№………./….05.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 964 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР(чл.
365, т. 1 ГПК, вр. чл. 286 ал.3 вр. 1 ТЗ).
Приет е за разглеждане
иск на „***“ ЕООД ЕИК ххх, ***,
представлявано от управители К. и И., чрез адв. Б. (АД „С.и Б. “ – САК), служ. адрес *** *** срещу „***“ООД ЕИК ***, гр. Варна ул. Хх,
представлявано от управител Г.Ш.и „***“ЕАД
ЕИК ххх гр. Варна ул. Хх, представлявано от изп. директор Й. за обявяване
по реда на чл. 135 ЗЗД на недействителност по отношение на ищеца като кредитор
на „***“ООД на възмездна сделка, сключена с договор с нот. заверка рег. №5219 и
5220 от 09.11.2017г., с която първият ответник е прехвърлил на втория
ответник притежавани 2 667300 дяла с номинал от по 1 лв от капитала на „ОЦЕ“ООД при договаряне на
свързани лица с общо знание за увреждане на кредитора.
Ищецът основава
претенцията си на твърдения за увреждането на интересите му като кредитор с
парично вземане, присъдено с арбитражно решение от 03.01.2018г., породено от
прекратяване на договор за наем от 11.11.2008г., за чието плащане наемодателят
е бил в забава от 23.07.2016 г. Сочи, че след поредица от апортиране на недвижи
имоти през 2015г, известните активи, предназначени за общо обезпечение на
кредиторите, са се ограничили до членствени правоотношения, тъй като и
наличните приходи от наеми вече са били заложени в полза на банка, вписала
особен залог още през 2010г. Затова, според ищеца, длъжникът е намалил наличното
към момента на възникване на дълга имущество, като е отчуждил това дялово
участие, получено срещу притежаваната преди това недвижима собственост. Твърди,
че при това разпореждане приобретателят „***“ЕАД е бил съдружник със
значителен мажоритарен дял в
прехвърлителя „***“ООД като волята на
длъжника е бил изявена от управител Г.Ш., който е участвал и в
управителен орган (член на Съвет на директорите) на третото лице приобретател. Допълнително
ищецът счита, че сделката има и конкретно вредоносен резултат, тъй като
насрещната престация, уговорена като цена на отчуждените дялове е значително
под действителната им пазарна стойност, и е била предназначена за погасяване на
задължения и на друго лице, като сключването ѝ е причинило намаляване на
чистото имущество на продавача.
По същество
пълномощникът на ищеца пледира за уважаване на конститутивния иск, като излага
доводи за изцяло доказано увреждане на кредитора. В подробни писмени бележки
адв. Б. обосновава несъстоятелността на възражения на насрещните страни и
излага тезата си за изцяло доказано наличие на качеството кредитор на ищеца за
вземане, породено преди разпоредителната сделка, обективно увреждащ резултат не
само от самото отчуждаване, но и от икономическия резултат от него, установен
със събраната по делото експертиза и ситуация на свързаност на представителите
на договарящите се, възприемана в съдебната практика като общо знание за
обстоятелствата по увреждането на кредитора.
Ответникът „***“ООД
е оспорил увреждащия характер на сделката в срока за отговор, като счита, че
отчуждаването на актива не влошава възможностите за удовлетворение на ищеца,
поради предназначаването му по-рано за удовлетворяване на друг кредитор със
залог (вписан на 17.02.2016г) и отделно сочи, че платежоспособността му не била
накърнена, тъй като едновременно с намаляването на актива е намалял и пасива и
възможностите за удовлетворяване на ищеца са съхранени в същия обем. Оспорено е
предназначението на сделката за увреждане, като длъжникът сочи, че продажбата е
договорена преди спорното вземане на кредитора да е било признато от съда и е
имала за цел да уреди финансови отношения, възникнали много преди дълга на
ищеца. Оспорва и възможността за конкретно узнаване на фактите от представителя
на приобретателя, при наличие само на свързаност на търговците, което не
предполага детайлно познаване на всички сключени по-рано от отчуждителя
договори и поети от него задължения.
Становище по
същество този ответник не е изразявал.
Макар, че вторият
ответник „***“ЕАД ЕИК ххх не е упражнил право на отговор, като приобретател по
сделката има качество необходим задължителен другар и се ползва от
своевременното оспорване на иска от своя другар (чл.216 ал.2 ГПК). Допълнително
този ответник, чрез пълномощника си адв. П. излага писмено становище по
съществото на спора, като моли претенцията да бъде отхвърлена като изцяло
недоказана. Счита, че оценката на прехвърленото имущество, посочена от вещото
лице не е обоснована, тъй като не е
приложена специална методика за определяне на пазарни цени, съответно не е и
доказано занижаване на цената, договорена срещу прехвърлените дялове. Отделно
сочи, че възможността за удовлетворяването на ищеца от това имущество не би
била по-добра дори и сделката да не е сключвана, тъй като върху него е тежал
залог за обезпечаване на дълг на значителна стойност. Съответно и след
отричането на прехвърлянето, удовлетворяването би било обусловено от
трансформирането на дружествените дялове в ликвидационна стойност, след
изплащане на задълженията на самото дружество, които също са в значителен
размер. Обосновава възмездност на сделката, като я очертава като даване вместо
изпълнение на значителен обезпечен дълг, договорено по специфичен начин за
уреждане на отношения с банка-кредитор. Пълномощникът на ответника счита за
недоказано и общото знание на договарящите се, чиято воля е била формирана от
колективни органи, а не еднолично от Ш.. Допълнително акцентира и върху
възприемането на процесната сделка като последен елемент от поредица от
разпоредителни действия, които само в общността си могат да увредят кредитора.
Липсата на знание у последния приобретател за цялата поредица според тази
страна изключва и обявяването на относителна недействителност на последното разпореждания.
Претенции за
определяне на разноски са предявили само ищецът и първия ответник, като размер
е конкретизиран само от ищеца в списък по чл. 80 ГПК (л. 169). Ответникът „***“ЕАД
е възразил за прекомерност на хонорара на представителя на ищеца (л. 199).
Предварителните въпроси и
допустимостта на предявените искове са били разрешени в
нарочно определение № 50/04.01.2019г. (л.132). Окончателен устен доклад е
обявен в съдебно заседание на 06.02.2019г. (л. 173), след пояснение на
твърдения на ищеца относно увреждащия резултат от възмездно разпореждане. Макар
да не е постановил изрично допълване на съдържанието на общо посочено в
отговора твърдение за уговорената по сделката насрещна престация, съдът е
допуснал позоваване на анекс, представен от втория ответник(л. 203) като
относим предмет на изследване на експертизата и съответно фактите, посочени от
страните във връзка с този документ също са допуснати като предмет на спора. Освен
мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите,
приложимото право и по-подробно изложение на релевантните твърдения и
възражения в обхвата на предмета на спора, съдът е докладвал като изключени от
предмета на делото следните доводи: възприемането на процесната
сделка като безвъзмездна и оспорването
на съществуване на погасените според уговорката в анекса за цената задължения,
както и оспорване на получаването на цената от прехвърлителя.
Макар и да е заявено като защита по същество, възражението за насочване на
претенция срещу само един от елементите на поредица от сделка с обща цел се
основава на довод за липса на интерес на кредитора да атакува само последната
сделка. Като процесуална предпоставка интересът определя допустимостта на иска,
поради което съдът следва да разгледа това възражение предварително. Вярно е,
че в съдебната практика (решение № 122 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 5533/2015
г. на ВКС, ГК, IV г. о. и възприемащото го като задължителна практика
Определение № 671 от 21.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1929/2016 г., II т. о.,
ТК) действително се приема като допустима искова защита на кредитор, насочена
срещу увреждане, извършено от длъжника не чрез една, а чрез поредица от правни
действия или сделки, като целеният от длъжника краен увреждащ резултат се
постига с осъществяване на последното действие или сделка. И в тези случаи
обаче единствено кредиторът е този, който преценява коя е тази поредица от
действия или сделки, които го увреждат, като посочва и недобросъвестния
приобретател, с чието знание се довършва общото договаряне на увреждането. Само
защото не може да посочи недобросъвестност на някой от участниците в междинните
сделки, но обосновава такава у последния приобретател, на кредиторът му се
налага да „обедини“ в едно цяло фактическия състав. Не е такъв обаче процесния
случай, тъй като ищецът твърди общо знание и съгласувани действия именно на
двамата договарящи се по една сделка. В съдебната практика няма пример на отричане
изобщо на интереса на кредитора да се защитава като ограничи съдебната защита
спрямо групата лица, които счита за недобросъвестни участници в поредицата от
прехвърляния. Това е така, защото всеки от активите, които лицето притежава в
определен момент след пораждане на очакването за възникване на задължение и
преди началото на принудителното изпълнение служи за обосноваване на платежоспособност
пред потенциалните му кредитори (чл. 133 ЗЗД) и изборът кой точно от тях да
бъде предпочетен за удовлетворяване принадлежи изключително на самия кредитор.
В този смисъл интересът за отричане на действителността на кое да е
разпореждане се очертава винаги, когато
ищецът може да обоснове някоя от хипотезите на чл. 135 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните са
безспорни обстоятелствата обявени в писмения доклад като удостоверени в
съставени с участие на ответниците неоспорени писмени диспозитивни (договори,
съгласия) и свидетелстващи (отбелязване в имотна партида, вписвания в ТР и
удостоверения от ЧСИ) документи и обвързващо със сила на присъдено нещо решение
от 03.01.2018г. по ВАД №229/2016 г. на АС БТПП, както следва:
Като наемател на
сграда, притежавана от „***“ООД(л. 21), ищецът предоставил гаранционен депозит,
чието възстановяване от наемодателя поискал след прекратяване на договора. Тъй
като след покана от 16.02.2016г (л. 31) наемодателят не изпълнил това свое
парично задължение, претенцията била предявена пред арбитражен съд и частично
уважена в размер от 88 880,48 лева, ведно с обезщетение за забава,
начислено в размер на 2671,75лв за период от 23.07.2016 г. до предявяване на иска и присъдено към главницата до
окончателно плащане (л.8-20). За тези вземания и разноските породени от водения
арбитражен процес и принудителното изпълнение на присъдената сума, ищецът предприел
насочване на изпълнение по изп. дело 20188080400227, но съдебният изпълнител (л.68)
не успял да установи налични вещи, върху които да приложи принудителен способ (с
изключение на един запориран автомобил), а върху ликвидните му парични
постъпления били обявени заложни права на привилегирован кредитор („Търговска
банка Д" АД).
Преди това
проучване, между ответниците била сключена спорната увреждаща сделка (л.50): на 09.11.2017 г. било договорено в
изискуемата по чл. 129 ТЗ квалифицирана нотариална форма прехвърлянето на
всички дружествени дялове от капитала на „ОЦЕ" ООД (общо 2 667 300 дяла с
номинал по 1 лев), притежавани от прехвърлителя „***“ООД на приобретател „***“ЕАД
срещу цена от 1 420 621.38лв, платима чрез прихващане и изплащане на
задължения, допълнително индивидуализирани в анекс (л.200). Постигнатата
уговорка относно заплащане на цената за прехвърленото имущество предвижда част
от сумата да бъде прихваната с насрещно задължение на купувача в размер на 126
913 лв, друга част да бъде внесена от купувача директно за погасяване на дълг
на продавача към трети лица (в общ размер 823101,22лв), а остатъкът от общо
470 607,16лв е бил уговорен да се изплаща на банка –кредитор за погасяване
на главници и лихви по обезпечен кредит № 0269.0210/04.11.2010г, отпуснат на
самия прехвърлител(според договора за особен залог, регистриран по партидата на
"ОЦЕ" ЕООД, ЕИК *********), макар че при договарянето е посочено, че с
цената ще се изплаща задължение на встъпилия в този дълг залогодател.
Разпореждането е
било съгласувано със същия заложен кредитор, дал съгласие за разпореждането при
поемане на обезпечението от приобретателя, надлежно регистрирано в ТР с
вписване 20181024085709 (видно при справка по партидата на "ОЦЕ"
ЕООД, ЕИК *********). Понастоящем залогът продължава да действа, но вече в полза
на встъпил в правата на заложния кредитор В.Б.Й.(чието качество на залогодател
е регистрирано с вписване 20190320145251), суброгирал се след удовлетворяването
на банката в обезпечения със залога дълг, за който новия залогодател „***“ЕАД е
и поръчител, както се установява и от представеното при това вписване
споразумение (л. 162). В същият документ е пояснено и че още от 26.09.2017г
(т.е. непосредствено преди разпореждането с дяловете, когато е договаряна и
подмяната на обезпеченията със заложния кредитор), банката е приела като
основен длъжник друго дружество, а
досегашния кредитополучател е останал да отговоря като съдлъжник.
От заключенията на
експерта, назначен от съда (л. 230-236) се установява, че пазарната стойност на
прехвърлените на 09.11.2017 г. дружествени дялове, определена като средно
претеглена стойност при използване на методите на чиста стойност на активите и
ликвидационната стойност, възлиза на 2728 хил. лева. Съдът изцяло възприема обосновката
на вещото лице за прилагане на тази методика, тъй като за целите на настоящото
производство стойността на имуществото на длъжника следва да се съпоставя
именно с възможностите за осребряване на дяловете чрез способ на принудително
изпълнение. Както и пълномощника на втория ответник излага в писмените си
бележки, този способ цели трансформиране на членственото право в остатъчна
стойност след прекратяване на членството на длъжника или в резултат на ликвидационна
процедура (чл. 517 ГПК). Ликвидационният дял от своя страна е резултат от
удовлетворяване на кредиторите на дружеството и разпределяне на чистия остатък
от активите между съдружниците, а именно тази формула е в основата и на
оценителския метод на чистата стойност. Обратно, посочената от ответника Наредба
№ 9 – Н от 14.08.2006г предвижда методика за заместване на воля на договарящи
се в непазарни условия страни за целите на данъчното облагане, с оглед
гарантиране на интересите на фиска срещу симулативни сделки, насочени към
укриване на действителна стойност на оборотни сделки. Тази методика е изцяло
несъпоставима с интересите на кредитора и предмета на Павловия иск. В този
смисъл възражението за неадекватно приложен метод е изцяло неоснователно.
Вещото лице е приложило специалните си знания въз основа на данни, оповестени
публично от самия търговец, контролиран от втория ответник, след изрично
предоставена възможност на ответниците да конкретизират общо декларирана в
документите за годишно приключване счетоводна информация. Доколкото преценката
на експерта е останала ограничена само до оповестените по партидите на "ОЦЕ"
ЕООД и „***“ООД годишни финансови отчети, на осн. чл. 161 ГПК съдът приема за
доказани само тези финансови показатели. Анализът на вещото лице, който съдът
изцяло възприема като обоснован с тези показатели сочи, че при договарянето на
разпореждането с дяловете от "ОЦЕ" ЕООД уговорената цена е почти 50%
от пазарната стойност на тези активи( л. 239). Същевременно, продажната цена не
е съпоставима и с балансовата стойност на правата, отчитана от самия продавач „***“ООД,
което категорично е влошило финансовото състояние на това дружество като дори е
довело до спад на неговото чисто имущество до значителна отрицателна величина.
Няма спор относно
обстоятелствата по изявяване на волята на договарящите при сключване
разпоредителната сделка и уговарянето на плащането на цената: прехвърлителят „***“ООД
е действал чрез своя управител Г.Ш., а за приобретателят „***“ЕАД изявлението е
направено от изпълнителен директор В.Й..
В досието по
партидата на „ОЦЕ“, ЕИК ********* се установят и представените по повод
регистрацията на придобитите със спорната сделка права доказателства за начина
на формиране на волята на договаращите се. Видно от протокола на СД на
приобретателя( л. 121) съгласието за сделката, сключена от представителя е
дадено единодушно от всички членове на Съвет на директорите, назначен на
09.06.17г от нов едноличен собственик В.Б.Й., който се е включил и в състава на
дотогавашния управителен орган наред с членовете Г.Ш.и Благовест П., участвали в управлението и в предходния период от
13.11.2015 г., когато акционерното участие е било концентрирано в лицето на М.В.
Й..
В решение от 09.11.2017г на съдружниците в „***“ООД
чрез общ представител В.Й., представляващ като изпълнителен директор „***” ЕАД
– съдружник със значителен мажоритарен
дял ( 9900/10000) и като пълномощник на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „С.И П.” са
заявили съгласие за продажба на дяловете, като именно това решение е изпълнено
от управителя Г.Ш.. Приобретателят е бил мажоритарен съдружник още от 04.5.2010
г.
При
така безспорно установените факти съдът намира претенцията на ищеца за
основателна по следните съображения:
На първо място
качеството на кредитор на ищеца е категорично установено и това го легитимира с
право да иска обявяване на относителна недействителност на разпореждане на своя
длъжник. Като зачита основанието, породило паричното вземане, така както е
установено със сила на присъдено нещо между кредитора и длъжника, съдът приема
за приложима хипотезата на увреждане, предприето след възникване на дълга
(прекратяване на наемния договор и изпадането на наемодателя в забава след
отправяне на поканата за връщане на депозита) в периода 16.02.-23.07.2016 г. Без значение за този
момент е значително по-късното присъждане на задължението и намерението на
наемодателя да се освободи от този дълг с прихващане с насрещно вземане,
оказало се неоправдано в хода на арбитражното производство.
Сключването след
този момент на сделка с прехвърлителен ефект по отношение на известен и лесно
установим чрез справка в публичен регистър актив на длъжника се приема в
трайната съдебна практика за обективно увреждащо за кредитора, тъй като изключва
възможността за насочване на принудително изпълнение върху този вече чужд актив
(Решение № 436 от 22.12. 2011 г. по гр. дело № 308/2011 г., на ВКС, ІІІ г.о., Решение
№ 639/06.10.2010г. по гр. дело № 754/ 2009г., на ВКС, ІV г.о.). Този обективно
увреждащ характер може да бъде изключен само ако се установи, че длъжникът
разполага с имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори по същия
начин и без затруднение, но в случая такива възражения не са направени.
Напротив, ищецът е доказал, че е положил добросъвестно усилия да издири активите,
годни за изпълнение, като е възложил нарочна проверка на съдебния изпълнител.
Отделно от това в
конкретния случай, разпореждането има не само принципно, но и реално
неблагоприятен за кредитора ефект, тъй като чистата стойност на имуществото на
длъжника му е намаляло. Това е така, защото въпреки уговорената насрещна
престация, разликата в стойностите на актива, напуснал предприятието и цената
му е значителна като икономическата нееквивалентността е декапитализирала
търговеца-длъжник до степен, пораждащ риск от несъстоятелност поради
свръхзадлъжнялост. Принудителното изпълнение спрямо несъстоятелен длъжник би
забавило значително, а често и оскъпило допълнително евентуалното
удовлетворяване на паричното вземане на кредитора.
Доводите на
ответниците за липса на влошаване на възможностите за събиране на вземането не
могат да бъдат споделени. Павловият иск като част от системата на обезпеченията
по гл. VII от ЗЗД е
предназначен да замести пропуск на взискателя да запази в патримониума на своя
длъжник определено имуществено право, като наложи възбрана или запор за
обезпечение на следващо насочване на изпълнението. При избора си на актив от
имуществената съвкупност на права на длъжника, взискателят не е ограничен от
обстоятелството дали и други лица също биха претендирали удовлетворение от
същия актив. Принципите на принудителното изпълнение допускат едновременно
насочване на секвестъра от конкуриращи се претенденти и съответно законът
урежда реда за удовлетворяването им в съответствие с привилегиите и противопоставимостта
на по-рано предприета принуда (т. 5, 7 от ТРОСГТК 2/2013 г.). За да обезпечи
евентуално, а не сигурно удовлетворяване, всеки кредитор може да наложи
възбрана, съответно и да постигне ефекта й с конститутивното решение по чл. 135 ЗЗД. Затова за кредитора ищец няма никакво значение дали върху актива е имало
учредени права на привилегирован взискател(заложния кредитор „Търговска банка
Д“ АД), респективно дали и след насочване на изпълнението срещу приобретателя
ще следва да се съобразява с привилегии на други лица (суброгиралия се в права
на заложния кредитор В.Й.). Няма значение и прогнозната ефективност на избрания
от взискателя способ поради промяната в себестойността на разпоредените права
на длъжника преди разпореждането и след обявяване на относителната му
недействителност. Само ако се уважи Павловия иск кредиторът ще може да приложи
способа до край и да се установи действителната икономическа стойност на дела
от дружеството(съпоставим с ликвидационна стойност). Действително, при този
способ на осребряване е възможно насочването да се окаже неефективно, но този
риск принципно е в тежест на взискателя и длъжникът не може да обосновава с
него липса на увреждане. Още повече, че в случая относителната недействителност
няма да засегне отношенията между договорилите се страни, в резултат на които е
следвало да намалеят именно задължения на „ОЦЕ" ЕООД, респективно да се
подобри възможността за генериране на по-голям ликвидационен остатък.
Освен увреждащ
характер на разпореждането, хипотезата на чл. 135 ал.1 ЗЗД изисква и субективно
отношение на участващите в договарянето му страни. В случая уговарянето на
насрещната престация несъмнено разкрива целта на сделката, като предназначена
да реорганизира активите на длъжника, като трансформира непаричен актив в
парична стойност, за да се освободят ликвидни средства за погасяване на други,
налични и признати от договарящите като дължими парични задължения. Само по
себе си тази цел не би била увреждаща, но в случая явно определен кръг от
известните кредитори на прехвърлителя са били предпочетени за сметка на други.
Това е така, защото към този момент вече
е била налице продължаваща забава спрямо наемател, чийто депозит неоснователно
е задържан след прекратяване на договора, но този кредитор не е посочен между
лицата, чийто вземания към „***“ООД е следвало да се изплатят от купувача.
Изключването на този кредитор не може да не се осъзнава от длъжника му като
осуетяване на бъдещото удовлетворение, при положение, че след изплащането на
цялата цена от този съществен актив в края на същата счетоводна година
балансовата стойност на актива е почти два пъти под размера на
неудовлетворените задължения.
Отделно от
преферентния ефект, предназначението на цената за изплащане на чужд дълг при
знание за търсено плащане от ищеца също е проява на съзнателно избягване на
удовлетворение на кредитора. В случая е особено показателна уговорката, с която
погасяването на обезпечения кредит е изявено като изпълнение на задължение на „ОЦЕ"
ЕООД, а не на продавача „***“ООД. Вярно е, че според споразумението със
заложния кредитор към този момент кредитополучателят вече е бил заменен от
друго свързано дружество („Прайм резиденс Евксиноград“ООД), но е останал
задължен като съдлъжник. Вместо за намаляване на личната му отговорност към
банката обаче, част от цената е пренасочена за погасяване на задълженията на
другия съдлъжник („ОЦЕ" ЕООД). Такова предназначение би било добросъвестно
само ако тази сума не е била необходима за обслужване на известните задължения
на продавача.
В заключение съдът
намира, че знанието на прехвърлителя за увреждащия характер на сключената от
него сделка е несъмнено.
Доколкото
разпореждането е възмездно се налага и установяване на същото субективно
отношение и у приобретателя на правата. В случая на договаряне на юридически
лица, знанието се изследва чрез физическите лица, действали като представители
на дружествата при формиране и изявяване на волята им като насрещно договарящи
се страни(Решение № 18 от 31.03.2009 г. по т. д. № 214/2008 г. на ВКС, II т.
о., ТК и Решение № 535 от 13.09. 2010г. по гр.д. № 1224/ 2009г., на ВКС ІV
г.о.). При съвкупната преценка на всички изявления на волеформиращите управителни
органи: на събранието на съдружниците, чрез мажоритарния съдружник за
отчуждителя и едноличния собственик на акционерния капитал, участващ и в
състава на СД на приобретателя, се установява водещата роля на В.Й. в това
договаряне. Именно той е овластил и управителя Ш. на косвено контролираното от
него ООД, който пък е гласувал заедно с Й. при постигане на решението за
придобиване на активите именно по начина, увреждащ ищеца. Акционерното
дружество е контролирало отчуждителя още към момента на пораждане на дълга на
ищеца, като тогава едноличен собственик е било лице в несъмнено близка
родствена връзка с Й.. Самият В.Й. е участвал дори като представител на ищеца
при първоначалното му обвързване като наемател, макар че към момента на
нарушаване на правото на дружеството при неоснователното задържане на депозита
това лице вече не е участвало в управлението на наемателя, но неговия близък
(вероятно син) е контролирал наемодателя. Доколкото мажоритарният съдружник
разполага с възможност напълно да се запознава с делата на дружеството и да
получава информация за всички сделки и претенции към него, не може да се
отрече, че и към момента на спорната сделка
и към възникването на вземането на ищеца двамата така тясно свързани
ответници са разполагали с една и съща информация и са знаели едни и същи
обстоятелства.
Съдът намира за
установен фактическия състав, пораждащ потестативното право по Павловия иск в
цялост: длъжникът и контролиращия го мажоритарен акционер са извършили съзнателно
разпоредителна сделка – прехвърляне на дялове от дружество, предназначена да
удовлетвори само някои от известните
кредитори на продавача и да погаси чужд дълг. Преферентният резултат от
сделката и общото намаляване на чистото имущество на продавача въпреки
възмездността на разпореждането представляват реално увреждане на ищеца и пораждат потестативно защитно право в негова
полза като увреден кредитор. По тези
съображения сделката следва да бъде обявена за относително недействителна.
Предвид направеното искане и на основание
чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да понесат направените от
ищеца по делото разноски.
Пълномощникът на ищеца е заявил в списъка си заплатената държавна такса (56824,86лв), разноски по допуснато
обезпечение (5лв) и заплатения по банков път договорен адвокатски хонорар
(30883.45лв). Допълнително към тези разходи следва да се добави и депозита за
възнаграждението на вещо лице, внесено след съставянето на списъка (общо
500лв). Възражението за прекомерност на възнаграждението на адвокат Б. е
неоснователно, тъй като точно съотвества на минималния размер, определен според
стойността на сделката по реда на чл. 7 ал.2 т. 6 от НМРАВ(25736.21лв), и фактуриран на тази основа ДДС (5147.24лв),
на осн. пар. 2а ДР НМРАВ. Съответно
общият размер на подлежащите на възстановяване на ищеца разноски по
основателната му претенция възлиза на 88 213.31лв. Доколкото и двамата
ответници, необходими другари макар и на различни етапи, поддържат оспорване на
претенцията, отговорността им за разноските следва да им се възложи общо.
Мотивиран от
гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА по реда на чл. 135 ал.1 ЗЗД за
недействителна по отношение на кредитор „***“ ЕООД ЕИК ххх възмездната
сделка, сключена с договор с нот. заверка рег. №5219 и 5220 от
09.11.2017г., с която „***“ООД ЕИК *** е прехвърлил на „***“ЕАД ЕИК ххх притежавани 2 667300 дяла с номинал от по 1 лв
от капитала на „ОЦЕ“ООД при договаряне на свързани лица с общо
знание за увреждане на кредитора, по
иска, предявен от „***“ ЕООД ЕИК ххх,
***, представлявано от управители К. и И. срещу
„***“ООД ЕИК ***, гр. Варна ул. Хх, представлявано от управител Г.Ш.и „***“ЕАД ЕИК ххх гр. Варна ул. Хх,
представлявано от изп. директор Й..
ОСЪЖДА „***“ООД ЕИК ***, гр. Варна ул. Хх,
представлявано от управител Г.Ш.и „***“ЕАД
ЕИК ххх гр. Варна ул. Хх, представлявано от изп. директор Й. да заплатят общо на „***“ ЕООД ЕИК ххх,
***, представлявано от управители К. и И. сумата от 88 213.31лв. (осемдесет и
осем хиляди двеста и тринадесет лева и тридесет и една стотинки),
представляваща направените от ищеца разноски по делото по списък по чл. 80 ГПК,
на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: