Определение по дело №717/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез процесуален представител юриск. Г., против Решение № 300/27.02.2024 г., постановено по АНД № 825/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), I н.с., с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от АПИ, с който на „СТЕФИ 90“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Настоящият съдебен състав констатира, че пред ПРС е оспорен ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № ********** за това, че на 16.12.2020 г. в 14,31 часа е установено нарушение № В697009560ЕЕ4DС1Е053041F160А8С02 с ППС В. В. ФХ, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000, в Община Марица, за движение по път А-1 км 130+588, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 20071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се път А-1 км 130+588. Констатирано е, че собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател е „СТЕФИ 90“ ООД, със закон представител К. А. А. с постоянен адрес/седалище и адрес на управление: 4016, област Пловдив, община Пловдив, [населено място], р-н Ю., [жк], Ч. **, ЕИК *********. За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от З. за движението по пътищата ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „СТЕФИ 90“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Посочено е в ЕФ, че независимо от налагането на това административно наказание, „СТЕФИ 90“ ООД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното от „СТЕФИ 90“ ООД пътно превозно средство в размер на 133 лева, както и че дружеството може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ, бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лева при спазване на чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП и че с плащането на компенсаторната такса в срок, ЕФ ще бъде анулиран (не се дължи имуществена санкция), а задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

В хода за произнасяне, съдът констатира, че по преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Хасково на 07.02.2023 г. в рамките на КАНД № 997/2022 г. по описа на съда, със сходен по делото предмет, в Съда на Европейския съюз е образувано дело С-61/2023 г. Преюдициалният въпрос, формулиран в определението на Административен съд – Хасково, е следният: „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/Е01 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компесаторна такса“.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633 във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК.

В настоящото касационно производство следва да бъде извършена преценка на правилността на изводите на Районен съд – Пловдив относно законосъобразността на ЕФ, издаден от АПИ, с който е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, осъществено чрез незаплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване на заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компесаторна такса“.

Необходимостта от съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство от страна на СЕС налага производството по настоящото дело да бъде спряно до решаване на дело С-61/2023 г. на основание чл. 631, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 228 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Изложеното до тук, налага определението за даване ход по същество на делото да бъде отменено.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определението за даване ход на делото по същество.

СПИРА производството по КАНД № 717/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХI състав, до произнасяне на СЕС по дело С-61/2023.

ДА СЕ ИЗВЪРШВА проверка веднъж месечно относно наличието на краен акт по посоченото дело на СЕС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.