№ 137
гр. Велико Търново, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ Й.
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ Й. Административно наказателно
дело № 20234110200028 по описа за 2023 година
Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от с. Разделци, представлявана по пълномощие от адв.
*** от ПАК, против Наказателно постановление № ********** от 14.12.2022 г. на Зам.
Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново, с което на основание
чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/й е наложено административно наказание глоба в
размер на 300.00 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си, като претендира
и разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
атакуваното наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Също
претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение Серия В № 007912 от
14.06.2022 г. инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители
на РДГ – гр. Велико Търново констатирали нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1
1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, извършено от
жалбоподателката в качеството й на лесовъд на частна практика и изразяващо се в това, че в
периода от 27.01.2022 г. до 06.04.2022 г., не изпълнявала задължението си да следи за
спазване правилата за сеч - да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч
дървета в отдел 69, подотдел „е2“, землище Райковци, община Велико Търново - държавна
горска територия, за който имало издадено позволително за сеч № 0652379/24.01.2022 г.,
като в подотдела имало извършена сеч на 12 /дванадесет/ броя дървета от дървесен вид
зимен дъб, бук и габър, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна.
Нарушението било извършено на територията на РДГ- Велико Търново, общ. Велико
Търново, ТП ДГС „Болярка", землище Райковци, отдел 69, подотдел „е2“- държавна горска
територия.
АУАУ е съставен в отсъствието на жалбоподателката, тъй като след отправена
покана не се явила. Същият е изпратен с писмо с обратна разписка до кметството на с.
Разделци, общ. Антоново по местоживеенето й за връчването му по реда на чл. 43, ал. 4 от
ЗАНН. На 28.06.2022 г. процесния АУАН е връчен от кметския наместник на с. Разделци
срещу разписка на лицето *** ***тодиев, за който в хода на съдебното производство стана
ясно, че е съпруг на жалбоподателката.
Въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което
наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е
нарушението под санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, налагайки на
жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. В НП са
изложени и доводи, защо нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, поради което е отказано и приложението му.
Със заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на МЗХ Зам. Директорите на РДГ са
оправомощени да издават наказателни постановление по ЗГ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се потвърждават по един
безспорен и категоричен начин направените с АУАН констатации.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и
относими към делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
В конкретния случай процесният АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, поради което същият е изпратен на основание чл. 43, ал.
4 от ЗАНН за връчване на чрез съответната общинска администрация. Предприети са
действия в тази насока, но не е извършено надлежно предявяване и връчване на акта. АУАН
не е връчен на жалбоподателката, а на нейния съпруг. В административнонаказателната
2
преписка и в съдебното производство не са представени доказателства последният да е бил
упълномощен да получава АУАН от името на санкционираното лице. Това обосновава
извода, че съставеният АУАН не е надлежно предявен на нарушителя или на редовно
упълномощено от него лице, по реда на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН. Тези правила са
задължителни за изпълнение, тъй като гарантират правото на участие на лицето в
образуваното административнонаказателно производство и неспазването им е съществено
процесуално нарушение на административнопроизводствените правила. Неизпълнението на
изискването за предявяване на акта води до ограничаване правото на защита на наказаното
лице и е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.
В случая немогат да намерят приложение правилата на чл. 180, ал. 2 от НПК,
приложими субсидиарно по силата на чл. 84 от ЗАНН. На първо място, както вече бе
посочено по-горе, АУАН е връчен на лицето *** ***ев, в качеството му на съпруг, а не на
нарушителя, за последното което, нито връчителят, нито АНО са разполагали с данни.
Независимо от това правилата на чл. 180, ал. 2 от НПК са неприложими в производството по
съставяне, връчване и предявяване на АУАН, регламентирано в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към НПК единствено в случаите, когато в ЗАНН
няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на
опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи
лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения. В конкретния случай не се касае за връчване на призовки и съобщения, а за
предявяване и връчване на АУАН, за което в ЗАНН има специална уредба, поради което
правилата на НПК са неприложими относно процедурата по предявяване и връчване на
съставен в отсъствието на нарушителя акт за установяване на административно нарушение.
Допълнителен аргумент в тази насока са и текстовете на чл. 43, ал. 5 и ал. 6 от ЗАНН,
които предвиждат съответно: при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от
него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване, при връчване на
препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да
отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване
на административнонаказателното производство, когато нарушителят след щателно
издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.
Именно връчването на АУАН на нарушителя е една от основните предпоставки за
издаване на законосъобразно НП, за което следи АНО, като съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗАНН,
ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща
веднага на актосъставителя.
Неспазването на горе описаната в ЗАНН процедура по надлежно предявяване и
връчване на АУАН, включително и такъв, съставен в отсъствието на нарушителя, води до
съществено ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, поради което
допуснатите нарушения в тази насока обосновават порочност на издаденото НП и се явяват
основание за отмяната му без да се разглежда спора по същество.
3
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от
страната по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и неговото
намаляване. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 400.00
лв., което се явява договорено и платено в размер ненадвишаващ този, посочен в чл. 8, ал. 1,
вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и съответства на фактическата и права сложност на делото.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 14.12.2022 г. на Зам.
Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново, с което на
жалбоподателката ***, с ЕГН **********, от с. Разделци, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 /триста/
лева, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново да заплати на ***
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4