Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 231
10.10.2019
година град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ТЪРГОВИЩЕ тринадесети състав
На седемнадесети
септември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ДРАГАНОВ
Секретар Стела Йорданова
като разгледа докладваното от председателя
АНД № 517 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.И. *** против Наказателно
постановление № 19-1292-000928/23.05.2019 г. на ВПД Началник група към ОДМВР Търговище,
сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева на осн. чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП и са отнети 6 контролни
точки на основание Наредба Із -2539/2012 г. В жалбата си Г. оспорва фактическите
констатации по акта, като твърди, че не е извършвал визираното нарушение, поради
което счита наказателното постановление незаконосъобразно и моли за неговата
отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с редовно
упълномощен защитник адв. Й.К., като поддържат жалбата.
Ответника по жалбата се представлява от гл. ю. к.
Л. Ж. . Същата поддържа тезата за неоснователност на жалбата и моли съда да остави
в сила наказателното постановление като законосъобразно.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и е
допустима. По същество жалбата е неоснователна.
На 11.03.2019
г., около 17.00 ч., в гр. Търговище, от ул. „И. “ към ул. „П. Р. С. ”, жалбоподателят
С.Г. управлявал собствения си лек автомобил м. “Хонда
Джаз” с рег. № * ** ** **в посока ул. „Х. К.“. По същото време на ул.
„П. Р. С. ”, до сградата на „Български пощи“, дежурен автопатрул
в състав свидетелите Н.Н. и Й.Й.
осъществявал контрол на движението по пътищата. Когато жалбоподателя навлязъл
по ул. „П. Р. С. ” свидетелите забелязали, че жалбоподателят не
използва обезопасителен колан. От своя страна жалбоподателят също забелязал
проверяващите и на около десетина метра пред тях спрял за няколко секунди
автомобила и и поставил обезопасителния колан, с
който бил оборудван автомобила. Тези действия на Г. били забелязани от
полицейските служители, поради което св. Н. му подал сигнал със стоп палка. След като
жалбоподателят спрял, свидетелят го попитал има ли причина да не използва обезопасителен колан, като в отговор Г. възразил, че колана
му е поставен. За констатираното нарушение на място св. Н.Н.
, младши автоконтрольор към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, съставил АУАН № Д795870,
в който като нарушена законова разпоредба посочил чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН
бил подписан от актосъставителя, свидетеля по акта и жалбоподателят, който
вписал като възражения по акта – „Имам възражения. Бях с колан, просто го
оправях“. В законоустановения тридневен срок жалбоподателят
депозирал писмени възражения, в които изложил същото твърдение, че е бил
поставил обезопасителен колан, но преди да го спрат
проверяващите го оправил, защото бил прегънат с ревера на якето . По повод
възражението била извършена проверка и депозирани докладни записки, вследствие
на което възражението било прието за неоснователно. Въз основа на съставения АУАН ВПД Началник група към
ОДМВР Търговище, сектор Пътна полиция, издал атакуваното Наказателно
постановление № 19-1292-000928/23.05.2019 г., с което за констатираното
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП и са отнети 6 контролни точки на осн. Наредба Із -2539/2012 г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за доказана след съвкупен анализ на събрания доказателствен материал – обясненията на жалбоподателя,
показанията на разпитаните свидетели и материалите по административно
наказателната преписка. По изрично желание на жалбоподателя в съдебно заседание
бяха снети негови обяснения. В тях той обстойно излага обстоятелства, наложили
да вади документи от вътрешния джоб на якето си, при което якето се заметнало
около колана и това станало причина той да го оправя пред полицейските
служители. Освен това твърди, че проверката била извършена само от един
служител, докато другия се намирал в полицейския автомобил и въобще не излязъл
от него, поради което обективно не е могъл да възприеме нарушението, за което
бил вписан като свидетел. Доколкото чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК за производство пред съда по обжалване на НП, то съдът задължително следва
да отчита двойнствения характер на обясненията на
жалбоподателя – те представляват едновременно доказателствено
средство и средство за защита. Предвид на това тяхната достоверност следва да
се преценява с оглед всички други доказателства по делото. На практика
жалбоподателят не отрича обстоятелството, че е извършвал манипулации с обезопасителния колан преди да бъде спрян полицейските служители,
които са били възприети визуално от тях като поставяне на същия. В процесния случай
обясненията на жалбоподателят не се подкрепят от останалите доказателства по
делото, противоречат на формалната логика, а чисто житейски са в известна степен са наивни и банални.
Необяснимо защо жалбоподателят не си е оправил колана докато е бил спрял и
извадил визираните документи, а е сторил това едва след като е видял
полицейските служители. Свидетелите Н.Н. и Й.Й. потвърждават изцяло констатациите по акта, като
показанията им са ясни, последователни, логични и напълно кореспондират помежду
си. В тях не са налице съществени противоречи относно факти, значими за
предмета на доказване по делото, каквито доводи се излагат от защитника на
жалбоподателя. Предвид на това съдът не намира основание да не кредитира
показанията на полицейските служители, още повече, че в случая не са налице
данни същите по някакъв начин да са предубедени или тенденциозни спрямо
жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, разгледана по същество, жалбата
е неоснователна. В
хода на делото по безспорен начин се установи, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което
му е наложена санкцията.
АУАН е издаден от упълномощено за
това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички
изискуеми от закона реквизити. Наказателното постановление е издадено в
съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със
съответната материална компетентност за това.
По
преписката има доказателства, че по повод писмените възражения на жалбоподателя
наказващия орган е извършил разследване на спорните обстоятелства и е приел
същите за неоснователни. Освен това ЗАНН не определя задължителна форма, в
каквато наказващия орган да изпълни правомощията си по чл. 52, ал. 4 от закона,
поради което възраженията в тази насока са несъстоятелни.
Размера
на наложеното наказание е фиксиран еднозначно в санкционната разпоредба на чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, а броят на
отнетите контролни точки е твърдо определен в Наредба № Із -2539/2012 г. и не
може да бъде изменян, а съгласно трайната съдебна практика не представлява
административно наказание и не подлежи на контрол.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното по
настоящото дело наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19-1292-000928/23.05.2019
г. на ВПД Началник група към ОДМВР Търговище, сектор Пътна полиция, с което на С.И.
***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП и са отнети 6 контролни точки на основание
Наредба Із -2539/2012 г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: