Р Е Ш
Е Н И Е № 174
гр. Пловдив 09.07.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИНА КУЗМАНОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
При
секретаря Боряна Козова и с участието на прокурора Марин Пелтеков, след като се
запозна с докладваното от съдия Сл. Димитрова ВНOХД № 395/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
С
Присъда № 23 от 25.01.2019 г.,
постановена по НОХД №1865/2018 г. на Районен съд Пловдив, І н.с., подсъдимият К.Д.К.
е признат за ВИНОВЕН в това , че на 09.08.2017г. на регулирано кръстовище между
път II -86км.3 + 500 и път III – 8602, км.0, обл.Пловдив,при управление на МПС- товарен автомобил марка
„Рено Мастер“с рег.№***, е нарушил правилата за движение , а именно чл.20 ал.2
изр.2 от ЗДвП –Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението ; чл.21 ал.2 от ЗДвП – Когато стойността на скоростта , която не
трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1,това се сигнализира с
пътен знак,като при означена на пътен знак В26 – скорост „40“ е управлявал моторното превозно средство със
скорост около 56,23км./ч. и по непредпазливост е причинил на Н.В.Ч. тежка телесна
повреда изразяваща се в загуба на слезката, поради което и на основание чл.343,
ал.1, б.“б“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК е
ОСЪДЕН на ПРОБАЦИЯ за срок от една година, при следната съвкупност от
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“*** за срок от
една година, която да се изпълнява с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи“ с пробационен служител за срок от една година,
като на основание чл.55, ал.3 от НК, на
подсъдимия К. НЕ Е НАЛОЖЕНО наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по чл.343г,
вр. чл.343, ал.1 от НК.
Подсъдимият К.К. е признат за НЕВИНОВЕН за това, да е
нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, по чл.6,
т.1 от ЗДвП, по чл.47, ал.3 от ППЗДвП, по чл.20, ал.1 и ал.2, изр.1 от ЗДвП и е
ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му
обвинение в този смисъл.
В тежестта на подсъдимия са възложени направените
по делото разноски,както и разноските направени от частния обвинител Ч.,
представляващи адвокатско вънаграждение.
Недоволен
от така постановената присъда е останал подсъдимият К., който чрез защитника си
адв.Д. я обжалва с оплаквания, че е постановена в нарушение с материалния
закон, не е обоснована и е явно несправедлива.В допълнителната въззивна жалба
се излага аргументация и за допуснато съществено процесуално нарушение, довело
до ограничаване правото на защита на подсъдимия, който е признат за виновен по
обвинение, което не му е било повдигнато с обвинителния акт, а именно, да е
нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, както и, че тази разпоредба не е
насочена като задължаваща водачи на МПС, а към административните органи.Излагат
се съображения за липса на обективно и пълно изследване на всички доказателства
събрани по делото, въз основа на които се претендира необоснованост на съдебния
акт.Прави се искане въззивният съд да отмени постановената присъда и се
произнесе с нова – оправдателна.
Подсъдимият К. в съдебно заседание пред настоящата
инстанция се солидаризира с изложените
доводи от защитника му и моли да бъде оправдан.
Представителят на държавното обвинение намира
присъдата на районния съд за правилна, законосъобразна и обоснована,поради което и предлага да бъде
потвърдена,а жалбата на подсъдимия оставена без уважение, поради нейната
неоснователност.
Частният обвинител Н.Ч. лично и с повереника си адв.
Д.Д., намира присъдата за законосъобразна и обоснована и моли да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд,като въззивна инстанция,проверявайки законосъобразността и обосноваността на
атакувания съдебен акт, във връзка с направените оплаквания и служебно,
съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира следното:
Установено е от фактическа страна по делото, че на
09.08.2017 г. подс. К.К. управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил марка и модел „Рено Мастер“, с рег. № ***по път II- 86 /Пловдив –
Асеновград/. Към инкриминираната дата пътят имал хоризонтална маркировка - непрекъсната линия, която в кръстовището с
път III-8602 става прекъсната осева маркировка. Асфалтовата настилка на път II-
86 била широка 8,10 метра, като западната лента на движение
била с ширина 4,20 метра, а източната 3,90 метра. Времето било светло, с
нормална видимост, асфалтовата настилка на пътя била суха, без дупки и
неравности.Около 09.00 часа подсъдимият К. достигнал с управлявания от него
товарен автомобил регулирано кръстовище между път II- 86 км. 3 + 500 и път
III-8602, км. 0, обл. Пловдив. За превозните средства пътуващи в посока от град
Пловдив за град Асеновград, на около 40
метра преди кръстовището между път II- 86 км. 3 + 500 и път III-8602, км. 0,
обл. Пловдив, бил поставен пътен знак В26, забраняващ на водачите да управляват
МПС със скорост по-висока от 40 км/ч.
На същата дата – 09.08.2017 г., пострадалата Н.Ч.
управлявала лек автомобил марка „Форд Ка” рег.№ ***, по платното за движение на
път III-8602 от с. Златитрап за гр.
Пловдив. На предната дясна седалка в управлявания от пострадалата Ч. автомобил,
пътувала свидетелката Л.Г.. Пострадалата Ч. била дъщеря на св. Г. и двете
пътували до гр. Пловдив, за да посетят „Пещерска болница“. Около 09.00 ч.
достигнали до кръстовището път II- 86 км. 3 + 500 и път III-8602, км. 0, обл.
Пловдив, където пострадалата следвало да завие наляво,за да продължи по главния
път в посока гр. Пловдив. За превозните средства идващи от път III-8602, село
Златитрап, преди кръстовището действал пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!”. Пострадалата Ч. първо спряла на равнината на знака, след това
преминала знака и спряла автомобила си на обозначената стоп – линия, като
предните ѝ гуми не били пресекли стоп линията. Огледала се и въпреки, че
забелязала приближаващият се към кръстовището товарен автомобил, управляван от
подсъдимия, решила, че може да пресече безопасно платното за движение и да
завие на ляво.Така равноускорително
потеглила и навлязла в кръстовището. По този начин траекторията на движение на
лекия автомобил на пострадалата Ч. се пресякла с тази на автомобила, управляван
от подс К., движещ се с превишена скорост от 56,23 км./ч., несъобразявайки
поведението си с пътен знак В26 – “Забранено е движение със скорост, по-висока
от означената”, в случая максимално допустимата - 40 км/ч. Подсъдимият имал видимост и забелязал
автомобила на пострадалата, но не предприел
екстрено активиране на спирачната система на автомобила си и настъпил
удар между двата автомобила.
Ударът
настъпил с предната част на товарен автомобил марка и модел „Рено Мастер“, с
рег. № ***и в лявата част на лек автомобил марка „Форд Ка”, рег.№ ***.
Дистанцията на която се е придвижил центърът на тежестта на лекия автомобил
„Форд Ка“ от удара до достигане на положението му в източната част на
кръстовището, с предна част на автомобила сочеща посока Запад, била 11.86 м., а
дистанцията на товарния автомобил модел „Рено Мастер“, с рег. № ***, на която
се е придвижил центърът на тежестта му от удара до достигане на
местоположението му в кръстовището – в Югозападната му част, като предната част
била в банкета с посока – Югозапад, била 20,86 метра.
В
момента, в който подс К. възприел лекия автомобил марка „Форд Ка” рег.№ ***
като опасност за движението, се намирал от него на разстояние 148,07 метра. Водачката на лек автомобил
марка „Форд Ка”, рег.№ ***, след спиране на стоп – линията потеглила и след
9,48 секунди от навлизане на платното за движение настъпил ударът с
управляваният от подс. К. товарен автомобил, модел „Рено Мастер“, с рег. № ***.
В момента на удара скоростта на товарния автомобил
управляван от подсъдимия била 56,23 км./ч., а скоростта на лекият автомобил управляван
от пострадалата Ч. била 6,29 км.ч. Видно от заключението на автотехническата
експертиза, от момента на навлизането в кръстовището до мястото на удара,
автомобилът на пострадалата изминал разстояние от 5,78 м.
Опасната зона за спиране на товарния автомобил
управляван от подс. К. била 44,32 метра,
а на лекия автомобил, управляван от постр. Ч. била 0 метра. Времето необходимо
на подс. К. да измине опасната зона било 3,97 сек. Дистанцията, на която се е
намирал товарен автомобил марка и модел „Рено Мастер“, с рег. № ***преди
мястото на удара, в момент на навлизане на лек автомобил марка и модел „Форд
Ка“ , с рег. № *** на платното за движение на път II- 86 била 42,92 метра.
В
резултат на удара между двете моторни превозни средства, пострадалата - св. Н.Ч.,
получила множество травми /политравма/ и била откарана в болница в гр. Пловдив,
за оказване на медицинска помощ. На спътничката ѝ - св. Г., било
причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Подсъдимият К. не получил сериозни наранявания.
За
случилото се били уведомени компетентните органи и на мястото на настъпилото
между двата автомобила произшествие пристигнал екип на сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Пловдив, в състав св. Л. А. и св. А. Т., които събрали
първоначални данни за настъпилото произшествие и за участниците в същото. При
пристигането им на местопроизшествието, свидетелите установили, че водач на
товарен автомобил марка товарен автомобил „Рено Мастер“, с рег. № *** е подс. К..
Установили и самоличността на пострадалата Ч. и спътничката ѝ - св. Г., които били откарани в УМБАЛ „Св. Георги“
– гр. Пловдив. Полицейските служители запазили местопроизшествието до
пристигане на екип на МВР, като с оглед да не пречи на движението, без да се
върти волана и да се изменя посоката на движение, товарен автомобил „Рено
Мастер“, с рег. № *** бил преместен на разстояние 2 метра. Преди преместването
му, полицейските служители очертали с маркер първоначалната позиция на задните
гуми.
Полицейският
служител - св. Л.А., изпробвал подс. К. с техническо средство „Дрегер алкотест
7510”, с рег. № ***, за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна.
Видно от протокола за химическа експертиза № 716/10,08,2017г., в кръвта, взета
за изследване от пострадалата Н.Ч., също не е имало концентрация на алкохол.
От заключението
на съдебно - медицинска експертиза е установено, че на пострадалата Н.Ч. при произшествието ѝ е било причинена:
тежка телесна повреда - загуба на слезката, а също така многобройни средни
телесни повреди, изразяващи се в счупвания на тазовите кости, причинили трайно
затрудняване движенията на десен долен крайник за период около 8 месеца, трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник
за период около 12 месеца, счупване на три ребра, което е причинило
трайно затрудняване движението на снагата. Счупването на шийния прешлен, заедно
с останалите тежки травматични увреждания, е причинило на пострадалата
разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и трайно затруднение
на движенията на врата. Посочените увреждания са в пряка причинна връзка с
произшествието. Загубата на слезката на пострадалата свидетелка е довело до
тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 ал. 2, вр. ал. 1 НК .
Гореописаната фактическа обстановка районният съд
е възприел след задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото
доказателства.
Неоснователни са възраженията на адв.Д., с които
оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактология на събитията непосредствeно преди настъпването на ПТП и поведението на пострадалата Ч.. Установеното
от районния съд, че св.Ч. първоначално е спряла на знака В2 , а след това на
стоп линията, която се намира след знака, където се огледала и предприела навлизане в кръстовището
почива на верен прочит на събраните по делото доказателства.В показанията й дадени, както на съдебното следствие, така и
тези на досъдебното производство е видно , че никъде свидетелката не е твърдяла
да е спирала на мислената крайна западна линия на платното за движение, т.е.
след стоп линията. На съдебното следствие Ч. е заявила, че на кръстовището
между пътя от с.Злати трап и пътя от гр.Асеновград – София е спряла на знака
стоп , след това е изтеглила колата малко напред до стоп линията , за да види
дали има коли отляво и отдясно.Пояснила е , че се e
изтеглила бавно навътре в кръстовището, за да има видимост, но е спряла на стоп
линията, от където е възприела буса, който идвал от лявата й страна от около
100метра и е предприела маневрата, за да се включи като направи ляв завой. Гумите
и минали осевата стоп линия, когато последвал удара.Свидетелката е категорична,
че не е пресичала стоп линията , когато се е огледала и едва след това е
предприела маневрата завой на ляво. От прочетените й показания на основание
чл.281 ал..4 вр. ал.1 т.1 от НПК на л.33-35 и л.39 от д.п. е видно, че там тя е
заявила, че не е видяла приближаващия микробус, но относно факта къде е спряла
преди да навлезе в кръстовището няма противоречия. От приобщените й показания
по този процесуален ред е видно , че
пострадалата е изнесла същата информация, а именно - спряла е автомобила в края на нейния път пред
така наречената стоп линия преди да навлезе на околовръстния път,за да има
пълна видимост от ляво и от дясно. Свидетелката е категорична , че е била първа
кола, когато е предприела пресичането.Единственото противоречие,което се
наблюдава в показанията й дадени на съдебното следствие с тези на досъдебното
производство се състои в това, че на разпита си на досъдебното производство свидетелката е посочила, че от лявата й страна е нямало
движещи се коли , докато на съдебното следствие, че е видяла от лявата си
страна бял бус на около 100 метра преди да предприеме маневрата.След прочитането
им от районния съд същата е заявила,че поддържа казаното пред съда ,защото при
първоначалните си разпити не е била на себе си, преживяла е операции след
произшествието и е била зашеметена.Предвид на изложеното не може да бъде споделен упрекът на защитата,
че първата инстанция при оценката на
казаното от св.Ч. е предприел избирателен подход защото свидетелката никъде в
показаният си не е заявила подобно нещо.Законосъобразни и в съгласие с другите
събрани по делото доказателства са фактическите
изводи на съда , че заявеното от Ч., в посочената част, кореспондира и с казаното от
св.Г., която при разпита си е посочила,че е видяла „от високото да идва една
кола „ както и с приложения по делото снимков материал, от който е видно, че
знакът „стоп“ поставен на кръстовището и стоп линията не се намират в една и съща равнина. Начинът
на разположение на пътните знаци и маркировка в участъка, както и видимостта от
мястото на стоп линията е в унисон с
казаното от св.Ч.. В контекста на изложеното
настоящият съдебен състав не намира основание да възприеме оплакванията на защитата
за липсата на обективен и пълноценен анализ на събраните по делото доказателства и в
частност показанията на пострадалата и св.Г..
В съответствие с изискванията на чл.14 ал.1 от НПК и чл.107 ал.3 от НПК районният съд е
подложил на прецизен анализ събраните по делото доказателства, като е изложил пространни
и задълбочени мотиви въз основа на кои доказателства е основал вътрешното си
убеждение за взетото решение.Очертаните противоречия в доказателствените
източници са обсъдени детайлно от първата инстанция и според действителното им
съдържание.Изложените съображения кои от тях се приемат, респективно кои се
отхвърлят се споделят напълно от настоящия съдебен състав.Обясненията на
подсъдимия са разгледани внимателно и с необходимата задълбоченост.Правилно
районният съд е приел, че в буса
управляван от К. не е имало друго лице.В тази връзка казаното от св.Д., че е бил очевидец на произшествието се
явява напълно опровергано не само от показанията на свидетелката Ч., но и от
тези на свидетелите Г., К., А. и Т.. Заявеното от подсъдимия , че Ч. е била
втора кола, че е натиснал спирачки след навлизането му в зоната с ограничението
от 40 км./ч. и след като е забелязал пострадалата се опровергават не само от
показанията на Ч., но и от обективните данни закрепени в протокола за оглед на
местопроизшествие, възпроизвеждащ действителното фактическо положение
непосредствено след настъпилия пътен инцидент, че няма оставени следи от
спирачен път, констатираните увреждания по двата автомобила и изводите
залегнали в назначените автотехнически експертизи на съдебното следствие. Противоречието
в доказателствените източници досежно обстоятелството дали са местени
автомобилите след пътния инцидент е било изяснено надлежно от първата инстанция,след
анализ на всички налични доказателства в тази посока и законосъобразно е прието,
че няма надеждна доказателствена основа за подобен извод.
Неоснователни са и оплакванията на защитата, че
съдът не е разгледал подробно показанията на К. дадени в качеството му на свидетел
на досъдебното производство , които били идентични с депозираните след това
негови обяснения.Както правилно е приел районният съд показанията на К. дадени
преди да бъде привлечен като обвиняем не представляват годен доказателствен
източник, в който смисъл е константната и непротиворечива практика на ВКС,както
и тези дадени на досъдебната фаза и на съдебното следствие преди изменение на
обвинението от прокурора, доколкото за тяхното ползване съществува
категоричната забрана визирана в чл.287 ал.4 от НПК. Изяснен е и въпросът
относно видимостта ,която е имал подсъдимият към мястото, на което е спряла пострадалата от показанията на св.Ч.,
от снимковия материал отразяващ видимостта приложен към изготвените автотехнически
експертизи, от обясненията на подсъдимия, както и от експертните заключения.
Законосъобразно е отговорено и на възражението ,
което се поддържа и пред настоящата инстанция, че показанията на св.Ч. само
защото е пострадала от инцидента не могат да бъдат оспорени и игнорирани по
съображения за субективизъм и заинтересованост.Последното поставя само завишени
изисквания при преценката на тяхната достоверност,която първата инстанция е
спазила при анализа им в съдебния си акт.
Назначените в хода на съдебното следствие
автотехнически експертизи са дали задълбочен и обоснован експертен отговор на
поставените задачи, разглеждайки различните хипотези на изходното положение, в
което пострадалата е предприела маневрата завой на ляво.Тези изводи почиват на
всеобхватно и цялостно запознаване с всички събрани в рамките на наказателно
производство доказателства и правилно са били кредитирани от районния съд като
обосновани.Според експертните заключения при навлизането на лекия автомобил „Форд
Ка“ от лявата част на стоп линията и разположен в позиция ,описана в протокола
за оглед, е установено, че скоростта на движение на товарния автомобил „Рено
Мастер“ в момента на удара при навлизане на лек автомобил „Форд Ка“ отляво на
стоп линията е била около 56,23км./ч. , а скоростта на движение на лекия автомобил
управляван от пострадалата към момента на удара е била 6,29км./ч. В
изследваната хипотеза т.а.“Рено“ следва да е отстоял на около 148,07м. от мястото на удара
в момента на потегляне на лекия автомобил „Форд Ка „ от Стоп линията вляво. При
тази хипотеза товарният автомобил е отстоял преди ограничението за скорост в
кръстовището с пътен знак в момента на потегляне на лекия автомобил „Форд Ка“. При движение с 40 км./ч. на
товарния автомобил водачът му би имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара ,както при потегляне, така
и от момента на навлизане на лекия автомобил „Форд Ка“, ако към момента на
потегляне и навлизане на лекия автомобил товарният автомобил се е движил със
скорост 40 км./ч., то лекият автомобил управляван от пострадалата би напуснал
коридора на товарния автомобил „Рено“ и удар не би настъпил /техническа
възможност за разминаване/.В допълнителната втора автотехническа експертиза
експертът е отговорил на въпроса би ли
преминал лекия автомобил през кръстовището без да настъпи удар, като се приеме,
че товарният автомобил не се е движил с равномерна скорост от 40 км./ч., а със скорост в рамките на ограничението на
скоростта в обсега на действие на знаците – ограничение до 60 км./ч. и до 40
км./ч.При движение с установената скорост от 56,23км.ч. на товарния автомобил „Рено
мастер“ в момента на удара при навлизането на лекия автомобил „Форд Ка“ отляво
на стоп линията опасната зона на т.а. „Рено
Мастер“ е била 44,31м. Времето необходимо товарният автомобил да измине дължината
на опасната зона при навлизане на лекия автомобил „Форд ка“ на платното за
движение на товарния автомобил отляво е 3,97секунди. Водачът на товарния
автомобил е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да предотврати произшествието с екстрено задействане на спирачната
система.Посочените експертни изводи правилно са кредитирани от районния съд
относно механизма на настъпване на ПТП и възможностите за предотвратимостта на
удара като съответстващи най- пълно на фактическите положения,установени от
гласните и писмените доказателства по делото,а именно,че маневрата е предприета
от пострадалата Ч. от лявата страна на стоп линията и същата се е движела
равноускорително- нула, първа, втора предавка.Заключенията на АТЕ са разгледани
на база момента на възникване на опасността, а именно пресичане на стоп линията
от лекия автомобил „Форд Ка“, т.е. когато водачът без предимство премине стоп
–линията, без очевидно намерение да зачете предимството на пътното превозно
средство, движещо се с предимство.
Не
се споделят и оплакванията на защита, че подсъдимият К. е признат за виновен по
обвинение, което не му е било повдигнато с обвинителния акт - да е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 изр.2
от ЗДвП, както и че разпоредбата се отнася до задължения на административни
органи, а не на водачите. Неоснователни са и доводите за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в това, че районният съд е приел различни
скорости на движение в присъдата си – 56,23 км./ч. за водача К. и 6,29 км./ч.
за пострадалата Ч. от тези посочени в обвинителния акт, без да е налице
изменение на обвинението от страна на прокурора, с което се претендира нарушено
право на защита.
Според обстоятелствената
част на обвинителния акт, подсъдимият е предаден на съд за извършени от него
няколко нарушения на ЗДвП, които са в причинно следствена връзка с настъпилото
ПТП. Едно от твърдените от обвинението нарушения е, че подсъдимият е управлявал
автомобила си със скорост надвишаваща максимално допустимата за този участък от
пътя. В обвинителният акт е посочено, че при наличието на пътен знак Б26
„Забранено движението със скорост по-висока от посочената“, като в случая това
е била 40 км/ч., подсъдимият се е движел със скорост от 52.38 км/ч. В допуснатото
с протоколно определение на съда от 21.12.2018 г. изменение на обвинението на
осн. чл.287 от НПК, новоприетата от обвинението скорост на движение на автомобила
на подсъдимия е 56.23 км/ч. Изменение на обвинението е обхващало и други
параметри като дистанцията, на която превозните средства са се преместили след
удара, скоростта на движение на автомобила на пострадалата, изминатото от
последната разстояние от влизане в кръстовището, опасната зона за спиране и времето необходимо на подсъдимия да я измине.
Тези изменения са били обосновани с оглед същественото изменение на
обстоятелствената част на обвинението, след
приемането на допълнителната автотехническа експертиза в съдебно
заседание.По искане на защитата делото е отложено и насрочено за друга дата,
като е дадена възможност на подсъдимия да се подготви по новото обвинение.От
изложеното следва, че подсъдимият не е бил изненадан едва с присъдата на
първата инстанция относно обстоятелствата на обвинението, защото прокурорът е упражнил
правомощията си по реда на чл.287 ал.1 от НПК.
Не е налице и другото твърдяно
от защитата нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита
на подсъдимия. Правилно първата инстанция, спазвайки задължителните указания на
т. 7 от ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, е дала правилната квалификация на
нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК,
защото в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите
обстоятелства по извършването му.Така първоинстанционният съд е приел, че
фактическите обстоятелства на нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП са били описани
не само в обстоятелствената част на обвинителния акт, но и в диспозитива при
инкриминиране на нормата на чл.47 ППЗДвП и законосъобразно е дал
правилната квалификация на нарушеното
правило.
При правилно установената фактическа обстановка по
делото законосъобразни са изводите на първата инстанция, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 343 ал. 1,
б. ”Б” пр. 1во, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, нарушавайки разпоредбите на чл.20.
ал.2 изр. 2-ро и чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Законосъобразни са изводите на съда, че подсъдимият
се е движил по главен извънградски път и преди процесното кръстовище е имало
поставени два знака – В26, ограничаващи максимално допустимата скорост на
движение от 60км./ч., а след него 40 км./ч. Скоростта на движение на автомобила
управляван от подсъдимия е била 56,23км./ч. в зоната на действие и на двата знака, с което е допуснал нарушение
на забраната въведена с втория пътен знак В26 - да се движи със скорост по-висока от 40
км./ч.Установено е по експертен път по делото, че при първоначално движение с
56,23км./ч. и последващо намаляване до 40 км./ч., при спазване на ограничението
въведено с втория пътен знак, ПТП не би настъпило, защото двете МПС биха се
разминали.Налице е пряка причинно следствена връзка между настъпилия пътен
инцидент и допуснатото нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП от К.. Подсъдимият е
нарушил и чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП защото към момента,в който пострадалата Ч. вече е представлявал
опасност за движението, предприемайки маневрата ляв завой и пресичайки пътя с
предимство, по който се е движил подсъдимият, той не е предприел екстрено
намаляване на скоростта или спиране чрез
задействане на спирачната система на автомобила, в който случай отново не би се
стигнало на ПТП , защото пострадалата Ч. не се е намирала в опасната зона за
спиране и при своевременна реакция би могъл да установи управлявания от него автомобил преди мястото на удара.Трайната
съдебна практика на ВКС е категорична, че е правилно водачът да очаква
правомерно поведение на всички участници в движението, но когато констатира ,
че е налице нарушение на правилата за движение е длъжен да се съобрази с
нарушението и вземе мерки от своя страна за безопасност.В конкретния случай
подсъдимият е бил длъжен да намали скоростта и да спре,за да избегне удара с
лекия автомобил управляван от св.Ч., която е отнела предимството му и е
представлявала опасност за движението от момента на пресичането на стоп
линията.В резултат на така допуснатите от подсъдимия нарушения на ЗДвП е
настъпило и инкриминираното ПТП с последвалия го съставомерен резултат –
причиняване на тежка телесна повреда на пострадалата Ч. , изразяваща се в
загуба на слезката.
От субективна страна престъплението е извършено по
непредпазливост като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Обосновани и в съгласие с константната съдебната практика и теория са мотивите на
районния съд, с които се е произнесъл частично с оправдателен диспозитив
досежно вменените във вина на подсъдимия нарушения на правилата за движение по
пътищата – чл.5 ал.1 т.1, чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.47 ал.3 от ППЗДвП, чл.20 ал.1 и
чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, като е приел, че част от тях са принципни и не
въвеждат конкретно императивно правило за поведение, а по общ начин очертават
задълженията на участниците в движението по пътищата и при наличието на
специални разпоредби, за общите деецът следва да бъде оправдан. За другите
вменени във вина разпоредби законосъобразно е възприето , че няма доказателства
да са нарушени от подсъдимия.
Елементът на съпричиняване от страна пострадалата
за настъпилото ПТП е разгледан детайлно от районния съд. Безспорно е установено
по делото, че с поведението си като водач на МПС св.Ч. също е допуснала
нарушение на правилата за движение по пътищата, което е в пряка причинно
следствена връзка с настъпилия пътен инцидент.Като водач на МПС тя не е
изпълнила задължението си визирано в нормата на чл.50 от ЗДвП и не е пропуснала
движещия се по пътя с предимство товарен автомобил управляван от подсъдимия К..Действително,
ако св.Ч. беше преценила правилно скоростта на товарния автомобил движещ се по
пътя с предимство и не му бе отнела предимството до ПТП изобщо не би се
стигнало.Последното рефлектира върху гражданската и наказателната отговорност
на подсъдимия, но не може да елиминира неговото виновно поведение,защото той също е нарушил
визираните по-горе правила за движение по пътищата, които са в пряка причинна
връзка с настъпилия пътен инцидент.Ако той беше изпълнил тези задължения до ПТП
също не би се стигнало независимо от нарушението извършено от пострадалата.След
като не се съобразил с възникналата опасност за движението,която обективно е
било възможно да бъде възприета от него като такава и предотвратена чрез намаляване на скоростта или спиране,
няма основание да се претендира приложението чл.15 от НК. В тази връзка
правилно е отговорено на възражението на защитата, че е не е налице случайно деяние,
защото от една страна деецът не се е съобразил с предписанията на правно регламентираната
дейност,която осъществява при управлението на моторното превозно средство и по
делото безспорно е установено, че той не е бил в невъзможност да изпълни
задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици.По
изложените съображения не може да бъде уважено искането за оправдаването на подсъдимия.
При индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание съдът
внимателно е отчел всички релевантни за това факти.Правилно като смекчаващи
вината обстоятелства са оценени семейната и трудовата ангажираност на
подсъдимия, положителните данни извлечени от трудовата му характеристика,
липсата на други нарушения по ЗДвП,които го представят като дисциплиниран и
изряден водач, чистото му съдебно минало, допуснатото съпричиняване на
резултата от страна на пострадалата.Като отегчаващи отговорността обстоятелства
са отчетени броя на допуснатите нарушения на ЗДвП, причинените несъставомерни
средни телесни повреди на пострадалата погълнати от по-тежкия резултат –
причинената тежка телесна повреда.
Анализирайки относимите към наказателната отговорност
обстоятелства законосъобразно е решението на първата инстанция, че тежестта на
тези отчетени като отегчаващи е със
значително по –нисък интензитет в сравнение с наличните смекчаващи такива. Обоснована
е преценката на съда, че по делото са налични както многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, така и едно с характер
на изключително такова – допуснатото съпричиняване на резултата от
пострадалата, обуславящи извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание би
се явило несъразмерно тежко с конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Определеното
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. б от НК чрез замяната на
наказанието лишаване от свобода с наказание пробация в размер на една година
при първите две задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител или определено от него лице
два пъти седмично и задължителна регистрация по настоящ адрес се явява напълно
справедливо, съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не е наложил
на подсъдимия кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право на управлява МПС, като законосъобразно е отчел
изрядното му поведение като водач на МПС, който през дългогодишния си шофьорски
стаж няма нарушения на ЗДвП и настоящото ПТП се явява изолиран случай в живота
му.Отчетен е и фактът, че подсъдимият работи като професионален шофьор и
лишаването му от право да управлява МПС било го лишило от възможността да
издържа семейството си и да репарира евентуални имуществени претенции заявени
от пострадалата по гражданскоправен ред.
При
извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на
атакуваната присъда.Това налага същата като правилна, законосъобразна и
справедлива да бъде потвърдена.
По изложените по-горе съображения и на основание
чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 23 от 25.01.2019 г.
постановена по НОХД №1865/2018 г. на Районен съд Пловдив, І н.с.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :