РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
РАЙКОВА
при
секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15021 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от „О.Ф.Б.“
ЕАД срещу П.И.С. установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за
установяване съществуването на паричното притезание,
удостоверено в Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен
съд – Варна, ** с-в, за сумата от 84 лв., представляваща такси по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 23.12.2014 г., сключен между П.И.С. и „***“ ЕАД,
включващи такса в размер на 9 лв. за издаване на кредитна карта и 5 бр. такси
за нереволвиране на минимална сума в размер на по 15
лв., начислени в периода 06.02.2015 г. – 08.06.2015 г., които вземания са
прехвърлени на ищеца, съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от
17.03.2017 г.
Твърди се
в исковата молба, че между ответника и „***“ ЕАД е сключен Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 23.12.2014 г., по силата на който на кредитополучателят е
предоставен кредитен лимит от 500 лв. Сочи се, че неразделна част от договора
са Общите условия по договора и Условията за издаване и обслужване на плащания
с кредитни карти *** на „***“ ЕАД, Приложение U19, които са представени на кредитополучателя и
приети от него. На кредитополучателя била начислена такса за издаване на
кредитна карта в размер на 9 лв., която се събира служебно от кредитния лимит чрез сметката, към която е
издадена картата (съгласно чл. 52, ал. 1 от ОУ). Върху усвоената част от
кредита в размер на 9 лв. на 20.01.2015 г. е изчислена минималната сума за револвиране в размер на 0,27 лв., която не е заплатена от
кредитополучателя в рамките на гратисния период,
поради което съгласно чл. 30, ал. 1 от ОУ и т. III, предл.
трето от Приложение U9 и е начислена такса на 06.02.2015 г. в размер на 15 лв.
за нереволвиране на минимална сума. На 20.02.2015 г.
сумата за револвиране по кредитната карта е била в
размер на 0,98 лв., която не е заплатена от кредитополучателя, поради което
съгласно чл. 30, ал. 1 от ОУ и т. III, предл. трето
от Приложение U9 е начислена такса на 10.03.2015 г. в размер на 15 лв. за нереволвиране на минимална сума. На 20.02.2015 г. сумата за
револвиране по кредитната карта е била в размер на
2,12 лв., която не е заплатена от кредитополучателя, поради което съгласно чл.
30, ал. 1 от ОУ и т. III, предл. трето от Приложение
U9 е начислена такса на 07.04.2015 г. в размер на 15 лв. за нереволвиране
на минимална сума. На 20.04.2015г. сумата за револвиране
по кредитната карта е била в размер на 3,68 лв., която не е заплатена от
кредитополучателя, поради което съгласно чл. 30, ал. 1 от ОУ и т. III, предл. трето от Приложение U9 е начислена такса на
08.05.2015 г. в размер на 15 лв. за нереволвиране на
минимална сума. На 20.05.2015 г. сумата за револвиране
по кредитната карта е била в размер на 5,64 лв., която не е заплатена от
кредитополучателя, поради което съгласно чл. 30, ал. 1 от ОУ и т. III, предл. трето от Приложение U9 е начислена такса на 08.06.2015
г. в размер на 15 лв. за нереволвиране на минимална
сума. Тъй като по кредита не е имало погасявания, на петия
месец е влязло в сила правилото на чл. 31, вр. чл.
30, ал. 3 от ОУ, по силата на което кредиторът е осчетоводил кредита като
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост до ответника било
извършено чрез нотариална покана, връчена му на 05.05.2016
г. След издаване на процесната заповед за изпълнение
въз основа на подадено от кредитора ***заявление по реда на чл. 417 ГПК и
снабдяването с изпълнителен лист за вземането за такси, заявителят прехвърлил
на ищеца процесните вземания с Договор за
покупко-продажба на вземания от 17.03.2017 г. Твърди се, че е изпратено писмо
до длъжника за уведомяването му относно цесията, като допълнително се поддържа
наличието на редовно уведомяване на длъжника, съгласно чл. 99 ЗЗД, с връчването
на исковата молба и приложените към нея договор за цесия, извлечение от приемо-предавателния протокол към договора, уведомителното
писмо и пълномощно от ***за уведомяване на длъжника за цесията. Навежда се
довод, че ищецът е легитимирана страна в процеса, явяваща се частен
правоприемник на заявителя и като такъв се ползва от издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, съобразно разрешенията, дадени в т. 10б от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В
този смисъл моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П.И.С., чрез назначения му особен представител
адв. Д.Н., депозира писмен отговор на исковата молба,
в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа
се, че вземането на 5 броя по 15 лв. такса за нереволвиране
на кредита противоречи на императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според
което при забава на потребителя законът признава на кредитора право на
обезщетение за неизпълнението в размер единствено на законната лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Акцентира се върху факта, че П.С.
не усвоил кредита, а вземането е формирано единствено от неправомерно начислени
такси. По отношение на искането за сумата от 9 лева за издаване на кредитна
карта се навежда довод, че начислението на такава такса е форма на заплащане на
такса за усвояване на кредита, за което финансовата институция има забрана да
събира суми - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Излага се, че видно от чл. 30 от ОУ към
договора, таксата за нереволвиране е предвидена като
дължима при невнасяне на минимална сума за револвиране
в гратисния период и/или при внасяне на сума под
предвиден минимум, което я квалифицира като санкция (неустойка) за неизпълнение
на задължението по ал. 1 на същата клауза. В подкрепа на това е и предвиденото
съгласно клаузата от ОУ, че невнесаната част се
олихвява със санкционна лихва. Счита се, че по същността си тази санкция се
припокрива с лихвата за забава върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, до размера на която е лимитирана
отговорността на потребителя при забавено плащане съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК,
независимо какви са действително претърпените от кредитора вреди. Твърди се, в
договора и общите условия са уговорени плащания, конкретизирани по размер чрез
препращане към Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти,
както и към Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които банката прилага, но
само от вида, посочен в чл. 10а ЗПК, не и за неустоечна
клауза със съдържание, заявено от кредитора и обосновавано в исковата молба,
като освен това в клаузата, на която банката основава претенцията си, липсва
препращане към Тарифата. Сочи се, че такова съдържание е в явно противоречие
със закона (чл. 11, т. 14, пр. последно, евентуално т. 17 или т. 25 ЗПК).
Поддържа се, че посочените такси са свързани с усвояване на кредита като
същевременно не представляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като въвеждането на такива такси е в противоречие със забраната на ал. 2,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Счита се, че за да бъде
усвоен кредитът е следвало да се издаде платежния инструмент (кредитна карта)
без да се начислява такса в размер на 9 лв., за която не следва да се начислява
допълнителна услуга на кредитополучателя. При тези съображения моли за
отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства и заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд – *** е сезиран с положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.
Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки: 1) наличието на действително правоотношение
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 23.12.2014 г., по силата на който кредиторът
предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а
потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя
уговорената сума от 500 лв.; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят; 4) индивидуалното договаряне на условията по договора; 5)
осъществяването на всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на които
е възникнало правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, и
уведомяването на ответника за това; 6) наличието на валидни договорни клаузи,
предвиждащи задължение за кредитополучателя за заплащане на претендираните
такси и настъпването на предпоставките за начисляването на тези задължения в
посочените размери, както и 7) наличие на валидно
сключен договор за цесия и съобщаването на длъжника за цесията. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ищеца. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите суми по договора
за кредит, респ. направените правоизключващи
възражения.
Установява се от приложения по делото Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 23.12.2014 г., че между П.И.С. и ***е сключен
договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК, съгласно условията на който, уговорени в чл. 1, ал. 2 от
договора, банката предоставя на кредитополучателя револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез
кредитна карта, в размер на 500 лв. с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е 21,95% годишно или 0,06% на ден, годишен
процент на разходите (ГПР) – 24,30 и общо дължима сума – 561,42 лв., като за
месечна падежна дата е определено всяко 20-то число на месеца. Съгласно чл. 1,
ал. 1 от договора Общите условия по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит на *** (ОУ) представляват неразделна част от договора и се приемат с
подписването му.
Според
чл. 52, ал. 1 от ОУ за издаването и обслужването на картата и операциите,
извършвани с нея Клиентът заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти (Тарифата),
действаща към датата на събиране на таксата, съответно към датата на извършване
на операцията. Изрично е посочено, че дължимите от Клиента такси се събират
служебно от кредитния лимит чрез сметката, към която е издадена картата. Съгласно
чл. 30, ал. 1 от ОУ, в случай че в рамките на гратисния
период клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за релволвиране, по кредита се начислява такса за нереволвиране, посочена в Условията, а невнесената част
започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с
допълнителна надбавка за забава. Съобразно посоченото в чл. 31 от ОУ при
невнасяне на минималната сума за револвиране пет
поредни месеца (гратисен период) ползването на кредитния
лимит се прекратява, а вземането на банката за целия използван кредитен лимит,
независимо как е формиран, става изискуемо и започва да се олихвява с лихва,
равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.
Изяснява
се, че в раздел II „Такси и
комисионни за ползване на картата“ от Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти***, представляващи неразделно приложение на договора
за кредит, е посочена като дължима такса за издаване на кредитна карта в размер
на 9 лв., а в раздел III “Условия и такси по кредита“ е посочен размерът на таксата за нереволвиране на определената минимална сума в гратисния период, а именно 15 лв.
Според заключението на назначената по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза на 23.12.2014 г. на ответника е издадена кредитна
карта***с кредитен лимит от 500 лв., за която е създадена в банката
разплащателна сметка за усвояване и погасяване на суми по договора за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от
23.12.2014 г. По сметката няма теглени от титуляря суми, нито са извършвани
покупки с кредитната карта, а има само начислена и служебно събрана от банката
сума за такса за издаване на кредитна карта на 05.01.2015 г. в размер на 9 лв.,
а на 06.02.2015 г., 10.03.2015 г., 07.04.2015 г. 08.05.2015 г. и 08.06.2015 г. са
начислявани такси по 15 лв. – общо 75 лв., поради нереволвиране
на минимални суми по кредита в общ размер от 20,68 лв. Така общият размер на
начислените такси е 84 лв. Според заключението на вещото лице по
разплащателната сметка, открита по кредитната карта няма постъпвали суми за
погасяване по нея за периода от 23.12.2014 г. до настоящия момент, нито са
извършвани плащания на минималната сума за револвиране.
След 22.06.2015 г. предоставянето на кредитния лимит е преустановено. При
изслушването си в о.с.з. вещото лице пояснява, че сумата по кредитния лимит е
била предоставена на ответника от банката и той по всяко време е разполагал с
тези парични средства, като е можел чрез кредитната карта да тегли суми до размера
на кредитния си лимит
Представени по делото са и следните
писмени доказателства – Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
17.03.2017 г., Приемо-предавателен протокол от
28.03.2017 г., относно прехвърлянето на ищеца вземанията, които ***има,
посочени в цитирания протокол, в т.ч. и спрямо кредитополучателя П.И.С. по процесния договор за потребителски кредит, включващи и спорните такси от 84 лв. Представено е и
пълномощно (л. 18 от делото), с което цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми, съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, всички длъжници за
сключения Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.03.2017 г., както
и Потвърждение за прехвърлената цесия (л. 19 от делото).
При съвкупния анализ на цитираните доказателства се установява, че процесните вземанията за такси, начислени на
кредитополучателя, са прехвърлени на настоящия ищец чрез цитирания договор за
цесия. Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана
в Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д № 12/2009 г. на ІІ т.о. и Решение № 3
от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на І т.о., уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Следователно, с факта на редовното връчване на препис от исковата
молба и доказателствата към нея, включващи договора за цесия, пълномощното и
уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента
чрез неговия пълномощник, длъжникът е бил редовно уведомен за извършената
цесия. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който
е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
На 29.07.2016 г. е депозирано заявление от кредитора ***срещу длъжника П.И.С.,
въз основа на което е издадена Заповед № 4352/02.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд –
Варна, *** с-в, за сумата от 84 лв., представляваща дължима към 29.07.2016 г.
такса по сключен между страните на 23.12.2014 г. договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица.
Според задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 10б от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при частно правоприемство по договор за цесия, настъпило в периода
след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 ГПК,
легитимиран да участва в производството по установителния
иск е цедентът заявител в заповедното производство, с
приложение на нормата на чл. 226 ГПК, но легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 (ал. 4
понастоящем) ГПК. Това разрешение е приложимо и в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които се
установява вземане на банка, тъй като нито в мотивите, нито в диспозитива на ТР са посочени изключения, свързани с
активната процесуалноправна легитимация на цесионера
да установи съществуването на вземането, предмет на издадена в полза на банката
(цедент) заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК,
след като прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на заповедта
за изпълнение, но преди завеждане на иска по чл. 422 ГПК. В този смисъл – Определение
№ 501 от 16.12.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2275/2020 г., II т. о.
Следователно, допустимо се явява предявяването от цесионера
„***.“ ЕАД на иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването
на паричното притезание, удостоверено в Заповед №
4352/02.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК, издадена в полза на банката цедент, прехвърлянето
на вземането по която е осъществено след издаване на заповедта за изпълнение.
Изяснено е по делото, че между ***и ответника е било налице действително
правоотношение по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 23.12.2014 г., по
силата на който банката е предоставила на ответника потребителски кредит под
формата на кредитен лимит от 500 лв., като ответникът не е теглил суми от
разплащателната си сметка, по която е предоставена сумата по кредита, нито е
извършвал плащания на покупки чрез издадената му кредитна карта. На основание чл.
52, ал. 1 от ОУ и раздел III “Условия и такси по кредита“ от
Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти*** кредиторът е
начислил на кредитополучателя такса за издаване на кредитна карта в размер на 9
лв. Съгласно уговореното в цитираната разпоредба обаче дължимата такса се
събира служебно от кредитния лимит чрез сметката, към която е издадена картата.
Следователно, в действителност след начисляване и събиране на таксата от
предоставения кредит (кредитен лимит по кредитна карта) кредитополучателят
разполага със сумата от 491 лв., тъй като от разплащателната сметка, по която е
отпуснат кредитният лимит, е удържана таксата от 9 лв. Затова и ищецът
претендира, че усвоената част от кредита е в размер на 9 лв. (в уточняваща
молба от 21.12.2020 г. – л. 93 от делото), върху която впоследствие на
20.01.2015 г. е начислена минимална сума за револвиране
в размер на 0,27 лв., на 20.02.2015 г. – 0,98 лв., на 20.03.2015 г. – 2,12 лв.,
на 20.04.2015 г. – 3,68 лв. и на 20.05.2015 г. – 5,64 лв., като всяка минимална
сума за револвиране представлява 3% от натрупаното
към падежната дата задължение. При така констатираните обстоятелства се налага
изводът, че процесната такса за издаване на кредитна
карта в размер на 9 лв. е била погасена още на 05.01.2015 г., когато е удържана
от разплащателната сметка на кредитополучателя от отпуснатия кредитен лимит, видно
от заключението на вещото лице, респ. към датата на подаване на заявлението в
съда – 29.07.2016 г. таксата не е била дължима от кредитополучателя, поради
погасяването ѝ преди това.
При прилагане на основния принцип в българския граждански процес – диспозитивното начало (арг. чл.
6, ал. 2 ГПК), съдът следва да се произнесе само въз основа на релевираното основание и съобразно обема на търсената
съдебна защита. Предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба
обстоятелства, поради което съдът е обвързан от посоченото от ищеца основание
за дължимост на сумата от 9 лв., а именно като такса
за издаване на кредитна карта, поради което не следва да бъде обсъждан въпросът
дали длъжникът дължи заплащането на тази сума като главница (усвоена част от
кредитния лимит) по процесния договор за кредит.
Предвид изводът за недължимост на процесната
такса, поради погасяването на задължението за заплащането на същата преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът не дължи
произнасяне по възражението на ответника за противоречие на клаузата на чл. 52,
ал. 1 от ОУ, по силата на която възниква задължение на кредитополучателя да
заплати такса за издаването на платежния инструмент, чрез който се усвоява
кредита, с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, въвеждаща забрана за кредитора
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Таксата за нереволвиране
на карта, от своя страна, не може да се свърже с действията със самия
инструмент, тъй като „револвирането“ като задължение
на клиента е уредено в раздел по обслужване на кредита, а не в издаването и
използването на картата и по съществото неизпълнението му представлява
неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да спазва уговорените
срокове за внасяне на минимални вноски (минимална сума за револвиране),
определяеми според текущия размер на усвоен лимит (3% към всеки месечен
период). Видно от съдържанието на клаузата на чл. 30, ал. 1 ОУ таксата за нереволвиране не е компенсация за направен разход по
допълнителна услуга, а компенсация за забава и според тази своя характеристика попада
под забраната на чл. 33 ЗПК (в този смисъл – Определение № 3748 от 25.10.2021
г., постановено по в. ч. гр. д. № 2376/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Варна). Задължението на кредитополучателя за заплащане на такса в размер на 15 лв. за нереволвиране на кредита при настъпването на падежната дата всеки месец противоречи на императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според
което при забава на потребителя
законът признава на кредитора право
на обезщетение за неизпълнението (т.е. за всички
вреди настъпили от неизправността на длъжника по
облигационната връзка) в размер само и единствено
на законната лихва върху неплатената
в срок сума за времето на
забавата. Нещо повече, според клаузата на чл. 30, ал. 1 ОУ, при забава на
кредитополучателя да изпълни задължението си за внасяне на минимална сума по
кредита (револвиране на кредита с минимална сума за револвиране) той дължи оспорената такса и едновременно с
това невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен
процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.
Настоящият
съдебен състав счита, че уговарянето на това допълнително основание на
задължение за заплащане на такса за нереволвиране на
определена минимална сума противоречи на посочената императивна правна норма на
чл. 33 ЗПК, поради което се явява нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД.
С оглед гореизложените
обстоятелства и направените правни изводи съдът намира предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***.“, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление ***, р-н***, срещу П.И.С., ЕГН **********, с
адрес ***, установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № *** г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр.
д. № *** г. по описа на Районен съд – ***, *** с-в, за сумата от 84 лв.,
представляваща такси по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 23.12.2014 г.,
сключен между П.И.С. и „***“ ЕАД, включващи такса в размер на 9 лв. за издаване
на кредитна карта и 5 бр. такси за нереволвиране на
минимална сума в размер на по 15 лв., начислени в периода 06.02.2015 г. –
08.06.2015 г., които вземания са прехвърлени на ищеца, съгласно Договор за
покупко-продажба на вземания от ****г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: