Решение по дело №525/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 135
Дата: 22 април 2024 г. (в сила от 22 април 2024 г.)
Съдия: Калинка Георгиева
Дело: 20241000600525
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова

Калинка Г.а
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Калинка Г.а Въззивно частно наказателно дело
№ 20241000600525 по описа за 2024 година
След като разгледа по реда на чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи
лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС; Закона) докладваното от съдия Г.а ВЧНД №
525 по описа за 2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С РЕШЕНИЕ № 37 от 01.04.2024 г. по ЧНД № 616/2023 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
- НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-ми първоинстанционен състав, е признат и приет за
изпълнение в България съдебен акт за налагане на наказание лишаване от свобода,
постановен от съд в Република Гърция (държава членка на ЕС), като осъденото лице е
български гражданин с местоживеене на територията на Софийски окръжен съд (в гр. Елин
Пелин). СОС е приел, че са налице условията за признаване и приемане за изпълнение в
България на присъда на гръцки съд и не е налице някое от предвидените в чл. 15 от Закона
условия за възможен отказ да се признае и приеме за изпълнение в България присъдата на
гръцкия съд.
Решението е обжалвано, в срок, от упълномощен защитник на осъдения в Гърция български
гражданин, с искане за отмяната му и или за преквалифициране на престъплението от чл.
253 (ал. 4 вр. ал. 2) от НК в чл. 215, ал. 1 от НК, или за намаляване на наложеното в Гърция
1
наказание (осем години лишаване от свобода) до максималния размер по българското
законодателство (без посочване по кой текст от НК).
Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че жалбата е неоснователна, а
защитниците и осъденият поддържаха исканията в жалбата съобразно мотивацията в нея.
След като провери изцяло (съобразно § 4 от Закона вр. чл. 314 от НПК) правилността на
обжалваното решение, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
С обжалваното решение на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД за втори път е постановено
признаване и приемане за изпълнение в България на решение на гръцки съд, с което
българският гражданин В. Г. А. е бил признат за виновен в извършването на 26.03.213 г. в Г.
на две престъпления и за тях му е било наложено наказание лишаване от свобода за осем
години.
По делото са събрани необходимите писмени материали: копие на решението на гръцкия
съд, удостоверение по чл. 3 от Закона, справка за съдимост и справка за неприключени
наказателни производства; получени са като допълнителна информация уточняващи писма
от гръцка прокуратура.
Предвид данните от решението на гръцкия съд (ЧНД № 774/2022 г. на СОС - ЧНД-1, л. 69
гръб-74), фактическата деятелност относно първото престъпление е описана като
узаконяване на приходи от незаконна дейност чрез придобиването и използването (в Г., на
26.03.2013 г.) на лек автомобил БМВ на стойност 25 000 - 30 000 евро с променен номер на
рамата, за който А. е знаел, че е бил откраднат (на 18/19.12.2009 г.) от собственика му в
Чехия; за това престъпление на А. е било наложено лишаване от свобода за седем години и
глоба от 20 000 евро. Фактическата деятелност относно второто престъпление е описана
като използване по същото време и на същото място от страна на А. пред гръцки граничен
полицай на неистински документи - СУМПС и международна застрахователна карта; за това
престъпление е било наложено наказание лишаване от свобода за две години. След това, по
ред, сходен с този по чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 и чл. 24 от българския НК, на А. е било
наложено за изтърпяване наказанието лишаване от свобода за седем години, увеличено с
една година, т.е. окончателният размер на лишаването от свобода за двете престъпления
според решението на гръцкия съд е осем години лишаване от свобода. От този срок е
постановено приспадане на задържането на А. и на изтърпяната част от лишаването от
свобода (след издирването му с ЕЗА, намирането и задържането му в Италия на 11.04.2022
г. и последващото му предаване на гръцките власти).
Предвид данните от удостоверението по чл. 3 от Закона (ЧНД-1, л. 4-8) и писмата от
гръцката прокуратура (ЧНД-2, л. 99, л. 147, л. 254), както и предвид съдържанието на
уводната част на решението на гръцкия съд (ЧНД-1, л. 70 горе), се установява, че за
съдебното заседание на 19.04.2018 г., в което е бил постановен и обявен влезлият в сила на
07.08.2021 г. съдебен акт, В. А. е бил редовно уведомен съобразно гръцкия процесуален
закон - предвид призоваването му на 14.02.2018 г. и на 20.02.2018 г. - чрез всеки от
упълномощените от самия А. двама защитници (каквото призоваване допуска и чл. 180, ал. 3
2
от НПК). Поради неявяването на А., но в присъствието на двамата упълномощени от самия
него защитници, гръцкият съд е постановил решението, предмет на признаване и приемане
за изпълнение в България.
Описаното в решението на гръцкия съд първо деяние съответства на престъпление по чл.
253, ал. 4 вр. ал. 2 от НК: В случая А. е държал и използвал МПС, за което е знаел, че е
отнето от владелеца му чрез кражба (тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК, предвид наказуемостта по чл. 194, ал. 1 от НК с лишаване от свобода до осем
години). Освен това обаче е бил променен номерът на рамата на колата - което категорично
сочи на цел за прикриване на действителните права върху колата. За престъпление по чл.
253, ал. 4 вр. ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до 12 години и
глоба от 20 000 лв. до 200 000 лв.; наложеното от гръцкия съд наказание за това
престъпление е седем години лишаване от свобода, т.е. не надвишава максимума по
българското законодателство.
Дори да имаше основания за определяне на първото деяние като престъпление по чл. 215 от
НК - за което настоява защитникът, то би било определимо по чл. 215, ал. 2 от НК предвид
стойността на колата, приета в мотивите на гръцката присъда - от 25 000 до 30 000 евро. При
отчитане на размера на минималната работна заплата в България за 2013 г. - 310 лв., сумата,
съответстваща на големи размери е 21 700 лв. - категорично превишена от стойността на
вещта според гръцката присъда. Наказанието по чл. 215, ал. 2, т. 1 от НК е лишаване от
свобода от три до 10 години и глоба от 5 000 лв. до 10 000 лв., поради което наложеното от
гръцкия съд наказание от седем години лишаване от свобода е по-малко и от максимума по
чл. 215, ал. 2 от НК и не би било налице основание за намаляване на това наказание по реда
на чл. 13, ал. 1 от Закона.
Описаното в решението на гръцкия съд второ деяние съответства на престъпление по чл.
316 вр. чл. 308, ал. 2 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до осем години. Наложеното
от гръцкия съд наказание за това престъпление е две години, което не надвишава максимума
по българското законодателство.
Налагането на по-тежкото измежду двете наказания лишаване от свобода съответства на
дейността по чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 от НК по българското законодателство.
Увеличението на по-тежкото наказание — лишаване от свобода за седем години, с една
година, до осем години, съответства на границите за такова увеличение по чл. 24 от НК:
осем години не надминават сбора от седем и две, нито надхвърлят максимума на лишаване
от свобода за 20 години по чл. 39, ал. 1 от НК.
Приспадането с решението на българския съд при признаване и приемане на решението на
издаващата държава на задържането под стража и на изтърпяната част от лишаването от
свобода в затвор в Гърция съответства на разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от Закона.
Първоначалният режим на изтърпяване на лишаването от свобода е определен като общ при
използване на възможността по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС; предвид процесуалната ситуация на
въззивното разглеждане на делото - само по жалба с искане за облекчаване на положението
3
на осъдения и без да е подаван протест, това произнасяне на първоинстанционния съд
следва да се запази.
Съдържанието на материалите по делото, съпоставено с нормата на чл. 15 от Закона
установява, че няма основание за възможен отказ да се признае и приеме за изпълнение в
България решението на гръцкия съд: представеното удостоверение е с необходимото
съдържание, а привидното несъответствие между него и уводната част на съдебното
решение е отстранено чрез събраната по ЧНД-2 допълнителна информация относно
призоваването и (не)присъствието на осъдения в съдебното заседание, в което е било
постановено и обявено решението на гръцкия съд; осъденият в Гърция В. А. е български
гражданин, живее постоянно на територията на Софийски окръжен съд, наказателно
отговорен е (бил е на 36 години към деянията) и не се ползва с имунитет; за престъпленията,
за които е осъден в Гърция, не му се търси наказателна отговорност в България; деянията по
решението на гръцкия съд представляват престъпления и по българското законодателство,
изпълнението на наказанието не е погасено по давност предвид разпоредбите на чл. 82 от
НК и към момента остатъкът от неизтърпяното наказание е повече от шест месеца;
съдебният акт на гръцкия съд е постановен при процес, в хода на който осъденият е
отсъствал от съдебното заседание, когато е било постановено и обявено решението на съда,
но за това заседание осъденият български гражданин е бил уведомен двукратно чрез всеки
от двамата си избрани от него и упълномощени от него защитници, които са присъствали на
това заседание; няма пречка по т. 10 - т. 12 от чл. 15 от Закона.
Приложени са справка за съдимост (ЧНД-2, л. 17) и справка за неприключени наказателни
производства (ЧНД-2, л. 30-31 и л. 79 вр. 80).
В обобщение: Обуславя се извод за обоснованост (т.е. съобразеност с установените факти) и
за законосъобразност (т.е. за прилагане на съответните
материално-правни разпоредби) на обжалваното решение на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
поради което то е правилно, а подадената срещу него жалба е неоснователна.
В заключение: Поради правилността му, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и съобразно чл. 12, ал. 11 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 37 от 01.04.2024 г. по ЧНД № 616/2023 г. на СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-ми първоинстанционен състав, с което
е признато и прието за изпълнение в България влязлото в сила на 07.08.2021 г. РЕШЕНИЕ
№ 120 от 19.04.2018 г. на Тричленен Апелативен съд за тежки престъпления в Тракия -
Република Г., с което на българския гражданин В. Г. А. с ЕЕН ********** е било наложено
наказание лишаване от свобода за осем години за извършени на 26.03.2013 г. в Гърция
4
престъпления, съответни на престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 2 от НК и на престъпление
по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 от НК, което наказание да се изтърпи при първоначален общ
режим съобразно чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС и от което наказание са приспаднати изтърпяната в
затвор в Гърция част от наказанието и временното задържане.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5