Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, XXXVI – ти състав
На осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 4674 по описа за 2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.Е.И. против НП № 23-0000851/09.10.2020 г. на
Директора на Регионална дирекция „АА“-Варна с което на основание чл. 177 ал.3,
т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр. 2
от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1 т.3 б.”а” от
Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ.
В жалбата се твърди, че НП
е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се визираната в него фактическа
обстановка, компетентността на актосъставителя и годността на процесното
техническо средство, с което е извършено измерването, като се посочва, че
същото не е било поставено на равен
участък и измерването е било извършено при наличието на силен вятър.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следната фактическа обстановка:
На 14.07.2020 г., около 13.46 ч. в обл. Варна, по републикански път II-29, гр. Добрич- гр. Варна, 1 км. след разклона за с. Изворско в посока гр.
Варна, жалбоподателят И. управлявал влекач марка „Волво“ от кат.N3 с ДК №
TX1610TX, с прикачено полуремарке от кат. 04 с ДК № TX9436EX, и двете
собственост на превозвача, извършващ обществен превоз на товари (пшеница) по
маршрут Кайнарджа -Варна, видно от пътен лист № 0020719/14.07.2020г. издаден от
превозвача, когато бил спрян за проверка от служители на РД „АА“, сред които
св. З.Ю..
В хода на проверката било установено, че водачът извършва
превоз на пшеница със съчленено пътно превозно средство, състоящо се от моторно
превозно средство с две оси и полуремарке с три оси, с обща маса 55 525кг.,
измерена с електронна мобилна везна марка "Dini Argeo", модел DFWKR,
сер.№ **********, поставен стикер за годност 19/00413 със срок на валидност до
10.2020г., която маса надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40 000кг. с 15 525кг,
установена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Към момента на проверката не била представена квитанция
от АПИ за претоварване.
При така установените факти, св. Ю. съставил на
въззивника АУАН за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр.2 от Закона за движение по
пътищата във вр. с чл. 6 ал.1 т.3 б. а. от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В законоустановения срок
не е постъпило писмено възражение срещу съставения акт, въпреки заявено
в него,ч е такива ще бъдат депозирани в триденевен срок.
Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 177 ал.3 т.1
пр.2 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника, като на същия е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 2600
лева.
В хода на
съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят –
св. З.Ю..
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от гласните и писмените доказателства по
делото (приложени от АНП и допуснати и приети в хода на
съдебното следствие досежно вида и изправността на измервателното средство),
които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на един фактически и
правен извод, с оглед на което ги кредитира.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното
постановление НП № 23-0000851/09.10.2020
г. на Директора на РД „АА“ гр. Варна е
издадено от компетентен орган, съотв. процесният АУАН е съставен от компетентни
длъжностни лица.
Съгласно
разпоредбата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз
и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи,
свързани с извършването на превоза.
Съгласно
чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП (редакция ДВ бр.22/20.05.2018г.),
при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да
ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването
на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства,
предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници
и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари.
Видно
от цитираните правни норми, РД „Автомобилна
администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно
спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена
сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването
на превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН, впоследствие въз основа на него и НП.
Обжалваното НП е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията
са индивидуализирани.
Съгласно
нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2 от
ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и
натоварвания на ос, които не надвишават установените от Министъра на
регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението.
Разпоредбата на чл. 139 от ЗДвП е бланкетна и
препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която в чл. 6, ал. 1, т. 3 б.
"а" въвежда допустима максимална маса от 40 тона за съчленени ППС с
пет, шест и повече оси, движещи се по пътища, отворени за обществено
ползване, състоящи се от моторно
превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси, като процесният
случай попада именно под действието на тази разпоредба, като
нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса
на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което вместо с
изискуемата максимална маса до 40 тона, е управлявано с общо тегло от 55525 кг.
Посоченото обстоятелство се установява
безспорно от разпечатката от мобилната електронна везна.
В
чл. 2 от Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 година относно максимално
допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни
средства, чийто изисквания се въвеждат от Наредба № 11/03.07.2001 г. /съгласно
§ 5 от ЗР/, понятието "максимално допустима маса" е максималната маса
на натовареното превозно средство, използвано за международен транспорт, т. е.
в " максимално допустимата маса" се включва собственото тегло на автомобила
и теглото на неговия товар.
Същевременно,
максимално допустимата маса от 40 тона за пътно превозно средство от
категорията по чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ може да бъде превишена до 45000 кг /45 тона/, ако е заплатена такса,
за което водачът е представил квитанция, каквито доказателства не са ангажирани
в съдебното производство.
От
друга страна, в хода на съдебното производство не се доказаха твърденията на
процесуалния представител на въззивника за извършени нарушения при осъществяване
на измерването, както на техническите правила за извършването му, така и на
нормативните разпоредби.
Видно
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, процесното техническо
средство е електронна везна, поради което по отношение на същото е неотносима
разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол.
От
приложената по делото инструкция за употреба на техническото средство, както и
от гласните доказателства, събрани чрез разпита на извършилите проверката
длъжностни лица се установява, че са спазени изискванията за извършване на
достоверно измерване, съотв. при наличие на наклон над допустимия такъв,
техническото средство не отчита резултат. Видно от приложеното по преписката
заявление за извършване на периодична проверка на средства за измерване,
електронната везна, с която е извършено измерването, е представена за проверка
от ИА "Автомобилна администрация", като видно от стикера й за годност
приобщеното по делото копие на заявление , заверката е със срок на валидност до
мес. октомври 2020 г.
включително.
Съгласно
разпоредбата на чл. 177 ал.3 пр.2 от ЗДвП се наказва с глоба от 500 до 3000 лв.
водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Анализът
на разпоредбата сочи, че правилно е
ангажирана отговорността на въззивника в качеството му на водач на процесното
МПС въз основа на санкционната норма чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП която
предвижда конкретното нарушение в диспозицията си и сочи като негов субект –
водача на превозното средство. Без значение за съставомерността на деянието е
чие е задължението за заплащане на такса
за движението на тежкото ППС и/или за издаването на разрешително.
Законодателят
изрично е посочил водачът на тежкото ППС като административно-наказателно
отговорно лице за деянието управление на ППС с маса, която надвишава нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да
спазва установения за това ред.
Като разгледа жалбата досежно
справедливостта на наложеното наказание, съдът намери, че същата е основателна,
доколкото макар че видно от представената по делото справка за
нарушител това далеч не е първо нарушение за въззивника, то същото се явява
първо такова по чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, поради което санкция в размер
над минималния, а именно 1000 лева в достатъчна степен би постигнала целите на
индивидуална и генералната превенция.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че единствено
стойността на претоварването не обосновава извод за тежест на извършеното
нарушение, съответна на размера на наложеното на въззивника наказание.
Поради
изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде изменено по отношение размера на
административната санкция „Глоба“, като същата следва да бъде определена към
минималния размер, но над него с оглед размера на установеното
претоварване , а именно в размер на 1000 /хиляда/
лева.
С оглед изхода на спора, но поради липсата на направено
искане от страна на жалбоподателя, респ. поради липсата на реално осъществено
процесуално представителство от страна на АНО, съдът намира, че не следва да се
произнася по въпроса с разноските.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №
23-0000851/09.10.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „АА“-Варна с което
на Б.Е.И. на основание чл. 177 ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр. 2
от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1 т.3 б.”а”
от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ., като НАМАЛЯВА размера на санкцията до сумата от 1000
/хиляда/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: