Решение по дело №2295/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 786
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20215330202295
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 786
гр. Пловдив , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330202295 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Н. В. против Наказателно постановление №
20 – 1030 – 013882 от 10.12.2020 г., издадено от Началник група към ОД на
МВР- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца за нарушение на чл. 104б т. 1 ЗДвП.
С жалбата, в допълнителна писмена молба и в съдебно заседание се сочат
конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно
постановление и се моли за неговата отмяна. По същество жалбоподателят
оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка като аргументира
тезата за несъставомерност на административното нарушение, доколкото в
случая се касаело за нарушение на чл. 20 ЗДвП. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност
на жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират
разноски.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.11.2020 г., около 23,30 часа в град Пловдив на бул. „6 – ти
септември“ - № 274 управлявал личния си лек автомобил „***“ с рег. № ***,
участвайки в нерегламентирано състезание по пътища, отворени за
обществено ползване с лек автомобил „***“ с рег. № ***.
Движението на двата автомобила в посока изток било възприето от
изпълняващите служебните си задължения служители на МВР – Пловдив,
сред които свид. Р.Х., които били застанали със служебния си автомобил от
северната страна на бул. „6 – ти септември“ пред № 239. Възприетото от
двамата полицейски служители съревнование между водачите на
гореописаните МПС - ва мотивирало същите до подадат сигнал със „Стоп“
палка. На така подадения сигнал жалбоподателят В. реагирал като спрял, а
водачът на лек автомобил „***“ с рег. № *** продължил движението си, като
впоследствие бил догонен и спрян от двамата полицейски служители на
светофара на бул. „Цариградско шосе“ и бул. „6 – ти септември“. Малко по –
късно към тях се придвижил и жалбоподателят В., като заедно с другия водач
били отведени в КАТ за изясняване на случая.
На В., в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели –
очевидци, бил съставен АУАН бл. № 787797 / 17.11.2020 г., за извършено от
него нарушение на чл. 104б, т. 1 ЗДвП, който жалбоподателят подписал без
възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с
което на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в
размер на 3000 / три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 12 месеца.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
2
от показанията на актосъставителя Х. и свид. Х., които съдът кредитира
изцяло като достоверни и добросъвестно дадени. Съдът анализирайки
показанията на двамата свидетели намира, че същите са годен доказателствен
източник, като свидетелите въпроизвеждат коректно и пълно възприятията си
относно значимите за правилно установяване на фактическата обстановка
обстоятелства. Показанията на свидетелите кореспондират помежду си, още
повече, че свид. Х. възпроизвежда преките си и непосредствени впечатления
от случилото се. Невъзможно е да се пренебрегне, че заявеното от посочените
свидетели представлява пряк доказателствен източник относно участието на
двамата водачи в извършването на процесното административно нарушение.
Отделно от това показанията на двамата свидетели изхождат от лица, които
са незаинтересовани от изхода на спора и по отношение на които липсват
каквито и да било индикации будещи съмнение в добросъвестността и
достоверността на дадените от тях показания. Последните си кореспондират и
с приложените по делото писмени доказателства – АУАН, справка за
нарушител/ водач, Справка в Централна база КАТ от 25.03.2021 г. за МПС с
рег. № ***, Справка в Централна база КАТ от 25.03.2021 г. за МПС с рег. №
***, Наказателно постановление № 20 – 1030 – 013886 / 10.12.2020г., Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на
Министъра на вътрешните работи.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се
установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП, според която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална
доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от
жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта
обстоятелства.
В тази връзка следва изрично да се отбележи, че жалбоподателят не
оспорва, че на посочените в АУАН и НП ден, час и място е управлявал
собствения си лек автомобил. Същият оспорва при управлението на
автомобила си да е участвал в нерегламентирано състезание. За установяване
на посоченото твърдение от страна на жалбоподателя беше допуснат до
разпит свид. А.М..
В тази връзка, при обсъждане на показанията на свид. М., съдът отчете
обстоятелството, че същият се намира в близки приятелски отношения с
3
жалбоподателя, поради което изложеното от него налага внимателно да бъде
анализирано в светлината на останалия доказателствен материал. В
показанията си свидетелят подробно описва срещата си с В. въпросната вечер,
мястото на което са се срещнали, както и детайлно описва маршрута по който
са минали на път към домовете си, както и появата на другия автомобил. От
задълбочения и подробен анализ на показанията на свид. М. самостоятелно и
в съвкупност с останалия доказателствен материал, съдът формира извод, че
същите не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на
отразеното в АУАН и в НП, включително не водят до промяна във
фактическата обстановка и правните изводи. Съдът намира, че същите не
могат да бъдат кредитирани с доверие, доколкото се намират в явно
противоречие с останалите доказателствени източници. Така например,
показанията на свид. М. се оборват от тези на свид. Х., който с категоричност
заявява, че на пътя са били само двата автомобила – този на жалбоподателя, и
този на другия участник, докато свид. М. заявява, че преди В. да бъде спрян
от полицейските служители М. се е движел зад него на разстояние не повече
от 30 метра. Отделно от това изцяло необяснимо от логическа и житейска
гледна точка е заявеното от свид. М., че процесната вечер двамата с В. са се
движили със скорост не повече от 30 – 40 км., което твърдение поставя
въпроса, ако това действително е било така защо на В. му се е наложило рязко
да спре при подаване на сигнала на полицейските служители. Посочената от
свидетеля скорост е в рамките на общото ограничение за скорост на
движение в градски условия, като същата позволява спокойното и плавно
спиране след подадения сигнал. На следващо място, заявеното от свидетеля
М. противоречи на самата теза на жалбоподателя, че същият е извършил
нарушение за скорост, не и процесното такова. Ето защо съдът намира, че
показанията на свид. М. са такива, които обслужват защитната теза на
жалбоподателя подробно изложена в депозираната от процесуалния му
представител допълнителната писмена молба и доколкото същите се явяват
изолирани от останалите доказателствени източници намира, че е невъзможно
върху тях да базира фактическите си изводи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият
съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на
4
ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно представените Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на Министъра на
вътрешните работи относно компетентността на административнонаказващия
орган и актосъставителя, както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП
вр. чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР – за актосъставителя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на квалификацията на деянието и правилността на
санкционната норма, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено от обективна и субективна
страна деяние, с което жалбоподателят В. виновно е нарушил разпоредбата на
чл. 104б, т. 1 ЗДвП, за това, че на 17.11.2020 г., около 23,30 часа в град
Пловдив на бул. „6 – ти септември“ - № 274 управлявал личния си лек
автомобил „*** С“ с рег. № ***, участвайки в нерегламентирано състезание
по пътища, отворени за обществено ползване с лек автомобил „***“ с рег. №
***. Това се установява от доказателствата по делото, анализирани по-горе,
като годни такива в обратна насока, както вече беше посочено, не бяха
ангажирани от страна на жалбоподателя. В тази връзка неоснователен е
според съдебния състав доводът на процесуалния представител на
жалбоподателя за недоказаност от страна на наказващият орган на вмененото
за извършено от санкционираното лице В. административно нарушение по чл.
104б т. 1 от ЗДВП. Както вече беше посочено при анализа на формираната по
делото доказателствена съвкупност, конкретно показанията на свид. Х. и
свидетеля – очевидец Х. описващи действията на жалбоподателя като водач
на МПС, участвало в нерегламентирано състезание с друг водач на МПС.
Възприемането от този свидетел очевидец на движението с превишена
5
скорост на двата автомобила, единият от които с водач В., движещи се в една
посока, разположението им върху пътното платно, конкретната пътна
обстановка /късно вечерта, на безлюден път/ според съда са все
обстоятелства, насочващи съда към единствено възможен извод – че с
поведението си на посочените в АУАН и НП дата, час и място, като водач на
моторно превозно средство санкционираното лице е участвало в
нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено ползване,
въпреки забраната за това.
Допълнително, с оглед възраженията на жалбоподателя, съдът намира за
необходимо да посочи, че дори и двамата участници в процесното състезание
да не са се познавали то това не се явява задължителна предпоставка, за да се
приеме, че не е налице съревнование между двамата. От тази гледна точка,
под „състезание“ следва да се разбира всяко управление на моторно превозно
средство, при което двама или повече водачи се домогват да постигнат или
задържат първенство. Не е необходимо водачите да имат предварителна
уговорка, нито дори да се познават – намерението за състезаване може да
възникне спонтанно при движението по пътищата, при което домогването до
първенство се реализира непосредствено.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл. 175а, ал. 1,
пр. 2 ЗДвП. Настоящата инстанция счита, че с наложените с постановлението
административни наказания ще се постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН - да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани. Отделно от това наложените наказания са във фиксиран,
абсолютен размер, поради което и липсва възможност същите да бъдат
изменени.
На следващо място, съдът намира, че по отношение на настоящия случай
не се установяват основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Действително съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно
дело 1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
6
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случаят е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид
нарушения, като за този си извод съдът съобрази, както данните от
приложената по преписката справка за нарушител/ водач, така и естеството на
обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване
по пътната мрежа, отворена за обществено ползване, които са от особено
значение. Установеното в случая административно нарушение, безспорно ги
накърнява с особен интензитет, поставя в опасност живота, здравето и
имуществото не само на самите участници в състезанието, но и на
неопределен кръг от субекти и предвид това не следва да бъде определяно
като маловажно.
Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
7
момент не би-могло да санира този пропуск.

Така мотивиран, Районен съд Пловдив, Пети н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 1030 – 013882 от
10.12.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, с което на Д. Н. В., ЕГН ********** на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 104б т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8