Решение по дело №704/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от К. А. Т., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. *, с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет. 1, оф. 4 чрез адв. К. Т., срещу Решение № 282 от 22.02.2024г. на Пловдивски районен съд, V – ти н.с. постановено по АНД № 20235330206817 по описа на същия съд за 2023г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 888/09.11.2023 г., издадено от Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което, на К. А. Т., [ЕГН], на основание чл. 178д,ал.1,т.1 от ЗДв.П е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста / лева за нарушение на чл. 98 ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона– касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Поддържа се, че първостепенният съд не се е произнесъл и не е взел предвид направеното искане относно предоставяне от ответната страна на Заповед на Министъра на вътрешните работи, с която е одобрен образец на бланката на фиша за глоба, съгласно разпоредбите на чл. 186, ал. 1, изр. „последно“ от ЗДвП. Също така и искането ответната страна да представи данни за лицето и длъжността на съставителя на оспорвания фиш и предоставените му съответни правомощия да съставя фиш за глоби на територията на Община Пловдив, респективно на територията на [населено място], както и да представи и копие от длъжностната му характеристика.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

3. Ответникът по касационната жалба Заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ на Община Пловдив, чрез И. Д. – Гл. юрисконсулт, упълномощен процесуален представител по делото, оспорва основателността на жалбата в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от К. А. Т., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, срещу Наказателно постановление № 888/09.11.2023 г., издадено от Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №004667 от 13.10.2023г. съставен от С. Б. И.-В. на длъжност полицай при с-р „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Пловдив.

Първоинстанционния съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 14.08.2023г. в [населено място], на ул. „Фредерик Жолио-Кюри“ № 12, около 10:25 часа, горепосоченото лице К. Т. извършва следното нарушение: без удостоверено право с карта по образец, паркира на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21, автомобил марка „Нисан“ с регистрационен № [рег. номер], собственост на К. Б. Х. с [ЕГН], за което му е съставен фиш № **********/14.08.2023г., в отсъствието на водач. Фишът е обжалван пред Районен съд – Пловдив и с Разпореждане № 620/04.09.2023г. по АНД № 20235330205021/2023г. жалбата е оставена без разглеждане.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН С. Б. И.-В., който е потвърдил фактическите констатации в АУАН.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд, е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, позовавайки се и на практиката на аминистративните съдилища в тази насока, че от страна на касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е във фиксирания размер, предвиден в санкционната норма на чл. 178д, от ЗДв.П и е законосъобразно определено в този размер при спазване на разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.

Първоинстанционния съд е приел, че предвид регламента на чл. 189з ЗДвП е налице пречка да се приеме, че процесното нарушение покрива белезите на маловажен случай, още повече, че по делото не са доказани такива обстоятелства, които да определят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

IV.За правото :

9. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Наложеното административно наказание глоба във фиксирания размер от 200 лв., визиран в разпоредбата на чл.178д от ЗДв.П, за процесното административно нарушение, е определено в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е съответно на тежестта на извършеното нарушение и на степента на обществената му опасност и тази на нарушителя, и като такова същото е справедливо и способстващо в най - пълна степен за изпълнение на целите на наказанието.

11. Във връзка с оплакванията на касатора за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че такива оплаквания са правени още в първоинстанционното производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. В тази връзка правилно първоинстанционния съд, не е споделил доводите на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, предвид позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДвП. Правилно съдът е приел, че посочената разпоредба е изцяло неприложима към фактите касаещи настоящия казус, доколкото вмененото административно нарушение касае неправилно паркиране на място предназначено за хора с трайни увреждания и процесният фиш е съставен изцяло в съответствие с регламента на чл. 186, ал. 3 ЗДвП, чийто текст урежда въпроса за задължителните реквизити, които трябва да съдържа фишът за неправилно паркирано МПС. Повече от очевидно е при това положение, че ангажирането на доказателства относими към неприложимата в случая хипотеза на чл.189, ал.1 от ЗДв.П, не е било необходимо, поради което и първоинстанционият съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, като не е уважил доказателствените искания на жалбоподателя в тази насока.

12. В казуса доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

V. За разноските:

14. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХХI – ви касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 282 от 22.02.2024г. на Пловдивски районен съд, V-ти наказателен състав, постановено по АНД № 20235330206817 по описа на същия съд за 2023 г.

ОСЪЖДА К. А. Т., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, да заплати на Община Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.