РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Видин , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:И. Т. И.
Членове:Л. В. Л.
Р. К. Д.
при участието на секретаря А. АНГ. Т.
като разгледа докладваното от Р. К. Д. Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20211300600118 по описа за 2021 година
С присъда №159, постановена на 13.04.2021г. по н.ч.х.д.№1311 по описа за
2020г. на Районен съд – Видин, подсъдимият ЛЮБ. В. ЛЮБ., ЕГН
********** е признат за невинен в това, че на 12.07.2019 година около 23.00
часа на бензиностанция „Круиз“ в град Дунавци, чрез нанасяне на удар в
областта на долна челюст в дясно и последващо падане по гръб вследствие на
този удар умишлено е причинил на ЕМ. М. М. лека телесна повреда
изразяваща се в разстройство на здравето, не опасно за живота, изразяващо се
в контузия на главата в тилната област с разкъсно-контузна рана, оток и
кръвонасядане на лява и дясна бузи, ляво ухо, разклащане на шести долен зъб
вдясно, наложило изваждането му – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за
което и на основание същия текст и във връзка с чл.304 от НПК, във вр. с
чл.301, ал.1, т.1 от НПК съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение.
Съответно съдът е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от
частния тъжител ЕМ. М. М. против подсъдимия ЛЮБ. В. ЛЮБ. граждански
иск за сумата от 5000/пет/хиляди лева, представляващи обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането – 12.07.2019 година до окончателното
изплащане, включително и претендираните разноски по воденето на делото.
Съдът е осъдил на основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител и
1
граждански ищец ЕМ. М. М. да заплати на подсъдимия ЛЮБ. В. ЛЮБ. сумата
от 400/четиристотин/лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение за един защитник по делото.
В законоустановения срок частния тъжител ЕМ. М. М., чрез защитника
си адвокат Г.Г. е обжалвал присъдата на първостепенния съд със твърденията,
че атакуваната присъда е незаконосъобразна и необоснована, постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила, както и при нарушение на
материалния закон. Твърди се също, че така постановената присъда не
отговоря на събраните по делото доказателства – преки и косвени, доказващи
по категоричен начин вината на подсъдимия Л.. Присъдата се обжалва и в
гражданската част, с която не е уважен предявения граждански иск.
Със жалбата се иска отмяна на атакуваната присъда, постановяване на
нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение, бъде осъден и бъде уважен гражданския иск в пълния му размер.
Защитникът на частния тъжител – жалбоподател поддържа в съдебно
заседание жалбата и сочи, че първоинстанционната присъда е неправилна и
незаконосъобразна, намират, че обвинението е доказано по безспорен начин
както от преките, така и от косвените доказателства по делото, и поради това
искат атакуваната присъда да бъде отменена изцяло и постановена друга, с
която подсъдимият бъде признат за виновен и осъден, както и да се уважи
изцяло предявеният граждански иск.
В съдебно заседание подсъдимият чрез защитника си оспорват
въззивната жалба и поддържат, че първоинстанционният съд е преценил
задълбочено, всестранно и пълно събраните по делото доказателства и е
издал правилна, обоснована и законосъобразна присъда, за постановяването
на която не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и на материалния закон, поради което поддържат да бъде потвърден
атакуваният акт на ВРС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в
съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на
обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е установено, че на 12.07.2019 година между пострадалия
ЕМ. М. М., който същата вечер отивал към бензиностанция „Круиз“, за да
зареди с гориво личния си автомобил и други четирима души, които са
пътували с друг автомобил, между които и подсъдимия ЛЮБ. В. ЛЮБ.
възникнал инцидент. Непосредствено преди инцидента, пострадалият М. е
получил обаждане от К.К., който е бил в другата кола във връзка с някакви
2
пари, като впоследствие са се засекли случайно на пътя и лекия автомобил с
четиримата души започнал да преследва автомобила на пострадалия и да се
опитва да го спре. В крайна сметка и двете коли спрели на бензиностанцията,
като пострадалият преди това е бил извикал полиция, която още не била
пристигнала на бензиностанцията.
Твърдението в тъжбата е, че след спирането на бензиностанцията, от
лекия автомобил с четиримата души, които всички слезли от колата при
спирането той разпознал К. Г. К. и съпругата му Ц. Д. Д., В. Г. К. и
подсъдимият ЛЮБ. В. ЛЮБ., когото към онзи момент не познавал и същият
бил облечен с жълта тениска. Със слизането им от колата, тъжителят чул
някой да го псува на майка, обърнал се към тях и в този момент подсъдимият
Л. му нанесъл удар с лявата си ръка в областта на главата в долната дясна
челюст, вследствие на което пострадалият паднал на земята, при което си
ударил главата на ръба на бетона около колонката, получил рана в тилната
област и изгубил съзнание, след което се опомнил в болничната стая в
МБАЛ“Света Петка“-Видин. От приложеното медицинско свидетелство е
видно, че действително тъжителят М.е получил контузия на главата в тилната
област с разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане на лява и дясна бузи,
ляво ухо, разклащане на шести долен зъб в дясно, което наложило
изваждането му, не е изпадал в безсъзнание до пълна мозъчна кома,
обуславяща временна опасност за живота. С оглед на тези повреди, е дадено
заключение, че е причинено болка и страдание, и временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Настоящият състав се запозна в всички събрани писмени и гласни
доказателстава по делото, в това число и с изисканото и приложено
ДП№730/2019г. на РУ-Видин, пр.пр.№2219/2019г. на РП-Видин, което е било
спряно на 27.07.2020 година, приобщено и прочетено в съдебното заседание
от 16.03.2021г/л.46 от делото/ и вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от тъжителя и
граждански ищец ЕМ. М. М., който е страна, която има правен интерес
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Окръжният съд, след
като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и
след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК,
намира, че присъдата е правилна и законосъобразна, а посочените оплаквания
в жалбата за това, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и
необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила, както и при нарушение на материалния закон, както и твърдението,
че така постановената присъда не отговоря на събраните по делото
доказателства – преки и косвени, доказващи по категоричен начин вината на
подсъдимия Л., са неоснователни поради следните съображения, като жалбата
3
е неоснователна и относно гражданската й част, а именно:
І. По служебната проверка:
Видинският окръжен съд намира за правилна установена фактическа
обстановка от първоинстанционния съд до момента на нанасянето на удари на
тъжителя, която въззивния състав възприема изцяло и намира, че няма нужда
да повтаря. По отношение на това, кой е нанесъл удари на тъжителя-
жалбоподател и неговото твърдение, че е паднал и си ударил главата,
въззивният съд, както посочи, след проверка и анализ на всички събрани
доказателства, намира, че първостепенният съд е направил правилен извод
относно виновността на подсъдимия, тъй като:
1. На първо място, жалбоподателят в тъжбата си твърди, че именно
подсъдимият Л.Л. му нанесъл удар с лявата си ръка в областта на главата
в долната дясна челюст, вследствие на което пострадалият паднал на
земята, при което си ударил главата на ръба на бетона около колонката,
получил рана в тилната област и изгубил съзнание. Освен това в
показанията си на 47 от ДП, тъжителят обаче уточнява, че лично не е
видял кой му нанася ударите, но мисли, че първият удар му е нанесъл
братът на К..
2. Същевременно, от медицинската експертиза се установява, че тъжителят
М. е получил контузия на главата в тилната област с разкъсно-контузна
рана, оток и кръвонасядане на лява и дясна бузи, ляво ухо, разклащане
на шести долен зъб в дясно, което наложило изваждането му, не е
изпадал в безсъзнание до пълна мозъчна кома, обуславяща временна
опасност за живота, тоест става ясно, че не му е нанесен само един удар
и това се потвърждава и от свидетелските показания на свидетеля Г.Ж. Б.
– /л.44 от делото/, който установява, че „беше вечерта към 22.00 или 23 и
нещо часа. Видях, че става бой. Трима човека с голи глави, като единия
беше с жълта тениска и видях, че нанасяха удари на друг човек, който
беше на земята.“, тоест не само подсъдимият го е удрял, но и другите
двама мъже. Че не само подсъдимият го е удрял и че не става дума само
за един удар в дясната челюст, се установява и от факта, че подсъдимият
има синини и на двете си бузи, ляво ухо.
3. Всички други разпитани свидетели не дават показания относно това кой
точно го е удрял, как и къде и така твърдяната фактическа обстановка
от тъжителя не се доказва, въпреки, че в дадените от него сведения на
л.4 от ДП същия е дал информация, че не само подсъдимия го е удрял.
4. От изпълнената лицево-идентификационна експертиза/л.93 от ДП/ се
установява, че от предоставените записи от камерите на
бензиностанцията, след съпоставяне и анализиране на външните
анатомични белези на главата и лицето според тяхната конфигурация е
установено сходство в следните признаци: форма и охраненост на
4
лицето, форма и големина на очи, нос, скули, уста, линия на косата и
взаимното разположение на тези елементи. Така от експертизата е
установено, че като лице №1 е разпознат тъжителя ЕМ. М. М., като лице
№2 е разпознат подсъдимия ЛЮБ. В. ЛЮБ., като лице №3 - В. Г. К.,
като лице №4 - К.Г. К. и като лице №5 - Ц. Д.Д.. След като се проследи
направената комплексната видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза и по-конкретно приложените
снимки/л.97-100ДП/, се установява, че има съприкосновение между М. и
В. К, като М. хваща К. в областта на лактите и се опитва да го отблъсне
от себе си, а К.продължава да го притиска, след което се приближава
Л.Л. и замахва с дясна ръка, не с лява както се твърди в тъжбата, с
намерение да удари М., като в момента на замаха и тримата – М., К.и Л.
излизат от кадъра на камерата.
Така съпоставени видео-доказателствата и твърденията на тъжителя, а той
твърди, че е ударен от подсъдимия, но с лявата му ръка, съдът не може да
направи категоричния извод, че именно този замах с дясната ръка от
подсъдимия към тъжителя е причината за причинената му лека телесна
повреда. Ето защо, съдът намира, че първостепенният съд правилно е
направил извода, на първо място, че след като наказателната отговорност
съгласно НК е лична, то на второ място, че тя следва да бъде категорично
доказана, така както е предявено обвинението в тъжбата, какъвто извод не
може да бъде направен. Ето защо съдът намира, че първостепенният съд е
извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност и фактическите положения и правните изводи, които са
приети за установени и намират опора в тях.
II.Неоснователни са и оплакванията в жалбата:
Оплакванията относно атакуваната присъда, че същата е
незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения
на процесуалните правила, както и при нарушение на материалния закон,
както и твърдението, че така постановената присъда не отговоря на събраните
по делото доказателства – преки и косвени, доказващи по категоричен начин
вината на подсъдимия Л., настоящият състав намира, че са неоснователни,
имайки предвид гореизложените съображения относно фактическата
обстановка. От фактите и данните, събрани в тази насока не може да се
направи извода, че именно подсъдимият Л. е ударил тъжителя и граждански
ищец Мишов и че от този единствен удар, както твърди тъжителят в
тъжбата, са нанесени посочените в съдебномедицинската експертиза
увреждания. При служебната проверка на атакувания акт, съдът не намери
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и атакуващата
страна не сочи такива, а от друга съдът намира, че от всички събрани
доказателства – преки и косвени, не може да става дума за категоричен и
5
безспорен начин на установяване на инкриминираното деяние, за което съдът
изложи подробни мотиви в частта относно фактическата страна. В тази
връзка, първостепенният съд е изложил подробни правни мотиви, които
въззивния съд приема изцяло.
С оглед на изложеното по-горе, и оплакванията относно
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваната присъда са
неоснователни, тъй като от всички събрани по делото доказателства, може да
се стигне до извода, направен състав на Районен съд – Видин, като не е
допуснато нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон и
същевременно, с оглед на всички събрани доказателства извода на съда е
правилен, който извод е подкрепен със съответните правни и аналитични
мотиви към атакуваната присъда.
Поради всички изложени по-горе съображения, Видинският окръжен
съд, наказателно отделение, намира, че жалбата е неоснователна, а
обжалваната присъда е законосъобразна и правилна, поради което и на
основание чл.335, ал.6, от НПК, съдебният акт следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно
процесуалния кодекс, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №159, постановена на 13.04.2021г. по н.ч.х.д.
№1311 по описа за 2020г. на Районен съд – Видин.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6