на СРС, ГО, 151 състав, С.Н.Ц.
е осъдена да заплати на „Х.“ ЕАД/в несъстоятелност/, на основание чл.236, ал.2
от ЗЗД, сумата от 188.27 лв./обезщетение за ползване на мазе № 6 и паркомясто №
16-17 в сграда, находяща се в гр.С.,***, през периода
01.09.2017 г. – 20.10.2017 г. след прекратяване на договор за наем от
16.01.2014 г./, ведно със законната лихва от 20.10.2017г. до окончателното
изплащане.
В
мотивите на решение № 73948/25.03.2019г. по гр.д. № 74750/2017 г. на СРС, ГО,
151 състав, и в мотивите към решение № 5160/26.08.2020 г. по въззивно гр.д. №
10259/2019г. на СГС, ГО, III В състав, е прието, че между
страните е съществувало валидно наемно
правоотношение по договор за наем от
16.01.2014 г., което е било
прекратено, считано от 11.08.2017 г./стр.4 от решение № 5160/26.08.2020г.
по въззивно гр.д. № 10259/2019г. на СГС, ГО, III В състав/, поради което е уважен предявен от „Х.“ ЕАД *** Н.Ц. иск с правно
основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за сумата от 188.27 лв.
Следователно,
със сила на пресъдено нещо между страните е прието, че договорът за наем от
16.01.2014 г. е бил валиден, тъй като само валиден договор за наем може да бъде
прекратен. Съществуването на валиден договор за наем и установяването на факта
на неговото прекратяване са част от юридическите факти от състава на чл.236,
ал.2 от ЗЗД.
В
настоящото производство ищецът иска да бъде установено, че същият договор за
наем от 16.01.2014 г. е бил нищожен, а по отношение на тези факти вече има
формирана сила на пресъдено нещо между същите страни по решение №
73948/25.03.2019г. по гр.д. № 74750/2017 г. на СРС, ГО, 151 състав, и въпросът
дали договорът за наем е бил валиден, както и дали е бил прекратен, не може да
бъде пререшаван./чл.299, ал.1 от ГПК/.
Мотивиран
така, на основание чл.299, ал.1 от ГПК, вр чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
искова молба вх. № 6346/17.01.2019 г. на „Х.“ ЕАД /в несъстоятелност/ и
прекратява производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред САС в
едноседмичен срок с частна жалба.
СЪДИЯ: